Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 420
по описа за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ искането на Гомелската митница на Държавния митнически
комитет на Република Беларус и на Инспекция за данъци и събирания (приходи) на
Република Беларус за Гомелска област за ПРИЗНАВАНЕ
и ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение на
Съда на Централен район в гр. Гомел, Република Беларус, постановено на
03.09.2018 г. С него В.В.К. е бил осъден да плати митнически вземания от 19
279,68 беларуски рубли и 963,98 беларуски рубли държавна такса. Гомелската митница
е с адрес в гр. Гомел 246050, ул. „Интернационалная“ 30, Беларус. Инспекцията
за данъци и събирания (приходи) на Република Беларус за Гомелска област е с
адрес гр. Гомел 246050, ул. „Интернационалная“ 10а, Беларус. В.К. е с адрес ***,
ж. к. „*********[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищците
[3] Гомелската
митница на Държавния митнически комитет на Република Беларус (ГОМЕЛСКАТА
МИТНИЦА) и Инспекция за данъци и събирания (приходи) на Република Беларус за
Гомелска област (ИНСПЕКЦИЯ), са заявили в молбите си от 06.12.2018 г., че Съдът на Централен район в град Гомел, Република Беларус,
е осъдил ответника В.В.К. да плати 19 279,68 беларуски рубли митнически вземания
и 963,98 беларуски рубли държавно мито. Затова ГОМЕЛСКАТА МИТНИЦА моли съда да признае решението и да допусне изпълнението му на
територията на Република България в частта, с която В.К. е бил осъден да плати
19 279,68 беларуски рубли митнически вземания. ИНСПЕКЦИЯТА моли съда да признае
решението в частта, с която В.К. е бил осъден да плати 963,98 беларуски рубли
държавно мито.
2.
На ответника
[4] В.К. е подал молба, в която
твърди, че не са му били връчени преписи от исканията. Ответникът не прави искания и възражения (молба, л. 29).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[5] На 03.09.2019 г. Съдът на Централен
район в гр. Гомел, Република Беларус, е приел, че В.К. е причинил вреди на
бюджета на Република Беларус, като не е изпълнил задължение да заплати мито.
Затова съдът е осъдил ответника да заплати 19 279,68 рубли мита, както и държавна
такса от 963,98 рубли. Решението е влязло в сила на
19 септември 2018 г. (решението, л.7-11
и справка, л. 12-13).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
1.
По искането
[6] Между България и Беларус има сключен Договор за правна помощ по
граждански дела от 21.01.2007 г. Съгласно чл. 1 от Договора, той предоставя на
гражданите и юридическите лица правна защита на техните имуществени и лични
неимуществени права. Тези лица имат право да се обръщат към съдилищата на
другата договаряща страна, които са компетентни да разглеждат граждански дела,
при същите условия, както и гражданите на другата договаряща страна. Терминът "граждански дела"
означава също и дела, възникнали в резултат на стопански (икономически),
търговски, семейни и трудови правоотношения (чл. 1, т. 3 от договора).
[7] ГОМЕЛСКАТА МИТНИЦА и ИНСПЕКЦИЯТА искат да се признае и допусне
изпълнението на решение, с което ответникът е осъден да заплати мито и държавна
такса. И двете вземания са публични, т. е. не са граждански. Затова договорът
за правна помощ не се прилага към случая. Между двете страни няма други
договори, които да уреждат допускане изпълнението на решения за публични
вземания. Кодексът за международно частно право (КМЧП) е също приложим само за
частно-правни отношения, но не и за публични. Следователно българското право не
предвижда ред, по който да се признава и да се допуска изпълнението на решения
на чуждестранни съдилища, свързани с публични задължения. Ето защо искането е
неоснователно и съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[8] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска, но В.К.
не търси разноски, а той не е и направил такива. Затова съдът не присъжда
разноски.
Съдия: