Решение по дело №475/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			25.06.2019г.
					Дупница

 

Номер                                Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ състав

 

Районен съд – Дупница                                                                                           

	25 юни		2019

 

на                                                                                      Година

СВЕТЛА ПЕЙЧЕВА

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

                                                                                   Съдебни заседатели:

        1.

ЮЛИЯ ВУКОВА

         2.

АНЕТА СТОЕВА

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	А Н		475		2019

 

                               дело №                         по описа за                          година

и въз основа на доказателствата и закона,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия К.В.Д. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********,

ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 24.07.2017г. около 15:30 часа в гр.Дупница на ул. „Саморанска“ пред дом № 74, чрез прострелване с пистолет марка „Макаров“ 9 мм с № КР241299, произвеждайки изстрел в долен крайник е причинил на Стефан Бориславов Митев (починал) с ЕГН **********, от гр. Дупница две средни телесни повреди, изразяващи се в огнестрелна рана на лява подбедрица, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и многофрагментно счупване в горната част на левия голям пищял и счупване на малкия пищял на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движението на левия му долен крайник, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Митев насилие - поставил е ръце на шията му и го душил, както и опит да го намушка с нож, от което е било възможно да настъпят тежки последствия (смърт на Д.) – престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, в сл. на чл. 129, ал. 2, пр. 3 и 7 от НК, за което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

Вещественото доказателство по делото: Обект № 1 мобилен телефон марка „Самсунг“, на основание чл. 112, ал. 1 от НПК ОТНЕМА в полза на държавата, ако в едногодишен срок от влизане на решението в сила същият не е потърсен.

Веществените доказателства по делото: Обект № 2 нож с дървена дръжка, Обект № 3 отривки от две червени петна – марли, напоени с течност, Обект № 4 комплект за изземване на следи – отривки от лява и дясна ръка на К.Д. ОТНЕМА в полза на държавата, които след влизане в сила на решението, да бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност.

На основание чл. 190 от НПК, направените по делото разноски, направени в хода на досъдебното производство за изготвяне на експертизи, в размер на 3 827.32 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки) ОСТАВАТ за сметка на държавата.

 

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред КнОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 245/25.06.2019 г. по НАХД № 475/2019 г. по описа на Районен съд гр. Дупница

 

Производството е образувано по повод внесено постановление от Районна прокуратура - Дупница срещу К.В.Д., роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, в сл. на чл. 129, ал. 2, пр. 3 и 7 от НК, с предложение за налагане на административно наказание по чл. 78“а“, ал. 1 от НК, за това че на 24.07.2017г. около 15:30 часа в гр. Дупница на ул. „Саморанска“ пред дом № 74, чрез прострелване с пистолет марка „Макаров“ 9 мм с № КР241299, произвеждайки изстрел в долен крайник е причинил на Стефан Бориславов Митев (починал) с ЕГН **********, от гр. Дупница две средни телесни повреди, изразяващи се в огнестрелна рана на лява подбедрица, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и многофрагментно счупване в горната част на левия голям пищял и счупване на малкия пищял на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движението на левия му долен крайник, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Митев насилие - поставил е ръце на шията му и го душил, както и опит да го намушка с нож, от което е било възможно да настъпят тежки последствия (смърт на Д.).

Представителят на държавното обвинение поддържа постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, като пледира да бъде наложено административно наказание „Глоба” в минимален размер -„Глоба” в размер на 1000.00 (хиляда) лв.

Адв. Т., упълномощен защитник на обвиняемия, пледира да бъде наложено административно наказание „Глоба” в  размер на 1000.00 (хиляда) лв. и производството по делото да бъде прекратено.

Обвиняемият е дал подробни обяснения на досъдебното производство (ДП) и частични в хода на съдебното следствие. Признава се за виновен. В последна дума моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Съдът като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

К.Д. е с висше образование, завършил в Шуменския университет, встъпил в длъжност от 02.08.2010 г. като стажант в МВР 1 РУ СДВР. След което е назначен на длъжност от категория Е на държавен служител в МВР, като полицай ІІІ степен в група ООР на сектор ОП към -01 РУП при СДВР.От 27.06.2013 г. е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на  обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ „Полиция” – Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил. През 2015 г. е променено наименованието на длъжността на младши инспектор. През април 2016 г.  е преназначен като младши полицейски инспектор  в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ „Полиция” – Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил. През октомври 2016 г. е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач VІ степен в група „Противодействие на имуществените престъпления” на сектор „Криминална полиция” към РУ  Кюстендил при ОДМВР гр. Кюстендил,  със специфично наименование инспектор. Месец по-късно  е преназначен на същата длъжност към РУ гр. Дупница.  По време на изпълнение на служебните си задължения същият е награждаван многократно с писмени похвали за проявена инициативност и съществен принос при изпълнение на служебните си задължения, за проявен нееднократно професионализъм, съобразителност и инициативност.

Така на 24.07.207 г., Д. бил на служба за времето от 08.30 ч. до 17.30 ч., като същия ден бил изпратен от прекия си ръководител старши инспектор В.Й., съвместно с мл. експерт В.Ч. и инспектор  Д.Т., в качеството си на полицейски органи да посетят адрес в гр.  Дупница, ул. „Саморанска”, където живее В. Манева, за да осигурят явяването й в РУ –Дупница, пред разследващ полицай, водещ ДП 281/2017 г. по описа на РУ гр. Дупница, за привличането в качеството ѝ като обвиняема по посоченото производство. За целта  тримата служители взели служебния автомобил и се насочили към адреса. Така към 15.30 ч. тримата отишли до къщата, която е една от последните на ул. „Саморанска”, в дясно от пътя посока от гр. Дупница към гр. Сапарева баня. Къщата е разположена в долната част на двора и до нея се стига по пътека, тръгваща от банкета на шосето. Имотът е разположен на две улици, като от къщата тръгва втора пътека, която излиза на другата улица- „Отовица“. Имотът не  е ограден. В къщата живеят лица от ромски произход. Посочената задача била възложена на тримата служители, тъй като имало оперативна информация, че на адреса на който пребивава М., се събират и отсядат лица от активния криминален контингент, които представляват интерес за полицията, като се е предполагало че е възможно в къщата,  сред нейните ползватели, да се укриват лица, които са обявени за издирване.  Докато пътували обсъдили в автомобила как да заходят. Разбрали се  св. Ч.  да отиде към входа, който е от към входа на улица „Отовица“, в посока с. Самораново, за да има видимост към лявата страна на  къщата, както и към вратите и прозорците от тази страна, с  цел при опит за бягство на лице, намиращо се вътре, същото да бъде предотвратено. Уточнили св. Т. да остане на улицата, за да наблюдава  долната, дясната част на къщата, която е в посока Дупница, на ул. „Саморанска“ като наблюдението на тази страна на къщата стига до нейния вход, като целта отново е била същата, а обвиняемият да заходи директно към входната врата на къщата за връчване на призовката.

Пристигайки на място обвиняемият спрял служебния автомобил на ул. „Саморанска“ над двора на въпросната къща. Същата се намира под нивото на пътя и банкета, няма цяла изградена  ограда  и е на разстояние от пътя. Тримата служители слезли от автомобила и всеки от тях се насочил в посоките по  направения предварителен план. Обвиняемият слязъл  по тясна пътечка, която започва от ул. „Саморанска“ и води към входа на къщата. Пътеката е дълга около 8-10 метра и е под наклон. Цялата пътека била обрасла с храсти, дървета, бурени, имало и боклуци и остатъци от строителни материали, които   затруднявали движението му и той се придвижвал бавно и трудно. Д. приближил на около един метър входната врата, която била отворена и извикал с висок глас ясно и разбираемо: „Полиция! Ако има някой вътре да излезе!“. Отвътре изскочил криминално проявеното лице Стефан Бориславов Митев, с прякор „Тайсъна“ (починал), който познава полицейските служители, а и те него, тъй като  многократно са работили с лицето, което има множество влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления и висящи досъдебни производства. Същият е изключително агресивен, незачитащ никакви авторитети, включително и на полицейските служители и склонен към извършване на насилствени действия. Д. не очаквал на това място да срещне Митев и не бил подготвен за действията предприети от него срещу обвиняемия. След като Стефан Митев разпознал обвиняемия веднага го нападнал, като се нахвърлил срещу него и го хванал за гушата с двете си ръце. Започнал да го души с палците на ръцете си. Д. успял да реагира като се отскубнал от ръцете му движейки се с крачки назад и бутайки го с ръце, в областта на гърдите му, за да се предпази. Д. осъзнал моментално, че ще има проблем с Митев, поради което погледнал назад, за да види къде стъпва, тъй като пътеката била трудно проходима. Това ожесточило Митев и същия с още по-голяма агресия и бруталност се насочил към обвиняемия, като извадил нож от дрехите си, тъй като същия не се е навеждал, за да го вземе от земята. При създалата се суматоха самото  изваждане на ножа Д. не е видял, тъй като отскубвайки се от ръцете на Митев, който го бил хванал в областта на шията и отскачайки назад се е огледал и извърнал  за кратко поглед назад, за да види къде ще скочи, тъй като имало денивелация и препятствия по пътя. Д. ясно възприел, че ножа е кухненски, с дървена дръжка и острие около 15 см., поради което го възприел като голям нож. Митев веднага се опитал да наръга Д. в областта на горната част на тялото- гърдите и врата. Възможните действия които е могъл да предприеме Д. са били да се  оттегля на заден ход  и да се опитва да се предпази със странични действия на тялото избягващи удара на ножа. С висок тон Д. разпоредил на Митев „Полиция! Остани на място! Хвърли ножа!“, но Стефан Митев продължил да го размахва към тялото и главата на Д. със закани: „Сега че те разпорим и не ми пука, че си полицай, и никой не може да ме спре! Мръсен полицай! Сега ще те разпоря! Днеска ти е последния ден!“ В същото време освен закани за живота на обвиняемия използвал ругатни и псувни и  по никакъв начин не преустановил нападението- нито с думи, нито с действия. Напротив, Митев продължил да върви настъпателно срещу Д., който от своя страна не смеел да се обърне и да продължи с лице напред, в посока улица „Саморанска“, тъй като се опасявал, че Митев ще го промуши отзад, в гърба, с ножа. В същото това време и св. Ч. и св. Т. разпоредили на Митев да  спре нападението и да пусне ножа, но Стефан Митев не се вслушал в полицейското разпореждане, продължил с нападението си спрямо Д. с явното намерение да го нарани. Д. отстъпвал назад по тясната пътечка към улицата, като Митев вървял срещу него с ножа нападателно. Всичко се развивало много динамично, за секунди. За да респектира лицето  и да го принуди да преустанови активните си действия към обвиняемия Д., а също така за да предпази живота и здравето си, като крайна мярка, при липса на друга възможност за реакция и отблъскване на нападението, а и поради факта, че св. Ч. и св. Т. били далече от обвиняемия, за да му съдействат като се намесят пряко и да обезоръжат нападателя, Д. извадил служебното оръжие- пистолет „Макаров“, със зареден пълнител с 8 бойни патрони, по начин Митев да може да го види, за да се  респектира, като го предупредил, че ще стреля, ако не преустанови действията си. В същия този момент Д. извикал силно и ясно: „Спри! Ще стрелям!“. Тези действия не само не респектирали Митев, а напротив последния станал още по-яростен, нападателен и агресивен. Ситуацията, в която обвиняемият попаднал била внезапна, бързо развиваща се, за около 20-30 секунди, характеризираща се  с липса на времеви ресурс да бъде предприето каквото и да  друго действие в условията на непосредствена опасност за здравето и живота му и невъзможността да се оттегли на безопасно разстояние. Двамата почти вече били излезли до улицата като през цялото това време Стефан Митев нито за миг не преустановил действията си, а напротив бил още по-настъпателен и настървен да го наръга с ножа. Били на дистанция един от друг около метър и половина, като Митев бързо скъсил дистанцията между тях на около един метър, тъй като Митев се затичал към Д. с високо вдигната дясна ръка, в която държал ножа, вдигната на нивото на главата му, в готовност да му нанесе удар. Вече двамата били към края на пътеката, граничеща с улицата. На това място на пътеката, преди да се изскачи на пътя имало голямо, бетоново, стръмно стъпало с височина на същото около 25-30 см. (бордюр) Д. произвел предупредителен изстрел във въздуха, като този куршум минал през дясното бедро на Митев. Последният за пореден път замахнал с ножа, вдигайки ръка нагоре и спускайки я в областта към главата и врата на Д.. В този момент Д. изпитал страх, че този удар ще бъде фатален за живота му и се опитал да отблъсне въоръжената ръка на нападателя Стефан Митев с неговата лява ръка парирайки удара, а с дясната ръка Д. произвел втори изстрел, в посока към земята, като не е насочвал оръжието към която и да е част от тялото на Стефан Митев. Но при тази динамична ситуация, телата на двамата са били едно срещу друго, в леко приведена позиция на Д., с лявата ръка насочена нагоре, за да отблъсне удара и дясната ръка, в която държал служебното оръжие насочена надолу към земята. Телата и на двамата не били напълно статични, а в известно движение, като  Митев е бил с вдигнат ляв крак, в близост до дясната ръка на Д.. Така вторият куршум попаднал в левия крак в долната подбедрица на Митев, в резултат на което бил счупен големия пищял на глезена, а в резултат на огнестрелното счупване на големия пищял се е получило допълнително спираловидно  счупване и на малкия пищял. Митев не могъл да запази равновесие, залитнал и паднал на асфалта. Несъзнавайки все още настъпилите последици от така развилата се ситуация Д. веднага реагирал като изритал с крак ножа от ръката на Митев и същият се плъзнал в близост до служебния автомобил, тъй като се страхувал Митев да не продължи нападението си. Точно в този момент св. Т. и св. Ч. дошли на място, като едва тогава Д. осъзнал, че Митев лежи на асфалта в безпомощно състояние. Същият стенел и сочел левия си крак. Д. забелязал, че  този крак е счупен в областта на подбедрицата, която се показвала на около 5-6 см над глезена. На място имало и потекла кръв, като Д. виждайки травмата останал изненадан, че същата може да е причинена вследствие изстрела.

За случая Д. веднага уведомил прекия си ръководител старши инспектор Й., който уведомил, че ще създаден необходимата организация и разпоредил св. Т. и св. Ч. да запазят местопроизшествието до пристигане на спешна помощ и дежурна оперативна група.

Обвиняемият Д. *** за вземане на кръв за изследване на кръвта за наличие на алкохол. Там разбрал, че Митев имал прострелна рана в дясното бедро, поради което Д. предположил, доколкото произвел предупредителен изстрел във въздуха, а вторият в земята, че дясното бедро е засегнато от втория куршум, а счупването на лявата подбедрицата се дължи на спъването накриво и падането на Митев в момента на втория му изстрел, тъй като до тогава Митев е ходил нормално.

В хода на ДП са назначени две комплексни съдебно- психиатрична и психологична експертизи. Първата е изготвена от вещи лица д-р Паризов- психиатър и  психолог Василева, които са категорични в заключението си, че Д. не страда от душевно заболяване. Не е боледувал, не е посещавал психиатрични заведения, не е приемал психотропни медикаменти. Същият е добре балансиран, емоционално зрял и уравновесен като личност и поведение, екстравертен тип. По време на инцидента не е действал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение). Пояснили са, че физиологичния афект е рязко изразено емоционално колебание. То е силно, внезапно настъпващо, но много бързо протичащо краткотрайно чувство, предизвикано най-често от неприятно преживяване. Винаги е съпроводено с промяна във възприятно представена система, мисловния процес, мимическа и жестова изобретателност. Наблюдава се двигателна активност с вегетативна ендокринна корелация. Отчетлива промяна в сърдечно-съдовата система и дейността на вътрешните органи. Съзнанието остава ясно, но стеснено.

По време на инцидента не е действал в състояние на патологичен афект.

Патологичния афект е краткотрайно афектно отреагирване с особена интензивност, която води до тежка дезинтеграция на психичното преживяване с клинични белези на помрачено съзнание и нарушена ориентировка. Задължително съществуват три стадия, които са: подготвителен, взрив и заключителен. В първия стадий съзнанието се стеснява, като се нарушава отчетливостта, яснотата и обхвата на възприемане на обстановката. В стадия на взрива, цялата събрана енергия се освобождава експлозивно и се излива в психомоторна възбуда с разрушително агресивен характер. Почти винаги освобождаването на афекта протича сляпо и ненасочено. В заключителния стадий се наблюдават последиците на енергетичното освобождаване, белези на рядко психическо и телесно изтощение, което се проявява с  общо отпускане на мускулния тонус, внезапно заспиване, дълбок сън и пълна прострация. Качественото разстройство на съзнанието- -разпадане на интегритета на преживяване, личност и възприемане на актуалната ситуация е разграничаването на физиологичния и патологичния афект.

В настоящия случай се касае за афективно преживяване със смесен и интеферентен пълнеж от страх, опасения за живота, защита и възмездие.

Вещите лица са дали заключение, че нямат основание и за действия в степен на уплаха или смущение водещи до дезорганизирано поведение. Досежно този извод експертите са разяснили, че отрицателния емоционален афект събира в себе си гняв, ярост страх, ужас и цялата тази палитра може да бъде насочена по време на освобождаването на енергията. Уплахата и смущението са емоционални състояния, които са част от негативния спектър на един емоционален поведенчески акт. Те могат да припокрият критериите относно физиологичния афект, в случая такава уплаха, при която емоцията да ескалира до степен на дезорганизация в поведението- психогенен ступор или бягство, но не намират такова.

Заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещи лица –д-р Иванова и д-р Панайотова- психиатри и психолог Олга Михалчева, изготвена след дадените от обвиняемия обяснения на 12.12.2018 г. и  17.01.2019 г., в които коренно променя обясненията дадени преди това като свидетел, досежно обстоятелството, че изстрелите, които възпроизвел не били адекватни на нападението, което Митев му оказал. В конкретния случай Д. е направил правен извод, който следва да бъде ценен както поотделно, така и в съвкупност с останалите събрани гласни и писмени доказателства. На база неговите обяснения и проведените повторни разпити на св.  Ч. и св. Т., проведени на 17.01.2019 г. експертите са дали заключение, което не се различава относно описанието на предходната експертиза относно характеристиките за физиологичния и патологичния афект, както и че съществуващата хипотеза е за физиологичен афект със смесен и интеферентен пълнеж от страх, опасения за живота и защита. В мотивната част на заключението експертите навеждат доводи деянието да е извършено при неизбежна отбрана или в състояние на афект, тъй като Д. е извършил деянието при условията на самоотбрана, след като е бил провокиран от пострадалия.

В заключение експертите са посочили, че психичното състояние на Д. преди инцидента е нормално, а след инцидента- стресиран, притеснен видно от направения преглед три дни след инцидента. Установява се състояние на уплаха, стрес, постравматичен шок в резултат на инцидента, при който е прострелял лице и това се дължи именно на внезапно създалата се ситуация от познато лице Стефан Митев, при изпълнение на служебните си задължения. Както и че деянието е извършено от Д. в състояние на  физиологичен афект (силно раздразнение или силно душевно вълнение).

Видно от справка-характеристика на Митев, ведно с приложена по делото справка за съдимост лицето Митев е осъден с 15 (петнадесет) влезли в сила присъди за престъпления против собствеността, които са тежки умишлени престъпления по смисъла на закона, като  е осъден за 4 грабежа и 1 нанесена средна телесна повреда нанесена по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост. Извършените от Митев грабежи се характеризират с особена жестокост в следствие от нанасяните удари от него върху жертвите. Същият е много агресивен, употребява наркотични вещества и алкохол, и поради тази причина не е уважаван от никой в квартал „Гиздова махала“, където живее. Сред жителите е познат като човек с лабилна психика, без никаква причина става агресивен и се нахвърля на бой. Същият има прякор „Тайсъна“, което се дължи на честото насилие употребявано към лицата, с които влиза в спорове и конфликти.

По делото е изготвена съдебно-балистична експертиза, от която е видно, че доброволно предаденото оръжие от обвиняемия Д., представляващо фабрично произведен пистолет „Макаров, калибър 9х18 мм, със сериен № КР 24 1299 е с пълнител снаряден с 6 бр. патрони, като същия е с вместимост 8 бр. патрони кал. 9х18мм, т.е. пълнителят може да бъде снаряден  с още 2 бр. патрони. Резултатите от проведената експериментална стрелба дава основание да се направи извод, че предоставения пистолет е технически изправен и годен да произведе изстрели и може да порази цел. Предоставените 6 бр. патрони кал. 9 х18мм са били годни за употреба по предназначение.

Видно от протоколите за извършена химическа експертиза № 364 и № 365 в кръвта на Митев и на Д. не е доказано наличие на алкохол.

Видно от протокол за извършена дактилоскопна експертиза върху нож с дървена дръжка, с дължина на острието 20 см не са проявени и не са открити дактилоскопни следи. Следва да се вземе предвид, че в Протокола за оглед на местопроизшествие е описано, че същият е започнал в 16.35 ч и времето е било дъждовно. Това обстоятелство относно метрологичното време се изяснява от даденото от обвиняемия Д. обяснение в хода на съдебното следствие.

По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза от в.л. Янков, в която е възпроизведен приет разговор на тел. 112, от който е видно, че след инцидента лице представящо се за журналист е искало да получи подробна информация от оперативния дежурен в РУ гр. Дупница, за да отрази новината. Същата според настоящия съдебен състав няма отношение по предмета на делото, поради което не следва да бъде обсъждана.

Видно от заключението на вещо лице д-р В. Николчев обвиняемия К.Д. е получил следните травматични увреждания: ивицовидни покожни кръвонасядания и лек оток на меките тъкани в областта на предната част на шията двустраннно. Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по времето и начина, за които съобщава Д., св. Ч. и св. Т. –хващане и стискане с ръце за шията от друго лице. Така установените увреждания са причинили на Д. болка и страдание. Срок за пълно възстановяване около 12-15 дни.

Видно от протокола за  отривки от ръцете на К.Д., такива са взети на 24.07.2017 г., като в заключението си вещото лице Н. Величкова  е посочила, че в отривката от лявата ръка на Д. са регистрирани  28 капсулни микрочастици със състав: олово, калий, антимон, барий, три със състав: олово, калий, барий и две със състав: олово, калий, антимон. В отривката от дясната ръка на Д. са регистрирани 89 капсулни микрочастици със състав: олово, калий, антимон, барий, една със състав: олово, калий, баррий и девет със състав: олово, калий, антимон.

От съществено значение за разкриване на обективната истина са изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, ведно с приложените по делото медицински документи относно проведеното лечение на Стефан Митев. В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство са изготвени една основна съдебно -медицинска експертиза, изготвена от вещи лица доц. д-р М. Грозева –специалист по медицина и деонтология и съдебен лекар;  д-р Росен Хаджиев –специалист по съдебна медицина и деонтология, съдебен лекар; д-р Петко Русев –специалист  по образна диагностика, рентгенолог и Марин М. –експерт балистик при СДВР и две допълнителни такива. В основното заключение не са могли да отговорят на поставения въпрос по предоставения снимков материал досежно травмата на лявата подбедрица на Митев, който все още бил с  поставена гипсова превръзка, а именно за посоката на произведените изстрели. От заключението е видно, че в представената медицинска документация не е отразено Митев да има травми на главата. Има нанесена огнестрелна рана на дясното бедро, както и огнестрелна рана на лявата подбедрица. Счупване на двата пищяла на лявата  подбедрица.  Двете огнестрелни рани в областта на дясното бедро и лявата подбедрица причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на лявата подбедрица, резултат от огнестрелната рана причинява отделно и самостоятелно трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Огнестрелните рани са от два отделни изстрела, като размери та на белезите на дясното бедро отговарят на нараняване с проектил с калибър 9мм. Възстановяването от огнестрелната рана на дясното бедро е било в срок около 20-25 дни (т.е. на дясното бедро е нанесена лека телесна повреда, която се поглъща от по тежката по степен телесна повреда). Възстановителния срок за лявата подбедрица обичайно е около 7-8 месеца. Посоката на движение на двата проектила категорично е с посока от горе -надолу.

В първото допълнително заключение вещите лица, след преглед на лицето, на което е свалена гипсовата превръзка, са дали заключение, че входната рана  на лявата подбедрица е разположена в долната част на големия пищял. Изходната рана е в горната част на тялото на големия пищял. Това позволява  с категоричност да се приеме, че е произведен изстрел отзад и напред, под ъгъл между оръжието и крака на Митев от долу-нагоре, т.е. вещите лица сочат, че Митев е бил на по-голяма височина от стрелящия, като е бил стъпил на левия си крак. В момента на огнестрелното счупване на големия пищял се е получило допълнително спираловидно счупване на малкия пищял. Входната огнестрелна рана е нанесена отдолу –нагоре и отзад-напред, като е причинил многофрагментно счупване по предната повърхност на тибията. Това доказва, че изстрелът е причинен от далечно разстояние. При далечно разстояние входната огнестрелна рана е с по-малък диаметър от изходната. Това потвърждава, че изстрелът е от далечно разстояние, косо и отдолу-нагоре. С това уточнение е направена корекция на предходното заключение, в което е посочено, че изстрелът,  с който е нанесена травмата на лявата подбедрица на Митев е от зад –напред и от и отдолу-нагоре. Като в случая, вещите лица приемат, че Митев е бил вече на пътното платно. Твърдят, че травматичните увреждания от огнестрелно оръжие отговарят на твърденията на св. Б.Н.Х. и В.Й.М.. И още,  дават заключение, че няма белези от огнестрелна рана нанесена от близко разстояние и с посока отпред -назад. Посоката на изстрела в лявата подбедрица е добре документиран на рентгенова плака (в анфас) и на снимката на задната повърхност на лявата подбедрица на Стефан Митев.

Във второто допълнително заключение вещите лица поддържат становището, че двете огнестрелни рани са причинени от два различни куршума, като огнестрелната рана на дясното бедро е  с почти хоризонтален ход. Входната рана е с по-малък диаметър и разположена отпред, а раната разположена по-отзад е с по-голям диаметър, което сочи, че е изходна рана. Раните на лявата подбедрица са с вход отзад -напред, и изход –отпред, леко вътрешно странично, което категорично се доказва от многофрагментното счупване на големия пищял, което единствено се получава, при изходно отверстие на огнестрелните рани. При  прострелването на лявата подбедрица Митев е бил с гръб към стрелящия и на по-високо ниво от него. Това личало от травмата на лявата подбедрица, която е отзад –напред и отдолу-нагоре. Огнестрелната рана на дясното бедро и с посока отпред-назад и почти с хоризонтален ход, може да се прецени, че е нанесена, когато стрелящия е бил с лице към пострадалия.  Поради липса на изследване на самите входни и изходни рани и липсата на специализиран химически анализ на тези наранявания, няма доказателствена стойност, каква точно е била дистанцията  между стрелящия Д. и простреляния Митев. Видно от направените фотографски снимки в спешния център на гр. Дупница, с които вещите лица се запознали, няма никакви следи от почерняне или други морфологични данни, които да позволят на експертите да твърдят, че изстрелите са от упор или от близко разстояние. За това сочи и рентгеновото изследване извършено на 11.05.2018 г. и липсата на метални частици в изследваните два долни крайника, в близост до огнестрелните –входни и  изходни рани. Вещите лица не могат с категоричност да твърдят кой от двата изстрела е бил първи и кой е бил втори. Като са приели, че по-вероятно първа е причинена раната в лявата подбедрица и след падането на Митев е прострелян в дясното бедро. Категорични са, че рикуширал проектил  не може да е причина за раната в лявата подбедрица, както и тази на дясното бедро. Няма никакво анатомична връзка между посоката на образуваните огнестрелни канала, като и входните и изходните рани и на двата долни крайника. При огнестрелното нараняване на левия долен крайник, лявата подбедрица, Митев е бил в движение (динамична поза), тъй като вещите лица приемат, че малкия ляв пищял, се е счупил под натиска на счупената тибия (голям пищял) резултат на изстрел с посока отзад -напред и отдолу -нагоре. Огнестрелната рана на дясното бедро може да е причинена след падането на Митев от счупването  на левия му долен крайник. Липсата на метални частици при рентгеновото  изследване насочва на извода експертите да приемат, че изстрелите с късоцевното оръжие са нанесени от далечно разстояние (не е посочено колко е това разстояние). Вещите лица отново подчертават, че огнестрелните рани на двата долни крайника на Митев са причинени от два отделни изстрела, респ. и посоките на нараняванията посочени нееднократно по-горе, като допълват, че нараняването на десния крак може да бъде причинено в седнало или в легнало положение, а не е изключено  и Митев да е бил в изправен стоеж.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, ведно с изготвените и приети по делото заключения на вещи лица (разпит, в качеството на свидетел на К.Д.- л.20-24, т. I, л. 11-14, т.V, разпит, в качеството на обвиняем на К.Д., л. 13-15, т. VI, л. 48-50, т. VI,  разпит на св. В.Ч.- л. 25-29, т. I  и л. 15-19,  т. V, л. л. 16-21, т. VI,, разпит на св. Д.Т. – л. 30-34, т. I, л. 20-24, т. V, л. 19-21, т. VI, разпит на св. Стефан Митев л. 57-59, т.I, идентичен с този приложен на л. 5-7, т. V и на л. 20-23, т. IV, разпит на св. Б.Х.- лв. 35-37, т.I, л. 42-45; л.84-86; л. 92-94, т. V, разпит на св. С.А. – л. 38-41, т.I, л. 38-41; л. 81-83, т. V, разпит на св. В.М.- л. 42-44, т. I, л. 29-31, т. V, разпит на св. И.Д. –л. 32-34, т. V, разпит на св.  М.Г.- л. 35-37, т. V, разпит на св.  Й.К.  -л. 55-48, т. I, разпит на св. В.Й.- л. 49-52, т. I, разпит на св. М.Д. – л. 53-56, т. I, разпит на св. Н.А. – л. 60-63, т. I, разпит на св. Д.Ч. – л. 64-67, т. I, разпит на св. д-р Н.И.- л. 35-41, т. IV, разпит на св. д-р Л.П. – л. 5156, т. IV, разпит на св. д-р Б.З. – л. 65-71, т. IV, протокол за оглед на местопроизшествие;  съобщение за посетено местопроизшествие; постановление за изземване на сравнителен материал; протокол за вземане на отривки; протокол за доброволно предаване; протокол за предаване на веществени доказателства; фотоалбум; протоколи за химическа експертиза – 2 бр.;  протоколи за медицинско изследване- 2бр.; протокол за извършена дактилоскопна експертиза № 59 – л. 78-80, т. I; протокол № 61 за извършена съдебно-балистична експертиза- л. 83—86, т. I, съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л д-р В. Николчев – л. 93-94, т. I, комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза изготвена от в.л. д-р Паризов –психиатър и психолог Елонора Василева- л. 5-13 , т. II; Тройна съдебно-медицинска експертиза – л. 24- 42, т.  VI, комплексна съдебно -медицинска експертиза л. 25-41, т. II, ведно с приложена по делото медицинска документация и снимков материал; първа  допълнителна комплексна съдебно -медицинска експертиза – 132- 142, т. III, втора комплексна съдебно -медицинска експертиза – 100-120, т. IV; Протокол за извършена съдебно-техническа експертиза – л. 122- 126, т. III; Протокол за извършена физикохимична експертиза- л. 84-85,т. IV; справка-характеристика на Митев и справка-съдимост на Митев; удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт; копие от актове и заповеди за встъпване в длъжност; сигнал до Дирекция Социално подпомагане“ гр. Дупница; справка за съдимост на обвиняемия и др.

Следва да бъде уточнено, че съдът не кредитира обяснението на обвиняемия Д., вече след като е бил привлечен в това му качество на 12.12.2018 г., в частта, в която твърди, че  при избягването на последния  удар, който Митев щял да му нанесе с ножа е отскочил в дясно и надолу към къщата, като не преценил  добре, че терена е под наклон, поради което загубил равновесие и приклекнал на  десния крак, като същевременно следял посоката на движение на нападателя, кога ще спре движението му, дали ще се обърне отново към него с ножа, тъй като вече си били разменили положенията един спрямо друг. Както и че Д. вече бил на пътеката под Митев, а неговото движение (на Митев) е било в посока към банкета и тялото му било над обвиняемия  Д.. Тогава при отскока с дясната си ръка обвиняемия Д. произвел втори изстрел по посока краката на нападателя, като по-късно разбрал, че го прострелял в левия глезен. А така също и в частта, в която твърди, че действията му по предотвратяването на удушването му били адекватни на неговите- отбрана с ръце, а последващите действия с използване на служебно оръжие и произвеждане на два изстрела били адекватни и абсолютно необходими за предотвратяване на въоръженото  нападение с хладно оръжие срещу него, но в следващото изречение твърди, че изстрелите, които произвел   срещу Митев били неадекватни на нападението, тъй като насочвал оръжие в областта на краката му, а неговото нападение било насочено в областта на гърдите и врата му.  В първата част тези твърдения съдържат самопризнание, което е изолирано и не почива на останалия доказателствен материал, както и е налице правен извод, до който съдът следва да стигне след преценка на всички доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Това самопризнание на обвиняемия се гради най-вече на първото и второто допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, която съдът  следва също да обсъди с всички доказателства събрани в хода на досъдебното производство, прочетени и приети в хода на съдебното следствие, и да прецени дали да я кредитира изцяло или отчасти, като респ. се съдът ще се мотивира за тези негови правни изводи. А именно: в случая вещите лица първоначално твърдят с категоричност, че посоката на движение на двата проектила е отгоре-надолу. В допълнителните експертизи променят това твърдение, като до този извод вещите лица стигат  след преглед на лицето, след сваляне на гипса на лявата му подбедрица, и след посещение на място и установяване на денивелацията на пътеката спрямо пътното платно, която пътека представлява издигнат скат от пръст и камъни, с преценка с просто око, под ъгъл около 45-50 градуса. Отвесно денивелацията е с дълбочина около 1,5- 2 метра (подробно описание относно денивелация на пътеката спрямо пътя, освен описаното в заключението, респ. обясненията на обвиняемия и св. Т. и св. Ч., няма. Не  е изготвена скица, не е назначена съдебно-техническа експертиза в тази посока, но по делото е налице изготвен снимков материал, видно от приложения по делото фотоалбум, което дава визуална преценка на мястото на настоящия съдебен състав). Вещите лица дават заключението си след като получили рентгенови снимки от извършено образно изследване на Стефан Митев при сваляне на металните фиксатори на гипса. На двете снимки, направени в профил и в анфас на подбедрицата, все още се виждат външните метални фиксатори и наложената гипсова превръзка на лявата подбедрица. На 07.02.2018 г. при посещение на Митев в дома му е заснета, с мобилен телефон, измененията на лявата му подбедрица. При тези находки вещите лица установили, че в долната част на пищяла белегът е с по-малък диаметър, в сравнение с горната част, който белег бил с по-голям диаметър, поради което са направили корекция на първото заключение досежно обстоятелството, че входната рана на лявата подбедрица е разположена в долната част на тялото на големия пищял, а изходната  рана е в горната част на тялото на големия пищял. Недоумение буди обаче, заключението в първата допълнителната експертиза в частта, в която е дадено заключение, че изстрелът по лявата подбедрица на Митев е от далечно разстояние, косо и отдолу-нагоре, като това заключение е базирано на показанията на св. Б.Х. и св. В.М.. В тази връзка съдът следва да отбележи, че показанията и на двамата свидетели в разпитите им проведени  на досъдебното производство са противоречиви. Св. Х. е бил на 14 години, когато става очевидец. Разпитван е веднага след случая и една година по-късно, в присъствие на инспектор ДПС. Видно от проведените на 28.07.2017 г. и на 24.07.2018 г. неговите показания са абсолютно противоречиви досежно това дали е разговарял с полицая пред къщата, дали св. Стефан Митев се е крил в храстите, както и  дали  е бил непосредствен свидетел на момента, когато Д. е възпроизвел и двата изстрела. Тези противоречиви показания се дължат на обстоятелството, че св. Х. е бил на 14 години, когато се е случило това събитие и е напълно нормално в тази възраст да се получат такива разминавания в показанията, тъй като все още детската психика се развива, а и паметта има свойството да забравя негативните спомени, но в случая се дължи и на обстоятелството, че св. Митев е негов зет (женен за неговата сестра), от друга страна той преповтаря  показанията на неговата майка св. С.А.. Съпоставени техните показания е видно, че за случая е коментирано помежду им, изградена е една версия и всеки от тях интерпретира видяното и чутото през собствената призма, възприятие, способност за запаметяване, възможност за възпроизвеждане и интелект. Именно, че е доизградена една версия, че св. Митев се бил скрил в храстите, че Д. попитал кой се крие там, че св. А. отвърнала, че това са кучетата, че полицаят като го видял го ударил с пълнителя на пистолета по главата, че св. Стефан Митев побягнал, с цел да избяга от полицая, но последния го подгонил през двора и захвърлил по него леген, за да спъне полицая и да може да избяга, че двата изстрела са били през 5 минути, не отговаря на установената фактическа обстановка. Св. С.А. твърди, обаче, че изстрелите са били два и че първия изстрел е бил, когато  Митев и Д. били по средата на двора в близост един до друг, но не видяла дали първия изстрел е бил насочен нагоре към небето или надолу към земята. Тези показания на св. С.А. съдът не кредитира изцяло, не само поради посочените по-горе обстоятелства, а и поради факта, че същата е съпруга на брата на св. Митев, т.е. пострадалия свидетел Митев е неин девер. В тази връзка същата е заинтересована в известна степен, с оглед случилото се нараняване на краката на близък неин роднина, и ето защо съдът не приема като абсолютно безпристрастни нейните показания. Що се касае до другия свидетел, на чиито показания се базират изводите на експертите изготвили комплексната съдебно -медицинска експертиза и двете допълнителни към нея заключения,  са тези на св. В.М., които се доближават до тези на св. С.А. и св. Б.Х., а именно че св. Митев побягнал и захвърлил по полицая леген, за да го възпрепятства, но същата вече допълва, че Д. му отправил устно разпореждане: „Стой на място!“, като в следващия момент видяла, че Митев лежи на пътя и се държи за крака, по който имало кръв, имало кръв и на пътя, но не е видяла нищо повече. Свидетелката прави извод, че ако св. Митев не бил побягнал нямало е това да се случи.

            Във второто допълнително съдебно-медицинско заключение вещите лица твърдят, че изстрелите са нанесени от далечно разстояние, поради липса на следи от почерняване или други морфологични данни, но не посочват от какво разстояние, не биха останали такива следи след като са се запознали подробно с показанията на всички свидетели. Същите гадаят, като предполагат, че първата рана причинена на Митев е в лявата подбедрица и след падането на Митев бил прострелян в дясното бедро. Които изводи не отговарят на събрания доказателствен материал, тъй като от показанията на свидетелите Ч. и Т., разпитан в качеството на свидетел, а след това в качеството на обвиняем и на Д., дори и от двата разпита на пострадалия свидетел Митев е видно, че през цялото време Д. и той били лице срещу лице. Самият свидетел Стефан Митев в разпита от 27.03.2017 г. ( вероятно е допусната техническа грешка при изписването на годината, тъй като разпита предхожда деянието, като съдът приема, че разпита е извършена на 27.03.2018 г.) твърди, че когато Д., стрелял първият път двамата били на около два метра един от друг, а след това, при второто прострелване,  били малко по-близо. Тази версия на самия пострадал напълно съвпада с обясненията на обвиняемия Д. с това разминаване, че пострадалия, доколкото е изпитвал болка говори за едни по-далечни разстояния, за повече от два изстрела, за това, че след като паднал полицая продължил да стреля по него (показанията на всички останали  свидетели - М., А., Х., Т., Ч., обясненията на Д., касаят само два изстрела), но не споменава причината, поради която Д. е използвал полицейското оръжие и го прострелял. Ето защо съдът кредитира показанията на св. Митев, само в частта, в която е категоричен, че е бил прострелян първо в десния крак, в областта на бедрото, отпред –назад, а след това в лявата подбедрица, като през цялото време Д. и той били лице срещу лице и същия стъпвал на земята, ходейки напред. Това е видно и от обясненията на обвиняемия, който твърди че първоначално произвел един изстрел, който според него бил сигнален (в тази посока са и показанията на св. А. и св. М.), насочен във въздуха и едва след това отбранявайки се от нападението на Митев се е наложило и възпроизвел втория изстрел, който вече бил насочен към земята. Това е напълно логично и житейски оправдано предвид създалата се динамичната ситуация, в която Д. първоначално изпитвал страх за живота и здравето си от агресивното поведение на св. Митев, насочено към него, което се засилило в по-голяма степен и нападайки го с нож в ръка, Д. се опитал да се отбранява с лявата ръка парирайки удара на Митев, който пристъпвайки настървено напред и държейки в дясната си ръка нож със замах насочил дясната си ръка от горе надолу в областта на врата и гърдите му. Тогава обвиняемия Д., се навел надолу, като държал в дясната си ръка пистолета и възпроизвел втори изстрел, насочен към земята и именно този изстрел причинил нараняването на Митев. Именно след тази травма Митев паднал веднага. Напълно житейски е обяснимо, че след счупването на големия, а в резултат на него и на малкия пищял на лявата подбедрица, че Митев е изпитал болка и невъзможност да се придвижи самостоятелно, поради което и паднал. Няма данни по делото по какъв начин Митев е паднал на пътя- по лице, странично, или по гръб. Обстоятелството обаче, че е бил с лице към пътя, тъй като  Д. се отдалечавал от него вървейки с гръб към пътя, води на логичния извод, че Митев е паднал или по лице или странично. Още повече експертите си противоречат с този извод, тъй като без колебание са посочили, че проектила на дясното бедро на Митев е отпред -назад и стрелящия е бил с лице към пострадалия. Противоречие съществува между първото и второто допълнително заключение, като в първото допълнително заключение твърдят в отговор 1, че Митев е бил стъпил на левия крак, а в отговор 7 на втората допълнителна експертиза твърдят, че Митев е бил в движение (динамична поза). Единствено от първото допълнително заключение в отговор 1, доколкото експертите са посочили, мотивирайки се, че произведения изстрел досежно лявата подбедрица на Митев е отзад и напред и  косо отдолу –нагоре, съдът прие, че така описано, а именно, че изстрелът е косо, е напълно възможно предвид отбраняващата позиция, която Д. бил заел спрямо нападателя си да доведе до описания, в медицинските документи на св. Митев, резултат. В тази връзка съдът не кредитира  двете допълнителни комплексни съдебно-медицински експертизи, в частта, в която експертите са заявили, че изстрелът е бил произведен от далечно разстояние, тъй като този извод не се подкрепя с нито едно събрано гласно доказателство по делото, от една страна (освен показанията на св. Митев, М. и Х. които съдът, както посочи по-горе, не кредитира).  От друга страна липсва и определеност на  понятието прието от експертите „далечно разстояние“. След като същите са посетили мястото на произшествието, описали са го, са могли да бъдат по-убедителни, доколкото са посочили, че липсват почерняване или други морфологични данни, но този извод, доколкото не е посочено от какво разстояние след възпроизвеждане на изстрел с такъв вид оръжие ще липсва почерняване, респ. ще липсват морфологични белези е неубедителен и недостатъчен.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

По делото не се спори, че обвиняемия е възпроизвел два изстрела със служебното си оръжие по време на изпълнение на служебните си задължения, след като е бил нападнат от св. Митев с оръжие - кухненски нож. Спорен е въпросът дали  в конкретния случай, с оглед приетата фактология от престъпната дейност, е налице институтът на неизбежната отбрана или е превишаване пределите на същата и е налице престъпно посегателство по чл. 132, ал. 1, т. 2 в сл. на чл. 129, ал. 2, пр. 3 и 7 от НК, или пък дали е осъществен състава на престъплението, в което е обвинен, доколкото съдът прие друга, различна от описаната в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, което доведе до възприемането от настоящия съдебен състав на различна правна квалификация. В тази връзка съдът следва да посочи, че възприема изцяло като обективна и компетентно изготвена комплексна съдебно –психиатрична и психологична експертиза от вещи лица д-р Паризов и психолог Василева. Същите са извършили преглед на обвиняемия и са анализирали фактите по делото от разпита на свидетелите  по делото, впоследствие обвиняем - К.Д., св. В.Ч., св. Стефка А. и св. Б.Х., като мотивирано са посочили, че  Д. не е действал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение), нито в състояние на патологичен афект, а се касае за хипотеза за интензивно афектно преживяване със смесен и интеферентен пълнеж от страх, опасения за живота, защита  и възмездие, поради което я кредитира. Що се касае до изготвената тройно съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. д-р Иванова, д-р Панайотова и психолог Михалчева съдът счита, че същата не следва да бъде кредитирана изцяло като компетентно изготвена, тъй като е налице противоречие в мотивната и заключителната част, респ. в мотивната част съществува неопределеност относно състоянието на обвиняемия към момента на извършване на деянието. Разликата в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза от комплексна съдебно –психиатрична и психологична експертиза, е в това, че в тройната съдебно-медицинска експертиза вещите лица приемат в мотивната част (л. 18 от експертизата, л. 41 от  т.VI от ДП), че деянието е извършено  при неизбежна отбрана, (като  следва да се отбележи, че институтът на неизбежната отбрана е правен институт и вещите лица не могат да правят правни изводи в тяхното заключение), или че се касае за състояние на афект. Впоследствие в заключението единствено е посочено, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение или силно душевно вълнение). Посочено е още, както в първоначално назначената комплексна съдебно -психиатрична  и психологична експертиза, че се касае за хипотеза за интензивно афектно преживяване със смесен и интеферентен пълнеж от страх, опасения за живота, защита. В частта, в която вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза са посочили в заключението си, че  Д. е изпаднал в състояние на посттравматичен шок в резултат на инцидента, за това че е прострелял лице при внезапно създалата се ситуация, съдът я кредитира, тъй като изводът почива на медицински документи, приложени по делото, и на събраните гласни доказателства в тази посока. Въз основа на така изготвените две заключения, относно психичното състояние на обвиняемия към момента на деянието, ведно с установената по-горе фактическа обстановка, съдът прие че обвиняемия Д. е действал при условията на неизбежна отбрана в случаите на чл. 12, ал. 1 от НК. Законодателят е предвидил, че не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да  се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

С оглед на обстоятелството, че Д. е действал по време на изпълнение на служебните си задължения, както и че разполага със служебно оръжие следва да бъде отчетено обстоятелството дали Д. е използвал законосъобразно или не повереното му служебно оръжие при възникналата обстановка. В чл. 87 от ЗМВР е регламентирано, че полицейските служители могат да използват оръжие, само когато това е абсолютно необходимо. В чл. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа е посочено, че „Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употребата на сила, призната за абсолютно необходима“. Предвид липсата на легално определение и в опит да бъде разтълкуван смисълът на думите, формиращи понятието, съгласно Българския тълковен речник се установява, че  „абсолютен“ означава „който не е обвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен“. „Необходим“ от своя страна се тълкува като нужен, потребен, неизбежен, задължителен. Посоченото дава основание да бъде прието, че  „абсолютна необходимост“ е налице, когато фактическата обстановка налага използването на оръжие от полицейски служител поради липса на друга възможност за опазване живота, здравето, правата на гражданите и установения в държавата правов ред. Въпросът за необходимостта от използване или не на оръжие, подлежи на изясняване за всеки конкретен случай. Необходимо е да бъде направен анализ на фактическата обстановка, поведението на извършителя на престъплението и вида престъпление. Следва да се установи по категоричен начин, че е било абсолютно необходимо прилагането на това правомощие и че не е налице неоснователно използване на оръжие от страна на полицейския служител, защото така регламентирано понятието „абсолютно необходимо“ в ЗМВР е недвусмислена волята на законодателя, че полицейските органи прилагат това правомощие само като крайна мярка. Така в чл. 87, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с оръжие. В законодателството липсва определение на понятието „оръжие“, поради което следва да бъде изяснен и този термин. За първи път в съвременното законодателство понятието “оръжие” се използва в Закона за взривните вещества, оръжията и боеприпасите от 1950 г. По-конкретно става въпрос за използването на понятията огнестрелно и хладно оръжие. По своята същност огнестрелните оръжия са технически уреди, които чрез мигновено разлагане на взривните вещества или по друг начин могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи разрушително действие. Хладните оръжия, от друга страна, са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение (боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги, щикове и други подобни). Въпреки наличието на посочената правна регламентация на понятието “оръжие”, не е разяснено как следва да се определят предмети, например като метален прът или отвертка, които също в дадена ситуация могат да причинят телесна повреда и летален изход на пострадалия. Приетият през 2010 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) също не дава определение на това понятие. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ оръжията са огнестрелни и неогнестрелни. Липсата на легално определение на понятието “оръжие” е сериозна пречка в дейността на полицейските органи по опазването на обществения ред и противодействието на престъпността. Тази празнота до известна степен се запълва от доктриналното схващане за това понятие, дефинирано от проф. Румен Владимиров. В публикацията „Понятието „Оръжие“ в наказателното право“ ( Сп. „Съвременно право“ София 1996 г.) е посочено, че в наказателноправната доктрина по повод нейното разбиране за оръжие се обособяват две становища –широко и тясно.

Споделящите широкото становище изхождат от тезиса, че оръжие е всяко опасно оръдие, т.е. всеки предмет (вещ), с който може да се уби или рани. На тази основа понякога се внасят уточнения, че съответния предмет трябва да бъде опасен за живота не само изобщо, а и в конкретния случай и се изброяват: тояга, лопата, нож        (вкл. кухненски), огнестрелни оръжия, приспивателни и разяждащи вещества, задушливи, ослепителни или сълзливи газове и др. Някои автори подчертават и нови допълнителни характеристики на оръжието, като тези, че то е предмет, който трябва да е годен за нападение и защита, а това ще рече, че е опасен, защото опасното оръжие е винаги годно за употреба. Съвременните привърженици на широкото разбиране  определят, че оръжието е… вещ, предназначена за физическо въздействие върху друго лице, като неговото използване е естествено да увреди живота или здравето на човека.

Тясното становище за „оръжието“, се застъпва предимно в актовете на ВКС от миналото, като се изхожда от техническия смисъл на понятието. Същият смисъл бил вложен в действалите тогава специални административни и наказателни разпоредби, според което отделните представители огнестрелното и хладното оръжие са се изброявали изчерпателно. Затова се е считало, че думата “оръжие“ е техническа и всякога значи хладно или огнестрелно оръжие: тоягата не е такова оръжие, а просто „оръдие“, с което може да се причини повреда или убийство, като с камък например; „въоръжава се с оръжие, а не с оръдие“ (Р. 530-39- I). Изчерпателното предметно изброяване на оръжията в действащите закони е дало основание на ВКС от 1935 г. нататък да приеме, че „брадвата, теслата и други тем подобни резливи оръдия… не са хладни оръжия“ (Р.397-35-II), както и обикновените ножове (Р.750-35-II и Р. 930-35-II), включително и джобното ножче (Р.952-35-II).

Цитираното широко становище за същността на оръжието изцяло не удовлетворява и по принцип би следвало да се изостави. Основният му недостатък се състои в откъсване на термина „оръжие“ от специалното законодателство, където е дефиниран. Изводът за пренебрегване на специалните дефиниции се подкрепя от забележимия стремеж оръжието да бъде обяснено с положения или ситуации, характерни за наказателното право и конкретно, че с него се въздейства върху друг, който може да бъде убит или наранен, че то е годно за нападение и защита.  Всяка вещ може да бъде както полезна, така и опасна. Но не вещта сама за себе си би могла да бъде такава, а нейната правомерна или неправомерна употреба би я представила за полезна или опасна. В тези случаи въпросът опира до функционалната определеност, до конкретното ѝ назначение. Що се отнася до допълнителното изискване към момента на деянието оръжието да е било годно и опасно, такова изискване е безсмислено, защото годността на оръжието като средство за извършване на престъпление не винаги  е абсолютно предвидима и отнапред установима. Пракиката показва, че няма никаква гаранция едно огнестрелно оръжие, поначало изправно и годно, в конкретния случай да засече, като и гаранция, че едно уж негодно оръжие няма най- неочаквано да гръмне и да засегне човек. Ето защо годността и опасността на оръжието не представляват част от същностните му белези, а изразяват неговата функционална характеристика.

Относно тясното становище, според което  оръжието трябва да се приема в технически смисъл като  уред и предмет, предназначен  за употреба в дадена насока. В този смисъл оръжието се оказва специфично оръдие (средство)за въздействие върху действителността. Но да  се каже само, че оръжие и оръдие не са тъждествени, а съотносими понятия е недостатъчно  и непълно, защото с оглед вида престъпление, оръжието може да има значение не на средство (оръдие), а на негов предмет. Затова се налага използването на по-различни критерии и показатели. Те най-вече трябва да отграничават оръжието от останалите вещи, които при употреба могат да предизвикат същия поразителен ефект и също като оръжието биха могли да се употребят за извършване на престъпление. Защото, поради функционалната им многостранност не малко вещи, предмети, изготвени и предназначени единствено за улеснение на човека в неговата общественополезна дейност (напр. кухненски нож) биха могли да се използват и за извършване на престъпление. Обратно, оръжието, с което е извършено престъплението, предназначено единствено за разрушаващо въздействие върху околната среда, поначало се използва за съзидателни цели или за правомерно увреждане. Например обучение на войници, охраняване, конвоиране, неизбежна отбрана, деяние при крайна необходимост и др.

Като краен извод според проф. Румен Владимиров оръжието е специално създадена (изготвена) и предназначена изключително за нападение или отбрана вещ, с която може да се убива, наранява или разрушава. Анализирайки дадените определения за огнестрелно, неогнестрелно и хладно оръжие с основание можем да приемем, че към настоящия момент единствено дадената дефиниция от проф. Владимиров в най-голяма степен обхваща в пълен обем обективните признаци, които трябва да притежава една вещ, за да бъде определена като оръжие.

Другите понятия, от съществено значение за разглежданата тематика и използвани в  чл. 87, ал.1, т. 1 от ЗМВР, са “нападението” и “заплахата”. Понятието “нападение”, съгласно своята терминологична същност е различно от понятието “заплаха”. Поради тази причина същите не са регламентирани кумулативно, а диференцирано. Етимологичното значение на думата “нападение” означава насочено срещу някого или нещо действие на насилие, унищожаване, ограбване и други подобни. От своя страна, понятието “заплаха” е закана да се причини някому вреда. В полицейското право е прието понятието “нападение” да се разглежда като човешка проява, която застрашава правно защитено обществено отношение, респ. свързания с него интерес. Освен това то е активно действие на отделно лице, но може да представлява предварително или инцидентно, изрично или мълчаливо координирана дейност на две и повече лица. Насочеността на нападението е към увреждане на определен правно защитен интерес, за което проявата обективно създава предпоставки. Специално следва да се подчертае, че обект на нападение могат да бъдат всички държавни, обществени и лични правно защитени интереси. От това следва, че не е от значение дали нападението се извършва спрямо полицейски орган или трето лице. Във връзка с това без значение са начинът и средствата за осъществяване на нападението, чието съдържание зависи от характера на обекта и метода на действие, избран от нападателя. При заплахата също е налице реална опасност за живота или здравето на полицейския служител или трето лице. С думи или жестове е отправена закана с оръжие и е налице основателно предположение, че същата може да бъде изпълнена във всеки един последващ момент. Следователно, единственият начин за противодействие на заплахата с оръжие е непосредственото използване на такова. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не визира единствено използването на оръжие при самозащита и изпълнение на поставените задачи. Нормата е значима по своята същност и поради факта, че включва действията на полицейските служители в случаите на въоръжено нападение или заплаха с оръжие спрямо трети лица, увреждане на основни ценности, интереси и цели на обществото, унищожаване на съществуващите материални и природни ресурси. Посоченото дотук недвусмислено показва, че и при въоръженото нападение, и при заплахата с оръжие е налице реална, непосредствена опасност, на която полицейският служител може да противодейства единствено чрез използването на  оръжие. В тази връзка и съгласно Постановление № 12 от 1973г. по н.д. № 11/73 на Пленума на ВС (Постановлението) може да се направи основателно заключение, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от ЗМВР попада в обхвата на института на неизбежната отбрана. Така в т. 10 от Постановлението е предвидено, че при неизбежна отбрана е особено положението на органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността, когато по закон, правилник, разпореждане, издадено въз основа на закона, са натоварени да бдят за опазване на обществения ред и обществената собственост, живота или правата на гражданите. При противоправно общественоопасно посегателство тези лица по силата на своето служебно положение са задължени да пресекат нападението, като при нужда прибягват до прилагане на сила, а в някои случаи, изрично посочени в подзаконовите нормативни актове, наредби, правилници, устави и др., да употребят и оръжие. Затова ако длъжностните лица не действат достатъчно активно или въобще бездействат, могат да отговарят за длъжностно престъпление. Както при обикновените случаи на неизбежна отбрана и тук обаче са възможни ексцеси, примерно грешка относно действителността на посегателството, превишаване правата при изпълнение на своите служебни задължения и др., в резултат на които са причинени смърт, телесна повреда или други вреди. Понеже длъжностните лица действат по служба в защита на обществените интереси, личността или правата на гражданите, трябва да се приеме, че в тези случаи те се намират в положение на неизбежна отбрана и всеки настъпил ексцес следва да се преценява и въпросът за отговорността им да се решава въз основа на общите принципи на неизбежна отбрана, респективно мнима неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана и др. Да се приеме противното, че длъжностните лица в тези случаи не се намират при неизбежна отбрана, би означавало да се поставят в много по-тежко положение от недлъжностните лица, които в тези случаи носят по-малка наказателна отговорност. На практика това би довело примерно при грешка относно действителността на нападението или превишаване правата по закон или правилник при отблъскване на нападение, съпроводено с причиняване смърт или телесна повреда, да носят наказателна отговорност за квалифицирано умишлено убийство, квалифицирана телесна повреда и пр., което е неправилно, особено като се има предвид, че те при посегателство са задължени да защитят нападнатия обект. Когато обаче длъжностното лице знае, че няма извършено престъпление или че извършеното посегателство е явно малозначително – примерно откраднати няколко ябълки, круши, дини и др., и въпреки това употреби сила и причини смърт или телесна повреда, ще е налице злоупотреба с власт. Длъжностното лице ще носи отговорност за квалифицирано умишлено убийство, телесна повреда, злоупотреба с власт и др.  Така в цитираното постановление е посочено, че  институтът на неизбежната отбрана, предвиден в чл. 12 от НК, има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели. Тоест при неизбежната отбрана е необходимо да е налице непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно. Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание.

Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападателят има право на самоотбрана. В т. 4 на Постановлението изрично е посочено, че е порочна съдебната практика, когато някои съдилища схващат нападението единствено като престъпление, затова приемат, че то е непосредствено едва от момента, когато започва изпълнителното деяние на престъплението. Така, ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, според това разбиране, нападнатият не може да се отбранява преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнато с нож, какъвто е и настоящия случай. Това становище е погрешно и в много случаи прави защитата невъзможна или неефикасна. Ето защо правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува, пред която хипотеза не сме изправени по настоящия случай. 

В т. 5 на Постановлението е прието, че за правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението обаче, не значи прекратяване на нападението. Ето защо настоящия съдебен състав посочи по-горе, защо не кредитира съдебно-медицинската експертиза, в която е направено предположение относно поредността на изстрелите, с които са нанесени телесните повреди на св. Митев, тъй като, счита че с първия изстрел е нанесена леката телесна повреда в дясно бедро, след което св. Митев е продължил нападението си срещу Д. с нож в ръка, като замахнал да го удари с него в областта на врата и гърдите, като при така възникналото внезапно нападение Д. се е опитал да се предпази и произвел втория изстрел ниско, насочен в земята, който бил фатален и с който е нанесена средната телесна повреда на лявата подбедрица на нападателя Митев. Ето защо, с оглед поведението на жертвата (Митев), в конкретния случай следва да се направи разграничение между афектните престъпления от случаите на неизбежна отбрана или на превишаване на нейните предели. Според  проф. Ал. Стойнов в „Жертвата на престъплението“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски 1993 г. -л. 117) има два критерия –обективен и субективен. Обективният критерий за това разграничение е наличността на нападение. Когато насилието е прекратено, ще е налице предпоставка за възникване на силно раздразнение у дееца, докато ако то продължава, ще има противоправно нападение и следователно положение на неизбежна отбрана. Ако пределите на отбраната са превишени, силното раздразнение, в което може да се намира деецът, трябва да се възприема като смегчаващо вината обстоятелство. От субективна стана афектните престъпления се отличават с това, че престъпникът действа с цел да си отмъсти на пострадалия за осъщественото засягане на неговите или на ближните му права. При неизбежната отбрана деецът има за цел да отблъсне нападението, като причини вреди на нападателя, какъвто е настоящия случай. На практика е възможно и тук мотивът да е отмъщение, но то не е цел на деянието, като в случая Д. изобщо не е имал намерение или цел да отмъщава на св. Митев.

Тази идея е залегнала в  Постановлението, като ВС е приел, че след като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна отбрана. Много съдилища смесват деянията, извършени при неизбежна отбрана, с тези, осъществени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се брани в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне, докато при условията на чл. 118 и 132 НК деецът извършва убийството или телесната повреда, след като нападението е вече прекратено.

В т. 6 от Постановлението е предвидено, че неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото. То трябва още по-широко да се използва, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдейства за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност. Що се отнася до длъжностните лица и обществените органи, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението и бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.

Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. В настоящия случай, предвид динамично развилата се ситуация: изненадващо нападение първо с опит да бъде удушен, след това с насочен срещу него нож от агресивен субект, по тясна пътека, с обрасли храсти, строителни материали и под денивелация, обвиняемия Д. нито е могъл да бяга и да се укрива, нито да изчака съдействие от неговите колеги, които били на отдалечено разстояние  и техните устни разпореждания не довери до преустановяване на нападателните действия на Митев. Единствената възможна реакция, която оставала на обвиняемия Д., е била да използва активно защитата предвидена в закона с единственото оръжие, с което разполагал в момента.

Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само, ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашава нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.

В т. 7 от Постановлението е направено тълкуване, като в чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само, ако защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита – обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. ВС е подчертал, че е погрешно  разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата на нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. При така установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемия Д. не е превишил пределите на неизбежната отбрана по смисъла на закона, тъй като св. Митев нападайки го с нож, в областта на врата и гърдите е направил опит да извърши общественоопасно деяние, а именно да извърши престъпление против неговата личност, като увреди неговото здраве, като му причини телесна повреда или в по-лошия случай да му причини смърт, като го убие. Интензивността на нападението от страна на св. Митев спрямо Д. е била в засилена степен, имайки предвид съдебното минало и агресивния му характер, както и че същия бил известен на полицейските органи, че злоупотребява с алкохол и психотропни вещества, вследствие на които става неконтролируем. Д. е разполагал единствено със служебното си оръжие и само с него е могъл да отвърне на непосредственото нападение спрямо него, чрез насочено оръжие от св. Митев -кухненски нож, като го е ранил в крака, за да предотврати нападението. При създалата се ситуация това е било абсолютно  необходимо, тъй като по никакъв друг начин не би могъл да възпре св. Митев, когато и двамата вече са се доближили до бордюра и височината му е била трудна за преодоляване от Д., който бил с гръб, а  св. Митев бил в непосредствена близост до него и в пълна готовност да извърши общественоопасно деяние. Дори и прострелян, паднал и изпитващ болка, както от първото прострелване в дясното бедро, така и след второто прострелване, св. Митев все още държал здраво ножа в ръка, което навежда на извод, че същият е имал явното намерение да изпълни заканата си да нарани Д., тъй като имал неприязнени чувства към него, предвид обстоятелството, че Д. е работил по наказателните преписки свързани с него, вследствие на което Митев изтърпявал нееднократно ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Законодателят не е поставил изискване, че при отблъскване на нападението защитните действия не е следвало да се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя, тъй като то също води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Същественото в случая е  дали има явно несъответствие между защитата и нападението, а не това, на кое място ще бъде засегнат нападателят. В този смисъл са изводите на наблюдаващия прокурор в Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 03.04.2019 г., в което е прието, че не  е налице престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, находящо се в т. VIII от ДП (с резерва относно описанието, че Д. е произвел трети изстрел, с който е причинил средната телесна повреда на св. Митев, тъй като е безспорен факт, че изстрелите са били два).

Друг спорен момент в приложението на института „неизбежна отбрана“ е разграничението между извършване на деянието в състояние на уплаха или смущение (чл. 12, ал. 4) и убийство и телесна повреда в състояние на силно раздразнение (чл. 118 и респективно чл. 132 НК). Уплахата и смущението са от значение при превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато това се дължи на някое от тези състояния на отбраняващия се. Деянието, извършено в състояние на уплаха или смущение, макар и да е общественоопасно не се наказва. Тук законът се съобразява с факта, че особеното психическо състояние на отбраняващия се чувствително затруднява неговата възможност правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което е съобразено с правните изисквания. Според съдебната практика нападнатият е имал значително намалена способност да избира адекватно поведение и в този смисъл да се защитава в рамките на неизбежната отбрана. Степента на вината в случая е толкова ниска, че законодателят е преценил, че не е обществено оправдано това деяние да се наказва (Р-169-92-I). Уплахата и смущението са психични състояния, предизвикани от самото нападение и евентуално повлияни от конкретната обстановка. И тъй като те възникват внезапно, разпоредбата на чл. 12, ал. 4  от НК не може да се прилага в случаите, когато отбраняващият се е очаквал нападението или се е подготвил да го отблъсне. Уплахата в някои случаи се дефинира като затормозяващо психичните процеси чувство на силен страх, докато според съдебната практика това е силно и непреодолимо, внезапно появило се чувство на страх, израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което нападението предизвиква у нападнатия. Смущението, от своя страна, се дефинира като състояние,  при което нападнатият е дезориентиран и объркан вследствие на стеклите се обстоятелства. 

В теорията се спори дали уплахата и смущението изключват само наказуемостта или изключват и вината. ВС приема дори, че в случаите на чл. 12, ал. 4 от НК обективната обстановка е предизвикала у дееца особени психични смущения, които са отнели или намалили способността му да разбира свойството и значението на това, което върши или да ръководи постъпките си (вж. ТР 15-70-ОСНК). Излиза, че отбраняващият се е изпаднал в състояние на невменяемост или близко до невменяемостта.

Когато нападателят уврежда ненужно нападателя поради смущение, той субективно счита, че това е необходимо за неговата или на трети лица защита от противоправно нападение. Следователно, той много добре разбира свойството и значението на деянието си и причинява вредата именно, защото иска или допуска резултата, т.е. способен е да ръководи постъпките си. В тези случаи деецът надценява определени фактори свързани с поведението на жертвата и поради това  превишава необходимите пределите на  отбраната. Налице е по-скоро грешка относно характера и опасността на нападението, отколкото невменяемост на отбраняващия се.

Когато причината за превишаване на необходимите предели на защита е уплаха, неправилната оценка предизвиква силното чувство на страх и силна реакция на основата на инстинкта за самосъхранение. И в тези случаи деецът разбира свойството и значението на постъпките си, но няма време да прецени общественото значение на причинената вреда. Състоянието на страх не засяга способността на дееца да ръководи постъпките си, защото и в тези случаи той иска или допуска резултата.

Предвид на изложеното трябва да приемем, че в едни случаи състоянието на уплаха или смущение изключва вината на отбраняващия се и поради това няма да има престъпление, съответно и нападателят не е пострадал от престъпление. В други случаи вината не се изключва, но особеното състояние на отбраняващия се прави използването на наказателната репресия неоправдано, като само деецът не се наказва. Тъй като е налице само особено основание за ненаказуемост на дееца (а не на деянието), всички елементи на престъплението са налице, поради което в тези случаи превишаване пределите на неизбежната отбрана нападателят е пострадал от престъплението  (вж. Ал. Стойнов „Жертвата на престъплението“ л.113).

 

 В този смисъл се е произнесъл и ВС в т. 8 на Постановлението, като е посочено, че съгласно чл. 12, ал. 4 НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно, но наказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничавало в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Тук вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание. Разбира се, възможно е някои деяния, извършени при уплаха или смущение, да бъдат и случайни по смисъла на чл. 15 НК и въобще да не се констатира вина у дееца. В конкретният случай, предвид обстоятелството, че обвиняемия има ясен спомен за случилото се,  след случая е изритал от ръката на пострадалия ножа, впоследствие установявайки, че нападателя е ранен, без да е имал намерение да го наранява, тъй като не се е прицелил умишлено към неговия крак, а в земята, но поради отбранителната позиция, която Д. бил заел, е довело до противоправния резултат, след което обвиняемия се е обадил веднага на своя пряк ръководител да съобщи за случая, поради която причина вещите лица д-р Паризов и психолог Василева  са приели, че в случая е налице хипотеза на интензивно афектно преживяване със смесен и интеферентен пълнеж от страх, опасения за живота, защита  и възмездие, но не и че Д. е действал при условията на уплаха и смущение. Още по-малко в състояние на афект –физиологичен или паталогичен. В този смисъл съдът счете, както бе посочено по-горе, че деянието извършено от обвиняемия Д. не е обществено опасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, а не че същото е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на смущение или страх по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК. Защото в този случай съдът щеше да признае Д. за виновен, че е извършил престъплението, в което е обвинен с приложението на чл. 12, ал. 4 от НК и да не му наложи наказание, но мотивите за това са изложени подробно по-горе.

Тези две състояния –уплахата и смущението, ясно трябва да се разграничават от силното раздразнение в състава на чл. 118 и чл. 132, което според практиката на ВС следва да се разбира като такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките, а не до паталогичени, при който е изключена способността на дееца да ръководи постъпките си (П 2-57 Пл, т. 20). Според застъпеното мнение в доктрината силното раздразнение е емоционален процес, предизвикан от определен дразнител, който протича стремително и бурно и обикновено има характер на краткотрайно избухване. Без наличността на такова действително силно раздразнение чл. 118 или 132 НК не може да бъде приложен, защото известно душевно вълнение, известно раздразнение, гняв, злоба съществува обикновено при повечето умишлени убийства. Тревожното състояние също не е равнозначно на раздразнено състояние или силно раздразнение. Тази бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, води до това, че деецът не е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение.

За да е приложима разпоредбата на чл. 118 или 132 НК, е необходимо провокираното поведение на нападателя да е предизвикано от пострадалия. Ако е предизвикано от друго лице, то не дава основание за приложението на тези леконаказуеми състави, макар че следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието. Освен че решението за извършване на убийството и респективно телесната повреда трябва да е взето в състояние на силно раздразнение, то и самото изпълнение на това решение следва да е приведено в изпълнение в същото това състояние. Когато вече деянието е извършено след като раздразнението от предишното спречкване с пострадалия е преминало, може да се говори за предумисъл (чл. 116, ал. 1, т. 9). Убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му (П 2-57-Пл, т. 18).

 За да е приложим институтът на неизбежната отбрана и убийство или респективно причиняване на телесна повреда в състояние на силно раздразнение следва да е налице и непосредствено и противоправно нападение от човек. Това нападение следва да се разбира като едно или няколко активни действия (изразяващи се в нахвърляне, връхлитане) или бездействия (каквото е неполагането на дължимото действие, което по закон има задължението да извърши). С нападението е необходимо непосредствено да се застрашат държавни или обществени интереси, личността или законните интереси на гражданите (П 12-73-Пл, т. 2) .  Неизбежната отбрана е допустима само срещу налично нападение - след като последното е започнало и докато трае то. Не може да има такава отбрана срещу възможно в неопределено време бъдещо нападение, както и когато нападението вече е прекратено. Нападението не е налично вече от момента, в който е увреден окончателно обектът, или когато е преустановено от дееца по някаква негова подбуда, или когато е предотвратено или отблъснато от нападнатия или другиго. Ако конкретната фактическа обстановка дава основание да се смята, че нападението може отново да се възобнови, то ситуацията на неизбежна отбрана не е приключила и отбраняващият се има право на активна защита, тъй като нападението при неизбежна отбрана е прекратено тогава, когато опасността е отминала (Р. 609-97-I).

Съществен проблем в правоприлагането е разграничението между убийство и телесна повреда в състояние на физиологичен афект, предизвикан от насилие от това, извършено при неизбежна отбрана. Трудността идва от това, че и в двата случая има едно непосредствено противоправно нападение. Под насилие се разбира забранено от закона физическо въздействие върху виновния и негови близки.  То може да приеме различна форма –от брутално физическо блъскане до убийство.  При степента на раздразнение на виновния зависи степента на засягане на личността, която пострадалия е осъществил. Според съдебната практика то може освен физическо, да бъде и психическо (П 2-57-Пл). В тази логика съществува изолирано мнение, според което психическото насилие по същество е заплашване, което може да възбуди у заплашвания страх, а не състояние на силно раздразнение. Поради тази причина насилието може да бъде само физическо, което не отговаря на предписаното от Върховния съд в П 2-57- Пл, т. 20. Разграничителен критерий между насилието и предизвиканото състояние на силно раздразнение и неизбежната отбрана е обстоятелството дали нападението е прекратено (П-12-73 Пл, т.5), тъй като при неизбежната отбрана се отблъсква противоправното нападение, а при телесната повреда, предизвикана от пострадалия с насилие нападението е извършено по време, когато причинява телесното увреждане (Р. 581-70-I). Разбира се деянието не може да се квалифицира като извършено в афектно състояние, когато е осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Когато то е преустановено и обстановката е такава, че то не би било възобновено, и в доктрината, и в съдебната практика последователно и еднозначно се приема, че се отнася за престъпление по чл. 118 или респективно 132 НК. В П 12-73-Пл Върховният съд ясно е разграничил, че след прекратяването на непосредственото нападение или с действията на дееца по собствена подбуда, или посредством защитата на пострадалия, деянията на нападнатия могат да се характеризират и като реторсия (т. 5).

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав прие, че обвиняемия Д. не е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Митев, след като същия е  поставил е ръце на шията му и го душил, както и опит да го намушка с нож, от което е било възможно да настъпят тежки последствия (смърт на Д.), като на 24.07.2017г. около 15:30 часа в гр. Дупница на ул. „Саморанска“ пред дом № 74, чрез прострелване с пистолет марка „Макаров“ 9 мм с № КР241299, произвеждайки изстрел в долен крайник е причинил на Стефан Бориславов Митев (починал) с ЕГН **********, от гр. Дупница две средни телесни повреди, изразяващи се в огнестрелна рана на лява подбедрица, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и многофрагментно счупване в горната част на левия голям пищял и счупване на малкия пищял на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движението на левия му долен крайник, като на основание чл. 304 от НПК го  оправда по повдигнатото му обвинение за-престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, в сл. на чл. 129, ал. 2, пр. 3 и 7 от НК.

Вещественото доказателство по делото: Обект № 1 мобилен телефон марка „Самсунг“, на основание чл. 112, ал. 1 от НПК съдът отне в полза на държавата под условие, в случай, че ако в едногодишен срок от влизане на решението в сила същият не е потърсен.

Веществените доказателства по делото: Обект № 2 нож с дървена дръжка, Обект № 3 отривки от две червени петна – марли, напоени с течност, Обект № 4 комплект за изземване на следи – отривки от лява и дясна ръка на К.Д. съдт отне в полза на държавата, като разпореди след влизане в сила на решението, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Съдът се произнесе по въпросът за сторените в хода на досъдебното производство за изготвяне на експертизи, в размер на 3 827.32 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки), като предвид обстоятелството, че обвиняемият беше оправдан, съгласно разпоредбата на чл. 190 от НПК, счете че следва да останат за сметка на държавата.

 

По тези съображения съдът постанови решението  си.

 

 

                                               

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: