Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 30.09.11г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 171 по описа за 11 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителят
- "Ю.И Еф Д.Б." АД твърди, че е кредитор на "Б." ЕООД по
следните търговски сделки, сключени между страните:
Договор за овърдрафт N 327 от 27.09.2006
г., Анекс N 1 от 13.09.2007 г., Анекс N 2 от 26.11.2007 г., Анекс N 3 от
14.07.2008 г. и Анекс N 4 от 01.10.2009 г. към него;
Договор за банков кредит N 328 от
27.09.2006 г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него;
Договор за предоставяне на инвестиционен
кредит N 05-0056/19.06.2008 г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него;
Договор за предоставяне на инвестиционен
кредит N 05-0062/14.07.2008 г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него.
Сочи, че от 22.04.2010 "Б." ЕООД е спряло
изцяло плащанията и по четирите договора за кредит. Поради неизпълнение на
задълженията по посочените по-горе договори, е обявил кредитите по тях за
изцяло предсрочно изискуеми преди крайния срок на погасяване, считано от
15.09.2010 г. за което е изпратил на „Р.” ЕООД нотариална покана от 27.09.2010
г.
Счита, че "Б." ЕООД има неизпълнени парични
задьлжения към "Ю.И Еф Д.Б." АД общо в размер на 2 206 446.48 евро и
3493.46 лева, от които:
по Договор за
овърдрафт N 327 от 27.09.2006г.;
· 1 497
617.85 евро - главница;
· 115 412.32 евро
- договорни лихви;
· 6 011.12 евро и
450 лева - такси;
по Договор за
банков кредит N 328 от 27.09.2006 г.;
· 143 500 евро -
главница;
· 6 969.55 евро -
договорни лихви;
· 564.50 евро и 3
043.46 лева - такси;
по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит N
050056/19.06.2008г.
· 135 000 евро -
главница;
· 7273.05 евро -
договорни лихви;
· 990.91 евро -
такси;
по Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит N 05-0062/14.07.2008 Г.:
· 270 000 евро -
главница;
· 14274.91 евро -
договорни лихви;
· 2005.37 евро -
такси;
· 6 826.90 евро -
присъдени съдебни вземания за лихви.
Счита, че
ответникът не е в състояние да изпълни тези си парични задължения. Моли да се
открие производство по несъстоятелност.
Ответникът
- "Б." ЕООД не оспорва фактическите
твърдения на молителя, като е депозирал молба с искане за откриване на
производство по несъстоятелност. Оспорва единствено началната дата на
неплатежоспособността. Сочи, че на 29.06.10г. е извършил пращане на лихви по
кредитите, при липса на задължение за плащане на главница по договорите.
Кредиторът И.Б.Е. твърди, че с договор от 22.01.08г. му е било възложено от ответника
да разработи НОУ-ХАУ за екологично е фиктивно производство на растителни масла и да ги внедри в ПБ ИСС
“Образцов чифлик”, гр.Р.. Сочи, че от договора е произтекло парично задължение
за сумата 500 000лв. Моли по отношение на длъжника да
се открие производство по несостоятелност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договор за овърдрафт N 327 от 27.09.2006 г., Анекс N 1
от 13.09.2007 г., Анекс N 2 от 26.11.2007 г., Анекс N 3 от 14.07.2008 г. и
Анекс N 4 от 01.10.2009 г. към него; Договор
за банков кредит N 328 от 27.09.2006 г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него;
Договор за предоставяне на инвестиционен кредит N 05-0056/19.06.2008
г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него;Договор за предоставяне на
инвестиционен кредит N 05-0062/14.07.2008 г. и Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към
него.
Правоотношенията са възникнали между ответника и „Б.П.Б.”АД.
От справка в ТР се установява, че с
решение от 01.11.07г. фирменото наименование „Б.П.Б.”АД е било променено на "Ю.И Еф Д.Б." АД.
Следователно
по делото е безспорно установено наличието на твърдяните от ищеца материални
правоотношения, които са търговски по см. на чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.7 ТЗ.
Съобразно
договорите и анексите към тях, между страните е постигнато съгласие относно
падежите по предоставените суми, както следва: на вноски по главницата в размер на 1 500 000евро по
Договор за овърдрафт N 327 от 27.09.2006 г., Анекс N 1 от 13.09.2007 г., Анекс
N 2 от 26.11.2007 г., Анекс N 3 от 14.07.2008 г. и Анекс N 4 от 01.10.2009 г.
към него-от 14.08.2010 г. до 14.12.2010 Г.;на вноски от остатъка от главницата
в размер 143 500 евро по Договор за банков кредит N 328 от 27.09.2006 г. и Анекс
N 1 от 01.10.2009 г. към него - от 27.08.2010 г. до 27.08.2011 Г.;на вноски от
остатъка от главницата в размер 135 000 евро
по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит N 05-0056/19.06.2008 Г. и
Анекс N 1 от 01.10.2009 г. към него - от 19.08.2010 г. до 19.06.2015 Г.;на вноски от остатъка от
главницата в размер 270 000евро по Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит N 05-0062/14.07.2008 Г. и Анекс N 1 от
01.10.2009 г. към него - от 14.10.2010 г. до 14.07.2015 г.
От извлеченията от счетоводните
книги на банката се установява, че към 22.04.10г. е настъпил падежа за
задължението за изпращане на лихви по три от договорите.
В тежест на
ответника е да установи изпълнението на паричните си задължения по договорите
на договорените падежи, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Следователно към твърдяния от молителя момент – 22.04.10г. е налице
неизпълнение, породило уговореното в договорите правото на банката да обяви за
предсрочно изискуеми всички вземания. Потестативното право е било упражнено с
представената нотариална покана, връчена на страната. Видно от
допълнителната ССЕ, последното плащане на стойност 17 602,47лв. е било
извършено на 29.06.10г. и е представлявало просрочени лихви по договорите, като
съгласно разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ не е обстоятелство изключващо
неплатежоспосбността. Това налага извода за неоснователност на възражението на
ответника за липса на неплатени, изискуеми вземания към 22.04.10г. ВЛ е
установило, че непогасените към момента на изготвяне на експертизата
задължения, което следва да се отнесе и към правни релевантния момент – този на
устните състезания(поради липса на доказателства за извършени след този момент
пращания), са в общ размер по процесните договори в общ размер на 4 001
858,71лв.
По
вземането на И.Е..
Молителят
по присъединеното дело №1678/11г., твърди, че с договор от 22.01.08г. му е било възложено от ответника
да разработи НОУ-ХАУ за екологично е фиктивно производство на растителни масла и да ги внедри в ПБ ИСС
“Образцов чифлик”, гр.Р..
Насрещните престации по договора –
разработка на НОУ-ХАУ за екологично е фиктивно производство на растителни масла и неговото внедряване, срещу
насрещно парично задължение, разкриват белезите на договор с елементи на
изработка.
Тъй като страна
по договора е търговец и е свързан с упражняваното от него занятие, то сделката
за него е търговска.
Молителят "Ю.И Еф Д.Б." АД оспорва наличието на валидно
правоотношение. Счита, че договора е антидатиран и сключен с цел увреждане на кредиторите,
като отразен в счетоводството при ответника едва през 2010г., когато е учреден
и особения залог. Сочи и липса на изискумост на вземанията.
Представения
договор от 22.01.08г. е частен диспозитивен документ, без достоверна дата
противопоставима на първия молител. Видно от ССЕ, за задълженията по сделката е
взета счетоводна операция от 18.11.10г. по Д с/ка 207 е К с/ка 499(заключението
на допълнителната ССЕ), въз основа на протокол от същата дата(непредставен по делото),
с която страните са отчели 19 етапа от
общо 21 етапа по договора. Следователно това е най-ранния момент, от който може
да се приеме наличието на договора.
Договорът
представлява частен диспозитивен документ, съдържащ неудостоверителни
изявления, чието съдържание не може да бъде оспорено(като документ).
Изявленията са насочени към пораждане на конкретни прави
последици, т.е. представляват сделка(в случая двустранна, т.е. договор), която
следва да се прецени, в съответствие с нормите на чл.26 от ЗЗД, за наличие на
предпоставките за абсолютна недействителност, твърдяна от първия молител –
сключена с цел да се увредят кредиторите.
Съдът не
намира, че в хода на процеса се установи наличие на факти водещи до сочената недействителност.
Осчетоводяването на договора не
може да бъде извършено през 2008г., предвид липсата на възникнали задължения,
респ. придобити права по договора.
Молителят Е. твърди наличие на частично
изпълнение – предадена работа по 19-те етапа(от общо 21) на стойност 4 900 000лв.
От заключението на допълнителната
ССЕ се установява, че за задълженията по сделката е взета счетоводна операция
от 18.11.10г. по Д с/ка 207 е К с/ка 499(заключението на допълнителната ССЕ),
въз основа на протокол от същата дата(непредставен по делото), с която страните са отчели 19 етапа от общо 21
етапа по договора.
Съобразно
договора, общия срок за изпълнение и предаване на ноу-хау-то е 4 г. от датата на сключването(чл.16 от дог),
при междинни срокове съгласно приложението. Плащането е следвало да се
реализира в съответствие с погасителния план, начиная от края на 2012г. Като се
вземе предвид от една страна предмета на договора – ноу-хау, т.е. фактическо
състояние (факт), представляващ съвкупност от знания, умения, опит и пр., както
и договорения начин на плащане – по погасителен план, несъответсващ на етапите
на работа и следващ срока за изпълнение, следва
да се направи извод, че вземането
ще възникне при наличие на пълно изпълнение и след настъпване на
посочените в договора падеж.
Предвид липсата
на пълно изпълнение не вземането не е изискуемо и не следва да се обсъжда дали
е налице предсрочна такава.
Съдът
не намира, че от факта на стойностното осчетоводяване на задължения по частично
приета работа може са се направи извод за промяна на правоотношението(какъвто
факт и не е твърдян по делото). При наличие на оспорване на изпълнението по
договора от страна на първия молител, то в тежест на молителя ФЛ е да установи
наличието на изпълнение на задълженията по 19-те пункта от договора. Такива доказателства
по делото липсват, като счетоводните записвания на длъжника са нередовни, видно
от заключението, тъй като не са отнесени
към дългосрочните задължения. В същото
време в счетоводството му не е бил заведен актив.
Горното
налага извода за неоснователност на предявения иск от молителя Е..
Тъй като по
делото се установи наличието на изискуемо парично вземане към банката молител,
то следва да се извърши преценка дали ответника е в състояние да го изпълни.
Видно от
заключението на ССЕ към 31.12.10г. коефициентите за ликвидност на дружеството
са както следва: КОЛ – 0,02; КБЛ – 0,0210; КНЛ – 0,006; КАЛ – 0,006.
Ликвидността, като показател за
способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си,
следва да бъде над 1-ца. Установени и посочени по-гори показатели са значително
под необходимия минимум.
От заключението на ССЕ се
установява, че към 31.12.10г. коефициента на финансова автономност,
представляващ количествена характеристика та степента на финансова независимост
на предприятието от кредиторите, е –
0,349, респективно коефициента на задлъжнялост е – 2,86, при общ норматив –
0,33. Следователно собствения капитал е декапитализиран.
Тези данни следва да се отнесат
към правно релевантния момент – на устните състезания, поради обстоятелството,
че са установени въз основа на последния ГФО, при липса на доказани последващи
изменения на релевантни обстоятелства.
Горното налага извода, че
ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си по договора, като затрудненията не са временни и той не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите, по см. на чл.631 ТЗ.
При установената неплатежоспособност
на длъжника следва да се установи началната й дата, явяваща се тази, към която
са се насложили всички предпоставки по
чл.60 ТЗ.
Спирането на плащането по лихвите
е настъпило на 22.04.10г.(по делото не се установи наличие на изискуеми
неплатени парични задължения за предходен перод), като извършеното на
29.06.10г., в съответствие са нормата на чл.608, ал.3 ТЗ не е обстоятелство
изключващо неплатежоспосбността, като за тази година показателите за ликвидност
са съответно: КОЛ- 0,7358; КБЛ – 0,5515; КНЛ – 0,0223; КАЛ – 0,0223, т.е. под
единица, при норматив –1 и коефициент на финансова автономност – - 0,0650, а коефициент на задлъжнялост
- -15,3861, при норматив – 0,33.
Следователно към посочената дата - 22.04.10г. ответното дружество е изпаднало в
несъстоятелност.
Видно от ССЕ, длъжникът притежава
имущество покриващо първоначалните разноски в производството.
За временен синдик следва да бъде
назначен вече определения от САС за такъв по реда на чл. 629а ТЗ, с
определеното от САС възнаграждение в размер на 1600лв.
В тежест на длъжника следва са се възложат направените от банката молител разходи – 250лв. ДТ; 1200лв. – разноски за експертиза и 105 814,27лв. адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА “Б.”ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Н.Г.”, №**,
като определя НАЧАЛНА
ДАТА - 22.04.10г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА Б.”ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Н.Г.”, №**.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК И.С.Т.,***,
като определя месечно възнаграждение 1 600лв.
Определя дата на първото събрание на кредиторите на 25.11.11г.
от 11ч. в сградата на
Софийски градски съд, гр.С., бул. „В.“ №*
Осъжда “Б.”ЕООД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Н.Г.”, №** да заплати на “Ю.И ЕФ Д.Б.”*** сумата 107
265,27лв.разноски.
Отхвърля
предявения от И.Б.Е.,*** иск по чл. 62 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на на “Б.”ЕООД, ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Н.Г.”, №**
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 7 дн. срок от вписването му в
търговския регистър, а в отхвърлителната му част, от връчването.
СЪДИЯ: