№ 109
гр. , 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100276
по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. К., ЕГН: ********** –
непълнолетна, със знанието и съгласието на нейната майка- П. Л. А., ЕГН: **********
срещу нейния баща С. Х. К., ЕГН: **********, въз основа на която се иска изменение на
месечната издръжка, която ответникът е осъдена да заплаща на дъщеря си по гр.д.
№414/2019г. на РС-П. от 250 лв. на 500 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на
основания за изменяване или прекратяване на издръжката.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 17.12.2014г. решение
№170/17.12.2014г. по гр.д. № 495/2014г. на Районен съд-П. е прекратен бракът на
родителите на ищцата- П. Л. А. и С. Х. К. и родителските права върху нея /А. К./ са
предоставени на майка й, както и е постановено местоживеенето й да е при майката, а
бащата е осъден да заплаща, на основание чл.143 ГПК, издръжка чрез законния
представител- майката, в размер на 150 лв. месечно със законните последици, считано от
влизане в сила на решението. Сочи се, че със спогодба, одобрена с определение №
65/18.06.2020г. в съдебно заседание на 18.06.2020г. по гр.д. № 414/2019г. на РС-П., бащата
на ищцата- С. Х. К. се е задължил да й заплаща издръжка чрез законната й представителка и
майка П. Л. А. в увеличен размер- от 150 лв. на 200 лв., ведно със законните последици,
считано от 29.07.2019г. до 18.06.2020г., а считано от 19.06.2002г.- в увеличен размер от 250
лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за изменяване или прекратяване
на издръжката. Ищцата сочи, че от определяне на сумата от 250 лв. като размер на
издръжката са изминали две години, като понастоящем тя е непълнолетна /навършила 14
1
годишна възраст на 23.07.2020г./, учи в дневна форма на обучение в 9-ти клас на СУ
„************“ гр.П. и посещава редовно учебните занятия, като вследствие преминаването
в по-висока степен на обучение – от прогимназиален в среден курс, а и поради физическото
й израстване, нуждите й от издръжка значително са се увеличили, особено в последно време,
когато поскъпването на живота, породено и от инфлационните процеси, направило
разходите по отглеждането и възпитанието й от майка й, при която живее, както и по
обучението й, в пъти по-високи от тези по времето на определяне на сега дължимия от
бащата размер на издръжката. Сочи се, че бащата по никакъв начин не участва в издръжката
на момичето, извън определения му размер от 250 лв. месечно, които й се превеждат чрез
съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело пред ДСИ в РС-П., като по
неизвестни за ищцата причини бащата избягвал контакти с нея. Известно й е, че
междувременно бащата е придобил право на пенсия за прослужено време като „подземен
работник“, чийто размер е около максималния и едновременно с това получава висок размер
на трудово възнаграждение от местоработата му- „****************“ АД, тъй като
упражнява високоплатени дейности, вкл. и взривни, под и над земята в обекти на фирмата
му, т.е. възможностите на бащата за участие в издръжката й към момента били значително-
в пъти по-добри от тези, които е имал към момента на определяне на сегашния размер на
издръжката, като доходите му в пъти надвишават доходите на майката, при която живее и
която се грижи за отглеждането й.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника С. Х. К., като същият е взел становище по исковата молба чрез упълномощения
адв.Д. Н. от ВрАК. Ответникът заявява, че не оспорва факта, че е баща на ищцата А. С. К.,
която е на 16 години. Оспорва обаче предявения срещу него иск като счита, че размерът на
претендираната месечна издръжка е завишен, предвид възможностите му за даване на такава
и нуждите на ищцата. Освен това твърди, че от момента на раздялата с майката до днес дава
редовно освен присъдената издръжка и други средства за дъщеря си, изразяващи се в пари и
подаръци. Ответникът сочи, че и към настоящия момент издръжката от 250 лв., която дава
на дъщеря си, е по-голяма от минималната за страната. Сочи, че не отговаря на истината
твърдението на ищцата, че по никакъв начин не участва в издръжката й, извън определения
от съда размер от 250 лв. и че избягва контакти с нея. Твърди, че през седмица-две се среща
с нея в гр.З., разговарят и й дава различни суми на ръка, за което представя разписка,
подписана от него и ищцата. Счита, че за период от две години обстоятелствата не са се
променили така съществено, че да се налага двойно увеличение на издръжката на дъщеря
му, още повече, че често й давал различни суми за покриване на нуждите й. Моли съда да
определи месечна издръжка за дъщеря му не по-голяма от 300 лв. и да отхвърли иска за
горницата до 500 лв. като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата А. С. К., се явява лично и със законния си представител-
своята майка П. Л. А., с чието съгласие е подадена исковата молба и се представлява от
упълномощения адв.С. П. от САК. В хода на устните състезания по делото адв.П. моли съда
2
да постанови решение, с което да измени издръжката на ищцата така, както е поискано с
исковата молба. Според адв.П. от събраните по делото доказателства се установява
категорично, че са налице основания за изменение на присъдената издръжка. Сочи, че
изминалият период от определяне предходния размер на издръжката е две години, от когато
инфлацията е нараснал с 25%, а детето физически е израснало и се намира в преходна
възраст- преминало е от малолетие в непълнолетие, което обстоятелство само по себе си
следвало да се вземе предвид. Освен това, детето учело вече на друго място, което налагало
пътуването му и се налагало извършването на транспортни разходи, разходи за храна и
други, свързани с обучението. Самото израстване на детето също налагало изменение на
издръжката, за което дала показания свидетелката А. К.- сестра на ищцата и които се иска да
бъдат кредитирани. Според адв.П. по делото се установило и че в доходите на ответника
има сериозни изменения, тъй като са се увеличили почти два пъти, предвид получаваната от
негова страна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че неговите доходи, в
сравнение с тези на майката, са в съотношение 1 към 2.81. Оспорва се частният документ-
разписка, с която ответникът цели да докаже, че инцидентно е давал пари и подаръци на
ищцата, като се сочи, че дори това да е така, то няма връзка с предмета на делото, а ако
разписката се цени като доказателство, то тя доказва, че ответникът има възможност да дава
издръжка в по-висок размер. Адв.П. моли искът да бъде уважен както по основание, така и
по размер. Претендира разноски от името на доверителката си. Иска се съдът да допусне
предварително изпълнение на решението.
Ответникът С. Х. К. се явява лично в първото съдебно заседание и се представлява от
адв. Д. Н. от ВрАК, която оспорва исковата молба. В първото с.з. бе предложен от страна на
ответника проект за споразумение, при което той се съгласява да заплаща на дъщеря си
издръжка в размер на 300 лв., но предложението не бе прието от ищцовата страна. В хода по
същество на делото адв.Н. заявява, че предложеният от тях размер на издръжката сериозно
надвишава сумата, която би следвало да бъде присъдена като дължима от страна на нейния
доверител. Сочи, че изминалият период от време, след който се иска изменение на
издръжката, не е чак толкова дълъг- само две години и не са съгласни с искането за двойно
увеличение на издръжката. Адв.Н. сочи, че детето не боледува често, не страда от някакво
сериозно заболяване, което да изисква непрекъснато лечение и лекарства По делото не се
доказало и детето да има нужда от средства за извънкласни дейности. Според адв.Н. детето
било средностатистически тийнейджър. В тази връзка адв.Н. заявява, че поддържат всички
доводи, изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на другата страна и моли при присъждане на разноските да се съобрази
чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
В кориците на приобщеното гр.д. № 414/2019г. на РС-П. се намира удостоверение за
раждане на А. С. К. серия КМР № *******, издадено от община П., видно от което А. С. К.
е родена на **********г. от родители П. Л. К. и С. Х. К., за което е издаден акт за раждане
3
№ 61 от **********г. от община П..
Видно от решение №170 от 17.12.2014г. по гр.д. 495 от 2014г. по описа на РС-П., с
него е прекратен по взаимно съгласие бракът между П. Л. К. и С. Х. К. и е утвърдено
постигнато между тях споразумение, по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете- А. С. К. е предоставено на майката- П. Л. К.,
при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата С. Х. К. е определен режим
на лични отношения с детето А. С. К.. Със същото решение бащата е осъден да заплаща на
дъщеря си А. С. К. месечна издръжка в размер на 150.00 лв., платима чрез нейната майка и
законен представител, считано от влизане в сила на решението, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска.
Видно от приобщеното по настоящото дело гр.д. №414/2019г. по описа на РС-П.,
същото е приключило с постигната между страните - П. Л. А. и С. Х. К., спогодба, одобрена
с определение №65 от 18.06.2020г. на РС-П., по силата на което С. К. се е задължил да
заплаща на малолетното си тогава дете- А. С. К., чрез нейната майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от подаване на исковата
молба на 29.07.2019г. до 18.06.2020г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска, а считано от 19.06.2020г. – месечна издръжка в размер на 250.00 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Към исковата молба е представена служебна бележка № 97/11.04.2022г., издадена от
СУ „************“- гр.П., издадена в уверение на това, че А. С. К. е била записана в 9-ти
клас, дневна форма на обучение през учебната 2021/2022 година в учебното заведение и
посещава редовно учебни занятия.
Представено е към исковата молба и удостоверение, издадено на 28.04.2022г. от ОУ
„*****************“ с.А., за доходите на П. Л. А. за периода май 2021г.- април 2022г.,
които брутно за периода възлизат на 18886.28 лв., което средномесечно се равнява на 1574
лв.
Според намиращото се в кориците на гр.д. №414/2019г. на РС-П. удостоверение за
доходите на П. Л. А., издадено на 18.07.2019г. от същото работно място- ОУ
„*****************“ с.А., за 12-месечен период от юли 2018г. до юни 2019г. тя е получила
брутно 13318.68 лв., което средномесечно дава доход от 1110 лв.
Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение от 07.07.2022г.,
издадено от „****************“ АД относно възнаграждението, получавано от С. Х. К. за
периода юни 2021г.-юни 2022г. Общо брутния доход на лицето за посочения период е
отразено, че възлиза на 35 947.46 лв., което средномесечно се равнява на 2765 лв.
Служебно от съда също е изискана информация от работодателя на ответника К.-
„****************“ АД за получаваното от него възнаграждение, като от дружеството са
представили удостоверение изх. индекс *********/07.09.2022г. Според удостоверението за
периода септември 2021г.- август 2022г. С. Х. К. е получил брутно трудово възнаграждение
4
от 33892.37 лв., като средномесечното му възнаграждение възлиза на 2824 лв. брутно и 2400
лв. нетно.
В кориците на гр.д. №414/2019г. на РС-П. фигурира и удостоверение за доходите на
С. Х. К. в периода март 2019г.- ноември 2019г., издадено на 18.12.2019г. от
„****************“ ООД. Според това удостоверение месечният брутен доход на С. Х. К.
от работа в дружеството е бил 659.58 лв.
Към отговора на исковата молба е представена разписка за предоставени от С. Х. К.
на дъщеря му А. С. К. суми „извън определената от Районен съд-П. месечна издръжка“.
Разписката е подписана от А. К. и С. К..
Изискана е и представена от НАП София област информация за регистрираните
трудови договори на С. Х. К.. Такава справка е предоставена за периода 01.01.2021г.-
31.08.2022г. и от нея е видно, че трудовият договор на С. К. с „****************“ ООД е
прекратен на 05.05.2021г. и за лицето има регистриран на 05.07.2021г. нов трудов договор с
„****************“ АД, който към 26.08.2022г. е бил действащ, според информацията от
НАП. Според информацията от НАП С. Х. К. не е подавал годишна данъчна декларация по
чл.50 ЗДДФЛ за данъчен период 2021г.
От Дирекция „Бюро по труда“- гр.П. са представили информация, според която
лицето С. Х. К. няма активни регистрации в Дирекция „Бюро по труда“ на територията на
страната.
От община П. /по адресна регистрация на С. Х. К./ е изискана информация за
декларирани данни. Представено е удостоверение за декларираните от С. Х. К. движими и
недвижими имущества в собственост, актуално към 15.08.2022г. От него е видно, че К. е
декларирал като свое притежание недвижим имот- УПИ в с.Баня, придобит с нотариален акт
от 20.04.2022г.
От ТП на НОИ- София град е представено удостоверение за размера на получаваната
от С. Х. К. пенсия. От това удостоверение с изх. № **************/30.09.2022г. е видно, че
С. Х. К. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст (на основание чл.69б, ал.4 КСО,
считано от 30.12.2016г.), безсрочна, в размер на 1660.71 лв., върху които е наложена
удръжка от ДСИ в размер на 250 лв. Посочено е, че размерът на получената за септември
2022г. от лицето пенсия е 1410.71 лв.
Изискан е по делото социален доклад от компетентната социална институция-
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.П.. Такъв е представен с изх. №
*****************/13.09.2022г. Социалните служители са провели среща с непълнолетното
дете А. К. и с нейната майка, извършили са анкета в жилището, където детето се отглежда и
са събрали служебна информация. Посочено е в доклада, че основни грижи за А. се полагат
от нейната майка, като потребностите й от подслон, храна, здравеопазване и образование са
задоволени. Посочено е, че жилището, в което се отглежда непълнолетното дете,
представлява масивна къща в добро техническо състояние, собственост на двамата
родители, като за А. в обособена самостоятелна стая, обзаведена с необходимите мебели и
5
вещи. В доклада е посочено, че от 01.09.2022г. майката на непълнолетното дете работи като
„старши учител“ в СУ „*****************“ гр.З., а до 01.09.2022г. е работила като
ръководител ИКТ в ОУ „*****************“ с.А., като брутната й работна заплата е била
около средната за страната за заетите в образователната сфера. Посочено е, че майката не се
подпомага от ДСП-П., както и че работното й време позволява упражняване на адекватен
контрол върху поведението на детето. Установено е, че детето контактува с роднините си по
майчина линия, познава роднините си по бащина линия и има изграден приятелски кръг. В
раздела на социалния доклад, свързан с „обучение и образование“ е посочено, че от
последното увеличение на издръжката, която бащата следва да заплаща, са настъпили
промени в резултат на които са повишени разходите, свързани с образователното развитие
на детето, а именно: през учебната 2020/2021г. А. е постъпила в 8ми клас в СУ
„***********“- гр.П., където учи и до момента. Посочено е, че през новата учебна година тя
ще бъде ученичка в 10-ти клас в същото учебно заведение с ръководител г-ж Р.Ч.. Сочи се,
че А. посещава редовно учебните занятия, като ежедневно пътува от гр.З. до училището в
гр.П. и обратно. Посочено е, че за всяка учебна година учебниците се закупуват от
родителите, а не се осигуряват от учебното заведение. До момента в отдел „Закрила на
детето“ при ДСП-П. нямало постъпвали сигнали за налагани на детето санкции по ЗПУО.
Според социалния доклад детето има емоционална връзка с двамата си родители, но
отношенията му с бащата не са позитивни. Сочи се, че майката осигурява стабилна среда за
отглеждане на детето, не ограничава контактите с бащата, но родителят не инициира срещи
помежду им. Сочи се, че родителите не поддържат контакт помежду си. Сочи се, че основно
майката отглежда дъщерята, като грижите полагани от нейна страна са адекватни,
съобразени с възрастовите потребности на детето, които майката разбира. В заключение е
посочено, че с оглед защита най-добрия интерес на непълнолетното дете, е необходимо
размерът на издръжката да бъде определен в съответствие с възрастта на детето и
необходимостта от средства за покриване на ежедневните му потребности.
Разпитани са по делото двама свидетели, като всяка от страните е довела по един.
Ищцовата страна е ангажирала като свидетел А. С. К.- пълнолетна сестра на ищцата
и дъщеря на ответника. Свидетелката К. твърди, че често посещава дома на майка си и
сестра си в гр.З. и има наблюдения върху живота на сестра си. Казва, че сестра й в момента
е 10-ти клас в СУ „****************“ в гр.П.. Свидетелката казва, че до училището на
сестра й няма предвиден училищен транспорт, поради което сестра й пътува с такси от гр.З.
до гр.П., а таксито в едната посока към настоящия момент е 3 лв. Свидетелката К. твърди, че
сестра й ходи на училище около 08.00 часа и пребивава там до 14.00- 14.30 часа, като
ежедневно майка й дава по минимум 10 лв. за покриване на дневните нужди. Според
свидетелката столът в училището на сестра й не е предвиден за по-големите ученици от 8-ми
клас нагоре, затова сестра й се храни извън училище. Според свидетелката учебниците в
училището също се заплащат, а не са осигурени. Знае, че около 200 лв. са дадени за
учебници и учебни помагала в началото на тази учебна година. Допълнително през учебната
година преподавателите искали да се закупуват още учебни помагала. Тетрадки и химикали
6
се закупували през цялата учебна година, тъй като веднъж закупените се износвали. Според
свидетелката К. ежемесечно се закупуват дрехи, обувки и принадлежности на сестра й,
които са от порядъка на 150-200 лв. месечно. Свидетелката казва, че не знае, освен сумите за
издръжка, баща им да е давал допълнително някакви суми на сестра й. Казва, че А. и баща
им не се срещат често, защото отношенията между тях са обтегнати. Според свидетелката
баща им не желае да се среща често нито с нея, нито със сестра й, а рядко ги търси и по
телефона, а сестра й не взима при себе си по определения от съда режим на лични контакти.
Според свидетелката баща им не е изявявал желание да вземе сестра й и да я заведе някъде,
където да бъдат само двамата. Казва, че е разговаряла със сестра си относно това как се
чувства и че на нея й се иска баща им да й се обажда и да се интересува от какво тя има
нужда. На свидетелката К. е известно, че баща им живее в гр.П., но често посещава района
на Средногорието, защото последното му работно място от година и повече е към външна
фирма, работеща към „****************“ с.Ч.. Известно й е, че освен, че работи, баща им е
и пенсионер. Свидетелката бива питана дали баща им се е свързвал с тях, за да им даде
подаръци от негово пътуване, осъществило се през тази година, като в отговор свидетелката
заявява, че със сестра й той не се е свързвал, а със свидетелката се е свързал, след като се
върнал от Г. и искал да й даде подаръци, но тя му казала, че не желае да се виждат в
момента. Знае, че баща им е дал на сестра й пари за рождения ден, но не знае как са й били
предадени. Счита, че вероятно са се виждали след работа. Не знае да й е давал други пари.
Свидетелката казва, че сестра й няма хронични заболявания, но се случва да боледува, като
наскоро е боледувала тежко, за което баща им разбрал на по-късен етап, но не е предложил
да компенсира някаква сума от лекарствата, които са били закупувани. Според свидетелката
сестра й не спортува и не посещава извънкласни дейности.
Разпитана е по инициатива на ответника като свидетел Й.Г.П., с която ответникът С.
К. съжителства на съпружески начала. Свидетелката П. казва, че познава А.- дъщерята на С.
и знае, че тя живее с майка си в гр.З.. Казва, че досега и към момента С. й заплаща издръжка
от 250 лв. месечно, която се удържа при постъпване на пенсията му по банков път чрез
запор. Свидетелката твърди, че доколкото има информация, бащата е заплащал и други суми
на дъщеря си. Спомня си например, че покрай баловете април, май месец А. е искала пари за
прическа, тъй като ще ходи на нечий бал и баща й е дал. Обаждала му се и когато й трябвал
учебник по английски език. Към края на учебната година пък ги водили на басейн от
училище в гр.Стрелча и тогава й дал 50-60 лв. Свидетелката казва, че преди да се стигне до
делото, не са изготвяни документи за даваните суми, но впоследствие по инициатива на С.
бил изготвен такъв документ. Свидетелката П. казва, че е била свидетел на телефонни
разговори между А. и баща й, в които са се уговаряли да се видят, но когато наближавал
момента за срещите, те по една или друга инициатива се осуетявали. Свидетелката казва, че
А. не е идвала при тях на гости в квартирата, в която живеят, но винаги когато ходи при
баба си и дядо си в гр.П. са се срещали тя и баща й. Твърди, че А. не звъни на баща си, за да
го попита просто как е, а той звъни и на двете си дъщери поне на две седмици веднъж да ги
чуе. Според свидетелката между А. и баща й има напрежение и от двете страни, но не знае
защо. Свидетелката разказва за нейно съвместно пътуване с ответника през юли месец, от
7
което са донесли подаръци за дъщерите на С.. Казва, че не е имало случай, при който А. да е
поискала пари и баща й да й е отказал. Свидетелката лично не е присъствала на предаване
на пари от бащата на дъщерята, но казва, че знае от С., а и е била свидетел на разговорите
им преди това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване
размера на присъдената на непълнолетната А. С. К. издръжка.
Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
На първо място, безспорен и доказан по несъмнен начин е фактът, че ответникът С.
Х. К. е баща на непълнолетната А. С. К. /16-годишна към момента/ и до настоящия момент
той е заплащал издръжка от 250 лв. месечно за детето /посредством удръжки по
изпълнително дело/, какъвто размер е постановил РС-П. през 2020 г. със съдебното
определение, с което е одобрена постигнатата спогодба по гр.д. №414/2019г., водено между
родителите.
Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките на чл.150
СК за изменение на определената по гр.д. № 414/2019 г. на Районен съд- П. издръжка за
детето А. К. над сумата от 250 лв., следва ли издръжката да бъде увеличена над този размер
и с колко.
За да се уважи предявеният иск по чл.150 СК следва да се докаже изменение на
условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова
ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС е прието, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те
дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Цитираните принципи са установени, както с разпоредбите на чл.142 СК,
чл.143, ал.1 и ал.2 СК, така и със съдебната практика.
За претендираната издръжка над заплащаните към момента 250 лв., които са над
8
определения законоустановен минимум на издръжката по чл.142, ал.2 СК /който в момента е
177.50 лв./ в тежест на ищовата страна е доказване на фактите, които водят до нарастването
на нуждите, както и самите нараснали нужди на детето, каквото нарастване се твърди, че се
наблюдава, както и нарасналите възможности на бащата- ответник по делото, каквото
твърдение също фигурира в исковата молба.
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се доказаха
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и по-конкретно - свързани с
проблематиката увеличили ли са се или не нуждите на детето А. К. от 2020г. насетне, по
какъв начин и в какъв аспект и има ли положителен ръст във възможностите на ответника.
Основен факт, който съдът установи, е че издръжката на детето А. К. е актуализирана
преди повече от 2 години. Този период, както правилно отбеляза процесуалния представител
на ответника- адв.Н., не е особено дълъг, но този период, от една страна, неминуемо е
свързан с физическо съзряване на детето, а от друга страна е белязан от силни инфлационни
процеси, предвид Световните здравни проблеми и военни конфликти.
При предходното определяне на издръжката, А. К. е била все още малолетна, а към
настоящия момент тя вече е непълнолетна и както правилно посочи адв.П.- процесуален
представител на ищцата, в този период момичето е преминало от една юридическа
възрастова квалификация в друга- от малолетна в непълнолетна. Това означава, че детето е
достигнало възраст, в която израстването й води до трансформацията от дете в млада жена.
Тялото на момичето все още търпи развитие, а нуждата от смяна на дрехи и обувки е
ежесезонна. Налице са при момичето специфичните за всяко младо момиче нужди от
подходящо облекло, подходяща козметика, подходяща културна дейност и подходящи
социални партньорства. Всяко излизане на момичето от дома, несъмнено обуславя детето да
има и джобни пари. Категорична е съдебната практика, че при преценка основателността на
иск за изменение на издръжката, се взема предвид възрастта на детето. В настоящия случай,
промяната във възрастта на момичето обхваща повече от 2 години от живота му и то такива,
които са съществени за развитието му, т.е. настъпили са промени в обстоятелствата, при
които размерът на издръжката е бил формиран.
Трудно доказуем е месечният размер на паричните разходи за дрехи, обувки и храна
на детето. Документи за закупуването на такива стоки не са представени, а дори и да бяха
представени, те не могат да са категорично доказателство, че закупеното отговаря на
нуждите на детето. В този смисъл, съдът отчита свидетелските показания на сестрата на
ищцата- А. К., която общува ежедневно и непосредствено със сестра си и посещава
домакинството, което тя и майка й формират. Според нейните наблюдения ежемесечно се
правят разходи за закупуване на дрехи, обувки и принадлежности на сестра й от около 150-
200 лв. Според съда пълноценното хранене и подходящият хранителен режим на израстващо
момиче (каквото е А. К.) изисква отделянето на бюджет поне от 250 лв. месечно. Като
ученичка А. неминуемо се храни и в училищна среда, където следва да заплаща
консумираната храна и напитки, и житейски неприемливо е момиче на тази възраст да не
разполага поне с 5 лв. дневни пари за храна, при условие, че богатите на витамини и други
9
полезни съставки храни и сокове за две хранения /сутрин и на обяд/, дори биха надвишили
тази сума. В училището, в което А. учи, големите ученици не ползват училищен стол,
където да може да се храни с питателна храна на разумна цена, поради което храненето
извън училищната сграда, е свързано и с повече средства. Отделно от това, вечерните
хранения на детето в домашни условия също са свързани с не малък разход, доколкото
майката следва да закупува продукти и да приготвя храна, която отново да е подходяща за
интензивно израстващата А.. В действителност и при предходното определяне на
издръжката детето се е хранило и парични средства за храна са били заделяни, но
хранителните продукти са най-бързо поскъпващите стоки и за 2 години и половина
стойността на този разход се е изменила в посока „увеличение“ и то значително.
За период повече от 2 години се е променила финансовата обстановка в страната и
покупателната възможност на парите е намаляла, което също трябва да се отчете. Само за
една година /напр. за май 2022г. спрямо май 2021г./, по данни на Националния
статистически институт, инфлацията е над 15%. За страните е ясно, че това е пряко
следствие от настъпилата през 2020г. и продължаваща до момента Ковид-криза и от
възникналите през последната година военни конфликти на територията на Европа.
Изменението в покупателната способност на парите съдът приема, че цялостно е
рефлектирало върху бюджета на домакинството на А. К., както и на възможностите за
задоволяване на потребностите на момичето от пълноценна храна, здравеопазване и
образование.
Отделно от това, несъмнено се доказа, че в процесния период от време, А. е преминала
от „основно“ в средно „училищно“ ниво на образование, като е сменила предишното си
училище, намирало се в града, в който живее, с гимназия в съседно населено място. Въпреки
близостта на гр.П. и гр.З., отиването на А. до училище и нейното прибиране, са свързани с
пътуване, което се заплаща. Според свидетелските показания на сестрата на А., учебното
заведение, което тя посещава към момента, не осигурява училищен транспорт и сестра й
ходи с такси, което заплаща по 3 лв. в едната посока. Нужните учебници се сочи, че също не
се осигуряват от училището, а биват заплащани. Учебните консумативи и учебните
помагала с нарастването на класовете, също стават по-скъпи, предвид повечето учебен
материал, който се усвоява в гимназиалните класове.
Тези изменения, които бяха обсъдени, а именно: израстването на детето, започването
на нов етап от образованието му в ново училище и промяната на покупателната способност
на парите, имат траен и продължителен характер и може да се направи обоснован извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този
смисъл Р. № 2469/1971г. на II г.о. на ВС/.
Съдът не може обаче да презюмира, че детето посещава извънкласни дейности, за
които са му необходими допълнителни средства или има други специфични нужди, щом
такива не се доказват. Свидетелката К. заявява, че сестра й няма трайни здравословни
проблеми. Заявява още, че сестра й към момента не спортува и не ходи на извънкласни
дейности.
10
През изминалия 2-годишен период се е променила, както вече бе споменато, и
икономическата обстановка в страната. Статистическите данни на Националния
статистически институт за тримесечен разход на член от домакинството могат да се ползват
като насока. За второто тримесечие на 2020г. НСИ /когато е постановен съдебният акт за
предходното определяне на издръжката/ отчита 1373 лв. среден паричен разход на лице от
домакинството. След изключване на разходите, които не са типични за издръжката на
непълнолетно дете (алкохол и тютюневи изделия, данъци, социално осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства), размерът на средния разход на дете за тримесечие
възлиза на около 1000 лв., т.е. около 330 лв. месечно. Според данните на НСИ общият
разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2022г. е 1952.90 лв. След
изключване на разходите, които не са типични за издръжката на непълнолетно дете
(изброени по-горе), размерът на средния разход на дете за второто тримесечие на 2022г.
възлиза на около 1500 лв., т.е. около 500 лв. месечно. Този разход е за средностатистическо
семейство и малолетно или непълнолетно дете, живеещо в такова.
Във връзка с изложеното по-горе съдът намира, че нуждите на непълнолетната А. К.,
са се увеличили в сравнение с тези от 2020 г. При отчитане изменението в разходите,
семейството трябва да разполага с минимален бюджет за издръжката на А., както следва: за
дрехи, обувки, козметика - 150 лв. месечно; за учебници, училищни пособия и транспорт до
училище – 150 лв. месечно; за храна в училище и у дома - 250 лв. месечно; за здраве- 50 лв.
месечно; за други нужди /културни и социални/ - 50 лв. Сумата възлиза на около 650 лв.
месечно. От тази сума бащата следва да заплаща по-голяма част – 380 лв., а майката-
останалата част, като се има предвид, че тя осъществява пряката грижа по отглеждането на
детето и осигурява цялостния му бит.
Сумата, на която са оценени нуждите на детето А. К. - 650 лв., е недостатъчна за
охолен живот и изключва задоволяване на нужди над обикновените, но именно
„обикновените нужди“ са тези, които издръжката цели да гарантира.
Съдът следва да извърши преценка и относно способността на бащата С. К., от когото
се претендира заплащане на издръжка, да предоставя такава с оглед евентуално трайно и
съществено увеличаване на възможностите му на задължено лице. Тази предпоставка за
увеличаване размера на издръжката е алтернативна на предпоставката „трайно и съществено
увеличаване на нуждите на правоимащия“, за която пък вече бе обсъдено по-горе в
мотивите, че е налице в настоящия случай. След преценка на събраните доказателства,
несъмнено може да се заключи, че и тази предпоставка за уважаване на иска е налице. Към
2020г., когато е бил определен размерът на издръжката, която ответникът е заплащал до
момента, средно-месечният му доход е възлизал на около 2320 лв. /660 лв. от заплата и 1660
лв. от пенсия/, а към настоящия момент С. К. е сменил работодателя си и средно-месечният
му доход възлиза на около 4420 лв. /около 2760 лв. от заплата и 1660 лв. от пенсия/, т.е.
доходите на С. К. са се увеличили почти двойно. Този доход е напълно достатъчен, за да
може ответникът, за когото няма доказателства да издържа други малолетни или
непълнолетни деца, да покрие нуждите на дъщеря си, в частта от издръжката, която се
11
полага да поеме той, а именно: 380 лв.
Обстоятелството дали бащата е давал парични суми на дъщеря си, извън тези по
издръжката, не може да рефлектира върху изводите на съда, че са налице предпоставки за
увеличение размера на издръжката, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Даването
на сумите, които ответникът твърди и за които представя частен документ /т.нар. разписка/,
може да доведе единствено до извод, че бащата не се е дезинтересирал напълно от дъщеря
си. Отношенията между двамата обаче също не се отразяват на задължението на родителя да
предоставя дължимата издръжка. Определянето на увеличен размер на издръжката и
вменяването на регулярност в заплащането й чрез съдебното решение гарантират
интересите на детето. Извън определения размер на издръжката бащата има свобода на
преценка дали да предоставя допълнителни средства или подаръци на дъщеря си.
С оглед на всичко гореизложено, Съдът намира предявения иск за основателен до
размера от 380 лв. месечна издръжка за А. К., считано от завеждане на исковата молба на
31.05.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата част- до
пълния предявен размер на иска от 500 лв. същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответникът С. К. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на РС-П. върху увеличения размер на издръжката на А. К. (4% върху
увеличените платежи за 3 години), а именно: 187.20 лв. Ищците по искове за издръжка са
освободени от заплащане на държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за размера,
за който искът е отхвърлен, държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на исковете ответникът дължи
съразмерно с уважената част на исковете /чл.78, ал.1 ГПК/ част от сторените разноски за
адвокатски хонорар на ищцата, каквото искане е отправено от процесуалния представител
адв.П.. Адв.Н. е поискала съдът да вземе предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да
счете, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, какъвто извод обаче не може да се
направи. Независимо, че ответникът е предложил в съдебно заседание определена увеличена
сума на издръжката, тя не отговаря нито на поисканата, нито на присъдената, а и до момента
ответникът не е заплащал по-голяма издръжка от определената със спогодбата, постигната
по гр.д. № 414/2019г., поради което повод за завеждане на иска несъмнено е имало.
Представен е договор за правна помощ, в който е отразено, че на адв.П. е била заплатена
сумата от 500 лв. за осъществяване на процесуалното представителство на ищцата.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.П., което съдът
намира за основателно и същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл.7,
ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно: 300 лв. Припадащата се част от намалената до минимум сума за адвокатски
хонорар, която ответникът следва да заплати, съразмерно с уважената част от иска, е 228 лв.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска.
12
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която
С. Х. К. е осъден по силата на определение за одобряване на спогодба № 65/18.06.2020 г. по
гр.д. № 414/2019г. на РС-П. да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете А. С. К., ЕГН:
**********, като Я УВЕЛИЧАВА от 250.00 лв. месечно на 380.00 лв. /триста и осемдесет
лева/ месечно и ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. П., ул. „Е.“ №9
ДА ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й размер – 380.00 лв. /ТРИСТА И ОСЕМДЕСЕТ
ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето А. С. К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител П. Л. А., ЕГН: **********, считано от предявяване на иска на 31.05.2022 г. до
настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на
дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 380.00 лв.
до пълния размер на претенцията от 500.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
обл. П., ул. „Е.“ №9 ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН: **********, адрес: гр.З., ул.
„******************“ №7 сумата от 228.00 лв. /двеста двадесет и осем лева/,
представляваща заплатени от ищцата разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. П., ул. „Е.“ №9 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-П. държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 187.20 лв. /сто осемдесет и
седем лева и двадесет стотинки/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 26.10.2022 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13