№ 717
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231100501109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 00422/11.01.2023 г. на длъжника по
изпълнението Т. С. Т., чрез адв. Н., срещу разпореждане за връщане на жалба
с вх. № 16862/08.12.2022 г., обективирано в Протокол от 22.12.2022 г. на
помощник-ЧСИ К. А. към ЧСИ Г. Д.. С така върната жалба е атакуван отказ
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изп. д.
№ 20117810401479 на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК при твърдения, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години, считано от последното такова на
30.05.2019 г. Исканато към съда е да отмени обжалваните действия и
изпълнителното производство да бъде прекратено.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил писмен
отговор от взискателя "Банка ДСК" АД, в който са развити съображения за
неоснователност на двете жалби.
Частният съдебен изълнител Г. Д. с per. № 781 към КЧСИ в писмените
1
си мотиви излага становище, че върнатата жалба срещу отказа му да прекрати
изпълнителното производство се явявала втора по ред и като такава -
недопустима поради липса на предмет наобжалване. С нея жалбоподателката
се домогва да поправи пропуска си да обжалва предходния му отказ за
прекратяване на изпълнението и да санира пропуснати от нея срокове за
обжалване. Самата върната жалба по същество според ЧСИ Г. Д. също е
неоснователна, тъй като в посочения срок от 2019 г. до 2022 г. в рамките на
изпълнителното производство са били изврършени множество изпънителни
действия, които са от естество да прекъснат срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК,
в който смисъл предподтавките за прекратяване и настъпване на перемпция
не са налице.
Софийски градски съд, след като обсъди направените доводи и
прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството по изп. д. № 20117810401479 на ЧСИ Г. Д. е образувано
по два изпълнителни листа, съответно от 08.09.2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,
издаден по ч. гр. д. № 36965/2011 г. и от 15.09.2011 г. на СРС, ГО, 28 състав,
издаден по гр. д. № 36966/2011 г. срещу Т. С. Т. за заплащане на "СЖ
Експресбанк", чито правоприемник е "Банка ДСК" АД, на сумата от 27 693.91
лв. главница, ведно със мораторна лихва в размер на 15.6 % считано от
26.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, 4740.14 лв.
договорна лихва, сумата 43.13 лв. и сумата от 649.50 лв. разноски по първия
лист и 450 лв. главница и 93.70 лв. договорна лихва по втория изпълнителен
лист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2011 г.,
до окончателното й изплащане.
В хода на производството върху трудовото възнаграждение на
длъжника по изпълнението Т. Т. е наложен запор със запорно съобщение,
получено на 17.11.2011 г., като в периода от тази дата до 30.05.2019 г.
работодателят Софийски районен съд е изплащал регулярно суми за
погасяване на дълга. След последната дата плащанита са преустановени
поради дългосрочно боледуване на длъжницата, която впоследствие е била
пенсионирана. На 01.03.2022 г. от съдебния изпълител е наложен нов запор,
върху пенсията на Т..
При така установената фактическа обстановка съдът приема
2
следните правни изводи:
По жалба вх. № 00422/11.01.2023 г.
За да върне втората по ред жалба на длъжницата Т. срещу втория си
отказ да прекрати производството по делото ЧСИ Г. Д. е приел, че същата е
безпредметна. Това становище е неправилно. Постановлението, с което
съдебният изпълнител отказва да прекрати производството, не се ползва със
сила на пресадено нещо. Поради това, страните по изпълнението могат да
отправят нееднократно молби с идентично искане, без фактът на подаване на
предходните молби да съставлява процесуална пречка за разглеждане на
последващите. Ако в срока за обжалване на постановения отказ за
прекратяване страната подаде повече от една жалба, всички те ще подлежат
на разглеждане в едно общо производство. Ако срокът за обжалване на отказа
е изтекъл, страната може да отправи отново същото искане за прекратяване
на изпълнителното производство на същото основание, без това да влече
недопустимост на молбата. Жалбата срещу втория по ред отказ на ЧСИ да
прекрати производството е подадена на 08.12.2022 г. С разпореждане на
13.12.2022 г. тя е оставена без движение за отстраняване на нередовности -
внасяне на съответните такси за администриране и обжалване, които
нередовности са били отстранени от жалбоподателката в предоставения й за
това срок - още на 14.12.2022 г. Следователно, разпореждането за връщане на
тази жалба с вх. № 16862/08.12.2022 г., обективирано в Протокол от
22.12.2022 г. на помощник-ЧСИ К. А. към ЧСИ Г. Д., е неправилно и следва
да бъде отменено.
По жалба вх. № 16862/08.12.2022 г.
Спорът в случая се свежда до това - налице ли са предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
3
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл. 116, б.
"в" ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, по отношение на длъжника по изпълнението Т.
Т. е наложен запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение в СРС
на дата 17.11.2011 г. Извършваните от третото задължено лице - СРС
плащания за погасяване на дълга съставляват редовно действия, които
4
прекъсват предвидения от законодателя в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК преклузивен
двугодишен срок. Това е така, защото докато задължението се погасява по
принудителен ред, за взискателя липсва интерес от предприемане и на други
ишзпълнителни действия. Последното плащане от работодателя СРС към
ЧСИ Г. Д. е по банков път на 31.05.2019 г. Впоследствие след пенсиониране
на длъжника Т. на 01.03.2022 г. със запорно съобщение до СУСО-НОИ отдел
"Пенсии" е наложен запор върху пенсията й. Противно на развитите в
жалбата доводи, в посочения промеждутък от последното плащане до
налагането на запора върху песията на длъжника, съдебният изпълнител е
извършвал и други действия, респ. взискателят "Банка ДСК" АД е проявил
активност, която е пречка за настъпване на перемпцията. С молба от
12.11.2020 г. взискателят е поискал налагане на нов запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по изпълнението Т., а на 13.01.2021 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома й, за който тя е уведомена с призовка
за доброволно изпълнение на 18.01.2021 г. по месторабота в СРС.
Следователно, двугодишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, за
прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на
взискателя, не е изтекъл. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По делото е налична молба (л.174 от изп. дело) с вх. № 00575/13.01.
2023 г., с която взискателят "Банка ДСК" АД е уведомил ЧСИ Г. Д., че дългът
на длъжника по делото Т. Т. е напълно погасен след направен превод от
съдебния изпълнител по изп. д. на 23.12.2022 г., пораи което моли да бъдат
вдигнати всички обезпечения по делото и същото да бъде прекратено на
основние чл. 433, ал. 1 , т.2 от ГПК вр. чл. 433, ал. 2 от ГПК, след заплащане
на дължимите такси по ТТЗЧСИ. По тази молба липсва произнесяне от ЧСИ
Г. Д. към момента на разглеждане на настоящите жалби. Ето защо на същия
следва да бъде указано след приключване на настоящото производство да се
произнесе по молба с вх. № 00575/13.01.2023 г. на "Банка ДСК" АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 00422/11.01.2023 г. на длъжника по
изпълнението Т. С. Т. срещу разпореждане за връщане на жалба с вх. №
5
16862/08.12.2022 г., обективирано в Протокол от 22.12.2022 г. на помощник-
ЧСИ К. А. към ЧСИ Г. Д. рег. № 781 по изп. дело № 20117810401479.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 16862/08.12.2022 г. на
длъжника по изпълнението Т. С. Т. срещу отказ на ЧСИ Г. Д. рег. № 781 по
изп. дело № 20117810401479 да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Г.Д. да се произнесе по молба с вх. №
00575/13.01.2023 г. на "Банка ДСК" АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6