№ 7215
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110171802 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на етажните собственици на
етажна собственост на сграда А и сграда Б, находящи се в /населено място/,
представлявана от председателя на ЕС П. И. В., срещу Ц.И. С., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38758/2021г. по описа на
СРС, 40 състав, а именно: 2 720,60лв., представляваща разходи за извършване на
строително-монтажни работи на сградите в режим на етажна собственост съгласно
прието решение на общото събрание на етажните собственици от 28.03.2021г., ведно
със законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, и 54,79лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2021г. до 30.06.2021г.
Ищците твърдят, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда –
жилище № 8 в сграда „Б“, намираща се на /населено място/, с площ от 38,04 кв. м.,
ведно с идеални части от общите части, които след преизчисление възлизали на
1,430%. Посочват, че на 28.03.2021г. било проведено ОС на всички собственици на
самостоятелни обекти в сградите в режим на ЕС – „А“ и „Б“, на което било взето
решение да се приеме предложената от /фирма/ оферта за изпълнение на СМР с № С-
2006 от 07.04.2021г., съгласно която дружеството следвало да извърши подробно
описани СМР в общите части на сградата. Било прието всички етажни собственици да
заплатят припадащите им се суми за тези разходи съобразно притежаваните от тях ид.
ч., като сумите следвало да бъдат платени на 2 равни вноски – първата до 12.04.2021г.
и втората до 25.04.2021г. Съобразно притежаваната от ответника ид. ч., следвало да
заплати сумата от 2720,60лв. Същият не го сторил, като изпаднал и в забава, поради
което дължал и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявените искове. Посочва, че етажна собственост възниква за всяка отделна сграда,
като описаната в исковата молба етажна собственост между две сгради не
съществувала, с оглед на което било нищожно и решението за избор на управител,
1
което водело до завеждане на иска от несъществуващ субект и до неговата
недопустимост. Евентуално твърди, че разходите по офертата били в размер на 85
281лв., а не за 190 293,45лв. Оспорва приложените таблици за разпределение да са
приети с решение на ОС, както и да са направени каквито и да и било разходи за
ремонт. Прави възражение за нищожност на всички решения на ЕС, тъй като такава
между сгради А и Б не съществува. Счита, че не е взето решение за извършване на
разходи в определен размер, тъй като не било спазено необходимото мнозинство.
Също така, в самия протокол изобщо не било отбелязано дали е гласувано и взето
решение по т. 1.2.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ответника С.С. изразява становище за
неоснователност на претенциите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 6, т. 9 вр. чл. 38 ЗУЕС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице етажна собственост на сгради А и Б, находящи се в /населено място/; че
ответникът притежава (е собственик) на сочения имот в етажната собственост;
наличието на прието и влязло в сила решение на ОС на етажните собственици за
извършване на строително-ремонтни дейности в общите части на сочената стойност, от
които на ответника се припада сумата от 2720,60лв., съответстваща на притежаваните
от нея ид. ч.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в отношенията между
страните, че в поземления имот с идентификатор 68134.1935.219, находящ се в гр.
София, /населено място/, са изградени 2 сгради – А и Б; че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в едната от двете построени в поземления имот сгради, а именно
сграда „Б“, представляващ жилище № 8 с идентификатор 68134.1935.219.2.8.
Между страните не е спорно също, че на 28.03.2021г. е проведено общо събрание
на собствениците на самостоятелни обекти в сгради /блокове/ А и Б, находящи се на
адрес /населено място/. Именно въз основа на приетите на това общо събрание
решения се претендират процесните вземания от ответната страна.
Първият релевантен въпрос по делото, на който следва да се даде отговор, е дали
съществува обща етажна собственост на двете сгради А и Б, построени в поземления
имот.
Съгласно чл. 37 от ЗС, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях
помещения в тава или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици –
държавата, общините и други юридически и физически лица. В правната теория и
съдебната практика се възприема, че етажната собственост възниква при наличие на
поне два самостоятелни обекта в сграда, които принадлежат на различни собственици.
Необходимо е сградата да е завършена поне на етап груб строеж, за да се приеме, че
обектите съществуват като самостоятелни.
В случая е безспорно, че в процесния поземлен имот са изградени две
самостоятелни сгради, като това се установява и от представената на л. 95 скица. В
представеното на л. 100 удостоверение за степен на завършеност е посочено, че „Две
жилищни сгради с подземни гаражи“ – блок „А“ и блок „Б“ са изпълнени на етап груб
строеж. Освен че са изградени в един поземлен имот, нищо друго не свързва тези две
сгради, представляващи сграда „А“ и сграда „Б“. Предвид това, съдът счита, че обща
етажна собственост между двете сгради не съществува. В съдебната практика /Решение
№ 498/15.02.1968г. по гр. д. № 2391/1967г. на ВС, Решение № 593/28.06.2010г. по гр. д.
2
№ 1275/2009г., I ГО на ВКС, Определение № 1124/07.12.2011г. по гр. д. № 606/2011г.,
II ГО на ВКС и др./ се приема, че при построяването на две отделни сгради или къщи-
близнаци в общ парцел не се създава етажна собственост между тях по смисъла на
раздел IV от ЗС. В тези случаи липсват основните и характерни белези на етажната
собственост: общи вход, стълбища, плочи, трегери, външни стени, таван, изби и пр.
Само поради общността на мястото не се създава етажна собственост. В тези случаи е
налице етажна собственост между собствениците на обектите за всяка сграда
поотделно, но не и обща етажна собственост между двете сгради.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС - при необходимост от
решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни
собствености, да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните
собствености излъчват равен брой представители. По делото не се установява двете
сгради да са свързани с общи части, по отношение на които следва да се вземе решение
заедно от отделните две етажни собствености.
В настоящия случай не става въпрос и за наличие на жилищен комплекс от
затворен тип. Никоя от страните не твърди наличието на такъв, а и не се установяват
предпоставките за възникването на такъв.
С оглед изложеното, съдът приема, че не е възникнала обща етажна собственост
между собствениците на самостоятелни обекти на сграда „А“ и сграда „Б“.
Обстоятелството, че е подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС до общината, в което
двете сгради са посочени като обща ЕС, е ирелевантно, тъй като същото има само
уведомителен характер, а не конститутивен – не поражда ЕС. Невъзникването на обща
етажна собственост прави невъзможно и възникването и съществуването на общи
органи на ЕС, които да приемат валидни решения, обвързващи етажните собственици
на двете сгради. Всяка сграда трябва да има самостоятелни управителни органи, които
да приемат собствени решения. С оглед на това, приетите решения на проведените
общи събрания на двете сгради са невалидни и негодни да породят правни последици
спрямо отделните етажни собственици на едната от тях, тъй като не съществува такъв
орган като общо събрание на двете сгради, представляващи отделни и самостоятелни
етажни собствености. Между двете сгради няма никаква функционална зависимост,
която да оправдае собствениците на самостоятелни обекти в едната сграда да приемат
решения, свързани с общите части на другата сграда, и тези решения валидно да
обвързват собствениците на самостоятелни обекти в тази сграда. Такива решения
нямат нормативна основа и се явяват нищожни. Липсата на обща етажна собственост
на двете сгради обуславя извод за липса на валидно взети решения, тъй като са приети
от несъществуващ орган, който не притежава материална компетентност. Ето защо,
тези решения, приети от ОС на двете сгради, не могат да бъдат източник на
задължения за който и да било етажен собственик. Гореизложеното е достатъчно за
отхвърляне на предявените искове, като не е необходимо да се навлиза в обсъждане по
същество на решенията, доколкото същите са изначално негодни да породят правни
задължения за отделните етажни собственици на която и да било от двете сгради.
Необходимо е провеждане на ОС и приемане на решения на всяка сграда отделно.
При горните обстоятелства и с оглед въведените от ищците твърдения в исковата
молба и отправения петитум, в рамките на които съдът е ограничен, не е възможно
претендираните суми да бъдат присъдени само в полза на едната ЕС, доколкото би бил
нарушен принципът на диспозитивното начало по ГПК.
По изложените съображения, предявените искове се явяват неоснователни и като
такива подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който е доказал направата на такива в размер на 500лв. за платено адв.
възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което
3
съдът намира за основателно след съобразяване, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, проведено е само едно редовно открито съдебно заседание,
материалният интерес не е висок. Ето защо, същото следва да бъде намалено до 450лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от Етажните собственици на
етажна собственост на сграда А и сграда Б, находящи се в /населено място/, срещу ЦВ.
ИВ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, искове с правно основание чл. 6,
т. 9 вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38758/2021г. по
описа на СРС, 40 състав, а именно: 2 720,60лв., представляваща разходи за
извършване на строително-монтажни работи на сградите съгласно прието решение на
общото събрание на етажните собственици на сграда А и сграда Б от 28.03.2021г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, и 54,79лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2021г. до 30.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Етажните собственици на етажна
собственост на сграда А и сграда Б, находящи се в /населено място/, да заплатят на
ЦВ. ИВ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 450лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно: СЛ. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4