Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе, 10 юни 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, 6-ти
състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря …… БИСЕРКА ВАСИЛЕВА……и в присъствието на
прокурора ……… ГЕОРГИ МАНОЛОВ….….. като
разгледа докладваното от ……… съдията ДИМИТРОВА ………
административно дело № 174…… по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203
и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба
от
„Мирела 5 и 5" ЕООД, представлявано от управителя Л.Д.В. срещу Патентно
ведомство на РБ, с която се претендира обезщетение за претърпяни от дружеството
имуществени вреди в общ размер на 1 000 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по НАХД № 5444/2018г. по описа
на Варненския районен съд и по КНАХД № 2663/2019г. по описа на Административен
съд Варна, с решението по второто, от които е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 138/30.10.2018г. на председателя на Патентното
ведомство.
В исковата молба се излагат
подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника. По отношение на имуществените вреди се сочи, че
в конкретния случай наказателното
постановление № 138/30.10.2018г. на председателя на
Патентното ведомство, с което е била наложена на дружеството имуществена
санкция в размер на 1000лв. е отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение. Сочи, се че пред двете инстанции,
„Мирела 5 и 5" ЕООД е било представлявано надлежно от упълномощения за
това адвокат А.Б.К. от АК-Пловдив, който е подал жалба срещу наказателното
постановление, писмени бележки пред въззивната инстанция, касационна жалба пред
Административен съд Варна и писмени бележки по касационното производство, като
по банков път за всяка инстанция му е заплащана сумата от по 500лв или общо
1000лв. Сочи се ,че към момента на оспорване на наказателното постановление и
произнасянето на касационния съд с окончателно решение, ЗАНН и НПК не са
предвиждали ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на
наказателни постановления /чл. 62, ал.З от ЗАНН /нова/ е обнародвана в
Д.В. бр.94/2019г„ е сила от 03.12.2019г./. Липсата на такава
уредба за присъждане на сторените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за
репариране на тези разноски по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, след като актът да е
отменен по съдебен ред, като е налице позоваване на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г., постановено по т.д.№ 2 от 2016г. на ОСС на двете колегии на
ВАС. Претендира се и законната лихва
върху претендираната главница от 1000лв., считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и
направените в хода на производството разноски.
Ответникът- Патентно Ведомство на РБългария взема отношение по иска с депозиран отговор,
като счита същият за неоснователен, недоказан по размер и недопустим. Алтернативно
се иска намаляване на размера и в отговора се излагат и съображения за
прекомерност и завишено адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за
юрисконсулско възнаграждение.
Прокуратурата счита, че искът е
допустим и частично основателен, като предлага да се присъди в полза на ищеца сума,
в размер на минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредба 1/
2004г.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор между страните, а се
установява и от приобщеното към доказателствата по настоящото дело АНД № 5444/2018г.
на РС-Варна, че с
Решение № 1515/25.07.2019г. е било потвърдено Наказателно постановление
№ 138 от 30.10.2018г., издадено от Председателя на Патентното ведомство на РБ,
с което на „Мирела 5 и 5" ЕООД е била наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева за нарушение по чл.81, ал.1, вр. с чл. 13, ал.2, т.2 и т.4
от ЗМГО. При осъществения касационен контрол на съдебния акт, Административен
съд Варна със свое Решение №2139/11.11.2019г. по КНАХД № 2663/2019г. го е
отменил и по същество - отменил е издаденото Наказателно постановление №
138/2018г. като незаконосъобразно. Решението на Административен съд -Варна е
окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му - 11.11.2019г
До издаването на наказателното постановление
се стигнало, след като АНО е възприел изцяло констатациите по съставения срещу
ищеца АУАН, че на 17.05.2018г. е използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 и т.4 ЗМГО знак сходен на
регистрираната по национален ред марка с рег. №93168 /комбинирана/,
регистрирана за услуги от класове 35 и 36 МКСУ, със срок на закрила до
13.01.2025г., без съгласието на притежателя на регистрираната марка- „МИРЕЛА“ЕООД.Със своето
решение районният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил
обжалваното пред него НП. При касационното производство състав на АдмС-Варна е
приел за основателна касационната жалба и отменил решението на РС-Варна и
вместо него постановил и отмяна на
наказателно постановление № 138/2018г. на Председателя
на Патентното ведомство на РБ, издадено срещу ищеца поради не установено по
безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.81 ал.1вр.чл. 13 ал.2
т.2 и т.4 ЗМГО
Процесуалната защита на ищеца пред
РС- Варна и пред АдмС- Варна е осъществявана от адв. А.Б.К. , за което в АНД № 5444/2019г.
на районния съд се и в касационното производство се откриват Пълномощни, като в
пълномощното пред касационната инстанция е посочено, че договореното
възнаграждение в размер на 500лв е било заплатено. Към исковата молба са
приложени относно осъщественото процесуално представителство
от адв.К. пред Районен съд-Варна и пред Административен съд-Варна, договори за
правна защита и съдействие, съответно с № 13678/20.11.2018г. /за процесуално
представителство пред PC-Варна
по обжалване на НП/ и с №30569/16.08.2019г. /за процесуално представителство
пред АС-Варна/. Видно от съдържанието на договорите, „Мирела 5 и 5" ЕООД
се е задължило да заплати на адвоката за всяка инстанция възнаграждение в
размер на 500 лева /или общо за двете инстанции - в размер 1000 лева/. Сумите
са платени по банков път съгласно
преводни нареждания за кредитен превод, издадени от дружеството - ищец, съответно
от 20.11.2018г. и 18.08.2019г.
При така приетото за установено от фактическа
страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
По допустимостта на предявения иск
От
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с
оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът
приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с
правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е
изложил твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно
постановление (отменено по съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради
което същият има качеството на надлежен ищец
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно на
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу правосубектен
и надлежен ответник – Патентно Ведомство
на РБългария- юридическо лице, а
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от Председателя
на Патентно ведомство на РБ
Административен съд - Русе
е и местно компетентен да разгледа правния спор /чл.133, ал.2 АПК/, като се има
предвид, че седалището на ищеца, по чието оспорване е било отменено НП е в
гр.Русе.
Към момента на оспорване на
наказателното постановление и произнасянето на касационния съд с окончателно
решение, ЗАНН и НПК не предвиждаха ред за присъждане на разноски в
производствата по обжалване на наказателни постановления /чл. 62, ал.З от ЗАНН /нова/ е обнародвана в
Д.В. бр.94/2019г и е сила от 03.12.2019г./. Липсата на такава
уредба за присъждане на сторените разноски при обжалване и отмяна на НП обаче
не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След
като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен или съдебен ред и след като в
тези производства ищецът е ползвал адвокатска защита, приложим е реда по ЗОДОВ/
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г., постановено по т.д.№ 2
от 2016г. на ОСС на двете колегии на ВАС, според което при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон/.
По основателността на предявения иск за
имуществени вреди
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва
да се установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни
действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които
представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно
налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден
отговор на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания.
Съгласно чл.
130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Според т. 1
от горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по
административно наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса
по обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска на това основание
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативновъзложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Следователно,
отмяната на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материалноправно основание по смисъла на
чл. 1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В
разглеждания случай то е налице.
От материалите по приложеното АНД № 5444/2018 г. по
описа на РС – Варна се установява безспорно, че с НП № 138/30.10.2018г. на
Председателя на Патентно Ведомство на РБ е наложена имуществена санкция от
1000лв. на основание чл.81 ал.1вр.чл. 13
ал.2 т.2 и т.4 ЗМГО, което е било отменено изцяло като незаконосъобразно след
двуинстанционен съдебен контрол.
Отмяната на
НП по съдебен ред обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията
по административно наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт.
С оглед на това
и съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно постановление е налице първата
от предпоставките по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за
претърпени имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски
за адвокат по повод оспорването на горецитираното наказателно постановление
пред Районен съд – Варна и пред АдмС-Варна .
Видно от протоколите от съдебни заседания на
по делото на РС – Варна и АдмС-Варна, в съдебното производство ищецът е бил
представляван от адвокат-пълномощник Атанас К. при АК – Пловдив, който е подал
жалба срещу наказателното постановление, писмени бележки пред въззивната
инстанция, касационна жалба пред Административен съд Варна и писмени бележки по
касационното производство. Това е станало на база изрични пълномощни,приложени
по делата.
Съобразно ТР
№ 6/2012 г. на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Във връзка с осъщественото процесуално
представителство от адв.К. пред Районен съд-Варна и пред Административен
съд-Варна, дружеството е сключило с него за всяка от двете инстанции договори
за правна защита и съдействие, съответно с № 13678/20.11.2018г. /за процесуално
представителство пред PC-Варна
по обжалване на НП/ и с №30569/16.08.2019г. /за процесуално представителство
пред АС-Варна/. Видно от съдържанието на договорите, „Мирела 5 и 5" ЕООД
се е задължило да заплати на адвоката за всяка инстанция възнаграждение в
размер на 500 лева /или общо за двете инстанции - в размер 1000 лева/. Сумите
са платени по банков път /както е договорено/, съгласно преводни нареждания за
кредитен превод, издадени от дружеството - ищец, съответно от 20.11.2018г. и
18.08.2019г. В първото нареждане като основание за плащане е посочен договор за
правна защита № 13678 от 20.11.2018г., а във второто - договор за правна защита
№ 30569 от 16.08.2019г., т.е. именно договорите, сключени с адвокат К. за
процесуално представителство пред ВРС и АС-Варна по оспорване на процесното НП.
Датите на договорите за правна помощ напълно кореспондират с датите, на които е
извършено плащането по тях. Договорите са сключени непосредствено преди
периодите, в които е била извършена съответната работа, възложена на адвоката,
свързана с предметния обхват на всеки един от тях. Процесуалното
представителство се осъществява по силата на упълномощаване, а договорът между
клиента и адвоката касае облигационното отношение, досежно извършената услуга и
дължимото за нея възнаграждение. При това положение липсват пречки,
доказателства за извършените разноски в хода на административно-наказателното
производство и техния размер да бъдат представени в хода на настоящото исково
производство, в което е заявена претенция за тяхното заплащане под формата на
обезщетение /така в решение № 15048/05.12.2018г. по адм.д.№ 10326/2018г. на
ВАС, трето отд./.
В конкретния случай видно от договорите за
правна помощ и преводните нареждания, в производството по обжалване на наказателното
постановление е осъществено процесуално представителство от страна на адв.К.,
на който „Мирела 5 и 5" ЕООД е заплатило възнаграждение в общ размер на 1
000 лева. Независимо, че договорите за правна помощ и съдействие не са
приложени по делата /НАХД № 5444/2018г. и КНАХД 2663/2019г./, същите са от
кочан и съдържат нужните атрибути като страни, предмет, договорено
възнаграждение и начин на плащане. Двата договора безспорно са били налични към
посочените в тях дати на сключването им /20.11.2018г. и 16.08.2019г./, като се
има предвид, че дружеството е заплатило по банков път на адвоката договорено
възнаграждение съответно на 20.11.2018г. и 18.08.2019г. и в платежните
документи тези договори изрично са цитирани като основание за плащането.
В този смисъл по делото безспорно се
установява извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение, което
представлява причинена му вреда, доколкото плащането намалява фактически
неговото имущество, а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията
си за разноски в административнонаказателното производство пред съда с оглед
действащата към него момент редакция на чл.63 ЗАНН– т.е. налице е и втората
изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието на
третата предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените
вреди и отменения като незаконосъобразен акт на администрацията.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в
производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско
възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и
адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът
за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно
издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. А разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и
закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при
съдебното оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на
администрацията.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
ВАС, съдът намира, че по делото е доказана и последната изискуема предпоставка
по чл. 1 от ЗОДОВ.
Искът,
предявен от „ Мирела 5 и 5” ЕООД седалище Русе за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление, се явява
доказан както по основание, така и по размер. Въпреки, че
плащането на разноските е доказано извършено, съдът дължи съобразяване с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, и
своевременното направено възражение за прекомерност.
Съдът не
споделя довода за прекомерност на договореното възнаграждение, респ. за
необоснованост на размера на претендираните вреди по съображения, че
производството пред районния съд и АС – Варна по повод оспорване на НП не се
отличават с явна и фактическа сложност.
Договорите
за правна помощ са сключвани и адвокатските възнаграждения са заплащани
съответно на 20.11.2018г. и 16.08.2019г. - при действието на редакцията на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действала до 15.05.2020г. с отмяната на изменението й, обнародвано в Д.В.
бр.28/2014г. Съгласно чл.18, ал.2 от нея в посочената редакция, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е не по-малко от 300 лева. Следва изрично
да се отбележи, че по аргумент от чл.195, ал.1 от АПК, отмяната на подзаконов
нормативен акт, какъвто е коментираната наредба има действие за
напред - такъв административен акт се счита за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, с което е постановена
отмяната му. Това означава, че са
несъстоятелни твърденията на ответника относно минималния размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 100 лева, изчислени съобразно редакция
на наредбата, която не е била действаща към датата на договарянето и
заплащането им. Нещо повече, преценявайки действителната фактическа и правна
сложност на въззивното и касационно производство, за които е заплатено
възнаграждение по 500 лева в полза на адв.К., съдът не счита за прекомерно по
смисъла на чл.78, л.5 от ГПК. Процесуалният представител е изготвил подробни и
мотивирани жалби пред Варненския районен съд и пред Административен съд Варна,
като е депозирал и писмени бележки по всяко от делата. Наред с това следва да
се отчете и сложността на самия правен спор, касаещ прилагането на специфична и
нелека правна материя - Закона за марките и георграфките означения, по който е
била наложена имуществената санкция. Нужно е да се отбележи и обстоятелството,
че уговореният размер на адвокатските възнаграждения не надвишава прекомерно
предвиденият такъв по Наредбата в относимата й редакция, т.е. размерът на
заплатените такива е по-малък от двукратния размер на минималния предвид
фактическата и правна сложност на делото, трите отлагания, назначаването на
експертиза, което обосновава извод за съразмерност на претърпените вреди и претендираното
за тях обезщетение в настоящото производство. Основателна е и претенцията за
дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба 13.03.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
За разноските
Предвид
изхода на спора, своевременно заявената претенция с представен списък на
разноските и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и
направените и доказани в настоящото съдебно производство разноски. В тази
връзка се претендират 300лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020г.–
заплатен хонорар за адвокатска защита и съдействие (л. 14 от делото) и
25лв-д.т.
Неоснователен
е доводът на ответника относно недължимостта на претендираните от
ищеца разноски по настоящото производство, тъй като ответникът не бил дал повод
за завеждане на делото. По аргумент от чл.78, ал.2 ГПК, вр. с чл.144 АПК,
ищецът не би имал право на разноски единствено ако кумулативно
са налице следните две условия: да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. В случая двете условия не са налични - липсата на предвидена в
ЗАНН възможност за присъждане на разноски не означава, че ответникът не е дал
повод за завеждане на настоящото дело по чл.1 от ЗОДОВ /същият нито е предложил
заплащане на сторените от ищеца разноски в производството по ЗАНН, нито е
заплатил такова/, а признание на иска същия не е направил, напротив - оспорил
го е с отговора на 9 страници, като е претендирал недопустимост и
неоснователност. Платеният размер е в минимално предвидените размери в чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
На основание чл.
203 от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Патентно ведомства на Република
България-София ул.Д-Р Г.М.Димитров“ 52 Б да заплати на „ Мирела 5 и 5“ ЕООД ЕИК
********* , гр.Русе ,ул. „Цар Освободител“ № 72 вх.1 ет.3 ап.6,представлявано
от управителя Л.Д.В. сумата 1000,00
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 138 от 30.10.2018 г. на Председателя на Патентно ведомство на
РБ, ведно със законната лихва считано от 13.03.2020г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Патентно ведомства на
Република България-София ул.Д-Р Г.М.Димитров“ 52 Б да заплати на „ Мирела 5 и
5“ ЕООД ЕИК ********* , гр.Русе ,ул. „Цар Освободител“ № 72 вх.1 ет.3
ап.6,представлявано от управителя Л.Д.В. сумата 325,00 (триста двадесет и пет )
лева– разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия: