Р Е Ш Е Н И Е № 1157
гр. Пловдив, 06.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 06.10.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова ч. гр. д. № 2449 по
описа на съда за 2017 г. и взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 20069/26.06.2017г /регистратура ПОС/ от Р.Р.П. – длъжник по изп. д. № 20179110400314
по описа на ЧСИ Петя Николова рег. № 911, с която се обжалва приетият от ЧСИ
адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело, както и
начислените такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление за
разноските от 24.04.2017г.
В жалбата се твърди, че
претендираният от взискателя хонорар е прекомерен и следва да бъде намален до
сумата от 200 лв за образуване на изпълнителното производство, прекомерни са и
таксите по ТТРЗЧСИ за размер на дълга от 200 лв, които следва да бъдат
редуцирани, а таксите по т. 3, т. 4 и т. 31 – отменени изцяло. Претендират се
разноски.
Ответната страна по
жалбата – Е.И.Д. – П. ЕГН ********** /взискател в изпълнителното производство/,
я намира за неоснователна. Не претендира разноски.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК /постановление за разноските/. Констатира се
от материалите по делото, че с разпореждане от 07.08.2017г ЧСИ се е произнесъл
по възражението на длъжника за прекомерност на разноските по делото, като е
отказал да намали адвокатския хонорар, но таксите по тарифата са редуцирани от
общо 831 лв на 602 лв. Това разпореждане е редовно връчено на длъжника на
11.08.2017г, като няма данни да е обжалвано. След връчването му – на
16.08.2017г длъжникът депозира молба /л. 179 от изпълнителното дело/, с която
иска жалбата му да бъде придвижена до ПОС, което конклудентно означава, че
разпореждането от 07.08.2017г не е с удовлетворителен за жалбоподателя
резултат. Доколкото е налице надлежно произнасяне на ЧСИ по възражението за
прекомерност, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За образуване на изпълнително дело
минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1
от Наредбата/, като за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
.
В случая изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата
от 200 лв, а минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
10, т. 1. и т. 2 от Наредбата, е 350 лв /200 + 150/, като взискателят е
заплатил именно сумата от 350 лв.
Не се споделя доводът в
жалбата, че в случая не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2, тъй като не са
налице предпоставките за това. Това възнаграждение се дължи не само за
извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея
адвокат. В случая такива
несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го
представлява, като същевременно е
поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането –
налагане на запор върху лек автомобил на другия длъжник С.П., както и върху
трудовото му възнаграждение в ОД на МВР Пловдив. Пълномощникът не е възложил на ЧСИ правомощия
по чл. 18 ЗЧСИ, като сам е посочил и конкретизирал исканите изпълнителни способи.
С допълнителна молба е поискал налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на Р.П. /настоящата жалбоподателка/ и на третия длъжник Ж.П.,
както и да се извърши проверка за наличие на банкови сметки на всички длъжници.
В отговор на тези искания и при липсата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е
наложил исканите запори върху лек автомобил и трудови възнаграждения на
длъжниците, както и върху банковите им сметки до размера на дълга. За
дължимостта на възнаграждение по чл. 10, т. 2 не е без значение и това, че
жалбоподателят – длъжник не е погасил задължението си доброволно, а в резултат
на наложения запор върху банковата сметка на длъжника Ж.П., след което
останалите запори са вдигнати.
Дори да се приеме, че
делото е с ниска фактическа и правна сложност – с оглед на бързото погасяване
на дълга в резултат на предприетите изпълнителни действия, възнаграждението пак
не би могло да бъде намалено като прекомерно, тъй като е изцяло съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под чийто праг съдът няма
право да слиза.
На общо основание се
дължат и определените съобразно ТТРЗЧСИ такси.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая
цитираните изключения не са налице, поради което на общо основание длъжникът
отговаря за разноските. Същевременно Тарифата е нормативният акт, който изчерпателно
изброява вида и размера на таксите в изпълнението, които се определят от
законодателя, а не от ЧСИ по негово усмотрение. Някои от таксите са в твърд
размер и не зависят от размера на дълга, поради което по отношение на тях
възражението, че не били съобразени с материалния интерес и били прекомерни, е
неоснователно. Колкото до пропорционалната такса по т. 26, тя действително
зависи от материалния интерес по делото и ЧСИ се е съобразил с него.
Възражението в жалбата за прекомерност на таксите е било частично основателно и
поради това – уважено от ЧСИ, като същите са били редуцирани от общо 831 лв на
602 лв. съобразно приложената на л. 169 таблица. Това разпореждане е влязло в
сила и надлежно удостоверява по-малък размер на таксите от първоначално приетия
от ЧСИ в постановлението за разноските.
Не може да се приеме
възражението, че ЧСИ е направил разноски за изпълнителни способи, които не са
били необходими, тъй като дължимата сума е могла да бъде събрана от един
изпълнителен способ. Първо, ЧСИ не е действал по възлагане, а съобразно
посочените от взискателя изпълнителни способи, с които е длъжен да се съобрази.
Същевременно според чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като може да посочи едновременно няколко начина. В течение на
производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Именно защото
отнапред не е ясно кой би бил успешният изпълнителен способ, едновременното
посочване на няколко начина за събиране на вземането е допустимо и необходимо
за удовлетворяване на дълга. Така е станало и в разглеждания случай, като
правата и законните интереси на длъжника не са засегнати, доколкото всички
мерки се налагат до размера на дълга, т.е. не би могла да бъде събрана по –
голяма сума от дължимата - ако едни и същи суми постъпят в резултат на различни
способи, надхвърлящи дълга, разликата подлежи на връщане. Поради това дори
сумата от 1 381 лв да е постъпила два пъти, както се твърди в жалбата,
повторното й превеждане подлежи на връщане, но това не означава, че наложените
мерки не са били необходими за събиране на дълга. Колкото до начислената такса
по т. 3 – справки имуществено проучване, същата е отменена от ЧСИ в
разпореждането му от 07.08.2017г. Останалите две такси, чиято недължимост се
претендира – по т. 4 и т. 31, са начислени върху реално извършени действия –
изпращане на запорни съобщения, банкови такси и на общо основание също се
дължат.
Ето защо, жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
Взискателят – ответник
по жалбата, не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 20069/26.06.2017г /регистратура ПОС/ от Р.Р.П. – длъжник по изп. д. № 20179110400314
по описа на ЧСИ Петя Николова рег. № 911, с която се обжалва приетият от ЧСИ
адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело, както и
начислените такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление за
разноските от 24.04.2017г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: