Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 635 / 19.06.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, VІ
състав, в
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1947 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподател Н.Р.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***,
чрез представител по пълномощие адвокат С.М. *** е оспорил заповед № 8-Z-1070/07.10.2021г. на зам.кмет на Община Созопол, с която
на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, му е наредено
да премахне незаконен строеж – басейн, намиращ се в ПИ с идентификатор
81178.501.159 по кадастралната карта на гр.Черноморец.
В жалбата се твърди, че поземления имот в този му вид
(включително с басейна в него) е бил придобит от Т. на публична продан. Според
жалбоподателя разстоянието от басейна до западната граница на имота не е около
2.50 м, а е около 3 м, а измерването не е направено в негово присъствие. Иска
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез адв. М. поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваната заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът – кмет на Община Созопол (ответникът е
определен с решение № 10057/09.11.2022г. по адм.д.№ 4727І2022 г. на ВАС) чрез
представител по пълномощие адв. А. оспорва жалбата. Ангажира доказателства.
Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
ФАКТИ:
Административното производство е започнало по повод
постъпил сигнал (заявление) вх. № 94-00-2240/30.06.2021г. от Д. и В.В. за
извършено незаконно строителство в имот с идентификатор 81178.501.159 по КК на
гр.Черноморец. В заявлението е посочено, че се подава във връзка с влязло в
сила решение № 759/21.05.2021г. по а.д. № 511/2021г. на Административен съд
Бургас, с което е обявено за нищожно удостоверение за търпимост с
изх. № УТ-2084-12-001/14.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община
Созопол в частта му, с която е признат за търпим басейн под 50 кубични метра.
По повод подадения сигнал, на 08.07.2021 г. служители на
Община Созопол, дирекция УТИПЕП, са извършили проверка на място в поземлен имот
с идентификатор 81178.501.159 по КК на гр.Черноморец, при която установили, че
в имота е извършен строеж на басейн с приблизителни размери 10/5 м и дълбочина
от 0.45м до 1.40м, приблизително на 2.50м от западната граница на имота.
Контролните органи са установили, че строежът е извършен без издадено
разрешение. Установен е и собственика на недвижимия имот - Н.Т., който се
легитимирал като такъв въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот изх. № 05373/27.04.2015г. на ЧСИ с рег. № 805, район на Окръжен съд
Бургас. Констатациите по извършената проверка са обективирани в констативен акт
№ 47/08.07.2021г.
С писмо изх. № 94-00-2240-1/12.07.2021г., получено на
16.08.2021г., жалбоподателят е уведомен за започването на административното
производство и му е предоставена възможност да изложи становището си и да представи
доказателства в 7-дневен срок от съобщението.
Съставен е констативен протокол № 5/12.08.2010г. с
описание на басейна и отсъствието на разрешение за строеж.
В обстоятелствената част на обжалваната заповед са
повторени фактите от констативния акт, че басейнът е с приблизителни размери
10/5 м и дълбочина от 0.45м. до 1.40м, строежът е в напълно завършен вид и
отстои приблизително на 2.50м от западната граница на имота. За обекта липсват
издадено разрешение за строеж. Липсват констатации относно извършителя на
строежа. Констатирано е, че собственик на имота е Н.Т., въз основа на описано
постановление за възлагане, издадено от ЧСИ.
По делото, при първото разглеждане е назначена
съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице инж. С.И.. Установените
от вещото лице на място размери на строежа са съпоставими с тези в констативния
акт. Установено е отстояние от вътрешната граница на имота 2,62 м.
Конструкцията на басейна е железобетонна плоча и железобетонни стени.
Височината на ограждащия борд над терена е около 50 см. Вещото лице не е
установило технически данни, позволяващи установяване годината на строителство
на басейна. Извършило е проверка в Община Созопол и не открило строителна
документация за изграждането на басейна.
Във връзка с необходимостта от установяване момента на
извършване на строителството като свидетел по делото при първото разглеждане е
разпитан Т.Ч.- собственик и живущ в имот, намиращ се през един двор от този на Т..
Според свидетеля Чанев, който от терасите на собствената си сграда има пряка
видимост към двора на Т., включително и към процесния басейн, основното
застрояване било извършено през 1987-1988г., когато мястото било притежание на
„военен“. След това имотът бил притежание на „рускиня“, а след нея - на
„митничар“. Последният изградил басейна през 2005-2006г. Свидетелят помни
годината на построяване на басейна, тъй като по същото време поставил на
покрива на своята къща гранитогрес и го оформил като тераса. Т.е. жалбоподателят
не е извършител на процесния строеж, а предходния собственик.
При настоящото второ
разглеждане на делото на първа инстанция са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Е.Б.Й., Г.Н.Р. и Б.К.Я..
Свидетелката Й. в показанията си заяви, че живее в
Черноморец от 1992-1993г.,
в собствен имот, като първият имот, който е купила в Черноморец, е този, в
който се намира процесният строеж. Свидетелката посочи, че тогава къщата била в
груб строеж, дворът не бил все още напълно застроен, но басейнът бил изкопан и
бетониран, а тя и съпругът й са го довършили, както и къщата. Твърди, че
първоначално басейнът представлявал изкопано и бетонирано място със стълбички,
без плочки, но след като го закупили още първото лято сложили плочки на басейна
и на дворчето, а на следващото лято имало туристи. Те със съпруга й живеели там и посрещали
туристи. Според свидетелката през 1993г. басейнът вече е бил използван като
такъв, т.е. бил завършен. Твърди, че тя и съпругът й използвали този имот до 2004г., когато решили да го
продадат. До тази година басейнът е съществувал. Посочва, че при покупката през
1992г. вероятно
са получили строителни книжа както за къщата, така и за басейна, тъй като
всичко било както трябва. Твърди, че не се е занимавала лично с оформяне на
документите при покупката и при продажбата на къщата, но според нея за всичко
изградено е имало строителни книжа. Не
си спомня точните размери на басейна, тъй като по това време купили няколко
къщи на тази улица. Предполага, че басейнът бил на разстояние 3-4 метра от
оградата.
Свидетелят Р. заяви, че живее в Черноморец от 1992г.
Посочи, че
имотът на жалбоподателя е от източната страна на неговия имот, респ. спрямо
имота на жалбоподателя неговият собствен имот се пада на запад. Твърди, че през
пролетта на 1993г. забелязал съществуването на басейна в двора на
жалбоподателя, защото туристите вече се къпели и било атракция. През лятото на
същата година съоръжението било завършено. Според свидетеля от тогава до сега
басейнът не е променял местоположението и размерите си. Заяви, че от неговия втори етаж
има ясна видимост към басейна на жалбоподателя и може да го възприеме в пълните
му размери. Твърди, че от лятото на 1993г. до настоящия момент басейнът се
ползва от туристите. От показанията става ясно, че между имота на свидетеля и
имота на жалбоподателя няма обща граница, но има срещуположни ъгли. Твърди, че
е ходил в имота по време на предходния собственик. Като гледа басейнът от
собствената си тераса, счита, че неговите параметри от построяването му не са
се променили. Посочва, че от 1993г. до 1996г. много по-често наблюдавал
басейна, защото през този период нямало навсякъде басейни и той бил атракция.
Свидетелката Я. твърди, че е братовчедка на съпругата на
сигнализатора В.В.– Д., и е ходела често на гости в къщата на В.. Посочи, че дворът има обща граница
с имота, където се намира басейнът. Тя също твърди, че е виждала басейна от
терасата на къщата на своята братовчедка, у която често гостувала. Посочи, че басейн, който се
ползвал от туристи е имало в имота и по времето, когато е притежаван от
рускинята (свидетелката Й.). Твърди обаче, че басейнът до 2004г. е бил с малки
размери, които се променили през 2006г. и така станал по-голям. Свидетелката твърди, че
през 2006г. нейната братовчедка станала на 55 години и й празнували юбилей.
Твърди, че преди уголемяването басейнът бил 3 на 4 метра, а сега бил много
дълъг.
По делото е представен нотариален акт № 177, том ХV от 29.10.1992г., от който се установява,
че имотът на жалбоподателя тогава е бил закупен от Н.С.Й.. Представен е и друг
нотариален акт № 124, том V от 08.12.2004г., от който се установява, че Н.Й.и Е.
Й. са продали същия имот ведно с къщата на Г. И. Г. Нотариалните актове са
представени от пълномощника на жалбоподателя в подкрепа на показанията на
свидетелката Й..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
адресат на оспорения акт, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния
случай заповедта е издадена от зам.кмета
на Община Созопол, на който за периода
05.10.2021г. – 20.10.2021г. е замествал кмета на общината въз основа на заповед
№ 8Z-1052/04.10.2021г.
на кмета на община Созопол.
Въз основа на тези доказателства следва да се направи
извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания
за издаването й. За това се налага изводът, че при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват нейната
отмяна.
Материалноправното основание за издаване на заповедта е
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Предмет на обжалваната
заповед е само басейнът, не и останалата част от сградите в имота. За басейна,
въпреки твърденията на свидетелката Й., не са открити от вещото лице и не са
представени от жалбоподателя писмени доказателства, които да сочат за надлежно
одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Затова въпросът,
че такива документи няма, съдът намира за доказан. Спорният въпрос в случая е
дали строежът е търпим. Търпимостта на строежите е регламентирана в §16 от ПР
на ЗУТ и в §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, (ДВ,
бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп.,
бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 107 от
2020 г., бр. 6 от 2023 г., в сила от 31.12.2022 г.)
Параграф 16 има четири алинеи. В три от тях са
регламентирани различни хипотези на търпимост в зависимост от момента на
изграждане на строежите. Първата касае строежи, изградени до 07.04.1987г.,
където процесният строеж няма как да попадне.
Втората алинея на §16 се отнася до незаконните строежи,
започнати в периода от 08.04.1987г. до 31.06.1998г. Свидетелката Й. и свидетелят
Р. твърдят, че басейнът е построен през 1993г. Свидетелят Т.Ч., разпитан при
първото разглеждане на делото, както и свидетелка Я. твърдят, че до 2004г. е
имало малък басейн, който през 2006г. е построен в сегашния му вид от
тогавашния собственик, наречен „митничарят“ (различен от процесния
жалбоподател).
Третата алинея на §16 касае незаконните строежи, чието
изграждане е започнало след 30.06.1998г. до обнародването на ЗУТ на
02.01.2001г.
Според §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежите, изградени
до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, могат да попаднат в
съответната законова хипотеза.
От изброените норми се установява, че решаващ е въпросът
за момента на изграждане на басейна. Ако се приеме, че той е изграден през
1993г., както твърдят двама от свидетели, тогава следва да се разгледа
хипотезата на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, според която незаконни строежи,
започнати в периода 08.04.1987г. до 30.06.1998г., но неузаконени до влизане в
сила на ЗУТ – 31.03.2001т., не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни и градоустройствени планове или по правилата и нормите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г.
За да се приеме, че процесният строеж е търпим по смисъла
на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, следва да са налице всичките предпоставки, уредени в нормата. По делото
е установено посредством назначената при първото разглеждане експертиза, че
отстоянията на строежа – басейн, към дъното на парцела е в размер на 2,62 м, към
едната странична регулационна линия са 2,54 м, а към другата са 5,16 м. Тези разстояния са в съответствие с изискванията на
чл.42, ал.3 и ал.4 от ЗУТ. Т.е. съответстват на правилата и
нормите съобразно ЗУТ. Но
по делото не се твърди от жалбоподателя, той или предходния собственик да е подавал декларация
пред одобряващите органи най-късно до 31.12.1998г., както изисква нормата.
Такава декларация не е открита и от вещото лице при справката, която е
извършило в техническа служба на общината, за да изготви възложеното му
заключение. След като не съответства на изискванията на § 16, ал.2 от ПР на
ЗУТ, строежът не може да бъде квалифициран като търпим, дори да се приеме, че
той е изграден през 1993г., както твърдят двама от свидетелите и че неговите
размери не са променяни от тогава.
По изложените съображения жалбата, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в
полза на ответника. Такива са претендирани своевременно и се дължат от
жалбоподателя в размер на 1500 лв.(л.15 и 16), представляващи платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.Р.Т., ЕГН:**********, със съдебен
адрес ***, против заповед № 8-Z-1070/07.10.2021г. на зам.кмет на Община Созопол.
ОСЪЖДА Н.Р.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** да
заплати на Община Созопол направените по делото разноски в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: