Протокол по дело №125/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 59
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20212200100125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 59
гр. Сливен , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100125 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Г. СТ. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. М.Д. от АК
Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ответникът СТ. Г. СТ., редовно призован, се явява лично.
За Окръжна прокуратура, редовно призована, се явява прокурор К.М..
Вещото лице д-р А.А., редовно призовано, не се явява.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло исковата молба на основанията, които сме
изложили в нея.
На основание чл. 337 от ГПК, съдът придоби лични впечатления от
състоянието на ответника.
ОТВЕТНИКЪТ С.С.:
1
На въпроса как се казва (зададен му чрез ищеца, тъй като не чува
добре), отговаря С.Г.. На въпроса на колко си години - не отговаря.
На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищецът Г. СТ. Г. твърди в исковата си молба, че е баща на СТ. Г. СТ..
Твърди, че същият изоставал в психическото си развитие от детска възраст.
Имал очно заболяване, като зрението му е загубено почти напълно, като до
скоро за него се е грижила майка му, която е починала и баща му, тъй като не
може да се обслужва сам. Твърди, че ответникът е слабо контактен, слабо
подвижен и почти не вижда, като е изостанал в нервно-психологическото си
развитие. Била му поставена диагноза: Състояние след патологично раждане.
Постпартална енцефалопатия с предимна увреда на малкия мозък и ствола,
дискоординационен синдром със силно затруднена до невъзможна
самостоятелна походка и много силно увредено зрение. Олигофрения
дебилитас имибицилитас. Твърди, че в резултат на състоянието си ответникът
не може да се грижи за себе си и за интересите си и моли съда да постанови
решение, с което го постави под пълно запрещение.
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във
вр. с чл. 336 и сл. от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е баща на ответника,
че същият страда от посоченото заболяване и че в резултат на заболяването
си не е в състояние да се грижи за себе си и за интересите си.
Ответникът не носи доказателствена тежест.
АДВ. Д.: Нямаме възражения по доклада. Водим свидетелката Н. Г.а С.,
която молим да разпитате.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит като свидетел лицето Н. Г.а С..
2
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Н. Г.А С. – 69 г., българка, българска гражданка, без родство със
страните по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Съселяни сме със страните и се познаваме от 43
години. Не сме съседи. Една вечер, връщайки се от работа, майка му ме спря,
плачеше и каза, че забелязала /седем месечно беше бебето/, че нещо не е
наред с детето. Повика ме да влезем вътре и започна да ми казва. Показа ми,
че не може да пази равновесие, не може да стои, ръчичките си не може да
вдига, залита. До тази възраст той трябваше вече да пълзи. Тя беше
медицински фелдшер. Много четеше. Беше си извадила даже книгите по
неврология, детски болести и каза, че детето й е много зле. Има увреждане от
начина на раждане. Едро бебе беше. Тя първо дете раждаше и са го извадили
с форбцес и са му причинили сериозни травми, а може би напълно увреждане
на малкия мозък. Като малък той не можеше да ходи. Караше колело,
непрекъснато падаше, коленцата му са обелени, ръцете, всичко. Започна
голямата борба за оздравяването на Стоянчо. Бащата и майката непрекъснато
ходиха по лекари. При един професор в Румъния ходиха, по-късно в София, в
Пловдив, мисля, че и стволови клетки се опитаха, всичко възможно са
направили. Водиха го на рехабилитации, непрекъснато се бориха за
оздравяването му и наистина се постигна резултат. Той не можеше да се
храни в началото. Цялата му двигателна система беше много увредена, но
постепенно след всичките тези грижи и настояване от страна на майката и
бащата, детето постигна някакъв успех. Караше колело, почна с колелото,
постепенно започна, но вече равновесието му е много трудно, пада, не може
да се грижи сам за себе си. В момента разбира някои от нещата, които му се
казват, когато го питат нещо, може да каже, макар че ние много трудно му
разбираме. Ние сме му свикнали. Той вече не чува, не вижда, не може да се
ориентира. Напълно сляп е. Не може сам да се справя. Трябва непрекъснато
да бъде под грижите на някой. Не е ходил на училище, остана неграмотен,
защото тогава беше в много тежко състояние. Познава близките си – сестра
си, баща си, майка си, мен. Не може да се справя с такива действия като
3
пазаруване, контакт с институции, т.е. не може да се грижи за такива неща.
Не ги разбира тези неща и се страхува от неизвестното.
Съдът констатира, че по делото е допусната назначена и представена
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р А., като вещото лице е
подало молба от 31.05.2021г., че не е в състояние да се яви на 07.06.21г.
поради ползването на платен годишен отпуск и моли да бъде изслушано в
друго заседание.
Съдът намира, че следва да отложи делото за изслушване на
експертизата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва съдебно заседание за 21.06.2021г. от 11.00
часа, за която дата страните да се считат за редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09.50 часа.


Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4