№ 227
гр. Плевен , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104488 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „М.Б.“ ООД *** против Г. Г. Г. от ***.
Твърди се, че на *** год. между ищцовото дружество в качеството на
лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател е бил сключен
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№ ***. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си лизингодателят е
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „***“ модел „***“, идентификационен номер на рама ***,
peг. № *** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е
бил съставен приемо- предавателен протокол от *** год. Твърди се, че
лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по
смисъла на приложимите общи условия, като размерът на финансирането е 3
850, 00 лв. Твърди се, че всички съществени условия са подробно описани в
договора, приетите от клиента общи условия и приложенията- неразделна
част от договора. Твърди се, че в частност лизингополучателят е поел
1
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта
лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Твърди се, че е бил
договорен срок от 24 месеца, изтичащ на *** год. съгласно приложения
погасителен план- неразделна част от договора за финансов лизинг. Твърди
се, че е бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 39, 60 %,
съответно размер на месечни анюитетни вноски от 234, 74 лв. Твърди се, че
лизингополучателят не е извършвал плащания по договорения погасителен
план. Твърди се, че към *** год. неплатени са останали: вноска № 1 по
погасителен план с падеж *** год. до вноска № 11 по погасителен план с
падеж *** год. Твърди се, че ответникът в качеството на лизингополучател е
преустановил контакт с лизингодателя. Твърди се, че ответникът не е бил
открит на декларираните телефони, електронен адрес и при посещение на
адрес. Твърди се, че лизинговият актив е бил иззет и възстановен във
владение на собственика му на *** год. Твърди се, че предвид допуснатото
неизпълнение на договорни задължения и изземването на лизинговия актив, е
бил прекратен и процесния договор от *** год. Твърди се, че
лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до *** год., на
която дата лизинговият актив е бил върнат във владение на собственика-
лизингодател. Твърди се, че на основание чл. 345 от ТЗ вр. чл. 8.1 от
приложимите към договора общи условия за периода, през който лизинговият
актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж ***
год.) до единадесета (с падеж *** год.) включително и дванадесета частично
(за период от *** год. до *** год.) в общ размер от 2 599, 73 лв., в това число
главница в размер на 1 420, 62 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1
179,11 лв. Твърди се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ предвид
допуснатата забава в плащанията на първа до единадесета вноска е била
начислена неустойка в размер на 88, 43 лв. към *** год., както следва:
-за забава в плащането на вноска № 1 по погасителен план с падеж ***
год. -18, 46 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 2 по погасителен план с падеж ***
год. -17, 56 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 3 по погасителен план с падеж ***
2
год. -15, 59 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 4 по погасителен план с падеж ***
год.- 13, 69 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 5 по погасителен план с падеж ***
год.- 6,13 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 6 по погасителен план с падеж ***
год. - 5, 30 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 7 по погасителен план с падеж ***
год.- 4, 38 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 8 по погасителен план с падеж ***
год. - 3, 39 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 9 по погасителен план с падеж ***
год.- 2,45 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 10 по погасителен план с падеж ***
год.-1, 32 лв.;
-за забава в плащането на вноска № 11 по погасителен план с падеж ***
год. - 0,16 лв.
Твърди се, че на основание чл.15.5 от приложимите към договора общи
условия лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер
на договорената месечна вноска или общо 704, 22 лв., дължима еднократно
към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни
вноски, всяка една в размер на 234, 74 лв. Твърди се, че на основание чл. 8.6.
вр. чл. 8.7.4 от Общите условия лизингополучателят дължи да възстанови на
лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
52- 61 от Закона за местните данъци и такси: за 2018 год. в размер на 109, 60
лв. и за 2019 год. в размер на 162, 36 лв. или общо 271, 96 лв. Твърди се, че
данъците са заплатени по сметка на Столична община- район Изгрев- по
седалище на данъчнозадълженото лице. Твърди се, че на основание чл. 8.6.,
3
вр. чл. 8.7.5 от Общите условия лизингополучателят дължи да възстанови на
лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“-
по полица *** на „***“ АД, вноска № 1. Твърди се, че премията е била
заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на
застрахователния брокер- „***“ ООД съгласно издадена сметка. Твърди се, че
периода на застрахователното покритие съвпада с периода на ползване на
лизинговия актив от лизингополучателя. Твърди се, че пред Плевенския
районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед с правно
основание чл. 410 от ГПК като е било образувано ч. гр. д. № ***/ 2020 год. и е
била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че на ищеца е било връчено
съобщение на 13. 08. 2020 год. по горепосоченото частно гражданско дело, с
което му е било указано да предяви иск срещу ответника относно вземането
си, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ ***/ 2020 год.
В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи следните суми:
-сумата от 1 420, 62 лв., представляваща незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от *** год. до ***
год.;
-сумата от 1 179, 11 лв., представляваща незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от *** год. до ***
год.;
-сумата от 88, 43 лв., представляваща неустойка за забавени плащания
за периода от *** год. до *** год.;
-сумата от 704, 22 лв., представляваща неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя;
-сумата от 271, 96 лв., представляваща разходи за заплатени данъчни
задължения, и
-сумата от 270, 24 лв., представляваща разходи за платени
застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира
4
се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно вземането по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът за признаване за установено паричното
вземане на ищеца е частично основателен. Безспорно по делото е, че на ***
год. между „М.Б.“ ООД *** като лизингодател и Г. Г. Г. от *** като
лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив с №
***, по силата на който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил
марка „***“ модел „***“, идентификационен номер на рама ***, peг. № ***.
Видно е, че лизинговият срок е бил определен на 24 месеца.
При тези обстоятелства се налага изводът, че между страните по делото
е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
финансов лизинг. Ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора и е
изправна страна. Различно е положението с ответника, доколкото видно от
данните по делото от негова страна е налице неизпълнение на парични
задължения по договора, изразяващо се в незаплащане на дължими лизингови
вноски, застраховки, данък и т. н. Изтичането на срока на действие на
лизинговия договор е правопораждащ факт за две основни задължения на
5
ответника: да върне лизинговата вещ на лизингодателя, тъй като не са били
налице условия за придобиване на правото на собственост върху тази вещ, и
да заплати обезщетение за ползването на лизинговата вещ след
прекратяването на договора с оглед субсдиарното приложение на
разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД. За изясняване на въпроса за
непогасените задължения на ответника по вече прекратения лизингов договор
в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза.
Същата е потвърдила размера на дължимите се от ответника и претендирани
с исковата молба суми с изключение на разходите за платени застрахователни
премии /ищецът претендира 270, 24 лв., а се установява, че дължими са 268,
81 лв./.
Основното възражение, намерило отражение в отговора на исковата
молба и поддържано в съдебно заседание, е за наличието на клаузи в
процесния договор за лизинг, които са нищожни и рефлектират при
определянето на размера на задължението на ответника. Съдът счита, че
разпоредбата на чл. 5 от договора за лизинг, касаеща размера на годишния
лихвен процент не нарушава нито закона, нито добрите нрави. Видно е, че с
горната разпоредба страните са договорили фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 39, 60 %. Съгласно чл. 9 от договора е уговорен годишен
процент на разходите 49, 24 %. Следва да се отбележи, че към датата на
сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, която предвижда, че годишният процент на
разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Уговорените в
договора лихва и годишен процент на разходите не надвишават петкратния
размер на законната лихва, поради което в тази му част процесният договор
не е нищожен и е породил своето действие.
Неоснователни са доводите и за недължимост от страна на ответника на
сумите, заплатени като застрахователни премии и данъци. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно чл. 345 ал. 2 от ТЗ разноските по поддържане на вещта
са за сметка на лизингополучателя. Това общо правило е доразвито в чл. 8. 6
от общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б.“
ООД с физически лица- потребители, в който изрично е уредено
6
задължението на лизингополучателя да плаща всички данъци, такси, мита и
други разноски във връзка с използването на лизинговия актив, както и
задължението застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив
да са за негова сметка. Следователно налага се изводът, че и тези суми следва
да се включат в задължението на ответника.
В заключение може да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от
3 933, 15 лв., като за разликата до претендираните 3 934, 58 лв. същият следва
да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 128, 64 лв.
съобразно признатата част от вземането и направените в хода на исковото
производство деловодни разноски в размер на 1 032, 75 лв. съобразно
уважената част от исковете.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Г. Г. от
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „М.Б.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И. Х. Г.А,
сумата от 3 933, 15 лв., от която сумата от 1 420, 62 лв. представляваща
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от *** год. до *** год., сумата от 1 179, 11 лв. представляваща
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от *** год. до *** год., сумата от 88, 43 лв. представляваща неустойка
за забавени плащания за периода от *** год. до *** год., сумата от 704, 22 лв.
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, сумата от 271, 96 лв. представляваща разходи за
заплатени данъчни задължения и сумата от 268, 81 лв. представляваща
разходи за платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21. 04. 2020 год. до изплащане на вземането, като за
7
разликата до 3 934, 58 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „М.Б.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И.
Х. Г.А, сумата от 128, 64 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „М.Б.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И.
Х. Г.А, сумата от 1 032, 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8