Р Е Ш Е Н И Е №4757
12.12.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито
съдебно заседание на 14.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдия
гражданско дело № 18183 по описа за 2019г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС.
Ищец
В.П.Б. чрез адв. Ант.Ц. твърди, че притежава въз основа на наследствено
правоприемство и придобивна давност имот
№ ***– празно място в площ от 0.469 кв.м находящо се в землището на ***, при
съседи от север: гора, от изток: затревена площ, от запад: - н. на И. М. П. от юг – н. на Т. Ц. П. , както и имот №***–
празно място с площ от 0.806 кв.м., находящо се в землището на ***, при съседи:
от север н. на Т. Ц. П. , от запад: н. на И. М. П. , от изток: - затревена площ
и от юг – дворно място на К. и Н. Б.. Твърди се, че двата имота са били
придобити от н. на ищеца П. Т. П. по силата на наследяване от неговия ***към ***,
не са били внасяни в ТКЗС, владеят се повече от 45 години необезпокоявано, не
са били заявявани за реституирането им, тъй като не са били одържавявани, нито
включвани в стопански образувания и предприятия. Имотите били записани в
разписната книга като собственост на П. П. по плана на ***одобрен със заповед № ***като
празни дворни места под № *** и ***. Въпреки това обаче с протоколно решение № ***на
Общински съвет Х. двата имота са
отразени в картата на възстановената собственост като земи по чл. 19, ал.1
ЗСПЗЗ като не били налице законните основания затова записване – процесните
имоти не са останали без собственик след
възстановяването на правата на собствениците, респ. след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите не са станали общинска собственост, тъй като същите са на
ищцата. Ето защо се иска признаване за установено по отношение на ответник
Община Х. , че ищцата е собственик на процесните два имота по наследяване и
давност. Ангажират се доказателства.
Отвеник
Община Х. оспорва така предявения иск.
Заявява, че от разписната книга не могат да се индивидуализират процесните имоти,
за да бъде установено точно на какво е собственик ищеца. За процесните имоти не
било подадено заявление за възстановяване на собствеността, поради което тези
земи представлявали остатъчен фонд, който се придобивал от Общината по реда на
чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Общината ставала собственик след влизането в сила на плана
за земеразделяне. Имотите са били предадени на Общината след проведена
процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ. Комисия назначена със заповед № ***на Областна
Дирекция „Земеделие“ – гр. Пловдив разгледала извлеченията от имотния регистър
към КВС по начина на възстановяването на земите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и КВС за
землищата в Община Х. е взела решение на
основание чл. 45в, ал.6 ППЗСПЗЗ. Оспорва се земята да е собственост на ищцата,
респ. Общината сочи фактически състава на придобивното си основание по чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно, който текст земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, а за
общинската собственост давност не тече – арг. от чл. 86 ЗС. Ето защо се иска
отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Видно
от приетото по делото заключение на *** В.К., което не е оспорено от страните и
което съдът приема за компетентно и безпристрастно се установява, че процесните
имоти с планоснимачен номер *** и № *** по плана на ***/квартал на гр. Х. /
одобрен със Заповед № ***попадат извън регулацията на населеното място. Площта
на имотите по графични данни са както следва – имот № *** е с площ от 469 кв.м,
а имот с № *** е с площ от 806 кв.м. От заключението на *** се установява, че
няма днани имотите да са отчуждавани. От изчертаната от *** комбинирана скица
на л. 79 от делото се установява, че границите на имотите № *** и *** по КРП от
*** съвпадат с границите на имотите *** и *** по КВС на землището на гр. Х.
Имотите
са били предадени на Общината след проведена процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ. Комисия
назначена със заповед № ***на Областна Дирекция „Земеделие“ – гр. Пловдив
разгледала извлеченията от имотния регистър към КВС по начина на
възстановяването на земите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и КВС за землищата в Община Х.
е взела решение на основание чл. 45в,
ал.6 ППЗСПЗЗ. Общината поддържа, че е придобила собствеността по чл. 25, ал.1
ЗСПЗЗ, съгласно, който текст земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, а за
общинската собственост давност не тече – арг. от чл. 86 ЗС.
При
задълбоченото обследване на собствеността обаче не се установява фактическия
състав, който се поддържа от ответника и въз основа на който последния се
легитимира като собственик, за да може да се изключат твърденията на ищеца, че
е придобил процесните имоти по давност, до колкото тези имоти винаги са били
частна собственост още отпреди ***, били са и частна собственост след ***,
поради което и не са подлежали на реституиране след *** Последното пък е и
причината да не се подава заявление за възстановяване на собствеността, тъй
като по делото не се установи нито имотите да са одържавени на някакво
основание, нито да са включвани в ТКЗС, нито да са отчуждавани. Ето и защо тези
имоти не представляват остатъчен фонд, който да се придобие от ответника по
реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Имотите се индивидуализират по разписна книга и
съгласно заключението на *** К., както и от показанията на разпитаните св..
Тези имоти представляват земеделска земя и от показанията на св. П. В. П.и В.М.П.
се установява, че праводателят на ищцата и самата ищца никога не са губили
владението на имотите и понастоящем също ги владеят.
Следователно
и процесните имоти не попадат в хипотезата на чл.10 ЗСПЗЗ, поради което и
спрямо тези имоти не се прилага чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ. Процесните имоти не могат
да се придобият по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, Общината не сочи Държавата на
какво основание е била собственик до ***когато собствеността се трансформира на
Държавна и Общинска. В случая за да се приеме тезата на ответинка би следвало
да е установено, че или имотите са подлежали на реституиране и не заявено
такова или че имотите са били придобити на някакво основание от Държавата, а
впоследствие от Общината след ***
Ето
защо настоящата инстанция приема, че с протоколно решение № ***на Общински
съвет Х. двата процесни имота неправилно
са отразени в картата на възстановената собственост като земи по чл. 19, ал.1
ЗСПЗЗ тъй като по делото не се
установиха законните основания затова записване – процесните имоти не са останали без собственик след възстановяването
на правата на собствениците, респ. след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите не са станали общинска собственост, тъй като същите са на
ищцата.Последният извод е безспорен за настоящата инстанция, тъй като имотите
са заградени, ползвани, облагородавани повече от 40години и винаги ищцата и
нейния наследотел са ги възприемали за свои. Имотите са идентични с имотите по
разписната книга извлечение от която се представя, идентични са по отношение на
местоположение, площ и граници, и то при сравнителния анализ на съответните
действащи планове. Неправилно е и протоколно решение № ***на Общинска служба по
земеделие като независимо от влизането в сила на заповед № ***по реда на чл.
45в, ал.7 ППЗСПЗЗ обстоятелството, че ищцата е собственик не се променя, което
обстоятелство и би било констатирано в случай съдебен контрол върху така
издадената заповед до колкото същата неправилно, в противоречие със закона, без
да обследва и да зачете правата на ищцата и праводателя и е определила
процесните имоти като такива по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Ето
защо предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея
разноски в настоящето производство, които възлизат на сумата от 870 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Х. с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Х. , ул. Генерал Гурко № 14 с представляващ ** П. Г. ,
че В.П.Б. с ЕГН ********** *** притежава правото на собственост върху имот № ***–
празно място в площ от 0.469 кв.м находящо се в землището на ***, при съседи от
север: гора, от изток: затревена площ, от запад: - н. на И. М. П. от юг – н. на Т. Ц. П. , както и имот №***–
празно място с площ от 0.806 кв.м., находящо се в землището на ***, при съседи:
от север н. на Т. Ц. П. , от запад: н. на И. М. П. , от изток: - затревена площ
и от юг – дворно място на К. и Н. Б. съгласно комбинирана скица на *** В.К. на
л. 79 от делото, неразделна част от настоящето решение въз основа на
наследствено правоприемство и давностно владение по чл. 79 ЗС продължило повече
от 10години, считано от ***
ОСЪЖДА Община Х. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Х. , ул. Генерал Гурко № 14 с представляващ ** П. Г. да заплати
в полза на В.П.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 870 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.