РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр.
***, чрез служебен защитник адв.С. В. от АК *** и по въззивна жалба на
„САКСО БГ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. ***,
чрез пълномощник адв.С. Б. от АК *** срещу решение № 2919/26.06.2023г. по
гр. дело № 6095/2023г. на Районен съд - Пловдив, с което „САКСО БГ‘ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.*** е осъдено да заплати на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр.
***, обл. ***, ул. “***“ №*** сумата от 10 920 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 560 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са претърпени в
резултат на настъпила трудова злополука с ищеца на 08.09.2016 г. в
предприятието за производство на мебели в с. ***, общ. ***, ул. “***“ № ***,
за която е издадено разпореждане № *** г., издадено от ТП на НОИ – ***,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
1
Като исковете са отхвърлени в останалите им част над уважените 10920
лв. до претендиралите 15 600 лв. за неимуществени вреди и над уважените
560 лв. до претендиралите 800 лв. за имуществени вреди, като неоснователни
и недоказани.
Решението се обжалва от Ц. Т. Ц., в отхвърлителната част, като твърди да
е неправилен извода на районния съд за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от негова страна. Развива доводи за липса на такова и по
така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната част
поради прието 30% съпричиняване на вредите и уважаване на иска му изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от САКСО БГ‘ ООД,
чрез адв.Б., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се отхвърлянето
й като недопустима, защото служебния защитник адв.В. е назначена за такава
само в производството пред РС Стара Загора, но не й пред РС Пловдив.
Алтернативно се иска отхвърлянето й, защото е неоснователна, а искът е
недоказан. Претендират се разноски за делото.
Решението се обжалва от САКСО БГ‘ ООД в осъдителната част.
Поддържа на първо място то да е нищожно. В тази насока са развити доводи
че постановения резултат, съставлявал проявление на явен субективизъм и
вероятно на лично отмъщение на постановилия го съдия-докладчик спрямо
ответника и неговия процесуален представител. Развива доводи за неправилно
не даден отвод на съдията, при поискване на такъв от тази страна. Поддържа,
че решението е недопустимо. В тази насока поддържа, че исковата молба е
нередовна, че чрез нея е иницииран симулативен процес с цел неоснователно
набавяне на материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е
налице, същата е симулирана от ищеца. Развива съображения в тази насока.
Поддържа оплаквания за неправилност. Във връзка с възведен довод за
изключване отговорността на работодателя по чл.200 КТ поради причиняване
на злополуката изцяло от ищеца, умишлено и в резултат на престъпно негово
поведение, Сочи се че ответникът е изключително опитен в изнасянето на
лъжовни, неистини и неверни твърдения, които поднася по начин така, че да
заблуди всички да му повярват, в това число лица с опит – експерти и други.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Т. Ц., чрез адв.С.
В., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се отхвърлянето й като
неоснователна. Претендират се разноски за делото.
2
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
В тази насока неоснователно е възражението на жалбоподателя САКСО
БГ‘ ООД, че решението е нищожно, защото постановения резултат,
съставлявал проявление на явен субективизъм и вероятно на лично
отмъщение на постановилия го съдия-докладчик спрямо ответника и неговия
процесуален представител. По делото не съществуват никакви данни съдията-
докладчик по делото от РС Пловдив да има интерес от вероятно лично
отмъщение на ответника САКСО БГ‘ ООД или на неговия процесуален
представитела – адв.Б.. Тоест това възражение е голословно и абсолютно
немотивирано, и по тази причина се намира за неоснователно и недоказано от
въззивния съд. По същата причина и отказа на съдията от РС Пловдив да си
направи отвод с нищо не е нарушило правата на ответника САКСО БГ‘ ООД и
не са налице никакви доказани факти, за отвод на съда по чл.22 от ГПК.
Също така неоснователно е възражението на жалбоподателя САКСО БГ‘
ООД, че решението е недопустимо, защото исковата молба е нередовна и чрез
нея е иницииран симулативен процес с цел неоснователно набавяне на
материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е налице,
същата е симулирана от ищеца. Вярно е че исковата молба подадена още пред
Административен съд Велико Търново по а.д. № 619/2017г. е била написана
лично от ищеца Ц. Ц. и е била недостатъчно съответна на изискванията на
ГПК за нейната редовност. Тези пропуски в исковата молба са били
забелязани от РС Стара Загора и са отстранени с уточнението на исковата
молба на л.54-57 от това дело, направено от адв.С. В.. Към настоящия момент
исковата молба отговаря на изискванията на ГПК за нейната редовност.
Другите доводи на жалбоподателя САКСО БГ‘ ООД, че решението е
недопустимо, защото е иницииран симулативен процес с цел неоснователно
3
набавяне на материална изгода, тъй като твърдяната трудова злополука не е
налице, същата е симулирана от ищеца са възражения по съществото на
делото и ще се обсъдят там.
По повод възражението, че въззиваната жалба на Ц. Ц. е недопустима,
защото служебния защитник адв.В. е назначена за такава само в
производството пред РС Стара Загора, но не й пред РС Пловдив, то
въззивният съд съобрази следното. Адв.С. В. е назначена за процесуален
представител на ищеца Ц. по повод на предоставена му правна помощ по реда
на чл.21-чл.23 от ЗПрПом /л.39-л.51 от делото на РС Стара Загора/. По силата
на чл.26 ал.2 от ЗПрПом назначававането на определения адвокат за
защитник важи за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има
възражение за това. При назначаването на адв.В. е нямало възражение за
назначаването й за защитник за всички фази и съдебни инстанции, ето защото
същата има това качество и до сегашния процесуален момент от делото.
По настоящото дело са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
РС Пловдив е установил следната фактическа обстановка. Между
работника Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр. *** и работодателя „САКСО БГ“
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** е бил сключен
трудов договор № ***г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***,
***”, като съобразно представената по делото длъжностна характеристика му
е било възложено производството на мебели и дървообработване. Около 9
часа и 30 минути, на 08.09.2016г. в предприятие за производство на мебели в
с. ***, общ. *** в подготвителен цех за разкрояване на материали е настъпила
трудова злополука, като в процеса на работа с циркуляр при рязане на детайли
от дървен материал, пострадалият Ц. Ц. при натиск за освобождаване на
заклинен детайл между режещия инструмент /диска/ и отвор в основата на
циркуляр, разрязва *** на *** ръка. С влязло в сила разпореждане № 146 от
14.11.2016г. на осн. член 60, ал. 1 от КСО настъпилият с ищеца инцидент е
приет за трудова злополука.
РС Пловдив е кредитирал СМЕ /основна и допълнителна/ изготвени
пред РС Стара Загора. От тях е видно, че ищецът е с разрязани ***- ***и ***-
*** *** от *** ръка, като при ***- *** *** раната е засегнала дисталната
интерфалангиална става, която е частично ампутирана във върховата си част,
4
а на ***-*** *** липсва нокътно ложе и нокът. Според експерта при
травматично засягане на интерфалангиалните стави и на фалангите в зоната
на тези стави винаги остава двигателен дефицит, обемът на движение на
същите стави много рядко и след много продължителна и упорита
рехабилитация може да се достигне до нормалния. Вещото лице е посочило,
че при ищеца движенията не са достигнали до анатомичната норма, и не може
да се очаква увеличаване на амплитудата на движение, поради което
засегнатите стави ще останат с двигателен дефицит. Ако нормата на флексия в
тази става е 70 градуса, то при ищеца тази става се свива до 45 градуса. Раните
са зараснали дефинитивно. Малките стави между фалангите на ***- *** *** са
в задоволително състояниепроксималната/близката до дланта/ е с възстановен
нормален обем свиване и разгъване, а дисталната /интерфалангиална става е с
леко ограничение на свиването-при норма 70 градуса е възможно до 45
градуса, като това ограничение в амплитудата на тази става не затруднява
нормалния захват и мощност на *** ръка. В заключението е казано, че ищецът
е изпитал силни болки, особено през първата седмица след травмата, а в
следващите седмици болката е била с бавен изходящ характер, лечението е
протичало бавно, като ищецът е ползвал 164 дни за временна
нетрудоспособност за времето от 08.09.2016г. до 18.02.2017г.. Посочено е
също така, че към момента на личния преглед от вещото лице /07.01.2019г./
функцията на двата травмирани *** при процесната трудова злополука е
възстановена, кожните наранявания са зараснали, а нокътните връзки са
възстановени
РС Пловдив е кредитирал като обосновано и правилно заключението на
тройната съдебно- техническа експертиза по делото, според която при работа
с циркуляра работещият категорично не трябва да доближава ръката си до
режещия елемент на машината /диска/. А когато има заклинване и попадане на
парченце от отрязан материал между диска и вложката на работната маса,
затормозяващо нормалните обороти на въртене на режещия диск, е
задължително да се изключи машината от аварийния или от стоп-бутон, за да
се отстрани материала и да се възстанови работата на машината. Когато се
изрязва малък дървен детайл, същият следва да се избутва с помощта на прът
/избутвач/, с оглед сравнително малките му размери. Дори и при наличието на
крив успореден опорен линеал на циркуляра, работникът е длъжен да
преустанови работата и незабавно да уведоми прекия си ръководител. Вещите
5
лица са казали, че изследвания от тях циркуляр е снабден с всички предпазни
средства, а при извършен експеримент от вещите лица на място било
установено, че при изключване на циркуляра със „стоп- бутон“,въртеливото
движение на циркулярния диск продължава съответно 2, 9 сек./на циркуляр с
инв.№ 6/ и 3, 4 сек./на циркуляр с инв.№ 553/ при норматив за това не повече
от 10 сек. Вещите лица са констатирали, че инцидентът не се дължи на
техническа неизправност на машината/циркуляра/, а на проявена небрежност
от страна на ищеца. Според тях е невъзможно нараняването на ищеца след
изключване на двигателя на машината. Към момента на огледа вещите лица са
видели поставена „Инструкция за безопасност при работа с циркуляра“ на
работодателяответник „САКСО- БГ“ ООД, *** и Ръководство за експлоатация
от производителя на циркуляра „Стомана“- АД, гр. ***. Изводът им е, че
вредите са настъпили в резултата на нарушени от ищеца основни правила за
безопасна работа, изразяващи се в придвижването на *** му ръка в опасната
зона/зоната на рязане/ на циркулярния диск при работа с
форматноразкройващия циркуляр за дърво и в резултат на липсата на контрол
от страна на прекия му ръководител „началник цех“ и „отговорник по
безопасни условия на труд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя САКСО БГ‘ ООД, че
по делото са доказани факти, водещи до изключване отговорността на
работодателя по чл.200 КТ поради причиняване на злополуката изцяло от
ищеца, умишлено и в резултат на престъпно негово поведение –
самонараняване и симулиране на трудова злополука с цел извличане на
имуществена облага от работодателя. По делото не са събрани никакви
доказателства работникът Ц. Ц. да се е самонаранявал с нож, само за да търси
имуществено обезщетение от работодателя си. Доказателства в тази насока по
делото нито са сочени, нито са събирани. Изводите на жалбоподателя за
самонараняване са базирани само и единствено на негови умозаключения за
това как протича трудовия процес и как е възможно и логично или не да
действа един работник в този технологичен процес, като всичко това е
подплатено с изводи за престъпния ум и характер на пострадалия работник.
Подобни умозаключения и житейски предположения и подозрения, не
съставляват доказателства в процеса и нищо не доказват. А че работника е
получил нараняването си в хода на работа с циркуляр за дървени детайли е
ясно доказано от разпита на свидетелите очевидци – А.Т. /л.197/ и Р.В. /л.265/.
6
Като свидетелят Т. ясно сочи, че е видял и нокътя на пострадалия в близост до
циркуляра, непосредствено след инцидента. Механизма на трудовата
злополука и увреждането на пръстите се потвърждава и от приетите две
съдебно-медицински експертизи, които сочат, че механизма на причиняване
на телесните повреди е че пръстите на работника са подхождали към
циркулярния диск надлъжно и това е причинило срязването им.
По повод на възраженията и на двете страни в процеса, че неправилно е
определен размера на дължимото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди въззивният съд съобрази следното. И двете страни във
въззивните си жалби искат от въззивния съд да установи, че насрещната им
страна има 100 % съпричиняване за настъпилата трудова злополука. По
въпроса за съпричиняването въззивният съд съобрази следното. Видно от
практиката на ВКС / Решение № 291 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. №
951/2011г., IV г.о. и Решение № 60 от 5.03.2014г. на ВКС по гр. д. №
5074/2013г., IV г.о./ грубата небрежност е неполагане на грижа, според
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
В казуса видно от приетата тройната съдебно- техническа експертиза по
делото, според която при работа с циркуляра вещите лица са констатирали, че
инцидентът се дължи на проявена небрежност от страна на ищеца Ц. Ц..
Изводът им е, че вредите са настъпили в резултата на нарушени от ищеца
основни правила за безопасна работа, изразяващи се в придвижването на ***
му ръка в опасната зона /зоната на рязане/ на циркулярния диск при работа с
форматноразкройващия циркуляр за дърво. Тази тройна СТЕ е установила и
втора причина за настъпване на трудовата злополука, а именно липсата на
контрол от страна на прекия ръководител „началник цех“ на пострадалия
работник и на „отговорника по безопасни условия на труд. В казуса следва да
се има предвид също така, че местопроизшествието не е било запазено в
момента на настъпването на трудовата злополука. Като неясен е въпроса с
какъв точно циркуляр е работел ищеца Ц. Ц., а именно нов и обезопасен с
капак или както той обяснява стар и без защитен капак. Безспорно е
установено от първата СТЕ, че в цеха след настъпилата трудова злополука е
7
извършена реорганизация на работния процес, а също има и бракувани
машини. Следва да се посочи, че видно от писмените доказателства по делото,
а именно протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката
станала на 08.09.2016г. /л.61-л.63/, то в ранния етап от разследването на
трудовата злополука работодателя не е оказал никакво съдействие на
компетентните държавни органи и дори не е подписал протокола, а се е
наложило да му го изпращат по пощата.
Според практиката на ВКС / Решение № 252 от 4.06.2009г. на ВКС по
гр. д. № 447/2008г., II г. о и Решение № 14 от 1.03.2010г. на ВКС по гр. д. №
3456/2008г., II г.о./ приетата груба небрежност е предпоставка за компенсации
на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на тази
компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите,
респ. този на пострадалия. В казуса, видно от всички събрани по делото
доказателства, обективното съотношение на приносите на работника и
работодателя е равен. Ето защо определения размер на неимуществени и
имуществените вреди следва да се редуцира от 70 %, колкото е присъдила
първата инстанция от исканите суми до 50 % от тях. Тоест сумата от 10 920
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, следва да се намали до
сумата от 7 800 лева. Също така размера на имуществените вреди причинени
от трудовата злополука следва да се намали от 560 лева до 400 лева. В тази
насока следва да се измени обжалваното решение, като исковете над горната
сума следва да се отхвърлят като недоказани.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Исковата претенция е уважена
наполовина, ето защо и на двете страни може да се присъждат разноски
наполовина на направените от тях пред двете инстанции. За въззивната
инстанция се дължат на „САКСО БГ‘ ООД разноски за 247,40 лева за
държавна такса /л.26/, и за адвокатски възнаграждения сумите от 1126 лв., 700
лв. и 1000 лева /л.108-л.110/, общо направени разноски в размер на 3073,40
лева, като от тях се присъждат половината – 1536,70 лева. Сумата от 300 лева
за депозит за вещо лице /л.17/ не е платена на вещото лице за проучване на
делото, поради негов отказ /л.49/ и не е разход на горната страна по делото,
като същата може да си получи сумата при поискване от съда с молба. С оглед
отхвърлянето на исковете в по-голям размер от въззивната инстанция то в тази
8
пропорция следва да се присъдят още една част от разноските на „САКСО БГ‘
ООД и за първата инстанция. Видно от определение на РС Пловдив по реда на
чл.248 от ГПК от общо разноски за 2918 лева са присъдени 30 % или 875,40
лева. При присъждане на 50 % разноски по делото за първата инстанция на
тази страна се дължат общо 1 459 лева, като се извадят вече присъдените
875,40 лева, остава въззивната инстанция да присъди още 583,60 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2919/26.06.2023г. по гр. дело № 6095/2023г. на
Районен съд - Пловдив, в частта с която се осъжда „САКСО БГ‘ ООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** да заплати на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ул.
“***“ №*** сумата от 10 920 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищеца на 08.09.2016г. и сумата от 560 лева
за имуществени вреди, над размера от 7 800 лева до 10 920 лева, за
неимуществените вреди и за размера над 560 лева до 400 лева за
имуществените вреди причинени от трудовата злополука, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр.
***, обл. ***, ул. “***“ №*** срещу „САКСО БГ‘ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, вх.***, ет.***,
ап.*** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 08.09.2016 г. над размера от 7 800 лева до 10 920 лева и за размера над
560 лева до 400 лева за имуществените вреди причинени от трудовата
злополука, като недоказани.
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ул. “***“
№*** да заплати на „САКСО БГ‘ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от
1536,70 лева за разноски направени пред въззивната инстанция и още 583,60
лева за разноски направени пред РС Пловдив, съобразно отхвърлената част от
исковете.
9
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10