Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора С. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
214/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 275 от 16.08.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 989/2018г., Ловешки районен съд, трети наказателен
състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
11-0000953 от 20.08.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ)
гр. Ловеч, с което на „Юнда” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, бул. „България“ №37, бл. Спартак 4, ет. партер,
представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) е наложено на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.5 във вр. с
ал.2 от ЗТМТМ административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.
Така постановеното решение
е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по н.а.х.д. № 989/2018г. по
описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е неправилно като постановено при
нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Сочи се, че нарушението е безспорно
доказано, като се оспорва изводът на съда за нарушение на чл.84 от ЗАНН, за
което се излагат съответните доводи. Твърди се, че лицензираният превод на АУАН
е доказателство за спазване правото на защита на лицето, което я е упражнило в
пълна степен. Моли се да се отмени оспореното решение и да се потвърди НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от упълномощен адвокат, който ангажира подробно становище
за неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч,
втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 12.07.2018г. от служители на ДИТ Ловеч бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-0000953 на „Юнда“ ООД с
ЕИК ********* и седалище град Ловеч, представлявано от Л.Ю., в качеството му на
местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ, за това, че на
03.05.2018г. била извършена проверка по работни места в обект – магазин „Lucky mall/Лъки мол” в гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ №70, експлоатиран от „Юнда“ ООД, гр. Ловеч във връзка със спазване
на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на
работа на чужденци. При проверката в магазина била заварена да работи Т.Т. с
ЛНЧ **********, гражданка на Китай. При проверката лицето попълнило декларация
относно обстоятелствата по полагане на труд.
На 04.05.2018г. в ДИТ Ловеч
била извършена проверка на документацията по спазване изискванията на трудовото
законодателство. При проверката бил представен трудов договор №020/02.04.2018г.
на Т.Т. за изпълнение на длъжността „Продавач-консултант“ със задължение да
постъпи на работа на 02.04.2018г. На лицето била връчена длъжностна
характеристика на 02.04.2018г. Представени били графици за работа и отчетни
форми за явяванията/неявяванията на работа за месеци април и май 2018г., от
които било установено, че на Т. е възложено да работи и е работила, считано от
02.04.2018г., през месеците април и май 2018г. Представена била
разчетно-платежна ведомост за месец април 2018г., от която се установило, че на
Т. за положения от нея труд е изплатено трудово възнаграждение за месец април
2018г. в размер на 206.48 лева срещу положен подпис във ведомостта. При
извършените проверки по работни места и документи присъствали лицата Л.Ю. –
управител и М.П.Н. – упълномощено лице.
Във връзка с установяване
статута на пребиваване на лицето било направено запитване до група Миграция при
ОДМВР Ловеч. В отговор на запитването била получена информация, че на Т. е
предоставен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България до
28.02.2018г. на основание чл.24, ал.1, т.2 от Закона за чужденците в Република
България. От представената информация от Агенция по заетостта било установено,
че Т. няма разрешение за достъп до пазара на труда.
Предвид гореизложеното актосъставителят
приел, че „Юнда“ ООД гр.Ловеч, в качеството си на местен работодател по смисъла
на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ е извършило нарушение на изискванията на същия закон,
като е допуснало на 02.04.2018г. до пазара на труда гражданката на Китай – Т.Т.,
да работи по сключения с нея трудов договор №020/02.04.2018г. като „продавач-консултант“
в експлоатирания от дружеството обект – магазин „Lucky mall/Лъки мол” в
гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 70, без да има право на достъп до пазара на труда,
с което е нарушило чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Въз основа на цитирания АУАН било
издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове, а нарушението е безспорно доказано от представените доказателства.
Решаващият състав обаче приел, че при съставянето на АУАН е допуснато процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.21, ал.2 от НПК. В тази
връзка съдът анализирал приложимите разпоредби и приел, че липсват
доказателства превода на АУАН да е бил връчен на наказаното дружество. Съдът
изложил, че последното е гаранция за спазване правата на привлеченото към
отговорност лице, за да узнае какво нарушение му е вменено, и неизвършването му
е засегнало правото на защита на нарушителя, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено и е основание за отмяна на НП. С горните
мотиви районният съд отменил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и
допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.
При постановяване на
съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. В решението са обсъдени възраженията на жалбоподателя, уважени
са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната
взаимна връзка. Поради изложеното не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а оплакването на касатора в тази връзка е
бланкетно, без да сочи конкретни нарушения.
Касационната инстанция
намира обаче за неправилни изводите на въззивния съд относно наличието на
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в
следствие на което решението е постановено при нарушение на материалния закон.
ЗАНН не урежда случаите, в
които нарушителят не владее български език, поради което субсидиарно следва да
се приложат правилата на НПК, а разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.2 от същия
гласи „Наказателното производство се води на български език. Лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език. В тези
случаи се назначава преводач“. От цитирания текст се налага логиката, че в
тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че
нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт.
Настоящата инстанция
намира, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език,
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката дали липсата
на преводач при съставяне и връчване на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Изхождайки от конкретиката на
визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания,
засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва
да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес
и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на „наказателно обвинение“ по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят
разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото
Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер – част е от правото му на справедлив процес и
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките
на съдебния процес. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва
да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на
правото на справедлив съдебен процес.
Освен това, настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка
следва да се има предвид и чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския
Парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод
в наказателното производство. Съгласно последната разпоредба, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящият случай, тази директива се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая
жалбоподателят е бил представляван в производството, както пред районния съд,
така и в касационното производство от надлежно упълномощен адвокат. В развилото
се съдебно производство управителят на дружеството не е бил възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си. В съдебното
производство е можело да поиска назначаването на експертиза за установяване
идентичността на превода на АУАН от български на китайски език, от които
възможности той не се е възползвал.
В процесния казус АНО е
осигурил превод на АУАН на родния език на нарушителя – китайски, от лицензиран
преводач. Противно на приетото от първоинстанционния съд, по делото се съдържат
доказателства за доведен до знанието на управителя АУАН на китайски език.
Разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел по акта са заявили,
че на наказаното дружество е предявен превод на АУАН на китайски език.
Управителят на дружеството, както в писменото си възражение по чл.44 от ЗАНН
против акта, така и в жалбата си до районния съд е записал: „Вярно е, че АУАН е
придружен от превод на китайски език, но този превод е неясен и непълен, с
вмъкнати думи на английски език, което го прави неразбираем за мен”. Т.е. не е било
спорно, противно на приетото от районния съд, че на наказаното дружество е
предявен превод на АУАН на китайски език. Спорът се е концентрирал на въпроса
относно точността на превода. Както бе изложено по-горе, за това страната е могла
да поиска назначаване на съдебна експертиза, която независимо от оказаната
професионална защита не е била поискана. От осъществената както в
административнонаказателното производство, така и пред съда защита е видно, че
жалбоподателя е разбрал в какво се състои административното обвинение и е
организирал адекватно защитата си. Актът на български език е бил подписан от
наказаното лице без възражения, като не е посочено, че не се разбира вмененото
нарушение или съдържанието на акта. Следователно е изпълнено изискването на закона
да бъде осигурен преводач при повдигане на обвинението, съответно правото на
нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен не е нарушено
и не са допуснати визираните в атакуваното съдебно решение пороци при
издаването на НП.
Нарушителят е подал както
възражение против констатациите в АУАН, така и жалба срещу издаденото НП в
срок, което в пълна степен отговаря на изискването за адекватна процесуална
защита. В съдебното производство не е направено искане за назначаване на
преводач, наказаното лице е било представлявано от адвокат, следователно не са
установени пречки наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на
защита, още повече че съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.314, ал.1 от НПК
в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните.
По изложените мотиви съдът
счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Ловеч за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила, но при
неправилно прилагане на закона, поради което същото следва да бъде отменено.
Тъй като делото е изяснено
от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, а съдът е
изразил и мотиви по съществото на спора, след като е приел, че нарушението е
безспорно доказано, обжалваното пред него НП следва да се потвърди като
законосъобразно. От събраните доказателства действително се установява, че
настоящият ответник е извършил вмененото му нарушение, като в качеството си на
местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ е извършил нарушение на
изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като е
допуснал на 02.04.2018г. до пазара на труда гражданката на Китай – Т.Т., да
работи по сключения с нея трудов договор като „продавач-консултант“ в
експлоатирания от него обект – магазин „Lucky mall/Лъки мол” в
гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 70, без да има право на достъп до пазара на труда.
Не са допуснати съществени нарушения в административно-наказателното
производство, нарушението е подведено под правилната норма на ЗТМТМ,
санкционната норма също е определена правилно от АНО, което води до извод за
законосъобразност на НП и е основание за неговото потвърждаване.
При определяне на
наказанието при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е
„имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 2000
лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи обстоятелства налагане на
наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо, поради което наложената санкция от 3000 лв. следва да бъде
намалена до минимално предвидения размер от 2000 лв. С така наложеното
наказание в размер на 2000 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум
е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на
трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще
отговори на целите на административното наказание.
С оглед изложеното
обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера
на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 3000
лв. на 2000 лв.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 275 от 16.08.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 989/2018г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-0000953 от 20.08.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Ловеч, с което на „Юнда” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Ловеч, бул. „България“ №37, бл. Спартак 4, ет. партер,
представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
е наложено на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2 от
ЗТМТМ административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000 лв. на 2000 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.