Производството по делото е образувано по реда на ЗАП по жалба от Петър Стоянов Русев от гр. Момчилград против заповед № 225/17.09.2003 г. на кмета на община Момчилград, с която било наредено на собствениците на УПИ ХХ кв. 47 Момчилград Стефан Георгиев Каварджиков и Димитър Георгиев Каварджиков, наследници на Георги Димитров Каварджиков, да предприемат действия по укрепването и естетизирането на съществуващата в имота спомагателна постройка, състоящи се в иззиждането на 25 см. тухлен зид по северната граница на фуга 2 см. от жилищната сграда в съседния имот с цел укрепване на носещите дървени подпори, частична подмяна на дървената покривна конструкция, претърсване на керемидите и полагане на мазилка по външните стени на постройката. Поддържа се в жалбата, че заповедта била незаконосъобразна, постановена при грубо нарушение на закона, при издаването й не били спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона, не била съобразена с целта, която преследва закона. Спомагателната постройка била разположена с изглед към улицата и по южната имотна граница на калканната стена на собствената на жалбодателя жилищна сграда, поради което като заинтересовано лице по смисъла на чл. 179 ал. ІІІ от ЗУТ, за жалбодателя бил налице правен интерес от обжалването на заповедта. Стопанската постройка била разположена на калканната стена на жилищната сграда на жалбодателя в нарушение на чл. 45 от ЗУТ, за което РДНСК- Кърджали издала предписание до кмета на община Момчилград да предприеме действия по чл. 179 ал. ІІ ЗУТ за премахване на постройката. Освен това постройката била незаконна и не подлежала на узаконяване. Изградена била в нарушение на строителните правила и норми. Със заповедта кмета на общината по същество разрешавал извършването на строителство в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и при липса на компетентност. Заповедта не можела да замести изискуемото от ЗУТ разрешение за строеж, което било в компетенциите на главния архитект на общината, с което превишил правата си. Със заповедта се правело опит да бъде узаконена изградената незаконна постройка, за което говорело предхождащото я разрешение за строеж № 40/10.06.2003 г. на главния архитект на община Момчилград “за подмяна на дървена покривна конструкция и препокриване с керемиди”, въпреки разпоредбата на чл. 151 ЗУТ. Моли да се отмени атакуваната заповед. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, тъй като жалбодателят не бил заинтересован по смисъла на чл. 21 ал. І от ЗАП. По същество счита заповедта за правилна и законосъобразна като моли да се потвърди. В писмено становище излага съображения. Претендира разноски. Заинтересованите страни не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а атакуваната заповед за законосъобразна. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Със заповед № 225/17.09.2003 г. на кмета на община Момчилград на основание чл. 179 ал. ІІ от ЗИД на ЗУТ и констативен протокол от 15.09.2003 г. наредил на собствениците на УПИ ХХ кв. 47 Момчилград Стефан Георгиев Каварджиков и Димитър Георгиев Каварджиков, наследници на Георги Димитров Каварджиков, да предприемат действия по укрепването и естетизирането на съществуващата в имота спомагателна постройка, състоящи се в иззиждането на 25 см. тухлен зид по северната граница на фуга 2 см. от жилищната сграда в съседния имот с цел укрепване на носещите дървени подпори, частична подмяна на дървената покривна конструкция, претърсване на керемидите и полагане на мазилка по външните стени на постройката. От приложения към делото констативен протокол се установява, че на 15.09.2003 година била извършена от служители от отдел “ТСУ и СБКЕ” при Общинска администрация проверка по документи и оглед на място на спомагателна постройка от допълващо застрояване в УПИ ХХ кв. 47 по плана на Момчилград, при която било констатирано, че постройката била построена през 1943 година с размери от 33 кв. м. и заснета в плана на града в сила от 1964 г. По сега действуващия ПУП имотът бил предназначен за жилищно строителство със свързан начин и малкоетажен характер на застрояване. При огледа на място комисията констатирала, че постройката е паянтова с неизмазани каменни зидове, дървена дограма и покривна конструкция и хидроизолация от керемиди. Покривната конструкция и носещите я дървени подпори по северната граница се нуждаели от ремонтни дейности. Препоръчано била иззиждане на 25 см. тухлен зид по северната граница на фуга 2 см. от жилищната сграда в съседния имот с цел укрепване на носещите дървени подпори, частична подмяна на дървената покривна конструкция, претърсване на керемидите и полагане на мазилка по външните стени на постройката с цел естетизирането й. Така издадената от кмета на гр. Момчилград заповед № 225/17.09.2003 година е законосъобразна, а жалбата неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, с посочени правÝи и фактически основания, мотивирана в предхождащ я акт- констативен протокол, съобразена с процесуалноправните и материалноправните норми и с целта, която преследва закона. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза, която не се оспорва от страните и която съдът приема, се установява, че в имота на заинтересованите страни Стефан и Димитър Каварджикови е построена второстепенна по смисъла на чл. 46 ал. І от ЗУТ постройка. Същата е разположена на северната граница на УПИ ХХ376 кв. 47- долепена на калканната стена на жилищната сграда, разположена на южната граница на съседния УПИ ХХVІІ373 кв. 47 по плана на гр. Момчилград, утвърден със заповед № 367 от 12.12.1988 г. Не се касае до стопанска постройка по смисъла на закона, която по силата на чл. 45 от ЗУТ не може да се разполага на калканна стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот. В този смисъл е, както заключението на вещото лице, така и констатациите на комисията в констативния протокол от 15.09.2003 г., видно от който постройката от дълги години и понастоящем се използва за складиране на дърва и др., респ. касае се до второстепенна постройка, за която не важат ограниченията на чл. 45 от ЗУТ. И с оглед констатациите на комисията в констативния протокол относно постройката за допълващо застрояване в имота на заинтересованите лица, правилно и законосъобразно пред вид разпоредбата на чл. 179 ал. ІІ от ЗУТ кмета на община Момчилград е издал атакуваната заповед, с която е наредил на собствениците на УПИ ХХ кв. 47 по плана на Момчилград да предприемат действия по укрепването и естетизирането на съществуващата в имота спомагателна постройка. Отделно от горното следва да се отбележи и това, че процесната постройка е законна по смисъла на § 16 ал. І от ПР на ЗИД на ЗУТ. Освен това изграждането на 25 см. тухлен зид по северната граница на фуга 2 см. от жилищната сграда в съседния имот е “строеж” по смисъла на т. 38 на § 5 от ДР на ЗИД на ЗУТ, както СМР и основен ремонт- по смисъла на т. т. 40 и 42 на § 5, за които дейности се изисква издаване на строително разрешение от главния архитект на Общината. За подмяната на дървената покривна конструкция и препокриването с керемиди, които по същество представляват основен ремонт, също се изисква строително разрешение. Издаването на строителните разрешения обаче, е неотносимо към законосъобразността на атакуваната заповед. Поради изложеното несъстоятелни в тази насока доводите на жалбодателя. Впрочем, така издадената заповед от кмета на Община Момчилград е законосъобразна– спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й, съобразена е с целта, която преследва закона и е мотивирана /мотивите се съдържат в друг, предшествуващ и издаден във връзка със заповедта документ на помощни органи- констативен протокол/. Следва поради изложеното да се отхвърли жалбата против заповедта на кмета на Община Момчилград. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Същият следва да заплати на ответника по делото направените от същия разноски в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Петър Стоянов Русев от гр. Момчилград против заповед № 225/17.09.2003 г. на кмета на община Момчилград, издадена на основание на чл. 179 ал. ІІ от ЗУТ и констативен протокол от 15.09.2003 г. на отдел “ШСУ и СБКЕ” при Общинска администрация Момчилград. ОСЪЖДА Петър Стоянов Русев от гр. Момчилград, ул. Капитан Петко войвода” 10 с ЕГН ********** да заплати на Община Момчилград направените разноски по делото в размер на 100 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|