РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501883 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М. И. Г.,ЕГН-********** от ***,длъжник в
изпълнителното производство,чрез пълномощника адв.Л.Д. против
разпореждане от 18.04.2022г.на ЧСИ П. Н.,рег.№ ***,постановено по изп.д.№
200/22г.в частта му,с която е отказано редуциране на приетия за събиране
адв.хонорар в размер на 400лв.и е оставена без уважение молбата на
длъжника Г. с вх.№ 07448/06.04.22г.за прекомерност на разноските за
адв.възнаграждение,сторени от взискателя и приети за събиране по изп.дело в
размер на 400лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на действията на ЧСИ с довода,че приетите разноски на
взискателя за адв.възнаграждение от 400лв.са в прекомерен размер.Излагат се
доводи,че единственото предприето от взискателя действие до този момент
било подаване на молбата за образуване на изп.дело,поради което се дължали
разноски само по чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/2004г.в размер на
200лв.Извършеното от пълномощника на взискателя било с ниска правна и
фактическа сложност,а платеното от взискателя възнаграждение за адвокат в
размер,надхвърлящ минималния-прекомерен.Иска се отмяна на
разпореждането в атакуваната му част за разноските.Претендират се
разноски.
1
Ответната страна по жалбата-взискателят Н. Л. М.,ЕГН-********** от
гр.*** не е изразила становище по жалбата.
В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и
данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното
производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител по см.на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 200/22г.по описа на ЧСИ П.Н. е образувано по
молба на Н. Л. М.,представлявана от пълномощника адв.М.К. против М. И. Г.
въз основа на изпълнителен лист от 17.02.22г.,издаден по гр.д.№ 13892/20г.на
ПдРС,за заплащане на издръжка за детето К.М.Г.,ЕГН-********** чрез
неговата майка и законен представител Н. Л. М. в размер на 400лв.месечно за
времето от 04.02.21г.до приключване на производството по гр.д.№ 13892/20г.
С молбата е поискано да бъде извършено пълно имуществено
проучване на длъжника и се възлагат правомощия на ЧСИ на осн.чл.18 от
ЗЧСИ.
С разпореждане от 24.03.22г. ЧСИ Николова е образувала изпълнително
производство и е приела разноските за адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изп.производство в размер на 400лв.Наложен е запор
върху всички вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД до размера на
дълга по изп.дело,започнато е пълно проучване на длъжника чрез изпращане
на справки до НАП/НОИ,КАТ,БНБ,АВ и ГРАО.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за
задължението по изп.дело,получена на 05.05.22г.Общият размер на
задължението е посочен в ПДИ на 800лв.главница + лихви и разноски.
На 06.04.22г.от длъжника чрез пълномощника му е постъпила молба с
вх.№ 07488 с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради
плащане на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение,както и се
прави възражение за прекомерност на приетия за събиране адв.хонорар.
Взискателят е изразил становище от 13.04.22г. досежно възражението
за прекомерност на адв.възнаграждение,като го намира за неоснователно.
С разпореждане от 18.04.22г.ЧСИ е отказал да прекрати производството
по делото и да редуцира приетия за събиране адв.хонорар.Разпореждането е
обжалвано само в частта досежно отказа да се намали адв.възнаграждение
поради прекомерност.
Доводите на ЧСИ за отказа са,че приетото за събиране
адв.възнаграждение в размер на 400лв.е съобразено с предвиденото в
чл.10,т.1 и т.2 от НМРАВ за образуване и и водене на изп.дело.
2
Действително длъжникът е заплатил дължимите суми съобразно
актуалния размер на дълга,посочен от взискателя към момента на образуване
на изп.дело в рамките на срока за доброволно изпълнение,видно от
представеното по изп.дело платежно нареждане.По делото обаче са
извършвани изпълнителни действия от ЧСИ във връзка с поисканото от
взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника-налагане на
запор върху вземанията на Г. в „Уникредит Булбанк“АД.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
Приетите от съдебният изпълнител разноски на взискателя за
адв.възнаграждение са в размер на 400лв.съгласно представения
ДПЗС.Съгласно разпоредбата на чл.10,т.1 от НМРАВ минималният размер на
адв.възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на
200лв.,а съгласно чл.10,т.2 от Наредбата минималният размер на
адв.възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело се определя
за удовлетворяване на парични вземания до 1000лв.,(какъвто е настоящият
случай)-в размер на 200лв.Т.е.минималният размер на адв.възнаграждение за
образуване и за процесуално представителство по изпълнителното дело е
400лв.общо.
Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя,че на
взискателя се дължи възнаграждение само за образуване на изп.дело,тъй като
единственото предприето от неговия пълномощник действие до момента е
само подаване на молбата за образуване на изп.дело и това действие е с ниска
правна и фактическа сложност,а платеното от взискателя възнаграждение за
адвокат-прекомерен.От молбата за образуване на изп.дело е видно,че
взискателят е поискал от съдебния изпълнител пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника и в тази връзка му е възложил
правомощия по чл.18 от ЧСИ,включително да определя способ за
принудително изпълнение.В изпълнение на това ЧСИ е наложил запор върху
вземания на длъжника и е правил справки за установяване на имущественото
му състояние.Запорът е бил наложен,т.е. осъществени са действия не само по
образуване на изп.дело,тъй като са поискани и предприети реални същински
действия въз основа на молбата на взискателя,въпреки извършеното от
длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение.Освен това
производството по изп.дело не е прекратено и по него могат да бъдат
извършвани и други изпълнителни действия в резултат на осъществявано от
пълномощника на взискателя процесуално представителство.Следователно
правилни са изводите на ЧСИ,че се дължи адв.възнаграждение по чл.10,т.1 и
по т.2 от НМРАВ за образуване и процесуално представителство по изп.дело
в общ размер на 400лв.
Тъй като това е минималният размер,предвиден в
Наредбата,неоснователно е възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение.Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК съдът,а в изпълнителното
3
производство-съдебният изпълнител,може да намали размера на
претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на
насрещната страна,но не може да определи размер по-нисък от минимално
определения в чл.36 от ЗА.В случая приетото като дължимо
адв.възнаграждение от 400лв.за образуване и процесуално представителство
по изп.дело е в минимално определеният размер по Наредбата и не следва да
бъде намалявано под него.
С оглед на изложеното постановеният отказ за намаляване на
адв.възнаграждение е правилен и законосъобразен,поради което жалбата
против него следва да се остави без уважение.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на
жалбоподателя не само с оглед изхода на делото,но и с оглед константната
съдебна практика,според която страните не си дължат разноски независимо
от изхода на делото,доколкото в производство относно дължимостта и
размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски.Ето защо разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.В
този смисъл-определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. И. Г.,ЕГН-********** от
гр.***,длъжник в изпълнителното производство против разпореждане от
18.04.2022г.на ЧСИ П. Н.,рег.№ ***,постановено по изп.д.№ 200/22г.в частта
му,с която е отказано редуциране на приетия за събиране адв.хонорар в
размер на 400лв.и е оставена без уважение молбата на длъжника Г. с вх.№
07448/06.04.22г.за прекомерност на разноските за
адв.възнаграждение,сторени от взискателя и приети за събиране по изп.дело в
размер на 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4