Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 3054/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.И.П., ЕГН: **********,***,
депозирана чрез пълномощник – адв. Е.Т. от Адвокатска колегия гр. София, срещу мълчалив
отказ на Кмета на район „Приморски“ при Община – Варна, по подадено заявление
вх.№ АУ086423ПР/02.09.2019 г. за изменение на ПУП на м. „Св. Никола“ по
отношение на собствения му недвижим имот идент. №10135.2526.1370.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, като се поддържа, че същият е
постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Иска се
отмяна на твърдяния мълчалив отказ и връщане на преписката за издаване на акт
по реда на чл.135 от ЗУТ. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Е.Т. ***, която поддържа жалбата по подробно изложените в
нея основания, доразвити в пледоария по същество и писмени бележки. Пледира за
прогласяване нищожността на оспорения мълчалив отказ и моли преписката да бъде
изпратена по компетентност на Главен архитект на район „Приморски“ за
произнасяне, като бъде определен срок за това и претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът - Кмет на район „Приморски“ при
Община-Варна, не изразява становище по жалбата. По делото е представен отговор
по жалбата, депозиран от главен юрисконсулт И.С., в качеството й на пълномощник
на Главен архитект на Община Варна, която не е представила доказателства за
процесуално представителство спрямо ответника по делото.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало
по депозирано Заявление вх.№ АУ086423ПР/02.09.2019 г. от жалбоподателя П.И.П. в
качеството му на собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2526.1370, с
адрес: гр. Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, м. „Свети Никола“, с което е
поискано Кметът на район „Приморски“ при Община-Варна, на основание чл.133, чл.134
ал.1 и ал.2, чл.135 и чл.136, вр. чл.128 от ЗУТ и §8 ал.1 от ПР на ЗУТ, да
издаде разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ с обхват ПИ ид.№
10135.2526.1370, представляващ УПИ 1370, кв. 41 по плана на м. „Св. Никола“,
гр. Варна. Към заявлението оспорващият е приложил копия от следните документи: нотариален
акт № 180, том ІІ, рег.№ 10540, дело № 380/2002 г.; скица № 15-288977/02.04.2019
г.; Заповед № Р-172/28.12.2004 г. на Кмета на район „Приморски“; виза №
94-П-125/06.04.2005 г.; решение по адм. дело № 2722/2007 г. по описа на
Административен съд – Варна; Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012 г. на Областен
управител на област Варна; платежно нареждане за платена такса от 30.08.2019
г.; обяснителна записка.
След подаване на заявлението, същото е
било разгледано от ЕСУТ при Община-Варна по протокол № 35/01.10.2019 г., който
след подробно обсъждане на фактите по случая по т.15 е взел решение да отложи
разглеждането на същото, тъй като не са изтекли сроковете по чл.208 от ЗУТ.
До изтичане на срока по чл.135 ал.3 от ЗУТ
не е налице произнасяне от страна на административния орган.
По делото е представена и приобщена административната
преписка в цялост. Приобщена е и Заповед № 4785/25.11.2015 г. на Кмета на
Община-Варна, съгласно която последният предоставя своите функции по ЗУТ на
Главен архитект на Община-Варна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Административен съд - Варна, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че
се обжалва мълчалив отказ по чл.135 ал.3 от ЗУТ, за който са приложими
специалните разпоредби на ЗУТ. Срокът за произнасяне от органа по чл.135 ал.3 от ЗУТ е 1-месечен от датата на постъпване на заявлението и е изтекъл на 02.10.2019
г. След
изтичането на този срок (т.е. от 03.10.2019 г.) започва да тече 14-дневния срок
по чл.215 ал.4 от ЗУТ за оспорване на мълчаливия отказ. Този срок е изтекъл на 17.10.2019
г., на която дата е входирана и жалбата. Предвид изложеното, жалбата е подадена
в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – е
и основателна.
Предмет на обжалване е мълчалив отказ на
кмета на район „Приморски“ при Община Варна да се произнесе по Заявление вх.№ АУ086423ПР/02.09.2019
г. да допусне изменение на ПУП-ПР с издаване на мотивирано предписание по
чл.135 ал.3 от ЗУТ в обхват недвижим имот ид. № 10135.2526.1370, УПИ 1370,
кв.41 по плана на м-ст „Св. Никола“, гр.Варна. Анализът на описаната фактическа
обстановка подкрепя формираното от жалбоподателя твърдение за наличие на
мълчалив отказ по подаденото искане за одобряване на изменение на ПУП. Съгласно
текста на чл.58 ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ
да се издаде актът. От друга страна в нормата на чл.135 ал.3 от ЗУТ е указано,
че срокът за произнасяне на кмета е 1-месечен от постъпване на заявлението за
изменение на ПУП. Този срок е инструктивен и компетентният административен
орган може да се произнесе и след него, но изтичането му има значение за начало
на срока за обжалване на мълчаливия отказ. Този срок съгласно специалната норма
на чл.215 ал.4 от ЗУТ е 14-дневен. В случая не намира приложение общата норма
на чл.149 ал.2 от АПК предвиждаща едномесечен срок за обжалването на мълчаливия
отказ от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се
произнесе. Уредбата на АПК е неприложима, доколкото в ЗУТ е предвиден специален
срок за оспорване на актовете по този закон. С оглед на посочените факти и
правни доводи, съдът счита, че в случая е налице формиран мълчалив отказ по
подаденото заявление от 02.10.2019 г., тъй като в 1-месечният срок по чл.135
ал.3 от ЗУТ (т.е. до 02.11.2019 г.) от постъпване на заявлението, компетентния
орган не се е произнесъл изрично.
По своята същност мълчаливият отказ
представлява бездействие на административния орган, когато той има задължение
да се произнесе по направено пред него искане в законоустановен срок и той е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, напълно
приравнен към изричния отказ, тъй като не представлява само липса на
волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с
посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият
подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата
законосъобразност на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи
претендираното право. Съгласно разпоредбата на чл.134 ал.2 от ЗУТ, влезлите в
сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по
ал.1, и на основанията, посочените в разпоредбата на ал.2. От формулировката на
чл.134 ал.2 от ЗУТ става ясно, че в тази разпоредба са изброени самостоятелни
основания за изменение на ПУП, освен предвидените в алинея първа на същия
текст.
Видно от представените писмени
доказателства по административната преписка, жалбоподателят П.И.П. се
легитимира като собственик на ПИ ид. № 10135.2526.1370, съобразно представените
нотариален акт № 180, том ІІ, рег.№ 10540, дело № 380/2002 г.; скица №
15-288977/02.04.2019 г. Следователно същият е сред лицата по чл.131 от ЗУТ и
има правен интерес да подаде заявление по чл.135 ал.1 от ЗУТ. Ведно със
заявлението си, същият е приложил изискуемите по закон документи, както и
доказателства за платена такса.
При служебна проверка за
законосъобразността на оспорения мълчалив отказ при условията на чл.168 от АПК
на всички основания по чл.146 т.1-5 от АПК, съдът констатира следното:
Съобразно чл.135 ал.1 от ЗУТ, компетентен
да се произнася по искания за изменение на устройствените планове е Кметът на
Община-Варна. Видно от съдържанието на т.2.4 от Заповед № 4785/25.11.2015 г. на
Кмета на Община-Варна последният предоставя своите функции по ЗУТ на Главен
архитект на Община-Варна – на основание чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ да разрешава,
съответно да отказва да се изработват проекти за изменение на подробни
устройствени планове.
При това положение настоящият състав на
Административен съд – Варна намира, че в настоящия случай е налице мълчалив
отказ, формиран от административен орган при липса на компетентност. Това
обстоятелство е признато и от страна на ответника с писмена молба, депозирана
със с.д. № 1483/30.01.2020 г. по делото. С процесното заявление жалбоподателят
е поискал от Кмета на район „Приморски“ изменение на ПУП, което съобразно
чл.135 от ЗУТ е в правомощията на Кмета на Община –Варна, а в настоящия случай
на Главен архитект на Община-Варна, съгласно горецитираната заповед. След като
е установил, че не е компетентен да се произнесе по така постъпилото до него
заявление, вместо да иска становище от ОбЕСУТ, което не е задължителен елемент
от процедурата по чл.135 от ЗУТ, Кметът на район "Приморски" при Община
Варна е бил длъжен по силата на чл.31 ал.2 от АПК да препрати незабавно
преписката, образувана по заявление на П.И.П. с вх. № АУ086423ПР от 02.09.2019
г. на Кмета на община Варна, респ. на Главен архитект на Община –Варна. По
делото няма данни това да е било сторено. Предвид изложените по-горе
съображения, формираният мълчалив отказ от Кмета на район "Приморски"
е нищожен, поради липса на материална компетентност. Такъв щеше да бъде и
изричният отказ, ако беше постановен от него.
Некомпетентността на органа, формирал
оспорения мълчалив отказ, е най-тежкият порок, който не би могъл да бъде
саниран не само в хода на административното производство, но и изобщо – поради
това той повлича нищожността на оспорения акт и безалтернативно налага
обявяването му за такъв.
С оглед разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, след като съдът обяви нищожността на административен акт, в случая
обективиран в мълчалив отказ, когато естеството на въпроса не позволява
решаването му от съда, следва да се изпрати преписката на компетентния административен
орган (Главен архитект на Община Варна) за провеждане на административната
процедура по чл.135 от ЗУТ и произнасяне с административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите
на настоящото съдебно решение. Съгласно чл.174 от АПК когато задължи органа да
издаде административен акт, съдът определя и срок за това. В случая срокът е
посочен в специалния закон – чл.135 ал.3 от ЗУТ и следва да бъде 1-месечен,
считано от датата на получаване на решението.
Предвид установената нищожност, съдът не
намира за необходимо да излага мотиви по съществото на спора, нито да разглежда
подробно останалите релевирани от жалбоподателя оплаквания.
С оглед изхода на спора, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Ответникът не е
направил възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в претендирания
размер. Предвид
изложеното, Община Варна, в качеството й на юридическо лице, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски по представения списък в
размер на 2410 лв. (ДТ 10 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2400
лв.).
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН мълчалив
отказ на Кмета на район „Приморски“ при Община – Варна по подадено от П.И.П. заявление
вх.№ АУ086423ПР/02.09.2019 г. за изменение на ПУП по отношение на собствения му
недвижим имот ид. № 10135.2526.1370, УПИ 1370, кв.41 по плана на м-ст „Св.
Никола“, гр. Варна.
ИЗПРАЩА
преписката
на Главен архитект на Община-Варна по компетентност за произнасяне, съобразно
мотивите на настоящото съдебно решение, по подаденото от П.И.П. заявление вх.№
АУ086423ПР/02.09.2019 г. за изменение на ПУП на м. „Св. Никола“ по отношение на
собствения му недвижим имот ид. № 10135.2526.1370, като му ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен
срок, считано от датата на получаване на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община - Варна да
заплати в полза на П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2410 (две хиляди четиристотин и десет) лв.,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: