Р Е
Ш Е Н
И Е № .....
гр.К., ……………год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря................Х. К......................................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №719 по описа за 2020 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, респ. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ,
изплатил по щета №****/05.02.2016 г.,
обезщетение за имуществени вреди в размер на **“ лв.
за увредения при ПТП, настъпило на 04.03.2015г. по пътя между гр.К. и с.Б.,
л.а. „М. **“, рег.№ **“ , собственост на
К.П.Т.. Виновен за катастрофата бил ответникът Г.С.А., който управлявал л.а.“М.
А.“, с рег.№ **“ , собственост на „З.
Г.“ ЕООД, предприема маневра за движение на заден ход по пътя между гр.К. и с.Б.,
в района на склад на бивша фирма Д., без да се увери, че пътят зад него е
свободен и ударил правомерно движещия се л.а. „М. **“, като така причинил
процесното ПТП. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ респ. чл.490 от КЗ,
ответникът управлявал увреждащият автомобил, без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. С регресна покана
№362/03.10.2019г. ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Г. фонд,
но същия не погасил задължението си. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г.С.А., да заплати на Г. фонд исковата сума от **“ лв.,
представляваща изплатеното от Г. фонд по щета №****/05.02.2016 г., обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника е подала отговор на
исковата молба счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че
вземането на ищеца е погасено по давност на основание чл.114, ал.1 и ал.3 във
вр. с чл.45, вр. с чл.110 от ЗЗД. Сочи,
че съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започвала
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания от
непозволено увреждане, давността започвала да тече от момента на откриване на
дееца. В процесния случай, деецът бил открит в деня на извършване на
нарушението- 04.03.2015г. съгласно
протокол за ПТП. От тази дата започвала да тече петгодишната погасителна
давност в полза на ответника, която изтичала на 04.03.2020г. Исковата молба
била подадена на 07.04.2020г., когато вземането срещу ответника било погасено
по давност. Регресната покана до ответника била съставена на 03.10.2019г. и
изпратена до ответника на 14.10.2019г., но същата не била получена от него.
Дори да била получена, тя нито спирала, нито прекъсвала погасителната давност в
полза на ответника Г.С.А.. Моли съда да отхвърли предявения иск срещу Г.С.А.
като погасен по давност.
От
събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От завереното заверено копие на
протокол за ПТП №1471987/04.03.2015 г., неоспорен, се установява на 04.03.2015
г., в 15:30 часа, по път трети клас-*** 1 К.- Б. в района на склад на бивша фирма Д.,
настъпило пътно-транспортно произшествие причинено от Г.С.А., който
при управлението на л.а.“М.
А.“, с рег.№ **“ , собственост на „З.
Г.“ ЕООД, предприема маневра за движение на заден ход и удря л.а. „М.***“,
рег.№ **“ , собственост на К.П.Т. и са нанесените
материални щети на л.а. „М. ***“: деформиран преден ляв калник. В протокола за
ПТП 1471987/04.03.2015 г. е посочено, че ответникът не е имал застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.“М. А.“, с рег.№ **“ , а за л.а.“М. А.“, с рег.№ **“ е била
налична застраховка „ГО“ №BG***** от 11.01.2015 г. до 10.01.2016 г. със застраховател „Л. И.“ АД.
От заверено копие на писмо
изх.рег.№284000-1418/21.06.2016 г. на ОД на МВР-С. З., РУ-К. се установява, че Г.
фонд е уведомен за това, че във връзка с настъпило ПТП на 04.03.2015 г. на
основание АУАН, серия „Т“ №830539 срещу Консулов е издадено Наказателно
постановление №15-0284-000351/2015 г. за нарушение на чл.40, ал.1 и чл.147,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.185 от ЗДвП е наложена
глоба, като НП е връчено на Г.С.А. на 25.11.2015 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.12.2015
г.
Видно от приетите по делото заверени
копия на уведомление за имуществени вреди от 05.03.2015 г., доклад
по щета №****/05.02.2016 г., техническа експертиза, заключителна техническа
експертиза щета №****/05.02.2016 г., свидетелство за управление на МПС, на Г. фонд ***, неоспорени се установява, че имуществените вреди на л.а. „М.***“, рег.№
**“ , собственост на К.П.Т. са на
стойност **“ лв.
С преводно нареждане от
09.03.2016 г., Г.
фонд е превел по сметка на увреденото лице К.П.Т. обезщетение
по щета №****/05.02.2016 г. в размер на **“ лв.
По делото е представена регресна
покана №362/03.10.2019 г., с която Г. ф. поканил ответника Г.С.А.
да възстанови платеното обезщетение в размер на ***лв. Съгласно приложеното
известие за доставяне, ведно с товарителница е видно, че регресната покана не е
връчена тъй като пратката, доставена на адреса на ответника не е потърсена.
Видно от извадка от електронния регистър
на Г. ф. представена като справка от
Информационния център на ГФ за лек автомобил рег. рег.№ **“
по подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите, в периода от
13.10.2014 г. до 03.03.2016 г. са
сключени: договор със застрахователната
полица с начало 13.10.2014 г. и край 13.10.2015 г., прекратен на 28.01.2015
г. поради „невнесена вноска“ и договор със застрахователна полица с начало
17:02 часа на 04.03.2015 г. и край 23:59 часа на 03.03.2016 г. прекратен на 19.06.2015 г. поради
„невнесена вноска“.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
ответника по чл.288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ следва да
бъде осъществен следния фактически състав: Гаранционният фонд да е заплатил
обезщетение за вреди на чуждо имущество; настъпване на пътно-транспортно
произшествие
на територията на Република България, МПС, причинило процесното ПТП обичайно
се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата
на чл.154, ал.1 от ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване
факта на предизвикано, от виновно и противоправно деяние на ответника
застрахователно събитие, настъпили вреди и причинната им връзка с деянието,
плащането на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното
събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на
причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
От събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства съдът приема за установено настъпило
застрахователно събитие на 04.03.2015 г., по вина на ответника като водач на лек автомобил „М. А.“, с рег.№ **“ , са причинени имуществени вреди на трето лице
в резултат на ПТП, както и изплащането на обезщетение за причинените
имуществени вреди на увреденото лице от страна на ищеца. Представения по делото
протокол за ПТП е официален документ, съставен от длъжностно лице на МВР в
кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното / арг.чл.189, ал.2
от ЗДвП/, по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен
държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдени щети по
пострадалия автомобил. Съставителят на документа удостоверява пряко възприетите от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението
на ПТП и участниците
/ в т.см. Решение №15/25.07.2014 г. по т. д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение
№24/10.03.2011 г. по т.д.№ на ВКС/ 444/2010 г./. Протоколът е подписан от ответника като
участник №1 без възражения, с което той е признал неизгодните за себе си факти
относно причините за настъпване на ПТП, а с влязлото в сила наказателно постановление е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, поради което съдът
приема, че е установено противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
нарушение на правилата на движение по чл.40, ал.1 от ЗДвП –предприета
от него маневра за движение на назад без наблюдаване
пътя зад автомобила и удря лек автомобил „М. ***“,
рег.№ **“ . В резултат на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП, в
резултат на което са причинени имуществени щети на третото лице. Стойността на вредите
не е оспорена, а доказателствата установяват, че размерът им е **“ лв.
При установеност на противоправното деяние, вината на дееца се предполага по
силата на презумпцията, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД. В случая
презумпцията не е оборена от ответната страна, чиято доказателствена тежест е. Съдът приема за
доказано, че към 04.03.2015 г. – датата на настъпване на ПТП ответникът е
управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която би
покрила причинените от него вреди на третото лице. Това се установява от справката на електронния регистър
на Гаранционния фонд, която съдът кредитира. Информационният център на
Гаранционния фонд е с нормативно установени цел и функция / арг. чл.292, ал.1,
т.3
и ал.2 и от чл.293 от КЗ/, а именно:
даването на публичност по реда на чл.37 от
правилника
до регистъра на данни от договорите за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, т.е. удостоверените в същия публичен регистър,
от оправомощени и натоварени за това длъжностни лица, и по нормативно
установените форми и ред, данни от същите договори, включително относно
съществуването на конкретен договор за застраховка „ГО“, неговите
идентифициращи белези /№ на застрахователна полица/, застраховано МПС, и период
на валидност, следва да се считат установени по делото, чрез представената във
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, извадка от
същия електронен регистър, която се явява официален свидетелстващ документ, обвързващ
съда с материална доказателствена сила, като оборването на тази доказателствена
сила е на страната, която я оспорва. По делото няма наведени доводи, не са
ангажирани доказателства, а няма и данни за сключена на лекия автомобил „М. А.“, с рег.№ **“ , задължителна застраховка „ГО“, в периода
на покритие на която да попада ПТП на 04.03.2015 г. в 15:30 часа. Не е оспорена от
ответната страна и стойността на имуществените вреди в установения размер **“ лв.,
която сума е изплатена от Гаранционния фонд като обезщетение на пострадалото
лице.
Регресните искове по
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ се погасяват с изтичането на предвидената в чл.110
от ЗЗД петгодишна давност от деня, в който е платено обезщетението
по чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ на увредените лица. / в т.см. т.14 от ППВС
№7/77г., Решение
№127/18.10.2019 г. по т.д.№2835/2018 г. на ВКС, I т.о. Решение
№178/21.10.2009г. по т.д.№192/2009г. на ВКС II т.о, Решение №173/30.10.2009г. по
т.д.№455/2009г. на ВКС
II т.о, Решение №53/16.07.2009г. по т.д.№356/2008г. на ВКС II т.о., Решение
№2/02.02.2011г. по т.д.№206/2010г. на ВКС, II т.о., решение №15/04.02.2011г. по
т.д.№326/2010г. на ВКС, II т.о. и др. ВКС /. В случая Г. фонд е изплатил
обезщетението в полза на правоимащото лице на 09.03.2016 г., от която дата до
04.04.2020 г.- датата на подаване на исковата молба не са изтекли 5
години, поради което давността не е изтекла. Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.114, ал.3 от ЗЗД , на която особени представител се позовава, е
неприложима, тъй като не се касае за пряк иск на увреденото лице срещу деликвента,
а за регресен иск, чието основание е фактът на изплащане на обезщетението. По тези съображения
възражението на особеният представител на ответника за погасяване на вземането
по давност е неоснователно. Съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на ** лв. платена държавна такса и ** лв. разноски за особен представител.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.С.А., с ЕГН-**********
*** да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./, сумата от **“ лв.
изплатено обезщетение по щета
№****/05.02.2016 г., за причинените от него като водач на л.а. „М. А.“, с рег.№ **“ , без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, имуществени вреди по лек автомобил „М. ***“, рег.№ **“
,
настъпили в резултат на ПТП на 04.03.2015 г., ведно със законната лихва от
04.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.А., с ЕГН-********** *** да
заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
Присъдените с решението суми
следва да бъдат заплатени от Г.С.А., с ЕГН-********** по посочената от Г. Ф. банкова сметка: ***, BIC:***- в „У* Б*“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: