Р Е Ш Е
Н И Е
№ 226
гр.Враца 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публичното заседание на 11.06.2020г. /единадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм.
д.№ 895 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.121 ал.2 вр.чл.197 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от Г.И.Г. ***, чрез пълномощника му адв. И.Д. , против РЕШЕНИЕ
№243/13.11.2019г. на Зам.-Директора на
ТД на НАП Велико Търново /оправомощена
със Заповед №ЗЦУ-ОПР 36/07.11.2017г./ , с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№94-Г-4/ 30.10.2019г., по описа на Офис Враца, заведена с №28707#05.11.2019г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121 ал.6 от ДОПК с изх.№С-190006-139-0002133/09.10.2019г.,
издадено от И. Г., публичен изпълнител при ТД на НАП –В.Търново офис Враца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изтъква се, че неправилно ответникът е приел, че при издаване на
оспореното пред него постановление са
спазени редът и срокът за продължаване на действията на наложените
предварителни обезпечителни мерки, които са трансформирани в окончателни по
чл.121 ал.6 от ДОПК . Изтъква се, че постановлението е издадено след изтичане
на четиримесечния срок от датата на налагане на първата обезпечителна мярка,
като в този срок не е издаден ревизионен акт. Заявява се също, че ответникът не
е отчел обстоятелството, че обезпечителните мерки са наложени върху суми, които
по съществото си са целеви субсидии, предоставени му като земеделски
производител, които се подчиняват на специален режим и са несеквестируеми. Не е
отчетен факта, че наложените
обезпечителни мерки сериозно възпрепятстват дейността на лицето, с което е
нарушена разпоредбата на чл.121 ал.3 от ДОПК. Прави се искане за отмяна на решението
, заедно с всички законни последици, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по делото чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Д.М. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
оставена без уважение. Заявява също, че оспореното постановление е отменено, а
изпълнителното производство е прекратено, поради което жалбодателят няма правен интерес от оспорването, като прави
искане за прекратяване на производството по делото. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото
административна преписка е видно, че във връзка
с образувано ревизионно производство
със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-04000618006911-020-001/13.11.2018г. на
настоящия жалбодател,
ръководителят на ревизията е
отправил искане за предварително обезпечение на задължения, с изложени мотиви
за необходимостта от налагане на такива
мерки. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
/ПОМ/ на основание чл.121 ал.1 от ДОПК № С190006-023-0001308/19.04.2019г. публичен
изпълнител И. Г. е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетките,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в подробно изброени шест банкови институции, за сумата *. До
банките са изпратени съответните запорни съобщения. С постановление за налагане на ПОМ изх.№ С190006-023-0001306/
19.04.2019г. същият публичен изпълнител е
наложил възбрана върху подробно изброени
земеделски имоти, за същата сума. За двете постановления лицето е
уведомено на 30.04.2019г., видно от
приложеното известие за доставяне. С писмо изх.№20-06-244/24.07.2019г. ръководителят на ревизията е уведомил
публичния изпълнител, че ревизионен акт на ревизираното лице ще бъде издаден на
10.10.2019г. Публичният изпълнител е отправил искане до АдмС Враца изх.№ С190006-006-0000712/25.07.2019г. за
продължаване на срока на наложените обезпечителни мерки , като с определение
№483/29.07.2019г. по чадм.д.№577/ 2019г. по описа на съда мерките са продължени
до 10.10.2019г. вкл. По делото не е
представен ревизионен акт, но от представеното като доказателство решение по
жалба срещу ревизионен акт №181/27.12.2019г., издадено от директора на дирекция
„ОДОП“ В.Търново е видно, че такъв е издаден на 26.09.2019г. с №
Р-04000618006911-091-001, поправен с ревизионен акт
№П-04000619169086-003-001/10.10.2019г. С посоченото по-горе решение
ревизионният акт е отменен и преписката
е върната на органа по приходите за възлагане на нова ревизия. С
постановление
изх.№С200006-024-0014122/30.04.2020г. и
постановление изх.№С200006-024-0014104/30.04.2020г. публичният
изпълнител е отменил наложените с цитираните по-горе постановления
обезпечителни мерки. Същите са връчени по електронен път на жалбодателя на
01.06.2020г. С разпореждане
изх.№С2000006-035-0243093/30.04.2020г. производството по принудително
изпълнение е прекратено съгласно чл.225 от ДОПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок
/ решението е получено на 27.11.2019г., а жалбата е предявена на 04.12.2019г. по пощата/,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК съдът следи служебно
за допуснати нарушения при издаване на обжалвания административен акт, на всички основания
по чл.146 от АПК, дори да няма наведени доводи за това, като е длъжен да се произнесе и относно
нищожността на оспорения акт, дори да няма направено искане в жалбата. Съдът намира, че решението
е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му по чл.197 ал.1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и при изложени мотиви, от които могат да се
направят нееднозначни изводи за волята на административния орган. При така
изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не е нищожно.
Съдът приема, че при
постановяване на решението не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Жалбата против постановлението на публичен изпълнител И. Г.
е разгледана в посочения от закона
седемдневен срок, като лицето своевременно е уведомено за издаденото решение.
Касае се до действия на публичен изпълнител във връзка с провеждано ревизионно
производство, изискващо налагане на
предварителни обезпечителни мерки,
даващи възможност за безпрепятствено събиране на установеното в бъдеще вземане по ревизионния
акт. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК урежда случаите на налагане на
обезпечителни мерки. Въпросните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и 5 ДОПК), като предназначението им е да
гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното
производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на
ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения
в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието
на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ДОПК с налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 195 ДОПК от същия вид и върху същото имущество,
обезпечаващи конкретно установените по основание и размер публични задължения,
а в случай че не се стигне до установяване на очаквания размер на публичните
задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Възраженията за незаконосъобразност на потвърденото с обжалваното решение постановление
за продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки
са в две насоки. Заявява се, че същото е издадено извън сроковете по чл.121
ал.6 от ДОПК и че е наложен запор в ЦКБ
върху вземания, които са несеквестируеми. Първото възражение е неоснователно,
тъй като срокът на наложените с две постановления предварителни обезпечителни мерки на 19.04.2019г. е продължен с определение
№483/29.07.2019г. по чадм.д.№577/2019г. на АдмС Враца до 10.10.2019г. вкл.,
ревизионният акт е издаден в продължения
срок на мерките – 26.09.2019г., с него са установени вземания за неплатени задължения към държавата, което
е дало основание на публичния изпълнител да
продължи действието на предварително наложените обезпечителни мерки в
дадения му едномесечен срок след издаване на ревизионния акт, на основание
чл.121 ал.6 от ДОПК. Второто възражение също се явява неоснователно, тъй като с издаване на постановлението си по чл.121 ал.6 от ДОПК публичният изпълнител само продължава наложени преди това
предварителни обезпечителни мерки, като същите стават окончателни, без да променя вида им или имуществото, върху което са наложени.
Възражение против запора върху
вземания в ЦКБ, произтичащи от целеви субсидии, лицето е следвало да направи при
първоначалното налагане на запор на 19.04.2019г. върху тези суми в конкретната
банкова институция и след като не е сторило това, постановлението на публичния
изпълнител е влязло в сила така, както е постановено. При издаване на
постановлението по чл.121 ал.6 от
ДОПК публичния изпълнител
законосъобразно е продължил наложените преди това мерки, в предвидените по закон срокове
и съобразно правомощията си.
Извършените след това действия за
прекратяване на изпълнителното производство и
отмяна на наложените
обезпечителни мерки са неотносими към настоящия спор.
По тези съображения съдът намира,че обжалваното
решение се явява законосъобразно, поради което жалбата против него следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ТД на
НАП Велико Търново следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв., тъй като се
касае до административно производство без определен материален интерес.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.Г. ***
против РЕШЕНИЕ по жалба срещу постановление за продължаване действието
на наложени предварителни мерки №243/13.11.2019г. на Зам.-Директора на ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА
Г.И. Г. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО
сумата 100/сто/ лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
АДМ. СЪДИЯ: