Решение по дело №9712/2020 на Районен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 261793

гр. Пловдив, 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.06.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9712 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Р.А.А.  за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1036.73 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 30.11.2015 г. до 20.12.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 152.67 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 30.11.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 232/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа  по 5 куб.м за двама обитатели. Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва ищецът да е предоставял услуги на ответника. Оспорва начина по който са начислени вземанията на ищеца. Оспорва твърдението, че липсвал водомер в процесния имот, доколкото наличието на такъв било посочено в карнета, поради което липсвали предпоставки за служебно начисляване на вода. Оспорва карнетите да са подписани от потребителя, респективно от негов представител. В карнетите липсвал подпис. Липсвало отчетени показания от водомера. Излагат се твърдения, че в случая било необходими ищецът да даде предписание към ответника за подмяна на водомера в писмена форма, каквото в случая липсвало. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 232/2020 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респективно липса на водомер/, с цена, възлизаща на претендираната стойност.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Видно от предстaвената по делото скица на имот в сграда, находящя се в *** /л.70/ е отразена като собствена, в Агенцията по вписванията, на Л. А..

Видно от удостоверение за родствени връзки на ответника Р.А. /л.92/ същият е с. и н. на Л. А. – починала. Като неин наследник Р.А. е придобил собствеността върху процесния имот, за който няма спор, че е водоснабден.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредбата N 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството.

Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.

В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.

Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба N 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Само при изключение, поради липса на водомер или неотстранена повреда по наличен водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, се допуска месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 /чл.25, ал.10/ от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.

В тежест на ищеца е да докаже, че са били налице предпоставките за служебно начисляване на количествата вода в процесния имот за процесния период, а именно, че в имота на ответника е констатирана липса на измервателно устройство.

От разпитания по делото свидетел С.М. /протокол от о.с.з. от 21.04.2021 г. л.82/ се установява, че същият не е констатирал липса на водомер в процесния имот за процесния период, а предполага такава, тъй като в карнетите така било записано. Свидетелят установява, че не е извършвал отчет, доколкото му е отказван достъп до имота. Още повече от свидетеля се установява, че в процесния имот има две къщи, за които има заведени различни партиди, като не знае коя конкретно е заведена  на ответника Р.А..

От показанията на свидетеля става ясно, че са били налице предпоставките за начисляване на потребление при условията на неосигурен достъп по реда на чл.46 от Общите условия на ищеца, при спазване на сътветната процедура за това, чрез съставяне на констативен протокол, подписан от един свидетел, съгласно чл.22, ал.4 от ОУ.

С оглед посоченото, съдът не може да приеме, че в имота на ответника е констатирана липса на измервателно устройство, неотстранена за целия процесен период.

 Това не се установява и от представените писмени доказателство. От представения карнет не става ясно защо е начислявано по 10 куб.м вода, поради каква причина, още повече поради липса на водомер. Не се установи и броя на обитателите в процесния имот – да са били, именно двама, поради което да е начислявано по 10 куб.м вода.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, изрично е оспорил в отговора на исковата молба твърденията на ищеца, че за процесния период са били налице предпоставки за служебно начисляване на количествата доставена питейна и отведена канална вода, както е оспорено твърдението, че в имота липсва водомер, предвид обстоятелството, че такъв е заведен в картотеките на ищеца. 

Предвид изложените съображения съдът счита, че искът за главница остана недоказан и като такъв ще се отхвърли.

Поради отхвърляне на главния иск като неоснователен, ще се отхвърли и акцесорния иск.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, право на разноски се пораждат за ответника, който е участвал в производството чрез особен представител и няма доказателства да е направил разноски.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. срещу Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че Р.А.А., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 1036.73 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 30.11.2015 г. до 20.12.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 152.67 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 30.11.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 232/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ