Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 31.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1255 по описа за
2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.В.Ц. против В.Н.С. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.10.2015г. ответникът му нанесъл удар с юмрук в областта на лакътя на лявата ръка, докато
изпълнявал служебните си задължения на „главен оперативен дежурен при СДВР“. С
одобрено от съда споразумение по НОХД № 193/2016г. на СГС, НО, 33 състав,
ответникът се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.2,
т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл. 325, ал.2, вр. ал.1, вр чл.20, ал.2 от НК,
поради което със задължителна за гражданския съд сила били установени
извършеното от ответника противоправно деяние, нанесената лека телесна повреда и
причинно-следствената връзка между тях. От леката телесна повреда ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание. Наред с това
твърди, че изпитал и унижение от поведението на ответника, който го ударил в
присъствието на колеги на ищеца – полицаи, и насъбрали се граждани. Стойността
на неимуществените вреди определя на 35 000лв. Моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
35 000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2015г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, поради следните съображения: ищецът посетил лекар
един ден след събитието, но при прегледа не били установени травматични
увреждания; не била настъпила вреда за ищеца от деянието; оспорва размера на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният
фактически състав: 1/противоправно
деяние; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредата; 4/вина на дееца.
С оглед на представеното по делото споразумение по НОХД № 193/2016г. на
СГС, НО, 33 състав, съдът приема за установено по делото, че на 09.10.2015г. в
гр.София, пред търговски обект „Ай – М1” ЕООД/магазин за алкохол и цигари/,
находящ се на ул. „********, ответникът е нанесъл на полицейски орган – К.В.Ц.
– „главен оперативен дежурен при СДВР – Министерство на вътрешните работи”, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, като го ударил с юмрук с дясната ръка в областта на лакътя на
лявата ръка, което деяние осъществява състава на престъпление по чл. чл.325,
ал.2, вр ал.1 и чл.131, ал.2, т.4, вр чл.130, ал.2 от НК.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300
от ГПК, съдът приема за установено по делото, че е извършено деянието, описано
в споразумението, противопраността на деянието, както и вината на дееца.
Спорни въпроси по делото са:
дали ищецът е претърпял неимуществени вреди
от противоправното поведение на ответника, в какво конкретно са се
изразили тези вреди, както и размерът на иска.
В подкрепа на твърденията си, че е
претърпял неимуществени вреди ищецът ангажира документ, издаден на 10.10.2015г.
от съдебен лекар, длъжностна характеристика и показанията на св.Р.Ц..
Ответникът поддържа становището, че ищецът не е претърпял вреди от описаното в
ИМ деяние, като в тази насока се позовава на представения от ищеца медицински
документ от 10.10.2015г. и показанията на св. Д..
Видно от документ № 276/10.10.2015г., издаден от съдебен лекар от Клиника
по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска” ЕАД, при преглед
на ищеца на 10.10.2015г., съдебният лекар не е установил травматични увреждания
по тялото му./л.35/.
От длъжностната характеристика за длъжността ”началник на сектор /главен
оперативен дежурен/ на 01, 02, 03 и 04
сектори към отдел ”Оперативен дежурен център” при СДВР”, се установява, че тази
длъжност е ръководна – служителят следва да
организира, координира и контролира
работата, методически да ръководи или пряко да участва в дейността на
отдел ОДЦ и група ОДЧ при РУ –СДВР. В длъжностната характеристика е посочено,
че главният оперативен дежурен следва да посещава местопроизшествия в случаите,
посочени в инструкция за осъществяване на дежурство в МВР.
В своите показания на св. Р.Ц./съпруга на ищеца/ заявява, че съпругът й е
преживял „доста неприятно и стресиращо” извършеното от ответника деяние. На
09.10.2015г. вечерта свидетелката видяла репортаж по телевизията за инцидент между С. и служители на МВР, между
които разпознала и ищеца. Успяла да се свърже с Ц. по телефона след полунощ.
Той й казал, че има проблем със С. и не може да говори. Набързо й обяснил, че
се е опитвал да предпази ответника от други граждани, които искали да се
саморапазправят с него, а С. го ударил по лявата ръка. Сутринта й звъннал, за
да я предупреди, че няма да може да се прибере навреме и трябва сама да води
сина им на уроци. Прибрал се на другия ден следобяд към 14.30 -15.00ч., което
било необичайно за него. Казал й, че го боли глава и ръката. Бил силно
притеснен, заради ситуацията от предходната нощ. Свидетелката му дала хапчета
за главоболие, болкоупокояващо лекарство. Телефоните звъняли, защото техните
познати знаели за инцидента, но ищецът не желаел да разговоря с никого. Затворил
се в себе си, не желаел да говори, бил притеснен и раздразнителен. Преди това
не й било известно да е имало случай, при който съпругът й да се прибере с главоболие и потиснат, но
заявява, че обикновено не се засичали в къщи, когато се прибирал след дежурство
в делнични дни. В своите показания свидетелката твърди, че не е видяла в
репортажа да има контакт между С. и съпруга й, нито да е нанесен удар, но
видяла ръката на мъжа си след като се прибрал – била подута и синя, два дни й
слагала лед. Свидетелката предполага, че ръката на ищеца е била в това
състояние от удара, който е нанесъл С.. След процесния случай съпругът й казал,
че му е обидно от поведението на ответника, от липсата на уважение към него,
докато е изпълнявал служебните си задължения да го предпази от тълпата, която искала
да се саморазправи с него. След случая ищецът не желаел да говори, през
следващите две седмици излъчвали репортажи по телевизията, при вида на които му
ставало много неприятно и гасял телевизора. След процесния инцидент ищецът един
месец не прибирал сина им от училище, а преди това лично той го водел и взимал
от уроци. Свидетелката заявява, че това поведение на съпруга й се дължало на
обстоятелството, че се притеснявал от евентуални коментари от други родители и
деца относно инцидента със С.. Не желаел двамата със сина му да се чувстват
некомфортно. На свидетелката не е известно някой от родителите или децата в
училище да е проявил негативно отношение или да е отправил реплики към съпруга
й и сина й във връзка с процесния случай.
Съдът не кредитира показанията на св.Ц.в частта, в която заявява, че ръката
на съпруга й била подута и синя след като се прибрал от дежурството на
09.10.2015г., тъй като показанията й в тази част не се подкрепят от
представения от самия ищец по делото медицински документ за извършен преглед на
10.10.2015г. от съдебен лекар, който не е
установил травматични увреждания по тялото му. В останалата част
показанията на свидетелката са житейски правдиви и непротиворечиви, поради
което съдът приема, че установяват действителното емоционално състояние на Ц.
след извършеното спрямо него противоправно деяние.
От показанията на св.Д. се установява, че е посетил мястото на инцидента
след 22 часа вечерта заедно с колегата си И.Т.. По това време се провеждала кампания
срещу разпространението на наркотици. Когато пристигнали на място, видели група
от хора, униформени полицаи и ответникът С.. Ситуацията била изключително
напрегната, от тълпата се чували заплашителни викове, не било ясно какво точно
се случва, поради което свидетелят се притеснявал за сигурноста на С.. Между
хората и полицията имало напрежение, но не и между С. и полицаите. Подаден бил
сигнал от страна на С. за разпространение на наркотици в магазинчето, пред
което се била събрала тълпата, но специализираният екип, който следвало да
установи дали има нарушения, се забавил. На място имало телевизионни камери.
Единственият въпрос, който бил зададен на полицаите от страна на С. и
останалите представители на партия „Атака”, бил дали и кога ще пристигне
специализиран екип да установи дали има престъпление.
При така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че
ищецът е претърпял болка от нанесения от ответника удар с юмрук в лявата му ръка,
както и обида и унижение от същото деяние, поради следните съображения:
Със споразумението от 22.03.2016г. по НОХД № 193/2016г. на СГС, НО, 33
състав, със сила на пресъдено нещо е установено, че на 09.10.2015г., малко след
23.00 часа, в гр.София пред търговски обект „АЙ –М1”ЕООД/магазин за алкохол и
цигари/, находящ се на ул. „*********, в посока пл. ”Славейков”, ответникът е
ударил ищеца с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на лакътя на лявата
ръка, докато Ц. е изпълнявал службата си, като „главен оперативен дежурен при
СДВР - Министерство на вътрешните работи”, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. чл.325, ал.2, вр ал.1 и чл.131, ал.2, т.4, вр чл.130, ал.2
от НК.
Показанията на св.Д., според които не е имало напрежение, нито контакт
между полицаите и С., не могат да оборят установените със споразуминето обстоятелства, които са част от състава на престъпление
по чл.325, ал.2, вр ал.1 и чл.131, ал.2, т.4, вр чл.130, ал.2 от НК, тъй като
споразумението има последиците на влязла в сила присъда/чл.383, ал.1 от НПК/.
Нанесеният от ответника удар в ръката на ищеца му е причинил мигновена
болка, без да настъпят някакви травматични увреждания на тъканта и мускулите на
ръката, което се установява от медицинския
документ за извършен преглед на Ц. от съдебен лекар на 10.10.2015г./л.35/.
От нанесения удар ищецът е изпитал не само физическа болка, но и се е
почувствал обиден и унизен, тъй като деянието е извършено, докато е изпълнявал служебните си задължения на „главен
оперативен дежурен при СДВР”, при това
ударът е бил нанесен в присъствието на колегите на Ц., пред очите на много хора
и представители на телевизионни медии. Ищецът заема ръководен пост в служебната
йерархия на МВР, което предполага и съзнание за отговорността, която носи, като
ръководител на голяма група от хора – негови колеги, които изпълняват неговите
нареждания и пред които трябва да съхрани своя авторитет. В конкретния случай, макар
да е изпълнявал съвестно задълженията си, е получил удар с юмрук в ръката, при това
от човека, когото е охранявал и който по това време се е ползвал с имунитет на
народен представител. Показанията на св.Ц. установяват, че ищецът се е почувствал
обиден и унизен от проявеното спрямо него поведение - прибрал се е с главоболие
от работа, затворил се в себе си, не е желаел да говори, бил е притеснен и
раздразнителен. През следващите две седмици, когато излъчвали репортажи от
събитието, гасял телевизора. Променил е и обичайното си поведение – след
процесния инцидент един месец не е прибирал сина си от училище, тъй като се е притеснявал
да не бъдат подхвърлени реплики към тях по повод на случая от някой от
родителите или от другите деца. Действително, ищецът, с оглед естеството на
работата му, често е посещавал местопроизшествия, на които е съществувала
опасност да бъде извършено физическо посегателство спрямо него, но конкретният
случай е различен – Ц. е охранявал народен представител, след 23.00 часа през
нощта, а е получил удар с юмрук в ръката, при това не е могъл да реагира, както
би реагирал в друга ситуация, при проявено физическо насилие спрямо него, тъй
като деликвентът към онзи момент се е ползвал от имунитет.
Гореобсъдените доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчете – възрастта на ищеца към датата на причиняване на вредата/47
г./; обстоятелството, че е изпълнявал служебните
си задължения на „главен оперативен дежурен при СДВР” и е бил с униформа
към момента на нанасяне на удара, както и факта, че е бил ударен на публично
място; ръководният пост, който е заемал към датата на деянието;
обстоятелството, че ударът е нанесен от народен представител, когото Ц. е
охранявал; негативните преживявания на ищеца – прибрал се е с главоболие от
работа, затворил се в себе си, не е желаел да говори, бил е притеснен и
раздразнителен, чувствал се е унизен и обиден от проявеното към него отношение/св.Ц./;
продължителният период на дискомфорт и негативни
емоционални преживявания – около месец
не е искал да води сина си на училище. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че противоправното поведение на ответника не е повлияло по
някакъв конкретен начин на доброто име
на ищеца и неговото семейство в обществото, неимуществените вреди се изразяват
в накърняване на собственото на ищеца
чувство за чест и достойнство, като негативното емоционално преживяване не е
било дълготрайно, според свидетелските показания. Същевременно съдът съобрази
обстоятелството, че при определяне размера на обезщетението целта е да бъдат
репарирани единствено вредите от неправомерното поведение, а не да се постигне
неоснователно обогатяване на ищеца. В тази насока е и съдебната практиката на ВКС/напр. решение №
164/30.06.2016г. по гр.д. № 5255/2015г. на ВКС, четвърто гражданско отделение/.
Като отчете горепосочените обстоятелства и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г.,
съдът определи размер на дължимото обезщетение от 3 500лв., до който искът е
доказан по основание, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000лв.,
като неоснователен, трябва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1422лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.В. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 158лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 140лв. върху уважения иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********,*** да заплати на К.В.Ц., ЕГН **********,***,
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 500лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болка и накърняване
на честа и достойнството му, вследствие нанесена от В.Н.С. лека телесна повреда на 09.10.2015г., около 23.00 часа, в гр.София пред търговски обект „АЙ – М1”
ЕООД/магазин за алкохол и цигари/, находящ се на ул. „********, докато К.В.Ц. е
изпълнявал служебните си задължения на „главен оперативен дежурен при СДВР –
Министерство на вътрешните работи”, като го е ударил с юмрук с дясната ръка в
областта на лакътя на лявата ръка/, ведно със законната лихва, считано от
09.10.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 35 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.В.Ц. да заплати на В.Н.С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1422лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА В.Н.С. да заплати на адв. Г.В. ***, адрес за призоваване: гр.София,
бул.”********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 158лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Н.С. да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 140лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ
: