№ 20978
гр. *, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110168892 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу **. и **. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
1669,74 лева за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане, 198,60 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
08.03.2024 г., 32,77 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.2022 г. – 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане и 5,24 лева –
мораторна лихва за периода 18.03.2022 г. – 08.03.2024 г., за топлоснабден имот в гр. *, ул. „*“
№ 15, ет. 3, ателие 3, аб. № 410309, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 16810/2024 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: от **.: 1/2, а
именно 834,87 лева – продажна цена на доставена топлинна енергия за периода 05.2021 г. –
04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, 99,30
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.03.2024 г., 16,38 лева – сума за дялово
разпределение за периода 01.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г.
до окончателното изплащане и 2,62 лева – мораторна лихва за периода 18.03.2022 г. –
08.03.2024 г.; от **.: 1/2, а именно 834,87 лева – продажна цена на доставена топлинна
енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане, 99,30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
08.03.2024 г., 16,39 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.2022 г. – 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане и 2,62 лева –
мораторна лихва за периода 18.03.2022 г. – 08.03.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
1
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явяват и клиенти на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата **. чрез особения си
представител е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационно-правна връзка с ищеца, както
и качеството си на потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на договорни
отношения между ЕС и дружеството, извършващо дялово разпределение. Твърди, че ищецът
не е предоставял топлинна енергия за процесния период.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът **. е подал отговор на исковата
молба, в който посочва, че е заплатил сума в размер на 500 лева. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията за периода 01.05.2020 г. – 21.03.2021 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 53 от 29.03.2002 г., по силата на който **.
придобива собствеността върху УПИ в гр. *, ул. „*“ № 15. С Нотариален акт № * от
29.12.2005 г. **. дарява на сестра си **. ½ ид. част от ателие № 3 в груб строеж, находящо се
в гр. *, ул. „*“ № 15, ет. 3. На 04.09.2006 г. е разрешено ползването на жилищна сграда с
административен адрес: гр. *, ул. „*“ № 15, район „*“. С оглед на това съдът намира, че по
силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение на процесния недвижим имот, без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 1712,35 лева. Сумата за дялово разпределение
възлиза на 32,72 лева. ТЕ за БГВ се заплаща по показанията на 1 брой водомер за топла вода
в имота.
Прието е заключение и на съдебно-счетоводна експертиза, според което на база
извършен преглед на предоставените данни и документи от ищеца за аб. №
410309/ID161083, инсталация № ********** на името на **. в счетоводството на „**“ ЕАД,
към 21.03.2024 г. за периода 05.2021 г. – 04.2023 г. съществува незаплатено задължение по
главници за ТЕ в размер на 1669,74 лева. Изчислената законна лихва по просрочените
задължения от датата, следваща датата на падеж, до 08.03.2024 г., е в размер на 208,69 лева.
Към 21.03.2024 г. за периода 01.2022 г. – 04.2023 г. съществува незаплатено задължение по
главници за ДР в размер на 32,77 лв. Изчислената законна лихва по просрочените
задължения от датата, следваща датата на падеж, до 08.03.2024 г. е в размер на 5,30 лева.
Констатирано е, че на 18.02.2025 г. е заплатена сума в общ размер на 500 лева от
ответниците.
С отговора на исковата молба ответникът **. е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи
плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на
месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
3
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.03.2024 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 21.03.2021 г. Доколкото процесният период е
05.2021 г. – 04.2023 г. следва да се счита, че процесните вземания не са погасени по давност.
Поради това предявените главни искове са изцяло основателни. Следва да се съобрази
направеното плащане от **. плащане в размер на 500 лева, поради което предявеният срещу
него главен иск е основателен до размера на сумата 334,87 лева.
По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите,
направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Размерът на иска
за заплащане на сума за дялово разпределение, определен на основание чл. 162 ГПК, е 16,36
лева, която се дължи от всеки от ответниците.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Доколкото е налице основателност на главните искове, съдът приема, че следва да уважи и
предявените акцесорни искове в пълен размер.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
4
размер на 904,58 лева от общо направени разноски в размер на 76,25 лева - държавни такси
в исковото и заповедното производства, 700 лева – депозити за експертизи, 400 лева –
депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответниците имат право
на разноски съразмерно отхвърлената част от предявените искове, но ответникът **. не е
претендирал разноски а, ответницата **. е била представлявана от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу **.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че **. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 834,87 лева –
продажна цена на доставена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, 99,30 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2022 г. – 08.03.2024 г., 16,36 лева – сума за дялово разпределение за
периода 01.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното
изплащане и 2,62 лева – мораторна лихва за периода 18.03.2022 г. – 08.03.2024 г. за ½ ид.
част от топлоснабден имот в гр. *, ул. „*“ № 15, ет. 3, ателие 3, аб. № 410309, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16810/2024 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сума за дялово разпределение над 16,36 лева до пълния претендиран
размер от 16,38 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу **.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че **. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 334,87 лева –
продажна цена на доставена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, 99,30 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2022 г. – 08.03.2024 г., 16,36 лева – сума за дялово разпределение за
периода 01.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното
изплащане и 2,62 лева – мораторна лихва за периода 18.03.2022 г. – 08.03.2024 г. за ½ ид.
част от топлоснабден имот в гр. *, ул. „*“ № 15, ет. 3, ателие 3, аб. № 410309, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16810/2024 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над 334,87 лева до пълния претендиран размер от 834,87 лева
като погасен чрез плащане и иска за сума за дялово разпределение над 16,36 лева до пълния
претендиран размер от 16,39 лева.
ОСЪЖДА **., ЕГН ********** и **., ЕГН **********, да заплатят на „**” ЕАД,
ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 904,58 лева - разноски за исковото и
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „**” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6