Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 14.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретар Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 1649 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на З.Д.Г. и М.Д.К. срещу решение
№1925/17.05.2016г. по гр.д. №11746/15г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, с което са
отхвърлени предявените срещу Община
Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, с
адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43, искове да бъде прието за
установено по отношение на въззиваемата страна, че въззивниците са собственици на следните неурегулирани
поземлени имоти: 1. ПИ пл. № 290 по КП на м-ст
Пилчарника, приет с протокол № 11/16.07.1994г. на Експертен съвет при Община
Белослав, одобрен с протокол № 2/20.10.1994г. на ОПК- Белослав с площ от 3 955кв.м.,
находящ се в с. Константиново, област Варна, м-ст Пилчарника, при граници на имота по КП- на север и
запад- територия по КВС, на изток- имоти № 292, 291 и 293 и на юг- имот 294 и
територия по КВС, и 2. ПИ пл. № 292 по КП на м-ст
Пилчарника, приет с протокол № 11/16.07.1994г. на Експертен съвет при Община
Белослав, одобрен с протокол № 2/20.10.1994г. на ОПК- Белослав с площ от 3 056кв.м.,
находящ се в с. Константиново, област Варна, м-ст Пилчарника, при граници на имота по КП- на запад-
имоти № 290 и 291, на север- имот № 291 и
територия по КВС, на изток- път и на юг- имот 291 и 293, на основание
изтекла придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа
власт и намерение за своене за периода 1969г.-
18.09.2015г., чрез присъединяване на владението на наследодателите им Д. К.К., поч. на 21.02.2003г. и Г. М.
М., поч. на 01.08.2009г. осъществявано за периода от
1969г. до смъртта им, на осн. чл. 124 ал. 1 ГПК. В
жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС
е направил неверен извод, че ищците следва да установят липсата на пречки за
придобиване имота по давност. Твърдят, че не е тяхна доказателствената
тежест да опровергаят придобивното основание, сочено
от Общината, а последната не е предприела установяването му по пътя на главно и
пълно доказване, тъй като АОС не поражда право, а само констатира, че са
осъществени определени факти, в този смисъл са свидетелстващ, а не диспозитивен документ. Твърди се, че представената извадка
установява, че реституционното решение в полза на въззиваемата
страна е незавършено и не е породило правни последици. Молят за отмяна на
решението и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Община Варна, която оспорва въззивната жалба. Излага, че давност не е могла да тече
върху процесните имоти, които са имали земеделски
характер. Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се твърди от ищците З.Г. и М.К.,
че от 1969г. родителите им започнали да обработват имоти, представляващи ПИ
№290 и ПИ №292 по КП на м-ст „Пилчарника“, наред с
обработването на съседен на тях собствен имот № 294, в който изградили
постройка. Преди да започнат да ги обработват имотите били пустеещо място,
празно, с камъни. Родителите им го изчистили, заградили с бетонови колове и
бодлива тел. След като го изорали започнали да отглеждат зеленчуци, плодове и
люцерна. След смъртта им двамата ищци продължили по същия начин да се грижат за
имотите, поради което и предвид изтеклия период от време са ги придобили по
давност. През 2013г. ги декларирали на свое име, като заплатили дължимите
данъци и такси. Доколкото нямали документ за собственост започнали процедура по
обстоятелствена проверка. Снабдили се с всички нужни документи, като след
получаване на подадените за заверка молби декларации, установили, че за двата
имота са съставени АОС с № 8106/2014г. и № 8107/2014г. Доколкото ответникът
оспорва правата на ищците, заявявайки собствени такива, за тях се сочи да е
налице правен интерес от установяване твърдяното право на собственост. Молят да
бъде прието за установено, че са собственици на процесните
имоти на основание изтекла придобивна давност, чрез
осъществяване на фактическа власт и намерение за своене
за периода 1969г.- 18.09.2015г., чрез присъединяване на владението на
наследодателите им Д.К.К., поч.
на 21.02.2003г. и Г. М. М., поч. на 01.08.2009г.
осъществявано за периода от 1969г. до смъртта им.
В срока
по чл. 131 ГПК ответната община оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
имотите попадат в територия по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В
разписния лист по КП на местността е било налице вписване на неидентифициран
собственик, а впоследствие на двата АОС. Твърди, че праводателите
на ищците са били недобросъвестни, доколкото са ползвали имотите без основание,
а оттам такова е владението и на ищците. Твърди, че той е собственик на имотите
на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотите са ползвани
от праводателите на ищците неправомерно, а
впоследствие и от тях, тъй като са били държавни и до 1996г. правото на
собственост не може да се придобива давност. Допълнително, давност в тяхна
полза не тече и предвид разпоредбите на чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /в сила
до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. №
107/2014г./. Отправеното до съда искане е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от представените удостоверения за наследници, ищците имат качеството наследници
по закон на починалите си родители Д. К.К., починал
на 21.02.2003г. и Г. М. М., починала на
01.08.2009г.
Д. К.
е бил собственик на имот ПИ 294 в ме-ст „Пилчалника“, наследен от ищците и Г. М. и дарен
впоследствие на ищеца К., видно от НА №57/2005г.
От представените по делото
писмени доказателства- молби- декларации, удостоверения от Община Варна,
удостоверения от Областен управител област Варна, се установява, че през
м.10.2014г. ищците са задействали процедура по признаване право на собственост
върху имотите по давностно владение. На 23.12.2014г.
са им издадени удостоверения от Община Варна, съобразно които е удостоверено,
че за имотите с № 290 и № 292 няма извършвано отчуждаване и възстановяване по
реда на ЗВСВНОИ, ЗПИМН, ЗТСУ и др. и няма съставен АДС до 01.06.1996г., като
съответно са издадени АОС с № 8106 и 8107 от 2014г.
Съобразно
записването в молбите декларация от дирекция Местни данъци и представените
квитанции е видно, че в периода от 2009г. до 2015г. ищците са заплатили
дължимите данъци за имотите.
Видно
от приложения регистър на имотите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и регистър на
собствениците за имоти №№ 290 и 292 са записани неидентифицирани собственици.
С
АОС № 8106/09.12.2014г. и АОС № 8107/09.12.2014г. ответната община е актувала
съответно ПИ № 290 и ПИ № 292 като частна общинска собственост, вписани
съответно в актовите книги на Община Варна, с посочено основание за това чл. 2
ал.1 т.7 ЗОС. Това е дало основание в регистъра на имотите по пар. 4 да се заличи вписването- неидентифициран собственик
и да се впише като собственик Община Варна, въз основа на АОС.
С
решение по протокол № 11/16.07.1994г. на Експертен съвет при Община Белослав е
бил одобрен кадастралният план на местността Пилчарника. През 2006г. е
започнала процедура по изработване на ПНИ за местността, като понастоящем
планът не е одобрен.
По
делото бе представено и извадка от решение № 6/18.12.1997г. на ОСЗ Варна, с
което в полза на ответната община е било възстановено в стари реални граници
правото на собственост върху лозе от 11,944дка в местност Пилчарника,
представляващ имот № 201 по КВС, което след изискване на преписката по
издаването в отговор бе получено писмо, че такова решение не съществува и
заявление за възстановяване правото на собственост от Община Варна не е
подавано. Решението е оспорено от ищците и доколкото оригинал на същото не бе
представен от ползващата се от решението страна, същото следва да бъде
изключено от доказателствения материал по делото.
Назначената
по делото СТЕ установява, че относимите и действали
за територията планове през годините са: КП от 1984г., приет с протокол №
11/16.07.1994г. на Експертен съвет при Община Белослав и одобрен с протокол №
2/20.10.1994г. на Община Варна, а следващият и последен план за цялото землище
е КВС от 1996, обявен в ДВ бр. 95/07.11.1996г., в който не са отразени процесните имоти, но те попадат в имот 0.201, целият с площ
от 11944кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на
трайно ползване „нива”. От регистрите към плана от 1994г. са налице вписвания
за двата имота първоначално на неидентифицирани собственици, а впоследствие
Община Варна. Съобразно регистъра към плана от 1994г. всички имоти по плана, в
т.ч. и процесните представляват земя вкл. в
селскостопански фонд. Данни са отчуждаване с конкретен адм.
акт и съставяне на АДС, респ. за възстановяване на бивша собственост в
територията, в която попада имотите не са установени. От огледа на място, в.л.
лице е установило, че имотите са неоградени и незастроени. За онагледяване
заключението си в.л. е изготвило и скици. Индивидуализира имотите по действащия
план от 1994г., както следва: ПИ 290, с площ от 3976кв.м. при граници: на север
и запад- територия по КВС, на изток- имоти № 292, 291 и 293 и на юг- имот 294 и
територия по КВС; ПИ 292, с площ от
3034кв.м. при граници: на запад- имоти № 290 и 291, на север- имот № 291 и територия по КВС, на изток- път и на юг- имот
291 и 293. Вещото лице е посочило, че не са открити данни за заявено възстановяване
на бивша собственост в процесната територия от Община
Варна и завършила реституционна процедура. Твърди, че за процесната
територия, която е терен по §4, все още няма приети и одобрени помощен
комбиниран план и ПНИ. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните,
поради което като обосновано, обективно, изчерпателно и непротиворечащо на
останалите доказателства по делото следва да бъде кредитирано.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите К. К. /без родство и дела със страни по делото/ и С.М. /първи
братовчед на ищците/. Св. К.разказва, че се е познавал с бащата на ищците от
1964г. Знае, че има спор за собственост с място от около 7дка. Ходел доста
често и посочва, че в мястото сеели люцерна, имало черници, паркинг имало и три
кладенеца. През 1970г. заминал да работи в Девня и тогава ходел на мястото, за
да си купува разни продукти- яйца, агне. Разказва, че бащата Д. К. му се жалвал
навремето, че от ТКЗС му били заградили мястото и му пречели да си го ползва.
Мястото представлявало два парцела и било оградено първоначално с дървени
колчета, а после с метални. За последно ходил преди половин година и видял, че
има парник, в който отглеждали зеленчуци. М. ги сеел. Доколкото му е известно
мястото го имали от дядо си, но не бил виждал документ за собственост.
Навремето раздавали имоти по пар. 4 и сега имало хора
с възстановени имоти, дори и той имал там място. Св. М. притежава място в пряко
съседство с процесните имоти от 1990г. Бил ползвател
и после си го купил. Знаел за мястото от дете, когато ходел при леля си да
помага. От долната страна в имота се отглеждали животни, сеели земеделски
култури, имало дървета, направили и кладенец. Имало и оранжерии. Родителите на
ищците починали отдавна и след това децата им продължили да се занимават с
имотите. И двамата свидетели посочват, че не са чували някой да е имал
претенции към имотите и всички тези години те си ги обработвали.
При така установеното от фактическа страна,
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в нормата на чл.124 ал.1 ГПК. Предвид
наведените твърдения за придобиване на процесния имот
на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност чрез осъществяване на фактическа власт и намерение за своене за периода 1969г.- 18.09.2015г., чрез присъединяване
на владението на наследодателите им Димитър К.К., поч. на 21.02.2003г. и Г. М. М., поч.
на 01.08.2009г. осъществявано за периода от 1969г. до смъртта им и същевременно
наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик, който изключва
възможността ищците да се снабдят със свой титул за собственост, за последните
е налице интерес да установят принадлежността на твърдяното право в патримониума им.
Искът е
допустим.
По
същество в тежест на ищците е да установят идентичността между претендираното и оспорваното от ответника право, както и
твърдените от тях факти, а именно че наследодателите им и впоследствие ищците
са упражнявали фактическата власт върху имотите с намерение за своене през процесния период.
Спор за идентичност няма. Спорно е дали ищците са могли да придобият процесните имоти по силата на твърдяната от тях давност и
дали такава е могла да тече.
Вещото
лице категорично е установило, че няма данни за процесния
имот да е издаден акт за държавна собственост. Излага, че земеделската земя в
местността, където попада процесният имот, е включена
в селскостопанския фонд и има статут на „земеделска територия“. Процесните имоти са ползвани като лозя. Процесната
територията е терен по §4. Горното се установява и от показанията на св. К. и М.,
като първият изрично е посочил от ищците, че ТКЗС е заграждал имотите на ищеца
и е имало спор, а другият свидетел сочи, че имало ползватели и той лично е
закупил по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ предоставения му за ползване имот, пряко
граничещ с имотите на ищците. Кредитирайки в съвкупност представените
непротиворечиви писмени и гласни доказателства ведно с експертното заключение,
съставът приема за безспорно установено, че имотите попадат в терен по §4 ПЗР
на ЗСПЗЗ и са имали статут на земеделска земя, както към 1969г., така и към
1991г. и към настоящия момент.
И
доколкото ищецът сочи, че е придобил чрез давностно
владение имотите, упражнявано от 1969г. до датата на подаване на иска-
18.09.2015г., то и в негова тежест е да установи, че не са били налице пречки
за придобиване им по давност, че същите не са изключени от гражданския оборот
напр., или че давност по отношение на имота не може да тече предвид противопоставеното
от ответника основание и направените възражения в тази насока.
От
представените по делото писмени доказателства и посредством изготвената
експертиза не се установи да е имало реституционни претенции по отношение на процесните имоти, следователно и същите не са засегнати от
реституционни решения, както и имотите не са били изкупени по реда на §4а или
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които са били предоставени за ползване,
нито са имали характеристиките на държавни имоти. За местността няма одобрен
ПНИ към настоящия момент. Затова и с влизане в сила на ПНИ имотите, които не са
възстановени, не са изкупени и не са държавни, по силата на императивната
разпоредба на чл.25 ал.1 изр. първо от ЗСПЗЗ ще се придобият в собственост от
общината. По отношение на тях обаче до влизане в сила на ПНИ давност не може да
тече, поради следното:
Не се
твърди и установява наследодателите на ищците да разполагат с титул за
собственост или основание, на което да притежават имотите към 1969г. Чл. 6 ЗС в
първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951г., а и в тази от 1991г. /ДВ бр.
77/17.09.1991г./ предвижда, че държавни
стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Имотите не са били собственост на ищците
към 1969г., поради което и в записванията същите са отразени на неидентифициран
собственик. Затова и съобразно Конституцията от 1947г., имотите са били
изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот;
държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни
предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени
организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните
физически или юридически лица. Ето защо, съдът намира, че доколкото с приемане
на Конституцията от 1947г. и ЗС от 1951г. е
въведена забрана за придобиване по давност на държавни имоти, осъществяваното
от наследодателите владение от 1969г. до 1990г. не може да доведе до
придобиване на имотите по давност. Същото важи и за владението им, към което
ищците присъединяват собственото си след тази дата, тъй като по силата на чл.86
ЗС/приет ДВ бр.92/16.11.1951г. и отм. ДВ бр.31/17.04.1990г./, не може да се
придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990г.
до 1996г. е била в сила забраната на чл.86 ЗС /доп. ДВ бр.33/1996г. в сила от
01.06.1996г./, а с пар.1 от ЗД на ЗС е спряна
давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2017г. Ето защо,
на така заявеното придобивно основание, ищците не
може да се легитимират като собственици на процесните
имоти, тъй като давност в тяхна полза не е имало възможност да тече.
Предявеният
положителен установителен иск да се приеме за
установено, че ищците са собственици на процесните
имоти, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС
следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид
направеното искане и на осн. чл.78 ал.3 ГПК в полза
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски съобразно представения списък-
933,83 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №1925/17.05.2016г. по гр.д. №11746/15г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в.
ОСЪЖДА
З.Д.Г., ЕГН **********
с адрес *** и М.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
сумата от 933,83лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.