Определение по дело №224/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 323
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20225300500224
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Мост енерджи“ АД, ЕИК
**********, чрез пълномощника му адв. Й.Й., против Определение
№1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.№1764/2021г. по описа на Районен съд-
Асеновград, с което е обезсилена издадената по делото Заповед
№652/17.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК и „Мост енерджи“ АД е осъдено да заплати на Н.Р.Р. сумата от
1000 лв.- разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение в частта му за обезсилване на
заповедта за изпълнение, като се иска отмяната му в тази част. В случай,
че в посочената част същото бъде потвърдено, се иска намаляване поради
прекомерност на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата- Н.Р.Р. от гр. **********, ул.
„**********“ №*, ап.**, ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. М. Ч., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване.
Производството по ч.гр.д.№1764/2021г. по описа на Районен съд-
Асеновград е образувано по подадено от „Мост енерджи“ АД заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу Н.Р.Р.. Същото е било уважено и съдът е издал
поисканата от заявителя заповед за изпълнение. Тъй като срещу заповедта
е било подадено възражение от длъжника с разпореждане от 15.09.2021г.
първоинстанционният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е
предупредил, че при непредставяне на доказателства, че е предявил иска
в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилено.
Съобщението е било получено от заявителя на 30.09.2021г. и тъй като
същият не е представил доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземането си против длъжника, с обжалваното в
настоящото производство определение съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение и предвид направеното във възражението искане
от длъжника е осъдил заявителя да му заплати сумата от 1000 лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение.
В частта му за обезсилване на заповедта за изпълнение така
постановеното определение е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК искът за установяване
на вземането се предявява в едномесечен срок от получаване на
съобщението, а съгласно ал.5 когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение. В случая от представените с частната жалба
писмени доказателства се установява, че искът е бил предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, но няма спор, че по заповедното производство не
са били представени за предявяването му. В частната жалба се излагат
доводи, че преди да обезсили заповедта за изпълнение съдът бил длъжен
служебно да провери дали искът е предявен. Тези доводи са
неоснователни. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 на
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които изрично е
2
посочена настоящата хипотеза, когато законът задължава страната да
представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма
служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а
последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е
изпълнила процесуалните си задължения. Ето защо и при положение, че
заявителят не е представил в указания му срок доказателства за
предявяване на иска, то първоинстанционният съд правилно е обезсилил
издадената заповед за изпълнение, като не е имал задължение да извършва
служебна проверка дали искът е бил предявен. Предвид горното в
частта му за обезсилване на заповедта за изпълнение обжалваното
определение следва да се потвърди.
С оглед потвърждаване на определението за обезсилване на
заповедта за изпълнение следва да бъде разгледано направеното в
частната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение. В отговора на частната жалба е направено възражение
за недопустимост на същата в посочената й част, тъй като
жалбоподателят не бил представил списък на разноските. Това
възражение е неоснователно, тъй като непредставянето на списък на
направените разноски по чл.80 от ГПК е пречка за страната да оспорва
само присъдените в нейна полза разноски, за които е следвало да
представи списък, а не и разноските на противната страна. Ето защо
частната жалба срещу присъдените в тежест на жалбоподателя разноски
е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, тъй като
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
за подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за
изпълнение не е съобразено с фактическата и правна сложност на
процесуалното действие. В Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидена
хипотеза, която да обхваща процесуално представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на основание § 1 от ДР на
наредбата минималното възнаграждение следва да се определи по аналогия,
като се изходи от вида на самото процесуално действие. Според настоящия
състав на съда определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния
случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, следва да бъде извършено по правилата на чл.
3
6, т. 5, предл. последно от наредбата, а именно- подаването на "други молби",
като по тази норма минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50
лева. В заповедното производство упълномощеният представител на
длъжника Н.Р.Р., е извършил само едно процесуално действие- подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК . Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква
единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било
обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/ частично или
пълно изпълнение на задължението по заповедта/, какъвто не е настоящия
случай. Възражението по чл. 414 от ГПК се подава по образец, който се
връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за
изпълнение, а самото му съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава
възможност длъжникът лично и без особени затруднения и без да се налага
да ползва правна помощ да го попълни. При тези данни се налага извод, че
за процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в
полза на длъжника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв./петдесет лева/ на основание
чл. 6, т. 5 от Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид горното в частта му, с която „Мост енерджи“
АД е било осъдено да заплати на Н.Р.Р. разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 50 лв. обжалваното определение следва
да бъде отменено.
С оглед неоснователността на частната жалба срещу определението
за обезсилване на заповедта за изпълнение и направеното от ответната
страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати
направените разноски в производството по същата. Разноските на
ответната страна са в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение по частната жалба, от които с оглед частичното й
отхвърляне следва да се присъдят половината, а именно- 150 лв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.
№1764/2021г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с
която е обезсилена издадената по делото Заповед №652/17.08.2021г. за
4
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТМЕНЯ Определение №1059 от 05.11.2021г. по ч.гр.д.
№1764/2021г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с
която „Мост енерджи“ АД е осъдено да заплати на Н.Р.Р. разликата над
50 лв. до 1000 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мост енерджи“ АД, ЕИК **********, да заплати на
Н.Р.Р. от гр. *******, ул. „********“ №****, ап.***, ЕГН **********,
сумата от 150 лв.- разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5