Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 03.04.2019г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на пети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря В.Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 30 по описа за 2019
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.И.Д. , депозирана чрез адв. С.С.от АК – гр.
Шумен,със съдебен адрес *** срещу Заповед № 18-0869-001253 от 26.12.2018г. на
ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, при
ОД на МВР – гр. Шумен, с която на Ж.И.Д.
, осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, на не повече от 18 месеца,считано от
25.12.2018год.”
Жалбоподателят релевира доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради материална незаконосъобразност,съществено
нарушение на административно производствените правила и несъобразяване с целта
на закона.На първо място,в жалбата си оспорващият излага,че нито от АУАН,нито
от заповедта става ясно как е установено авторството на описаното нарушение при
положение,че на посочената в АУАН дата,час и място жалбоподателят не е
управлявал соченият в акта лек автомобил и в този смисъл нямал качеството на
водач на МПС по смисъла на легалната дефиниция по пар.6 т.25 от ДР но ЗДвП.
Релевира довод за допуснато противоречие между фактическото описание на нарушението
и правната му квалификация,дадена в АУАН и в обжалваната заповед,съставляващо
съществено процесуално нарушение,доколкото в АУАН с.д.№526831/25.12.2019год. е
посочено,че отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и му е издаден талон за медицинско изследване,а в
заповедта,освен отказа му за изпробване с техническо средство за употреба на
наркотични вещества е посочено,че отказва да даде кръв за изследване с
издадения му талон за медицинско изследване.От друга страна,в АУАН е посочено,че
отказал да бъде изпробван с техническо средство,а в заповедта,с цитиране
съдържанието на чл.174 ал.3 от ЗДвП се сочи допълнително,че не изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози,като деянието му е
квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗдвП. Счита още, че неправомерно
административният орган издал срещу оспорващия две заповеди за прилагане на ПАМ
за едно и също нарушение,доколкото с друга Заповед за прилагане на
ПАМ№18-0869-001251/26.12.2018год. е санкциониран за това,че на 25.12.2018год.
около 03.15ч. в гр.Шумен, като водач на управлявания от него л.а. Фолксваген голф с рег.№Н 0798 отказал да
бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 за наличие на алкохол в
издишания въздух и му е издаден талон за медицинско изследване,което деяние е
квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.Доколкото в разпоредбата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП е предвидена отговорност за водач на МПС,който откаже да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества,в състава
й се съдържало само едно нарушение-отказ на водача да бъде изпробван за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.В този
смисъл,като издал две заповеди за едно и също нарушение,административно наказващият
орган нарушил правилата на административното производство и постановил
актове,явяващи се материално незаконосъобразни и несъобразени с целта на
закона. По тези съображения отправя искане за отмяната на процесната заповед. В
съдебно заседание се представлява от адв.Ст.Стойчева, която поддържа
предявената жалба.В представено по делото писмено становище с рег.№ДА-01-760 от
12.03.2019год. доразвива подробно изложените в жалбата доводи по съществото на
спора.
Ответникът, ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР – гр.
Шумен,в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.,която оспорва
жалбата като неоснователна. Депозира писмени становища с рег.№ДА-01-293 от 28.01.2019год. и рег.№ДА-01-737/11.03.2019год. ,допълнено с
писмено становище с рег.№ДА-01-844/20.03.2019год. ,в които излага подробно
съображенията си по съществото на спора,съобразно които счита,че обжалваната
заповед е издадено от компетентен
орган,в законоизискуемата форма,в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, при спазване на административно производствените правила и в съответствие
с материалния закон с целта на закона.Предвид изложеното заявява, че
оспорването е неоснователно и предявява искане за присъждане на деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед №18-0869-001253 от
26.12.2018г. на ВПД Началник сектор
„Пътна полиция“, при ОД на МВР – гр. Шумен, на
Ж.И.Д. ,на осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, на не повече от 18
месеца,считано от 25.12.2018год.” Като
фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д 526831/25.12.2018г.
против Ж.И.Д., за това че на 25.12.2018г., около 03.15 часа, в гр.Шумен,на
кръстовището на ул.“Цар Освободител“ и ул.“Янтра“,в посока паркинга на блок 69,
управлява лек автомобил-МПС-Фолксваген Голф с рег.№Н 0798,собственост на Я.Ц.с
ЕГН **********,като при осъществена
проверка от полицейски служители-Е.С.Б.-мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен и П.С.П.-свидетел
при съставяне на акта, водачът Д. категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARJF -0023 за употреба на наркотични вещества. В 03.25ч. е
издаден талон за медицинско изследване№0030281,видно от който водачът е отказал
да даде кръв за изследване като органите приели, че водачът е нарушил чл. 174,
ал. 3,предл.2 от ЗДвП.
По повод тези констатации на органите на
МВР и съобразявайки издадения срещу Ж.И.Д. АУАН, В.Е.Г.на длъжност ВПД Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, упълномощен със Заповед на директора
на ОДМВР – Шумен № 372з-2222/10.07.2018г. издал процесната заповед за налагане
на ПАМ.Жалбата е връчена на Д. на
07.01.2019год.,видно от положения на разписка за връчване подпис.
Недоволен от постановената заповед,с
жалба с рег.№ДА-01-174/17.01.2019год. по описа на ШАдмС,жалбоподателят я
обжалва пред Административен съд-Шумен в законоустановения срок.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни
за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
При извършената на основание чл. 168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК,
съдът намира, че той е издаден от компетентен орган и в установената от закона
форма, при спазване на процесуалноправните правила , в съответствие на
материалния закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по делото
са приложени Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи
за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата и удостоверение
рег.№372000-2867/11.02.2019г.,изд. от сектор “Координация,административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД но
МВР-Шумен,от което се установява,че инспектор В.Е.Г.е временно преназначен на
длъжност „Началник сектор Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Шумен,считано от 03.12.2018год. и към 28.12.2018год. /датата на издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ/ не е бил в платен годишен отпуск
или в отпуск поради временна нетрудоспособност. Сред доказателствения материал
е приобщена и Заповед № 372з-2222/10.07.2018г. на директор на ОДМВР – Шумен, съгласно
т.1.3 от която която Началник сектор
„Пътна полиция“ или длъжностно лице, определено със заповед да го замества или
да изпълнява функционални задължения на началник сектор „ПП“-Шумен са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1 /б „а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“,“ж“/, т.2/б.
„а“,“б“,“в“,“д“,“е“,“ж“,“и“,“к“,“л“,“м“,“н“/,т.2а /б.“а“ ,“б“/,т.4 и т. 5,
б. „а” от ЗДвП, от което следва, че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Д526831
/25.12.2018г., като са описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че
оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на
фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. Посочено е, че заповедта се издава на
основание чл. 171, т. 1, б.„б” от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало
МПС, като отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнило
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което съдът намира
административния акт за мотивиран.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. В тази връзка, съдът не споделя твърдението на
оспорващия, че е допуснато съществено противоречие между фактическото описание
на нарушението и правната му квалификация,дадена в АУАН и в оспорваната
заповед,съставляващо съществено нарушение на административно производствените
правила,обуславящо отмяна на обжалваната заповед.Действително, в АУАН №Д
526831/25.12.2018год. е посочено,че на посочените в акта дата,час и място
жалбоподателят управлява лек автомобил с посочена регистрация,собственост на
друго лице,като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000
с фабричен№ARJF-0023 за употреба на наркотични вещества и му е издаден талон за
изследване№0030281,а в оспорената заповед за прилагане на
ПАМ№18-0869-001253/28.12.2018год. освен отказа за изпробване с техническо
средство-Дръг тест с гореупоменатия фабр.номер за употреба на наркотични
вещества е посочено,че видно издадения му талон за изследване с горупоменат в
АУАН номер,водачът отказал да даде кръв за изследване. С направеното в заповедта допълнение по никакъв начин не е допуснато твърдяното от оспорващия
противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в заповедта ,тъй като и в
двата акта нарушението е подробно описано по напълно идентичен начин,като са
вписани както вида и фабричния номер на техническото средство-Дръг тест за
употреба на наркотични вещества,с който Д. отказал да бъде тестван,така и
номера на издадения му талон за медицинско изследване.Именно от съдържанието на
последния,към който препращат и АУАН и обжалваната заповед се установява
отказът на Д. да даде кръв за изследване,удостоверен с подписа на медицинско
лице-дежурен лекар.Единствената разлика при описанието на нарушението в АУАН и
в заповедта е тази,че в постановената заповед за прилагане на ПАМ,освен че е
вписан номерът на издадения на водача талон за изследване е вписан и резултатът
от същия,извод ,който може да бъде изведен от самия талон към който препращат и
двата акта.Не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие между
фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация в АУАН и
в заповедта.
Заповедта
е издадена въз основа на направените в акта фактически установявания, които не
са опровергани в съдебното производство.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,вследствие
на което доказателствената тежест за установяването на фактическа
обстановка,различна от тази в АУАН е на жалбоподателя.Описаните в акта за
установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания
по смисъла на чл.59 т.4 пр.1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ.В случая жалбоподателят не е оборил по надлежния ред
доказателствената тежест на съставения АУАН,според който именно той е
управлявал МПС с посочен в акта регистрационен номер,след което е отказал да
бъде изпробван с техническо средство-Дръг тест 5000 за употреба на наркотични
вещества и техните аналози и отказал да получи талон за медицинско изследване.В
протокола за медицинско изследване№0030281 от 25.12.2018год. служителят П.С.П.
е удостоверил с подписа си отказът на проверяваното лице / да го подпише,да го
получи,да избере един от двата способа за изследване за употребата на
наркотични вещества-с Дръг тест 5000 с фабр.№ ARJF-0023 или кръвна проба за медицинско и химическо изследване
наличието на наркотични вещества и техните аналози в кръвта/,а лекар е
удостоверил с подписа си отказа на жалбоподателя Д. да даде кръвна проба.Този
документ не е оспорен от страна на оспорващия е неговата доказателствена сила
не е оборена по надлежния процесуален ред.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление” на водач на МПС, „който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор,или с друго техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух,или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,както и
който откаже да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“. Необходимите предпоставки за издаването на заповед за
налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред управление на МПС от лице,
което откаже да бъде проверено с техническо средство-тест за употреба на
наркотици или техни аналози и откаже да даде кръв за медицинско химико-токсикологично изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал
/писмени,гласни и веществени доказателства/ се установява по категоричен
начин,че на посочените в АУАН и в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
дата,час и място,именно жалбоподателят Ж.И.Д. е управлявал МПС- лек автомобил „Фолксваген голф“ с регистрационен номер
Н 0798ВС,собственост на Яна Цветкова.В този смисъл,противно на твърденията на
жалбоподателя,лансираната от последния защитна теза за недоказаност авторството
на вмененото му деяние и че не той управлявал процесното МПС,а е бил проверен
само в качеството му на пешеходец е недоказа и напълно опровергана от събраните
и приобщени към делото доказателства.От разпита на свидетелите Е.С.Б.-актосъставител
и П.С.П.-свидетел при съставяне на АУАН,както и от разпита на свидетеля С.С.-полицейски
инспектор в група ОДЧ при ОДМВР-Шумен,който е бил дежурен офицер на
инкриминираната в акта и в заповедта дата-25.12.2018год.,кредитирани от съда с
доверие с оглед непосредствеността на възприятията на свидетелите и тяхната
пълна кореспонденция със събрания по делото съвкупен доказателствен
материал,включая и приобщените по делото веществени доказателства-записи от
камерите на полицейския автомобил,управляван от двамата проверяващи се
установи,че на 25.12.2018год.,около 3.15часа в гр.Шумен,по ул.“Цар Освободител“
кръстовище с ул.“Янтра“ в посока паркинга на блок 69 именно жалбоподателят Д. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с регистрационен номер Н
0798ВС,собственост на Яна Цветкова.От разпита на свидетелите и прегледа на видеозаписа
от камерите на полицейския автомобил с рег.№Н 8000АР се установи,че той е бил сам в процесния
автомобил,който преди спирането му за проверка е бил преследван по улиците на
гр.Шумен,като по време на преследването е осъществил множество нарушения на
ЗДвП,за които впоследствие са му били съставени няколко АУАН.По време на цялото
преследване полицейският автомобил се е движил непосредствено зад преследваното
МПС,управлявано от жалбоподателя,без да го губи от обсега си,като св.Б. и св.П.
са възприели и лично Д. като лицето,управлявало преследвания автомобил,тъй като
по време на преследването са се изравнили с автомобила,подавайки му сигнал с
ръка,но въпреки това автомобилът не е спрял на подадения сигнал и увеличил
скоростта.Следването на автомобила приключило в улица без изход,където Д.
слязъл от преследваното МПС и тръгнал да бяга,но е застигнат и спрян за
проверка от служителите на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен на 15-20метра от мястото,където
е спрял.Поради опита за бягство и оказаната физическа съпротива,при която е
наранен единия от служителите спрямо Ж.Д. са приложени помощни средства
/белезници/ и същият е бил задържан по реда на ЗМВР.Моментът на физическото
ограничаване правото на свободно придвижване на лицето се установи от записа на
камера№2 от АИС ВПС-около 03.20часа на 25.12.2018год.,който час вписан и в заповедта за задържане.Липсата на
намерен ключ за МПС при последвалия обиск на лицето не опровергава тезата,че именно той е водач на процесния лек
автомобил,тъй като е възможно ключът да е останал в автомобила и ли да е бил
изхвърлен от лицето по време на бягството от органите на реда.Интересът на Д.
да отрича съпричастността си към управлението на автомобила е обусловен и от
факта,че спрямо него вече е действала друга ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП,наложена със Заповед№18-0869-000293 от 26.03.2018год. за това,че отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол при управление на друго
МПС,собственост на трето лице.Ат аудиозаписите на АИС ВПК се разпознава гласът
на жалбоподателя,който неколкократно заявява,че няма лични документи и желае да
бъде отведен в РУ на МВР.Самоличността му е установена още преди отвеждането на
лицето в МБАЛ Шумен от друг екип,тъй като същият е бил разпознат от оперативния
дежурен служител С.С.,който е наблюдавал записите от камерите на полицейския
автомобил в реално време,след което и служителите от екипа на Пътна полиция
след задържането на лицето са извършили справка досежно самоличността на лицето
на място.От извършения в съдебно заседание оглед на веществено
доказателство-диск с №34-869р-78/2018год.,съдържащ видеозаписи от камери 01,02
и 03 от полицейския автомобил на проверяващите се установи,че още докато Д. е
позициониран на задна дясна седалка в служебния автомобил на екипа на ПП
неколкократно е бил приканен да бъде изследван с техническо средство-дрегер,но
последният видимо отказва да бъде тестван.След отвеждането му в Спешно приемно
на МБАЛ-Шумен от друг екип на РУ-Шумен му е предявен талон за изследване№0030281
от пристигналия на място екип на ПП,но Д. отказал да даде кръвна проба за
тестване за употреба на наркотични вещества и техните аналози,което
обстоятелство е удостоверено с подписа на дежурния лекар.
За да е налице
съставомерност по смисъла на чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП,обосноваваща издаването на
заповед за прилагане на ПАМ е достатъчно да е изпълнена една от двете
алтернативни хипотези-лицето да е отказало да бъде проверено с техническо
средство или с тест,изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и /или химико-токсикологично
лабораторно изследване.В случая, приобщените писмени и гласни доказателства по
категоричен начин установяват, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство-Дръг тест 5000 с фабричен номер№ARJF 0023 за употреба на наркотични вещества и е отказал да
получи талон за медицинско изследване,видно от прил протокол за талон за
изследване№0030281,но въпреки това е бил отведен в лечебното
заведение-МБАЛ-Шумен,където е отказал да даде кръвна проба,удостоверено с
подписа на дежурния лекар в медицинското заведение.
Настоящият съдебен
състав не кредитира и твърдението на оспорващия, че е налице противоречие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация,дадена в АУАН и
в оспорваната заповед, с което са засяга в съществена степен правото му на
защита. Настоящата инстанция счита, че видно от оспорената заповед,
действително в мотивите, като основание за налагане ПАМ е посочена разпоредбата
на чл. 174, ал.
3 пр.2 ЗДвП, която касае административнонаказателната отговорност. От
изложената в нея фактическа обстановка обаче се установява по безспорен начин,
че деятелността на жалбоподателя касае хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при която водач на МПС
отказва да бъде изпробван с техническо средство – дрегер за употребата на
наркотични вещества и техните аналози и отказва да даде биологична проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества и техните аналози.
Не без значение е и обстоятелството, че цитираната разпоредба / чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП/ е посочена и в
диспозитива на заповедта, при което не е налице соченото от Д. разминаване
между мотивите и диспозитива на заповедта и същият не е бил възпрепятстван да
разбере по какви съображения му се налага съответната ПАМ. Както бе изложено,
правното основание за издаване на заповедта е чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП, а фактическото - отказ да бъде изпробван с
техническо средство и даде биологична проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. За употреба на наркотични вещества. Наличието на всяка
една от хипотезите, посочени в чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно, представлява самостоятелно основание за прилагане на
принудителната административна мярка с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Фактическите обстоятелства в
оспорения акт очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност.
Във фактическото описание изрично е
посочено, че „водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози“, което му поведение се
установява от събрания доказателствен материал.
Несъстоятелен се явява и релевираният от оспорващия довод
за неправомерното му санкциониране с два отделни самостоятелни акта-две
заповеди за прилагане на ПАМ за едно и също нарушение.Разпоредбата на чл.171
т.1 б“б“ от ЗДвП предвижда прилагането на ПАМ-„временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване въпроса за
отговорността м,но за не повече от 18 месеца“ в две различни хипотези-при
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена
с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо
средство,определящо съдържанието на алкохол в издишания въздух или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест,както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест или да даде биологични проби за химическо
изследване и /или химико-токсикологично лабораторно изследване“.В случая
издадената ПАМ от същата проверка за отказа на водача Д. да бъде изследван за
установяване на употребата на алкохол има свое различно основание /фактическо и
правно/ и не е пречка за издаване на
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ за друго деяние,покриващо
белезите на втората алтернатива по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП-управление на МПС от
водач,който отказва да бъде проверен за употреба на наркотични вещества.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 18 -месечен срок /ако
до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се счита
автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано действието й.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал
атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона
принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана
от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес
на самия водач. По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед№
18-0869-001253 от 26.12.2018г. на ВПД Началник
сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР – гр. Шумен, с която на Ж.И.Д. , осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, на не повече от 18 месеца,считано от 25.12.2018год.” е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
депозираното писмено становище от ответника, поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в
чиято структура е началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“/,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.И.Д. , депозирана чрез адв. С.С.от АК – гр.
Шумен,със съдебен адрес *** срещу Заповед № 18-0869-001253 от 26.12.2018г. на
ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, при
ОД на МВР – гр. Шумен, с която на Ж.И.Д.
, осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, на не повече от 18 месеца,считано от
25.12.2018год.”
ОСЪЖДА Ж.И.Д. ***,чрез адв.С.С.от АК-гр.Шумен да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен направените по делото разноски общо в размер на 100 /сто
/ лева.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е
окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: