№ 751
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11888/2020 г. по описа на СГС, І
ГО, 13 състав, частично е уважен предявеният от А. Д. Г. срещу „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 130000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен
размер от 180000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 22.12.2018 г. смърт
на нейната майка Р. К. Г.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
18.01.2019 г. до окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 130000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като загиналата чрез своето противоправно поведение (пътник без правилно поставен
предпазен колан) не е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на
вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 130000 лв. до пълния му предявен размер от 180000 лв., ведно
със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното заплащане на главното парично
притезание. Въззивницата поддържа, че то е необосновано, тъй като при определяне размера
на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в
нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна
1
степен факта, че след внезапната загуба на нейните родители ищцата ще бъде лишена до
края на живота си както от тяхната морална подкрепа, така и от и емоционалното общуване,
като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето.
Въззиваемият не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор
на въззивната жалба (следователно, не поддържа своевременно релевираното в отговора на
исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне по него), но в проведеното пред САС о.
с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която този иск е уважен до сумата
от 130000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 13 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 22.12.2018 г. – до сумата от
130000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не е
подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба (предявената от него
2
въззивна жалба е върната с влязло в сила Разпореждане на СГС) – в този смисъл, той не
поддържа своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат (ищцата е пътувала без правилно поставен предпазен колан), поради което то е
извън предмета на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция - арг. чл. 269, изр. 2
ГПК.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на майка, е необходимо да се отчете начинът на извършването
на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2018 г., както и нормативно
определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на
10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля Ц. Т., приятелка на ищцата, се установява, че дъщерята
на починалата изживява изключително тежко кончината на своята майка, тъй като, макар и
двете да са живели в различни населени места, са изградили и поддържали силна
емоционална връзка, вкл. и с нейния баща, също починал при настъпване на процесното
ПТП („Много държеше на тях, тъй като няма свое семейство”). Свидетелства, че от момента
на кончината на нейните родители не може да преодолее мъката по тяхната загуба –
„Говорила ми е много за родителите, радваше се, че може да им помогне да бъдат живи и
здрави, защото като химик-биолог се грижеше за здравето им и всяко добро постижение за
тяхното здраве го споделяше с мен”). Изяснява, че техните отношения били много топли,
приятелски, сплотени, като на всеки празник ходила в техния дом („Няма друго
семейство”).
От показанията на свидетеля А. С., роднина по бащина линия на ищцата, се
установява, че дъщерята и нейните загинали в процесното ПТП родители поддържали от
детската възраст до тяхната кончина топли, близки отношения. Постоянно говорила за
загубата и изразявала мъката си.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и
изживените след кончината на нейната майка болки и страдания са непосредствени.
При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък
родственик (на 60 навършени години), към когото ищцата е била силно привързана, ще я
съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния
3
контакт, така и от нейната морална подкрепа. Следователно, болките и страданията, които
ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалата майка, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и майка са изградили силна
духовна връзка, като те са били привързани една към друга. Наистина, в процесното ПТП
ищцата е загубила и двамата си родители, но делинквент е бил нейният баща, който е
управлявал лекия автомобил, в който е пътувала и загиналата, с концентрация на алкохол в
кръвта, възлизаща на 0,52% (този факт не се оспорва между странните, а и се установява от
0
представените по делото доказателства). Деликтът като обективно обстоятелство, макар и да
не омаловажава дълбоката скръб от внезапната смърт на двамата родители, трябва да се
вземе предвид при определяне на справедливото заместващо обезщетение – самият родител
(бащата) е поставил себе си и пътниците в опасност, вследствие на което е настъпил
трагичният инцидент. От друга страна, макар и ищцата да не е създала свое семейство, тя
упражнява високо квалифицирана професия (на химик-биолог), което осмисля нейния
душевен, емоционален и професионален свят. В този смисъл, не се доказаха превишаващи
обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик (майка), изразяващи се
в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.
Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че вътрешното убеждение на съда се
формира само въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на закона (арг.
чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК), поради което е ирелевантно по сходни казуси дали
други съдилища присъждат по-висок размер на заместващо обезщетение (именно поради
тези принципни съображения съдът не следва въобще да обсъжда представеното „за
сведение” Решение на ОС-гр. Пазарджик – като първа съдебна инстанция).
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента Д. А. Г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на нейната майка, е в размер на 130000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания (именно защото това
обезщетение е заместващо, а не компенсаторно, то се присъжда по справедливост – с оглед
на всички конкретни по делото факти, които трябва да се преценяват и с оглед на
общоприетите в обществото морални представи за съдържанието на това понятие). В този
смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2018 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на майка, към която ищцата е изпитвала
силна привързаност, е в размер на сумата от 130000 лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
4
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в
полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС (вкл. и съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото). Недопустимо е, въззивният съд
да присъжда юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред първата инстанция, когато не изменя обжалваното решение, в
какъвто смисъл е неоснователното искане на пълномощника на въззиваемия, изразено в
представения Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11888/2020 г.
по описа на СГС, І ГО, 13 състав – в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***”
№ *, ет. *, ап. *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5