РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500334 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 25/13.02.2024 г. по гр.д. № 246/2022 г. на Радомирския районен съд е
отхвърлен предявеният от Р. Д. С. /А./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците Й. С. Д., В. И. Г., М. С. К., С. И. Д.,
Р. М. А. и В. М. Д., че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: 331/2599
ид. ч. от поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на **********, с
площ от 2599 кв. м. незастроен, представляващ имот с планоснимачен номер 200.142 по
кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.11.1969 г., при граници: имот
с планоснимачен номер 69064.02000141 - двор, землищна градина, имот с планоснимачен
номер 69064.02000143 - двор, имот с планоснимачен номер 69064.02000240 - улица, с реално
ползване на частта от имота с площ от 331 кв. м, попадащи в парцел *** в кв. *** по
дворищно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.12.1969 г., за
който имот са отредени парцел *** в кв. *** и парцел *** в кв. ***, като частта с площ от
331 кв. м попада в парцел *** в кв. ***, а останалата част от имота с площ от 1442 кв. м. е
извън регулация.С решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и по разноските
по делото.
1
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. А., чрез адвокат Б.
Б., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е порочно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излага съображения, че съдът не е обсъдил с необходимата
задълбоченост и прецизност както събраните по делото доказателства, така и направените
от ищците доводи и възражения. Намира, че атакуваното решение не отговаря на нито едно
от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК. Счита, че към решението са
изложени схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната
правораздавателна дейност на първоинстанционния съд като инстанция по съществото на
спора, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място с въззивнта
жалба се твърди, че при постановяване на съдебното решение, решаващият съд се е
отклонил от задължителната практика на ВКС. Правят се оплаквания, че съдът
незаконосъобразно и необосновано е приел, че направените искови претенции са
неоснователни. По подробно изложени аргументи се сочи неправилност на постановеното от
първата инстанция решение. Отбелязва се, че решаващият съд не е взел предвид
представените по делото нотариални актове, от които се установява, че Р. А. е собственик на
процесните имоти. На следващо място се сочи, че съдът не е взел предвид и депозирано от
А. заявление за изработване на подробен устройствен план – план за регулация за изменение
на действащия план на ***, както и на заявление за процедиране и одобрение на проекта. В
продължение с въззивната жалба са наведени твърдения, че районният съд не е направил
задълбочен и прецизен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели,
посочени от страните и се излагат подробни съображения в тази насока. По подробно
изложени аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска същото да бъде
отменено, като се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемите С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д., чрез адв. А. А., възразяват на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразяват становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Останалите въззиваеми Й. С. Д., В. И. Г., М. С. К. не изразяват становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички
събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за
установено следното:
С нот. акт за покупко - продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***,
дело № 131/2006 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Радомир, М.А.Б. и В. И. Б.
са продали на Р. Д. А. собствените си недвижими имоти, както следва: урегулиран поземлен
имот с площ по нотариален акт и по скица от 1100 кв. м, находящ се в **********, за който
съгласно одобрения със заповед № III-595/30.12.1969 г. регулационен план на **********, е
2
отреден парцел ***(***) за имот с планоснимачен номер ***(***) от кв. ***, с площ на
парцела по нотариален акт и по скица от 1100 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт:
улица, наследници на Й.Р., М.Р. и В.Б., а по графични данни (скица) границите на парцела
са: улица с ОК 113-100-25 (в момента - нереализирана), урегулиран поземлен имот ***, край
на регулацията, а зад него - собствен имот с планоснимачен номер *** и урегулиран
поземлен имот ***, всички от кв. *** по регулационния план на **********, ведно с
построената в този парцел паянтова жилищна сграда (къща), с площ от 50 кв. м и паянтова
второстепенна сграда (навес), с площ от 24 кв. м, както и незастроен неурегулиран поземлен
имот с планоснимачен номер ***(***), находящ се извън регулационния план на
**********, одобрен със заповед № III-595/30.12.1969 г., с площ от 1225 кв. м, при граници
(съседи) по нотариален акт: път, В. Б. и М.Б., В. И. Д., М. и Й. Д. и П.Й.Р. и при граници
(съседи) на този имот по графични данни (скица): имот с планоснимачен номер ***, край на
регулацията и зад него - собствен урегулиран поземлен имот *** от кв. *** и имот с
планоснишмачен номер ***, всички, находящи се в **********.
С нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №
364/2020 г., въз основа на извършена обстоятелствена проверка по реда на член 587 от ГПК
ищецът Р. Д. А. е признат собственик на следния недвижим имот, придобит въз основа
давностно владение, а именно: 331/2599 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в населената и
старозастроена част на **********, с площ от 2599 кв. м, незастроен, представляващ имот с
планоснимачен номер 200.142 по кадастралния план на селото, одобрен със заповед №
595/30.12.1969 г., при граници: имот с планоснимачен номер 69064.02000141 - двор,
землищна градина, имот с планоснимачен номер 69064.02000143 - двор, имот с
планоснимачен номер 69064.02000240 - улица, с реално ползване на частта от имота с площ
от 331 кв. м, попадащи в парцел *** (осми за имот с планоснимачен номер сто четиридесет и
трети) в кв. *** по дворищнорегулационния план на селото, одобрен със заповед №
595/30.12.1969 г., като за останалата квадратура от имота ищецът Р. А. се легитимира като
собственик по силата на нотариален акт № ***, том ***, per № ***, дело № *** от 2006 г. по
описа на нотариус М. Д. с район на действие РС - Радомир, за който имот са отредени парцел
*** в кв. ***, парцел *** в кв. ***, като частта с площ от 331 кв. м попада в парцел *** в кв.
***, а останалата част от имота с площ от 1442 кв. м е извън регулация.
С нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 328/1981 г.,
нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 329/1981 г., нот. акт за
собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 330/1981 г. и нот. акт за
собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 331/1981 г., ответникът Й. С. Д.,
Р. С. К., ответникът В. И. Г. и ответникът М. С. К. са признати за собственици по завещание,
при равни права (по 1/4 ид. ч. за всеки), на дворно място, застроено с три стопански сгради,
съставляващо парцел ***, кв. *** по регулационния план на ***, с площ от 1827 кв. м, при
граници: улица, крайна линия на регулационния план - от две страни, З.Б.Р., М.Л. и А.Б.Р..
Съгласно удостоверенията за наследници М.К. Д. е починал на *** г. и е оставил за
наследници ответниците С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д., а Р. С. К. е починала на *** и е
3
оставила за наследници ответниците С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д..
С нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение в
режим на съпружеска имуществена общност № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1105/1999
г., на основание чл. 483 ГПК (отм.) ответникът М. С. К. и Ц. Д. К. са признати за
собственици по давностно владение на масивна жилищна сграда със застроена площ от 35
кв. м, състояща се от сутерен с кухня и гараж и етаж с две спални, антре и тераса, построена
без строителни книжа в северозападната част на дворно урегулирано място, находящо се в
***, съставляващо парцел ***, кв. *** по регулационния план на селото, с площ от 1827 кв.
м, при граници: улица, от две страни - край на регулацията, З.Б.Р., М.Л. и А.Б.Р..
Съгласно техническата експертиза пред РС и придружаващите скици, касаещи
кадастралното и регулационното положение на имотите, със заповед № III-595/30.12.1969 г.,
е одобрен кадастрален и регулационен план на ***, ***. В кадастралния план са обособени
два имота с планоснимачни номера *** и ***. В разписният лист към този план, са
направени следните записи: за имот пл.№***: двор, собственик - А.Б.Р. документ за
собственост - насл.; за имот пл.№***: двор, собственик - С. Б. Р., документ за собственост -
насл. /Приложение №1 към СТЕ/. По регулационния план за тези имоти са обособени
самостоятелни парцели с номера: *** и *** в квартал ***. Със заповед №665 от 04.09.2019г.
на Кмета на община Радомир е одобрен Проект за изменение на ПУП - ПР /Подробен
устройствен план - план за регулация/ на УПИ ***, кв.*** по кадастралния и регулационен
план на ***, ***. С плана за регулация УПИ ***, кв.***, се разделя на два нови УПИ *** и
***, кв.***. В приложените по делото скица № 25/10.01.2019 г. и скица № 152/08.03.2022 г.,
издадени от Община Радомир, за собственик на УПИ *** и УПИ ***, е записан Р. Д. А. на
основание нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 131/2006 г. Според вещото
лице 331 кв. м от УПИ ***, кв. *** могат да се обособят като самостоятелен УПИ, при
специфични теренни и стопански условия съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, като при
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че наличието на такива
специфични условия и разрешението за обособяване на самостоятелен обект са от
компетентността на експертен съвет и на главния архитект на общината, като в случая
теренът е равнинен. Сочи и че процесните 331 кв. м попадат в УПИ ***. Процесните 331
кв.м., за които се води делото, не са оградени самостоятелно и на място няма видими белези,
които да обособяват процесните 331 кв.м.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
В практиката на ВКС последователно се приема, че произнасянето от съда по факт,
който не е бил надлежно въведен в предмета на спора, кумулира както нарушение на чл. 269
ГПК, така и на принципите за диспозитивното начало, състезателността и равенството на
страните в процеса. Значимите за всяко дело обстоятелства зависят от неговия предмет, а
съгласно закрепения в чл. 8 ГПК принцип на диспозитивното начало предметът на делото се
определя от страните. Всяка от тях посочва релевантните за правния спор факти и
обстоятелства, на които основава исканията и възраженията си и в съответствие с чл. 154,
4
ал. 1 ГПК ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване. При изграждане на
своите фактически и правни изводи съдът е ограничен от исканията и възраженията на
страните и събраните от тях доказателства. Спазването на чл. 236, ал. 2 ГПК – произнасяне в
предметните предели на спора, въз основа на въведени от страните факти и обстоятелства,
обезпечава правилността на решението. Съдът не може да основе решението си на
невъведени искания и възражения на страните, както и на факти, на които те не са се
позовали.
Видно от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и
последвалите уточнения и конкретизации на исковата молба е предявен установителен иск за
собственост, основан единствено на твърдения, че ищецът, който е собственик на
урегулиран поземлен имот, е придобил по давност реална част от съседен урегулиран
поземлен имот в резултат на владение, което е продължило в периода от 2006 г. до датата на
подаване на исковата молба, като в исковата молба липсват изрично заявени други каквито и
е да е твърдения и позоваване като фактическо основание /придобивен способ/ на
предявения иск за собственост. Въззивният съд приема, челипсва неяснота в
обстоятелствената част на ИМотносно претендирания придобивен способ- придобиване по
давност на реална част от съседен парцел /УПИ/, която да бъде отстранена от съдебните
инстанции.Регулационното положение на процесния имот в случая има значение единствено
с оглед правилната преценка на възможността ищецът да придобие реалната част от имота
на единствено заявеното фактическо основание /придобивен способ/- придобивна давност в
претендирания период, респективно за липсата на такава възможност или наличието на
законови пречки за това.
В случая давностното владение от ищеца за придобиване на собствеността се
претендира да е осъществявано от 2006 г. върху реална част от имот, включен в кадастрален
и регулационен план на ***, ***, одобрен със заповед № III-595/30.12.1969 г., и
предстявлаващ парцел, образуван при действието на ЗТСУ (отм.), респ. УПИ при действието
на ЗУТ. При действието на ЗТСУ (1.06.1973 г. -31.03.2001 г.) е налице законова забрана по
чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реална част от дворищнорегулационни
парцели /имоти, включени в границите на дворищно-регулиционните планове на населените
места/, при което е без значение факта дали ищецът или неговите праводатели са
осъществявали фактическа власт върху част от съседния им парцел *** с намерение да я
своят, защото такова владение /дори и да е установено, още повече, че давностното владение
се претендира от 2006 г./ не може да послужи за придобиване на тази реална част по давност
поради законова пречка за това.
Правилно районният съд е приел, че са неприложими чл. 181, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на
ЗТСУ (отм.), тъй като касаят случаите на изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ
(отм.) за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото действие е било
ограничено само до изтеклата до влизането в сила на ЗТСУ давност, какъвто не е
процесният случай.
След влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. се запазва тази регулационна и имотна
5
граница между двата съседни *** и ***, собственост на страните по делото, като няма
твърдения, нито данни, да е настъпила промяна в плана, касаеща тази граница /със заповед
№665 от 04.09.2019г. на кмета на община Радомир е одобрен Проект за изменение на ПУП -
ПР на собствения на ищеца УПИ ***, който се разделя на два нови УПИ *** и ***, кв.***/.
Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите
на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. По
приложението на чл. 200 ЗУТ в практиката на ВКС еднозначно се приема, че след влизане в
сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. - недопустимо е придобиване по давност на реална част от
урегулиран поземлен имот в урбанизирани територии, която не може да се урегулира
самостоятелно, а се присъединява към съседен урегулиран поземлен имот, дори и остатъка
от имота да отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ поземлените имоти в селата или частите от тях с
преобладаващ равнинен терен - следва да имат най-малко 16 метра лице и 500 кв. м.
повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-
малко 14 метра лице и 300 кв. м. повърхност. Съгласно изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза измерената на място процесна реална част е с повърхност 331кв. м.,
като данни за лице не са посочени. Установяването на това, че обектът на претендираното
право е самостоятелен е в тежест на ищеца. При възложената на ищеца доказателствена
тежест, липсват доказателства, а и твърдения, че процесната реална част от УПИ в кв. *** на
*** е в територия със специфични теренни и стопански условия, както и не е установено
улицата, на която се намира процесната реална част да е главна, заради които да е
приложимо изискването на чл. 19, ал.1, т.4, предл.2 от ЗУТ за минимално лице 14м и
минимална площ 300 кв. м. Липсата на първата предпоставка, която да обуслови
приложението на чл. 19, ал.1, т.4, предл.2 от ЗУТ се установява и от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, а досежно липсата на втората предпоставка – приложение
намира нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗУТ, разясняваща уличната мрежа в населени места и
селищни образувания, както и на липсата на ангажирани от ищеца доказателства,
установяващи вида и класа на граничещата със спорната реална част улица. Съгласно чл. 15,
ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, която е издадена на
основание чл. 75, ал. 4 от ЗУТ, улиците IV клас (главни улици) са улиците, обслужващи
транспортно централните зони на градовете с население над 30 000 жители и са основни за
транспортно-комуникационното обслужване на градовете с население до под 30 000 жители,
като за тях те са най-високият клас улици. Чл. 16, ал. 5 от посочената наредба изяснява, че в
селата улиците V клас (събирателни улици) са най-високият клас улици, освен в случаите на
чл. 76, ал. 2 ЗУТ. Горното иде да покаже, че в настоящия случай не може да се приеме за
категорично установено, че процесната улица е главна, което от своя страна да доведе до
приложението на чл. 19, ал.1, т.4, предл.2 от ЗУТ. Следователно за урегулирането на
спорната реална част, приложимо е изискването на чл. 19, ал.1, т.4, предл.1 от ЗУТ за
6
минимално лице от 16м и минимална повърхност 500 кв. м. Спорната реална част с площ
331 кв. м., намираща се в имота на ответниците, не отговаря на изискването на чл. 19, ал.1,
т.4, предл.1 от ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот с оглед изискването на чл.
19 ЗУТ за лице и повърхност, поради което не може да се придобие по давност от ищеца
съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
Не е налице възможност за придобиване по давност от ищеца на спорната реално
определена част и при приложение на изключението от забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ,
въведено с чл. 200, ал. 2 ЗУТ. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е предвидено изключение от правилото на
чл. 200, ал. 1 ЗУТ, но то се отнася само до случаите, при които част от поземлен имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т. е. при първоначално
урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти). В настоящия случай не
е налице хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, съгласно съдебната практика на ВКС по
правилното приложение на тази норма. Първо, след 2001 няма регулационен план за първа
регулация, който да е изготвен по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗУТ касателно двата имота на страните по
делото, и така няма придаваемо място от един имот към друг съседен имот по регулация,
защото имотите вече са урегулирани с РП от 1969 г. Второ, не е налице и хипотеза на чл. 15,
ал. 3 ЗУТ, защото не се твърди, нито има данни, страните доброволно да са сключили
предварителен договор за прехвърляне на спорната реална част. Следователно при
действието на ЗУТ ищецът не може да придобие по давност спорната реална част от
съседния УПИ ***, поради законова пречка, при което е без значение дали, и в какъв период
от време, той е осъществявал фактическа власт върху нея с намерение да я свои, и събраните
доказателства в тази насока не следва да се обсъждат.
Без значение е в процесния случай, че от ищеца е инициирано административно
производство за частично изменение на влязъл в сила ПУП-план за регулация, образувано
по заявление на ищеца с вх.№ *** от ***, подадено в Община, Радомир за изменение на
действащия план за регулация на ***, община Радомир, област Перник, в обхват част от
кв.***, с което се засяга и имот, в който ответниците притежават право на собственост.
Съгласно решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о. при
действието на ЗУТ присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се
извърши само по реда на чл.15 от същия закон- по общата воля на собствениците на съседни
имоти, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в П. и ЗРП, включително за
такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на
изискванията на чл.19 ЗУТ. Законът предвижда първоначално да бъде сключен само
предварителен договор и едва след като целяната от собствениците на съседни имоти
промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на
общата идея и предвиждане на П. и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен
окончателен договор за прехвърляне правото на собственост, каквито доказателства в случая
липсват.
7
В обобщение – урегулирането на съседните имоти на страните през 1969г. е
променило статута на имотите от неурегулирани в урегулирани поземлени имоти, като този
регулационен план е заварен от ЗТСУ и ЗУТ, в резултат на което проявление е намерила
забраната по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и впоследствие чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по
давност на реално определени части от такива имоти, които не отговарят на изискванията за
минималните размери по чл. 19 ЗУТ, както е в разглеждания случай. Установеното през 2006
г. от ищеца владение върху процесната реална част е ирелевантно, поради забраната по чл.
200, ал. 1 ЗУТ, като по гореизложените причини чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери
приложение, и следователно не може да се приеме, че фактическият състав на придобивната
давност е осъществен и завършен и ищецът е придобил по давност правото на собственост
върху процесната реална част от УПИ. Поради което и ищецът не установява, че е
собственик на заявеното основание придобивна давност върху процесната реална част от
УПИ и следователно предявеният иск по чл. 124 ГПК е неоснователен.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По отговорността за разноски:
Предвид резултата от обжалването, право на разноски имат само въззиваемите
страни. Разноски са доказани и претендирани единствено от въззиваемите С. И. Д., Р. М. А.
и В. М. Д., в размер общо на 1200 лева с ДДС за заплатено адв. възнаграждение, които
следва да им бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/13.02.2024 г. по гр.д. № 246/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Р. Д. С. /А./, с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на С. И. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Р. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. М. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата 1200 лв. с ДДС – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9