Решение по дело №1050/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Приматекс-2“ООД, ЕИК *** гр.Варна, представлявано от Н. Р. В.против Заповед за налагане на ПАМ № 79-ФК/24.04.23г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ търговски обект – магазин „Corso Italia”, находящ се в гр.Варна, ***, за срок от 14 /четиринадесет/ дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, тъй като има две констатирани нарушения- на 19.04.23г. и на 22.04.23г. и не може да разбере оспорената ПАМ за кое от двете е издадена.

Оспорва размера на ПАМ, като твърди, че е прекомерна и не може да изпълни своето предназначение, а единствено да ограничи стопанската дейност на дружеството.

Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2023 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Corso Italia“, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „ПРИМАТЕКС-2” ООД с ЕИК ***, при която е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), с което е извършено нарушение на същата наредба.

При проверката в обекта е установено 1бр. ФУ (ЕКАФП) с изградена дистанционна връзка с НАП, модел „Tremol М 20“ per. № 4535392 / 05.01.2022г. с инд. № на ФУ: ZK136777, инд. № на ФП: 50207015 в активен режим. В обекта е установен наличен и 1бр. нефискален принтер: „Tremol Receipt Printer WP230W“ със сериен № WP230W- BLU2202250236. Констатирано е ползване на софтуер за отчитане на продажбите и ПОС терминал.

Преди легитимация на органите по приходи, от същите в 14:36часа е извършена контролна покупка на стоки (2 бр. тениски с ед. цена 36,00 лв.) на обща стойност 72,00 лв., платена в брой от проверяващата Мария Банкова Христова на Деница Дочкова Димитрова - продавач-консултант в обекта, за която не е издаден фискален касов бон от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ. За продажбата на стоките от продавач-консултанта в обекта е издадена клиентска сметка № 26829 / 22.04.2023г. изведена от нефискален принтер.

При извършената след легитимацията на органите по приходи проверка, от наличното ФУ в обекта е изведен Дневен отчет № 004652/ 22.04.2023г., като е установено, че разчетената от ФП касова наличност е в размер на 144,00 лв. (в т.ч. служебно въведени/изведени в касата 60,00 лв./0,00 лв.) при фактическа касова наличност по съставен опис в размер на 226,00 лв. (в т.ч. стойността на стоката от контролната покупка) изведена от фискалното устройство 1бр. КЛЕН със записи на всички фискални бонове от №004648 до №004652 за дата 22.04.2023г., от който се установява, че стойността на извършената и платена в брой продажба на стоки в 14:36 часа на стойност 72,00 лв. не е отразена. Констатиран е отчетен общ оборот от продажби в размер на 193,20 лв., отчетени в група „Б“ с данъчна ставка 20 на сто. С оглед гореизложеното и съгласно Протокол № 0065479 / 22.04.2023г. за стойността на извършената продажба на стока, при плащането й в брой не е регистрирана и не е издадена фискална касова бележка от работещото въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ.

При извършената след легитимацията на органите по приходи проверка, от наличното ФУ в обекта е изведен КЛЕН със записи на всички фискални бонове от №004624 до №004626 за дата 19.04.2023г., от който се установява, че стойността на извършена и платена в брой продажба на стоки (1 бр. панталон „Black Euphoria“, размер XS) на дата 19.04.2023 г., в 17:25 часа. на стойност 63,20 лв. не е отразена. С оглед гореизложеното и съгласно Протокол № 0065479 / 22.04.2023 г. за стойността на извършената продажба на стока, при плащането й в брой не е регистрирана и на клиента не е издадена фискална касова бележка от работещото въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ. За продажбата на стоката в обекта на клиента е издадена клиентска сметка № 26796 / 19.04.2023г. (вх. №20565/21.04.2023 г. на НАП). При проверката е установено, че същата е визуално идентична (с изключение на дата и час на издаване) с изведената от нефискалния принтер в обекта контролна клиентска сметка № 26831 / 22.04.2023 г. по отношение на продажбата на артикул № 310890 - панталон „Black Euphoria“, XS, на стойност 63,20 лв.

От констатацията следва, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред в нарушение на чл.25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС.

Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството за срок от 14 дни, както е и забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 вр. чл.187 от ЗДДС.

Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия закон.

В заповедта за налагане на ПАМ са изложени следните мотиви относно продължителността на 14- дневния срок на мярката:

1/тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото- неточното определяне на облагаемия оборот и съответно невнасянето на дължимия налог;

2/ стойността на неотчетената продажба от ФУ;

3/ установената положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата в размер на 72лв.;

4/ местоположението и размера на търговския обект- с площ от около 50кв. м. в голям областен град;

5/ установено друго нарушение по документи – на 19.04.23г. на стойност 63,20лв. за 1бр. панталон.

6/ Посочено е , че срещу жалбоподателя има издадено 1бр. НП № 307762-F365776/19.12.2017г. за друго нарушение – чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006гг. на МФ.

7/ за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Срещу жалбоподателя има издаден АУАН № F703919/ 27.04.23г. за констатираното нарушение на 22.04.23г. като е посочена за нарушена материалноправната норма на чл. 7а , ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Към момента липсва издадено НП.

По валидността на акта:

При извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.20г. на изпълнителния директор на НАП, т.1 - директорите на дирекции „Контрол“ и началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС.

Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. е изменена Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.20г.

От изложеното е видно, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

Оспорената ПАМ е връчена на жалбоподателя на 27.04.23г., а жалбата е депозирана в ТД на НАП – Варна на 10.04.23г., поради което жалбата е допустима.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона:

При служебната преценка на законосъобразността на атакувания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В чл.7 от Наредбата е посочено, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Според §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Видно от съдържанието на Заповедта, същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Съгласно чл.186, ал.1, б. "а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са налице посочените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице не е маркирал на 22.04.23г. фискална касова бележка за извършената продажба на 2бр. тениски на обща стойност от 72,00лв., а е издал клиентска сметка № 26829/22.04.23г. изведена от нефискален принтер.

Нарушена е разпоредбата чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

Оспорва се основателността на издадената ПАМ, както и продължителността й от 14дни.

Съдът приема жалбата за основателна, поради следното:

В настоящото производство в тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ, както и съразмерността на наложената мярка към извършеното деяние.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява извършването на административно нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006г. на МФ, представляващо неиздаване на фискална касова бележка за конкретна продажба.

Административният орган е установил две нарушения на 19.04.23г. и на 22.04.23г., но ги е разграничил, като е посочил, че за нарушението на 22.04.23г. налага настоящата ПАМ, поради което жалбата в тази част е неоснователна.

Въпреки правилно установените фактите, органът е наложил ПАМ в нарушение на закона, по следните съображения:

1. не са изложени конкретни и ясни мотиви относно определения от органа срок на мярката от 14дни;

2. не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение;

3. наложената мярка е в противоречие с целта на закона;

4. наложената мярка е в противоречие с Конституцията на Р България и с разпоредбите на Протокол № 1 към ЕКПЧ

Оспореният акт е постановен в противоречие с целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушението, което се установява от констатациите на контролния орган, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок.

В заповедта бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта в срок от 14 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя, но изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни нарушения /относими към този обект на търговска дейност/, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ за този търговски обект.

Мотивите, съгласно които срокът е съобразен с факта, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение не съдържат преценка на конкретното нарушение и конкретния срок на мярката. Следва да бъде посочено, че предвиденият от законодателя срок не е фиксиран на 14 дни, а е регламентиран до 30 дни. В компетентността на административния орган е да извърши преценка и да наложи мярката за срок до 30дни. В този аспект липсва анализ на търговската дейност на обекта, в който е установено нарушението, какви по размер са оборотите от дейността, разходите за последната и в какъв размер е печалбата, след приспадането на разходите.

Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваната мярка относно продължителността й от 14 дни по отношение на конкретното дружество, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на страната, която следва да е запозната с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в обратна посока.

Неправилно ответникът е посочил, че за констатираното нарушение жалбоподателят вече има издаден АУАН, тъй като видно от съдържанието на относимия АУАН е посочена за нарушена материалноправната норма на чл. 7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, докато в настоящата Заповед за ПАМ № 79-ФК/24.04.23г. е посочена за нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 , вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Съгласно чл. 7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, докато разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата е за пълна липса на издаден касов бон.

На следващо място ответната страна не е посочила дали извършеното предходно нарушение през 2017г. на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ има връзка с процесното нарушение, за което е наложена ПАМ. Съгласно посочената разпоредба предходно НП е за друго нарушение : всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. според съдът това нарушение, не обосновава по-висок размер на продължителност на ПАМ, още повече са изминали повече от пет години от влизането в сила на предходното НП- 24.01.2017г. до настоящото нарушение, констатирано на 22.04.23г. Следователно това предходно НП, според съда не може да обоснове по-продължителен размер срока на ПАМ.

Посоченото нарушение в ЗПАМ не дава възможност съдът да извърши проверка как е съобразен размера на наложената ПАМ с принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл.6 от АПК. Твърди се, че при определяне на срока е съобразен принципа за съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Тези мотиви са декларативни и не влекат извод, че в конкретния случай при определяне на срока за налагане на мярката органът е съобразил принципа за съразмерност заложен в АПК. Съгласно чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От съдържанието на оспорената заповед за налагане на ПАМ не се констатира анализ за съобразяването й с разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК.

В този смисъл липсва анализ на възможността на дружеството след изпълнение на мярката, да продължи да осъществява дейност, т.е. да заплати разходите по дейността, да изплаща възнаграждения на работниците в обекта (които осъществяват трудови функции) и осигуровки и няма ли това изпълнение на мярката да доведе до препятстване изобщо на възможността му да развива дейност и в този смисъл до закриване на обекта и ликвидиране на дружеството, липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по отношение на дружеството и действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици за дружеството и за всички лица, за които това са доходи от труда им (лицата, назначени на трудов договор в дружеството), които би следвало или да бъдат освободени или да бъдат в отпуск по време на изпълнението на мярката, а това ще се отрази на качеството им на живот. Работниците и служителите са част от обществото и последиците за тях също следва да са съразмерни с извършеното от някой от тях деяние. При липса на мотиви относно последиците от изпълнението на мярката за други прокламирани като защитени интереси на обществото (напр. правото на стопанска инициатива в чл.19 от Конституцията на Р България) и като защитени основни права на гражданите на Р България, неотменими по арг. от чл.57, ал.1 от Конституцията на Р България, между които са напр. правото на труд (чл. 16 и чл.48 Конституция на Р България) и правото на социално осигуряване, което се реализира чрез принос в осигурителната система - внасяне на осигурителни вноски (чл.51 Конституция на Р България), възможност за извършване на търговска дейност и излагането на мотиви само относно събираемостта на приходи от фиска се налага извод за липса на анализ на съразмерността на мярката с конкретно извършеното нарушение и целените правни последици при изпълнението й.

Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Мярката е наложена в размер към средния на предвидения от закона срок. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно размер от 14 дни на срока на мярката, а не по- кратък срок. Като не е изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства, имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Представените доказателства относно сигнали за нарушения и данни за друго издадено на дружеството НП в предходна година влязло в сила 2018г. не са годни да изправят констатираните нарушения на формата на заповедта. Преценката за връзката им с нарушението, за което е издадена ПАМ разглеждана в настоящото производство следва да се прави от административния орган, а не от съда и да се съдържа в мотивите на оспорения административен акт.

Посочването, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца противоречи на констатацията, че в обекта е въведен в експлоатация ЕКАПФ. Не е посочено защо е определен срок за запечатване от 14 дни на търговеца и как за този срок следва да въведе организация на работа за отчитане на дейността му. Не е ясно как срокът от 14 дни е насочен към прокламираната от административния орган цел – промяна на начина на извършване на дейността в конкретния обект и като последица пряк резултат правилно отразяване на оборота и спазване на отчетността и в този аспект предвидил ли е за изпълнение на посочената цел административния орган обучение или консултации в рамките на посочения период на лицата извършващи дейност в обекта подлежащ на затваряне за изясняване на правилата на отчетността и за изискванията на законодателството в областта на данъците, което да повиши квалификацията и уменията им и да доведе до по добро познаване на нормативната уредба, задълженията им и последиците от неизпълнението на последните. Или след като все пак в обекта е въведено ФУ е достатъчен кратък срок за запечатването на обекта от ден или два за провеждане на инструктаж от работодателя на работещите в обекта лице.

Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Съдът приема, че в случая тези цели не са постигнати.

Заповедта за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно /няма данни за издадено НП/ и затова е издадена в противоречие с целта на закона и по следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т.1 до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.

От съдържанието на чл.187, ал.4 от ЗДДС следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията по издадено НП, която е вече наложена, доколкото е предвидено предварителното прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, след като наказаното лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на ЗНПАМ не е издадено, съставен е само АУАН, за който има данни, че е връчен на дружеството.

Анализът на разпоредбите на чл.186 вр. чл.187, ал.4 от ЗДДС влече и извод за противоконституционност на мярката запечатване на търговския обект в хипотезата на неиздаване на фискален бон или касова бележка. Чрез разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС освен предвиденото административно наказание глоба или имуществена санкция се предвижда да се налага административна мярка, която в същността си също представлява имуществено наказание, доколкото ефекта от изпълнението й е точно такъв – отразява се на имуществото на наказаното лице и представлява ограничение на основни конституционни права, което има за цел компенсацията на неспособността на държавата да изпълнява задълженията си и е недопустимо в правовата държава ( в подобен смисъл Решение №3/23.03.2021г. на КС по к.д.№11/2020г., докладвано от съдиите Г. А. и Б. В.).

Видно от съдържанието на цитираната разпоредба и следващите от ЗДДС, както и от съдържанието на оспорената заповед за налагане на ПАМ, първо в разпоредбите на ЗДДС и по-конкретно, в тази установяваща налагането на ПАМ „запечатване на обект и забрана на достъпа до него за срок до 30 дни“ не се съдържа регламентация, указваща начина на определянето на срок за налагане на мярката и избягване на налагането й при условия на непропорционалност и прекомерно засягане на правата на лицата по отношение на ползването на тяхната собственост, което прави мярката в частта на срока непредвидима.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Доколкото твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола от проверката се налага се извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието /по арг. от неспазването на срока по чл.187, ал.4 от ЗДДС – да бъде издадена едновременно с НП/, т.е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона. Запечатването на търговският обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване на нарушението, т.е. наложената мярка вече има характер на наказание за вече извършено и преустановено нарушение, а ПАМ не следва да бъде наказание. За извършеното административно нарушение е предвидена имуществена санкция по арг. от чл.118 ЗДДС вр. чл.185 от ЗДДС и тази имуществена санкция, в размера предвиден в закона е приета от законодателя, като достатъчно административно наказание за този вид административни нарушения.

Предвид изложеното съдът, намира че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели / в този смисъл Решение № 13189/30.10.2018г. постановено от състав на Първо отделение на ВАС на РБ, с докладчик съдия М. З.по адм.д. 5363/2018г. и Решение № 5406/10.04.2019г. постановено от състав на Първо отделение на ВАС на РБ, с докладчик съдия Б. Л. по адм.д. 14957/2018г./.

Жалбата е основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде отменен.

Направено е искане от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, поради което съдът му присъжда разноски в доказания размер – 500лв., съгласно данните от договора за правна помощ и съдействие, както и доказателство за платена д.т. в размер на 50лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Приматекс -2” ООД представлявано от Н. В., Заповед за налагане на ПАМ № 79-ФК/24.04.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Приматекс 2” ООД, ЕИК ***, представлявано от Н.В., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

	Съдия: