Р Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.
София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в открито заседание,
проведено на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ЗДРАВКА ИВАНОВА
Членове: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова разгледа докладваното от
мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 14230
по описа на съда за 2018 година.
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска Ч.Б.А. и К.С.А., чрез адв. Б.М., срещу решение № 402210 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 3002/2017 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която e унищожен, на основание чл. 31, ал. 1 ЗН, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 173 от 23.12.2010 г., том I, рег. № 3436, нот.д. № 151/2010 г. по описа на нотариус М.Г., рег. № 303 НК, за 4/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 68134.8550.349, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.8550.349.1 по КК на гр. София, квартал „Враждебна“.
Твърди се неправилност на решението при постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неуважаване искането на въззивника за допускане на тройна съдебномедицинска експертиза, кредитиране на необосновано заключение на едноличната съдебнопсихиатрична експертиза, отказ да бъде разпитан като свидетел нотариусът, изповядал сделката, нарушение на принципа на равенство на страните, установен в чл. 9 ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
С писмен отговор, подаден от ищцата Д.Б.Н., чрез адв. Д.Х., се изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му. Сочи се, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и че е разгледал всички доводи и възражения на страните. Твърди се, че отказът за допускане на тричленна съдебномедицинска експертиза не представлява процесуално нарушение, тъй като заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е било обосновано и изчерпателно. Не представлява процесуално нарушение и неуважаването на искането за разпит на нотариуса като свидетел, тъй като същото е било преклудирано. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските, направени във въззивното производство.
Софийският градски
съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна
проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Делото има за предмет предявен от Б. К.А., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Д.Б.Н., против Ч.Б.А. и К.С.А. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор № 68134.8550.349, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.8550.349.1 по КК на гр. София, квартал „Враждебна“, сключен на 23.12.2010 г., между ищеца Б. К.А. и ответника Ч.Б.А., през време на брака му с ответницата К.С.А., с н.а. № 173/23.12.2010 г., до размер на наследствените права на наследницата на ищеца Д.Б.Н. - 4/12 ид.ч. от описания недвижим имот и сграда.
Твърди се в исковата и уточняващите молби от 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г., че към сключване на договора ищецът Б.А. е страдал от атеросклероза, деменция, разстройство на вниманието и паметта и, макар да е бил дееспособен, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска като неоснователен, с твърдения, че волята на ищеца за сключване на договора не е била опорочена, тъй като същият е разбирал свойството и значението на действията си и е подписал лично нотариалния акт.
По делото е установено от фактическа страна, че на 23.12.2010 г., с посочения н.а. № 173/23.12.2010 г. по описа на нотариус М.Г., рег. № 303 НК, Б. К.А. е продал на сина си Ч.Б.А. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот и сграда. Пред нотариуса се е легитимирал като собственик с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСГ № 154/20.07.1976 г., архитектурен проект от 23.06.1978 г. и удостоверение за наследници на М.Г.А..
Не се спори, а и се установява от справката, извършена в НБД „Население“, че ищецът Б. К.А. е починал на 08.02.2016 г. и е оставил за наследници децата си Д.Б.Н. и Ч.Б.А..
Не се спори също и че процесният имот е бил придобит от Б. К.А. и съпругата му М.Г.А., починала преди него, в режим на СИО.
През 2013 г. е подадена и искова молба от Д.Б.Н. за поставяне под запрещение на Б. К.А. и с решение от 13.06.2014 г. по гр.д. № 5611/2013 г. на СГС, ГО, II брачен състав, влязло в сила на 24.07.2014 г., същият е поставен под пълно запрещение.
Според показанията на свидетелката М.Н., дъщеря на ищцата, които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, в периода 2006 г. – 2008 г. Б.А. е бил с тежка атеросклероза. Това било констатирано от д-р М., уролог, ВМА, при извършен преглед на дядо й, който бил неадекватен, без координация, не знаел къде се намира. Тя и близките му забелязали, че същият започнал да забравя, да се губи, да не познава децата и да ги счита за негови родители. Не познавал къщата, губил се в стаите, влизал в гаража и не знаел от къде да излезе, викал за помощ. Забравял да храни животните, които отглеждал, да ги извежда, не можел да ги прибере, губел ги. По настояване на ответника през 2008 г. Б.А. преустановил отглеждането на животни, което го депресирало и влошило състоянието му. Стигнал до невъзможност да се обслужва сам. Заради мозъчното заболяване имал силно изразен тремор на двете ръце и затруднени движения. Към сключване на процесната сделка (2010 г.) състоянието му било изключително влошено – не можел да взима никакви решения, да се концентрира, забравял, с паметови нарушения. През 2009 г. му било направено изследване със скенер, при което се установили много тежки изменения на мозъчната кора. Денят на сключване на сделката 23.12.2010 г. си го спомня, тъй като предният ден, брат й, който работел в чужбина, се върнал за празниците, а на 23.12.2010 г., заедно с брат на дядо й отишли за вино до Мелник и донесли голямо количество вино. Същият ден вкъщи се приготвяли за празниците. Докато дядо й бил при тях, говорил несвързано, за неща от миналото, за нотариус, за кмет, за спряна пенсия. Не знае дали същият ден е бил извеждан от къщата и качван в автомобил. На 17.03.2013 г. ответникът бил пиян, влязъл в дома на свидетелката и майка й, ударил майка й, хванал свидетелката за гушата и започнал да я души, насила отвел дядо й на неговия етаж, казал, че той поема грижите за него и хвърлил всички лекарства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н. по следните съображения:
На първо място, същите са последователни, подробни, непротиворечиви, изразяват трайни и непрекъснати възприятия на свидетелката от здравословното състояние на ищеца, а не са резултат на спорадични, инцидентни впечатления.
На следващо място, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и установените с тях факти:
а) на амбулаторен лист № 215/10.02.2009 г. от д-рЗ., невролог, в който е констатирано мозъчно-съдова болест, тремор на ръцете, залитане, главоболие, изтръпване на краката и ходилата, болки в кръста и пръстите, полиневритен синдром на долни крайници, дискоординационен синдром; изписан е „Пирацетам“. Според общодостъпна листовка- информация за пациента, това лекарство се използва при лечение на психоорганичен синдром със следните прояви: нарушение на паметта, нарушение на вниманието и липса на мотивация, при последици от мозъчносъдови заболявания и по специално афазия (загуба или увреждане на способността да се създава езикова продукция и/или да се разбира чужда реч), при тремор и световъртеж;
б) ЕМГ от 10.07.2011 г. и от 19.07.2012 г. – установяват сензорно-моторна полиневритна увреда на крайниците, квадрипирамиден синдром;
в) амбулаторен лист № 1383/6.10.2011 г. от д-рЗ., невролог, в който е констатирано мозъчносъдова болест, атеросклероза, забравяне, обърканост, изтръпване на крака и ходила, психоорганичен синдром, дискоординационен синдром, квадрипирамиден синдром, екстрапирамидален синдром; амбулаторни листове №№ 1417/13.10.2011 г. и 17/10.01.2012 г.;
г) КТ изследване от 07.10.2011 г. – установява мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия.
Показанията съответстват и на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице д-р Е.В.и на извода на експерта, че показанията на свидетелката М.Н. кореспондират най-точно с наличната по делото медицинска документация.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице д-р Е.В.от 12.12.2017 г. се установява, че данните по делото сочат, че от 1995 г. Б.А. е имал церебрастенни симптоми, свързани с началото на мозъчносъдово заболяване – главоболие, световъртеж, губене на равновесие. От 2005 г. състоянието му прогресивно се влошавало. Данните от прегледите на лицето през 2009 г. (амбулаторен лист № 215/10.02.2009 г. – с който са описани по-тежки органични последици от мозъчносъдовата болест като тремор на ръцете, залитане, главоболие, изтръпване на краката и ходилата, болки в кръста и пръстите, полиневритен синдром за долни крайници, дискоординационен синдром, както и изследванията му по време на стационарния му престой във ВМА 10.03.-15.03.2009 г.) и показанията на свидетелката Н. сочат на напреднал стадий на мозъчна атеросклероза с наличие вече на органични неврологично белези (полиневритен синдром предимно за долните крайници, тремор на ръцете), изразени вестибуларни разстройства, нарастващи психични изменения. При извършената на 07.10.2011 г. компютърна томография била установена мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия, което според експерта потвърждава показанията на свидетелката за атеросклеротично оглупяване (деменция). Атеросклерозата по правило протича прогресивно, настъпилите нарушения са трайни и необратими. В обобщение вещото лице е достигнало до извода, че Б.А. е страдал от атеросклероза с начало след 1995 г., с хронично и прогресиращо протичане, довело до органични мозъчни увреди (корова атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия) и клинични изяви на деменция с увреждане на паметта, ориентацията, мисленето, разбирането, упадък на интелекта, вестибуларни и двигателни смущения. Упадъкът на познавателните функции го е лишил от базисните психични годности и към 23.12.2010 г. и 31.01.2011 г. той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е могъл сам разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.
Съдът кредитира това заключение като пълно, обективно, обосновано, ясно и съответно на медицинската документация и на показанията на свидетелката М.Н..
Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза на вещите лица проф. д-р П.М., д-р А.П. и д-р Д.Н., допусната във въззивното производство, медицинската документация се разделя хронологично на две групи – от първата половина на 2009 г. и от октомври 2011 г. до 2014 г. Б.А. е страдал от хронична мозъчносъдова болест от 2005 г., а от февруари 2009 г. е изписван и „Пирацетам“. През март 2009 г. е лекуван стационарно, при което са потвърдени горните диагнози, включително и хронична мозъчносъдова болест. На 07.10.2011 г., след КТ, е установена мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия, които водят до разстройство на паметта с дезориентация, смущения в познавателната способност, а при по-напреднали стадии – до деменция. През юли 2012 г. е диагностициран тежък дементен синдром. Според експертите, психичните нарушения при Б.А. са започнали подмолно и постепенно са довели до тежкия когнитивен дефицит, установен 2012 г. Постепенният ход на заболяването може да допусне обсъждане на наличието на напредващ когнитивен упадък след 2009 г. и вероятно към процесните дати когнитивните нарушения са го затруднили да предвижда далечни последици на действията си и са обусловили болестно повишени внушаемост и податливост на манипулации от околните. Липсата на медицинска документация за периода декември 2010 г. – януари 2011 г. е пречка категорично да се потвърди или отхвърли състояние на „разстройство на съзнанието“. Обстоятелството, че преди процесната сделка на пациента са поставени диагнози мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия не означава, че същият е имал старческа деменция, но и не изключва наличието на деменция, тъй като липсват невропсихологични изследвания, които да изключат наличие на паметови смущения, увреда на познавателната функция и др. Тези две диагнози са патоанатомични и с най-висока надеждност. Те отразяват определена увреда на мозъчната тъкан. Поради това не може да се отхвърли, нито да се потвърди наличието на деменция към сключване на сделките. Локализацията на уврежданията, установени с КТ на мозъка от 7.10.2011 г. обуславят разстройство на паметта и проблеми при вземане на решения, но липсата на данни за изследване на пациента преди двете сделки не позволява да се прецени какво е било състоянието на паметта му, концентрацията, вниманието и имало ли е смущение в познавателната функция. Няма правило за скоростта за развитие на старческата деменция – хронично или фудроянтно (бързо, прогресивно, за седмици или за месеци), но при А. няма данни за фудроянтно развитие на болестта. Хипотетично е възможно през края на 2010 г. Б.А. да не е страдал от старческа деменция, а през 2013г. -2014 г. да е страдал от такава. При документираните прегледи преди двете сделки не е поставена диагноза старческа деменция. Няма преки медицински доказателства, че към датата на сделката А. не е разбирал свойството и значението на постъпките си. Не е изключено вследствие на контузията през октомври 2011 г. да е започнал процес на промяна в поведението на пациента, но мозъчносъдовата болест, установена при образните изследвания, е могла самостоятелно да причини разстроени психични функции (внимание, памет, интелект).
Съдът не кредитира заключението на тричленната експертиза в частта, с която е посочено, че не следва да се съобразяват свидетелските показания при преценка развитието на заболяването на Б.А., тъй като същите са „диаметрално противоположни“. Въпросът за преценка на свидетелските показания е юридически, а не медицински. ГПК не съдържа правило, според което при противоречиви свидетелски показния не следва да се кредитират никои от тях. Напротив, тяхната достоверност следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и установените с тях факти.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Б., съсед и приятел на ответниците, в частта, с която свидетелят излага, че преди сделката Б.А. е бил „напълно адекватен“, искал е да си прехвърли етажа на ответника и е осъзнавал действията си. В посочената част достоверността на показанията се опровергава от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице д-р Е.В., както и от показанията на свидетелката Н., чиито впечатления от здравословното състояние на починалия са били дългогодишни, трайни и непосредствени, включително и от придобитите впечатления за състоянието на дядо й в деня на сделката (23.12.2010 г.) А и свидетелят не е присъствал при изповядването на самата сделка пред нотариуса („Тогава вече влезнаха да си оправят документите.“)
От правна страна настоящият състав прие следното:
Договорът за покупко-продажба, сключен на 23.12.2010 г., между ищеца Б. К.А. и ответника Ч.Б.А., през време на брака му с ответницата К.С.А., с н.а. № 173/23.12.2010 г., е недействителен - унищожаем, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, до размер на наследствените права на наследницата на ищеца Д.Б.Н. - 4/12 ид.ч. от описания недвижим имот и сграда. Това е така, тъй като при сключването му прехвърлителят Б.А. е бил дееспособен (не е бил поставена под пълно или ограничено запрещение), но е страдал от заболяване, заради което не е могъл в пълна степен да разбира и ръководи действията си и да следи за интересите си. Налице е порок на волята, който е признат от закона като основание за унищожаемост на сделката по съдебен ред.
Неоснователно е възражението на въззивниците за недоказаност на иска. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (заключенията на единичната съдебнопсихиатрична експертиза на вещото лице, представените медицински документи и показанията на свидетелката М.Н., както и заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, в частта му установяваща в еднаква степен и вероятност при сключване на договора Б.А. да не е могъл да разбира или да ръководи действията си) налагат извода, че към сключване на процесния договор починалият ищец е страдал от заболяване (мозъчна атеросклероза, мултиинфарктна деменция), което е ограничавало възможността му да следи за работите си и да се грижи за интересите си.
Този извод не се оборва от ангажираните от ответниците гласни доказателства, които настоящият състав не кредитира като достоверни в частта им относно състоянието на ищеца преди сделката, по изложените по-горе съображения. А и от обстоятелството, че Б.А. е изглеждал видимо спокоен и адекватен не следва, че в действителност е могъл да разбира и ръководи действията си. Още повече, че според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице д-р В., характерна особеност на мозъчната атеросклероза е склонността към резки колебания в интензивността на болестните прояви – в даден момент психичното състояние може привидно да изглежда подобрено или влошено и само щателно наблюдение и изследване позволяват да се установи наличието на значително оглупяване.
Посоченият извод не се оборва и от заключението на комплексната тричленна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза. На първо място, експертизата в еднаква степен допуска вероятността към сключване на оспорената сделка Б.А., както да е могъл, така и да не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Липсата на категоричност следва от липсата на медицинска документация за здравословното му състояние през декември 2010 г. и непосредствено преди сключване на договора. На следващо място, експертизата е изготвена без да се отчетат данните за здравословното състояние на ищеца, съдържащи се в събраните гласни доказателства, като е приела, че противоречието им изключва възможността те да са достоверен източник на информация. Не на последно място, от значение при преценка основателността на иска е какво е било действителното психично състояние на ищеца към сключване на договора (което подлежи на установяване и с гласни доказателства, съдържащи данни за поведенческите особености на лицето, както и с медицински документи, съставени до една година преди и след сделката), а не дали то е било обективирано в съставени непосредствено или скоро преди сключване на сделката медицински документи.
Поради съвпадение изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което този иск е отхвърлен, ще следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото въззивниците Ч.Б.А. и К.С.А. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на въззиваемата Д.Б.Н. сумата 1800 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402210 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 3002/2017 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която e унищожен, на основание чл. 31, ал. 1 ЗН, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 173 от 23.12.2010 г., том I, рег. № 3436, нот.д. № 151/2010 г. по описа на нотариус М.Г., рег. № 303 НК, за 4/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 68134.8550.349, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.8550.349.1 по КК на гр. София, квартал „Враждебна“, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Ч.Б.А., ЕГН **********, и К.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Д.Б.Н., ЕИК **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1800 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едноседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.