Р Е Ш
Е Н И Е
759/18.4.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 17.04.2019
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1366 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.М.А., ЕГН
**********,***-0819-004762/ 25.10.2017 г. на Началник група към ОД МВР- Варна,
с -р ПП, с което на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в
размер на 300 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, необосновано
и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, визират се като
нарушени нормите на чл. 52 и чл. 57 от ЗАНН, оспорва се компетентността на
актосъставителя и на АНО и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.
Представител на органа издал НП,
не се явява в с.з.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 09.04.2017 г. около 17.50 часа в общ. *“ въззивника, управлявал л.а. Пежо
306 с рег.№ *. Той бил спрян за проверка от полицейските служители, при която
било установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Бил му съставен
АУАН, в които било посочено, че е управлява МПС със прекратена регистрация.
АУАН бил надлежно предявен на въззивника. След съставяне на АУАН материалите от
проверката били изпратени на РП - Варна за образуване на досъдебно
производство.
По отношение собствеността на
автомобила било установено следното:
Първоначална
регистрация на МПС - лек автомобил „Пежо 306" била с рег.№ номер на рама W37BD8A231152129 в
С"ПП"-ОДМВР София с рег.№* С договор за покупко-продажба от 29.12.2011г. с нотариална заверка на подписи
с рег.№7207/29.12.2011г. собственикът го продал на *. Не била заявена промяна в
регистрацията на автомобила. Бончева след известно време предала автомобила на
неустановени лица, ведно с регистрационните му табели и свидетелство за
регистрация част П. След известно време обаче * решила да бракува автомобила и
подала Заявление № 141204019135/28.11.2014г.,в
качеството й на пълномощник на собственика *, относно прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Пежо
306"
с рег.№ * с номер на рама VF37BD8A231152129. Ha същата дата 28.11.2014 г.* подала и декларация за снемане
от отчет на личния й лек автомобил „Пежо 306" с рег.№ СО 4267 АМ в сектор
„ПП"-ОДМВР гр.София, посочвайки в декларацията,че автомобилът ще бъде
съхраняван в имота й в гр.Враца,ул."*"№3. Но за тези си свой действия
не уведомила лицата, на които предала автомобила ведно с документите му за
собственост.
През лятото на 2013г. неустановен в хода на
проверката клиент посетил автосервиз в с* обл.* стопанисван от *. Той му предал
лек автомобил „Пежо 306" с рег.№* ведно
с ключ и свидетелство за регистрация част. П.Пейчев не разполагал с други
документи за автомобила, поради
което не направил постъпления за регистрацията му. Ползвал го за лични нужди
около една година, след което решил да го продаде. През 2014
г. се свързал с негов познат * и му предложил автомобила за продан, в случай, че
се появят купувачи. На 12.02.2014г* решила да го закупи автомобила и се
свързали се с *, който им посочил, че автомобила е собственост на негов приятел
живеещ в чужбина и не може прехвърли в момента собствеността, това можело да се случи
при завръщането му в страната. Между лицата не бил сключен договор за
покупко-продажба на МПС. На * били предоставени единствено свидетелство за регистрация част 2,
документи за преминат технически
преглед и платена застраховка „Гражданска отговорност". * ползвала
автомобила до 02.02.2017г., когато мъжът с който
живеела на семейни начала -*, продал автомобила на С.М.А.
***. При покупката на автомобила не бил сключван договор с нотариална заверка
на подписи. А. платил на *сумата от 1500 лв. и придобил владението над автомобила. Заедно с
автомобила А. получил и свидетелство за регистрация на МПС, талон за технически
преглед и платена застраховка „Гражданска отговорност". Била постигната
уговорка в последствие да се прехвърли документално автомобила.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да
обжалва НП, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка за отмяна на последното само на това
основание. При изследване на материално правната законосъобразност на НП обаче,
съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, поради
това, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е
извършил.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административно наказващият орган, като
нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящият случай по делото
безспорно се установи, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, собственост на друго лице, по път, отворен за обществено ползване,
след като регистрацията на това МПС била прекратена по искане на собственика.
Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал
регистрационни табели и документи за регистрация.
От изложеното дотук става ясно, че
са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се
приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил
наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени
и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което не било негова собственост, а било собственост на трето лице, а освен
това било и с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за
същото. По никакъв начин не се ангажираха доказателства лицето да е било
уведомено, че автомобила е бил спрян от
движение.
В конкретния случай при прекратяване
на регистрацията, компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл. 143,
ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Поставените регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че лицето е
притежавало надлежни документи за собственост и регистрация на автомобила и
гражданска отговорност. Липсата на субективна страна от състава на нарушението
по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно. Тук следва отново да се посочи, че всички
факти относно несъставомерност на деянието по чл.354
ал.2 от НК са посочени от прокурора в постановлението му за отказ да образува
досъдебно производство. Факти установяващи субективната страна на нарушението в
хода на адм.производство не са били събрани.
При така установеното става ясно, че
макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението
като несъставомерно, поради липса на субективна
страна. Липсват данни, че въззивника е знаел или предполагал, че автомобила е с
прекратена регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че
НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0819-004762/ 25.10.2017 г. на Началник група към ОД МВР - Варна, с-р ПП, с което на С.М.А., ЕГН **********
е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ при ВРС: