№ 793
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110204694 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. И. Х., ЕГН ********** подадена чрез адв. П. М. от ВАК, против
НП № 24-0819-002906 от 14.10.2024год. на началник група в ОД на МВР
Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същият оспорва изцяло фактическата
обстановка отразена в НП и моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М. който във фазата по същество моли НП да бъде
отменено, тъй като не ставало ясно дали въззивникът бил отказал да даде
проба или бил дал такава.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з.,
представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.
- А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай,
че жалбата бъде уважена, и се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2024год. свидетелите М. П. и А. П., и двамата полицейски
служители мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна,
изпълнявали служебните задължения. Същите се били позиционирали със
служебен полицейски автомобил на ул.“Девня“ в гр. Варна, до
бензиностанция „Еко“ и извършвали пътен контрол във връзка с провеждана
СПО по линия на употреба на алкохол и наркотици от водачи на МПС. Около
21:25ч. свидетелите спрели за проверка въззивника който управлявайки л.а.
„Тойота“ с рег. № ТХ2228АН се движел по ул. „Девня“ в посока изхода. В хода
на проверката въззивникът бил тестван за употреба на алкохол като пробата
била отрицателна. Полицейските служители поискали да тестват въззивникът
и за употреба на наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG
TEST 5000 с фабричен № ARPK-0014, но въззивникът отказал. На място св. П.
съставил срещу въззивника АУАН № 1429722/09.09.2024год. за това, че
отказва да му бъде извършена проба с техническо средство. Актът бил
надлежно предявен и подписан от въззивника без възражение като му бил
връчен и препис от него.
На въззивникът бил издаден талон за медицинско изследване, като
същият бил уведомен, че следва да се яви във ВМА-Варна за кръвна проба,
както и че до даване на биологичен материал за изследване не следва да взема
наркотици.
Въззивникът се явил в лечебното заведение в определения му в талона
период. Същият първоначално се съгласил да даде проби за изследване, дори
дал проба от урина, но след това в отказал да даде кръв и урина за изследване,
което било отразено в медицинския журнал от св. Л. (медицинската сестра) и
въззивникът се подписал в журнала.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения
срещу АУАН. Същите не били приети от АНО и на 14.10.2024год. въз основа
на акта, началникът на група в ОД МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, издал
атакуваното НП № 24-0819-002609 като е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, посочил, че въззивникът отказал да му бъде
извършена и кръвна проба, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата разпоредба му наложил адм.
наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от
24 месеца.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани М. П.
(актосъставител) и А. П. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред
съда възпроизвеждат възприятията си от проверката извършена на въззивника
с нужната конкретика. И двамата сочат, че са спрели въззивника за проверка
като водач на МПС, както и че той е отказал да бъде изпробван за употреба
наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000.
2
По искане на въззивника като свидетели показания са дали и лицата В. Г.
(лекар в МБАЛ Варна към ВМА) и В. Л. (медицинска сестра в същото лечебно
заведение). В показанията си пред съда св. Г. сочи, че след като бил призован
за делото направил справка и установил, че въззивникът е посетил лечебното
заведение и е отказал да даде проби от кръв и урина. Сочи, че отказът се
вписва в амбулаторния лист и в медицинския журнал.
На свой ред св. Л. сочи, че не помни всички лица които са минали през
кабинета. След предявяване на книгата за регистрация на амбулаторно болни
потвърждава, че почеркът е неин. Сочи, че въззивникът първо е дал съгласие
да даде проби и е дал урина, но след това е отказал да дава проби за
изследване.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи;
талон за изследване № 276695; докладна записка от А. П.; писмо от началника
на МБАЛ – Варна към ВМА – София адресирано до началника на Сектор
„ПП“ при ОД МВР Варна; докладна записка от М. П., както и справка за
нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени
доказателства са приобщени и справка от Началник на МБАЛ – Варна към
ВМА – София в едно с приложени към нея препис от книга за регистрация на
амбулаторно болни и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът
прие от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в срока за
обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на
нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
3
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до
ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира и
жалбоподателя.
Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е
посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и
отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това не е ограничило
правото на защита на въззивника, тъй като става ясно за какво е наказан. От
една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат единствено
отказ от проверка с техническо средство. За каквато и да било неяснота за
какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника и дума не може
са става.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да
му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско
изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба №
30/17.07.2001г.. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по
см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде
извършена проверка, било с техническо средство, било посредством
медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Посочената
разпоредба е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на
която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава
на нарушението.
Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е лице с качеството
"водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП.
Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по
пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието
"управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от
17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е
загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с
определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДП, какъвто е и
водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя.
4
В случая по делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията
на свидетелите М. П. и А. П. и пролежаните към преписката докладни записки
се установява, че въззивникът е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с
рег.№ ТХ 2228АН по ул. „Девня“ в гр.Варна към момента на спирането му за
проверка.
На следващо място от показанията на посочените по-горе двама
свидетели се установява и това, че въззивникът е отказал да бъде изпробван на
място с техническо средство дрегер драг тест за употреба на наркотични
вещества.
Установява се по несъмнен начин и това, че на въззивника е бил издаден
талон за изследване, че той е отишъл в лечебното заведение, но е отказал да
даде кръв за изследване.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДП. То е формално и е довършено в момента, в който
въззивникът е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер драг тест.
Следва да бъде посочено още и това, че в случая с отказа да предостави
за изследване и кръвна проба въззивникът е осъществил и втората форма на
изпълнителното деяния предвидена в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДП.
От субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е извършено
при форма на вината пряк умисъл, доколкото въззивникът като водач на МПС
съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества, което задължение му е
изрично вменено с инкриминираната законова разпоредба. Причините поради
които е било отказано извършването на пробата са абсолютно ирелевантни. В
случая изпълнителното деяние се състои в отказ да се извърши проверка с
техническо средство.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващите му се съобразно санкционната норма
наказанията, които определил във фиксираните в закона размери – глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. Горното не дава възможност на съда да прави преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да
ревизира размера на наложените наказания.
И според съда както очевидно и според АНО нарушението не
представлява маловажен случай, доколкото не се отличава по никакъв начин
от останалите подобни нарушения. Напротив нарушението е типично, а и
видно от предвидените санкции самият законодател го е определил като
такова с висока степен на опасност.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
5
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно.
При този изход на спора (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете, че
въззивника дължи разноски съобразно чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер, а именно в размер
на 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника
Драгомир С. Колев в полза на ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-002906 от
14.10.2024год. на Началника на група в ОД МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с
което на М. И. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, на основание чл.
174, ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на
2000лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
ОСЪЖДА М. И. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *** да
заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6