Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 175 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на П.В.С. ***, депозирана чрез
процесуалния й представител С.С.– адвокат от ШАК,
против Решение № 265/25.07.2022г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД
№ 20223630201251 по описа за 2022г. на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 000698/20.04.2022г. на Началника на
отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към
Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София, с което на П.В.С., с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал.3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
В касационната жалба се
излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, по
същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В тази връзка се твърди, че съдебният акт не е надлежно мотивиран, доколкото в
него не се съдържат отговори на направените от санкционираното лице,
възражения. Сочи се също, че деятелността разкрива белезите на „маловажно
нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументира се и тезата за
противоречие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив.
По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационната
жалбоподателка, редовно и своевременно призована, не
се явява лично. Същата се представлява от адвокат С.С.,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът, Началник на
отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към
Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София, депозира писмен отговор
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.А., в който излага подробни
доводи за неоснователност на касационното оспорване. В проведеното открито
съдебно заседание, ответникът в касационното производство, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната
жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
С процесното
решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 000698/20.04.2022г. на Началника на отдел "Контрол и
правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр.София, с което на П.В.С. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.
179, ал.3 от ЗДвП, а именно за това, че на 29.11.2021г. в 15.45 часа на път I-4, км 137, от страна на контролните
органи на Национално ТОЛ управление била извършена проверка на лек автомобил с
рег.№ ***, марка ***, модел ***, с обща технически допустима максимална маса до
3500 кг, управляван от П.В.С., като в рамките на проверката било установено, че
за въпросното МПС към 08:41:21 часа на 29.11.2021г., когато същото е
управлявано по път, за който се изисква заплащане на винетна
такса, няма заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). За
извършеното нарушение в присъствие на нарушителката бил съставен АУАН №
000698/29.11.2021г., който й бил връчен срещу подпис. В него П.С. саморъчно написала, че е купила
винетка на първата бензиностанция, на която е било възможно. Впоследствие въз
основа на материалите, събрани в хода на административнонаказателната
преписка, наказващият орган издал процесното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд е приел, че административнонаказателното
производство е протекло при стриктното съблюдаване на императивните законови
изисквания. Съдебният състав е посочил също, че наличните доказателства
установяват с категоричност, че водачът на л.а. с рег.№
*** е извършила вмененото й нарушение от обективна и субективна страна,
поради което е потвърдил оспорения санкционен акт, отхвърляйки твърденията на
подведеното под отговорност лице за несъставомерност
и за маловажност на осъщественото от него деяние.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките
на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е
събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите
писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, от които по
безспорен начин се установява извършеното нарушение.
Настоящият касационен състав споделя напълно установената
от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни
изводи, които не следва да преповтаря и на основание чл.22,1 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
След анализ на събрания по делото доказателствен
материал, касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, въззивният съд е
направил обосновани и законосъобразни изводи за съставомерност
на санкционираното деяние на плоскостта на приложения административнонаказателен
състав, постановявайки своя съдебен акт при съблюдаване на относимите
материалноправни разпоредби.
От материалите
по делото безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място процесният лек автомобил е управляван, без за него да е
била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП,
доколкото, видно от приложения доклад от
системата за електронни пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, придружен от
снимков материал, на 29.11.2021г. в 08:41:21 часа притежаваното от П.В.С. МПС е
засечено да се движи по път, за който се дължи заплащане на винетна
такса, без валидна винетка. Обосновано предходната инстанция е отхвърлила
тезата на последната, че за МПС е имало издадена електронна винетка, доколкото
същата е със срок на валидност от 09:16:06 часа на 29.11.2021г., а
санкционираното нарушение е осъществено в 08:41:21 часа на същата дата.
Наличието на внесена сума в размер на 50 лева също не обуславя освобождаване на
нарушителката от предвидената в чл. 179, ал.3 от ЗДвП отговорност, доколкото за
целта последната е следвало да заплати компенсаторна такса в размер на 70 лева
в 14-дневен срок от получаване на АУАН, което не е сторено.
Правилно предходната инстанция не е споделила и
доводите на жалбоподателката за „маловажност“ на
деянието й. Следва да се отбележи, че тази теза на касатора
е поддържана и в хода на въззивното производство,
като районният съд я е обсъдил в мотивите си, които се споделят и от
касационния състав. „Маловажността“ е институт на административнонаказателното
правораздаване и приложимостта му е поставена в зависимост от наличието на
конкретни доказателства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност и
по-ниска тежест на конкретното нарушение, съпоставимо с останалите нарушения от
същия вид, а в случая такива не са налице.
Касационната инстанция намира за неоснователни
доводите в касационната жалба за липса на изложени мотиви от предходната
съдебна инстанция по направените пред нея възражения, доколкото в атакуваното
решение са изложени подробни аргументи в подкрепа на всички обстоятелства,
релевантни за ангажиране отговорността на нарушителката по приложения административнонаказателен състав. Неоснователно е и бланкетното твърдение за противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, тъй като такова противоречие
не се установява.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, намирайки го за законосъобразно. По тези съображения решението е
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и факта, че в касационното
производство ответникът е представляван от процесуален представител –
юрисконсулт, който е депозирал писмено становище срещу касационната жалба,
основателна се явява и претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ касационната жалбоподателка
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура", гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита в хода на
производството пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
265/25.07.2022г., постановено по АНД № 20223630201251 по описа за 2022г. на
Районен съд – гр.Шумен.
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура", гр.София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.11.2022 г.