Р Е Ш Е Н И Е № …………
Град Свиленград, 19.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански
състав, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА
ПАТРОВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 422/ 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Ж.П.
срещу Поделение „Товарни превози“ Пловдив при „БДЖ-ТП“ ЕООД – гр. София, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.150 от КТ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7682,35 лв. (след допуснато в о. с.
з. на 22.12.2020 г. увеличение на иска от сумата от 2896,00 лв. на сумата от
7251,81 лв.), – главница, представляваща сбор от допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до 26.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 880,78 лв.
(след допуснато в о. с. з. на 22.12.2020 г. увеличение на иска от сумата от 200,00
лв. на сумата от 880,78 лв.) – мораторна лихва върху
главницата от настъпване на изискуемостта до
27.07.2020 г.
Ищецът твърди, че работил по трудово
правоотношение при ответника, въз основа на трудов договор №10/19.01.2017г.,
като изпълнявал длъжността „пазач” в Локомотивно депо Стара Загора /Локомотивен
филиал Димитровград към Поделение за товарни превози - Пловдив при „БДЖ-Товарни
превози“ ЕООД - София, като работното му място било в ЕП - Свиленград.
Трудовият му договор бил прекратен на 26.05.2020 г., когато му била връчена
Заповед №27/05.05.2020г.
За периода 27.07.2017 г. – 26.05.2020 г. ищецът
работил на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
графици, при сумирано отчитане на работното време. Обичайно следвало да
отработва една дневна и една нощна смяна, след което да почива два дни. Тъй
като на изпълняваната от ищеца длъжност работели общо четирима служители,
когато един от тях ползвал отпуск, работодателят им предоставял само един ден
почивка вместо предвидените два. Това водело до полагане на повече от 40 часа
труд седмично. Часовете положен труд следвало да се определят след
преизчисляването на нощния труд в дневен. През исковия период ищецът бил
положил около 600 часа извънреден труд, които не му били заплатен от
работодателя.
По тези съображения, ищецът моли да бъдат
уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете като
неоснователни. С отговора не се спори, че ищецът работил по трудово
правоотношение при ответника до 26.05.2020 г., както и че изпълнявал служебните
си задължения на сменен режим на работа по график, като било въведено сумирано
изчисляване на работното време. Посочено е, че през 2018 г. извънредният труд
се отчитал на тримесечие. През 2019 г. периодът на отчитане на работното време
на служителите, работещи на смени, бил тримесечен, а през 2020 г. бил въведен
шестмесечен период. Твърди се, че в книгата за отчитане на извънреден труд в
ПТП Пловдив – Поименна справка за положения извънреден труд в ПТП Пловдив, не
се съдържала длъжността „пазач”, тъй като работник/ служител, назначен на тази
длъжност, не бил полагал извънреден труд. Цитираната Поименна справка за
положения извънреден труд се изготвяла въз основа на Лична сметка, която се
попълвала и подписвала лично от работника/ служителя. От представената с
отговора Лична сметка за отчитане работното време на ищеца се установявало, че
не е полагал извънреден труд. Твърди се, че на ищеца било заплащано
възнаграждение за положен нощен труд. При
съпоставка на Лична сметка за отчитане на работното време с Таблица - график
Пазачи и с Фиш за работна заплата за съответния календарен месец за ищеца не се
откривала разлика и съответно липсвало основание за заплащане на извънреден
труд, тъй като такъв не бил полаган.
По изложените съображения ответникът моли да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски по делото.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по
силата на което, считано от 19.01.2017г. ищецът е заемал длъжността „пазач” в
ответното поделение, както и че ищецът е работил при сменен режим на работа по
график, като работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време.
Безспорно е също, че работното място на ищеца е било в ЕП Свиленград, както и
че е било уговорено пълно работно време при сменен режим на работа по график.
Не е налице спор и за това, че трудовото правоотношение е прекратено на 26.05.2020
г..
Видно от представените от ответната страна
доказателства за заеманата от ищеца длъжност е установено сумирано изчисляване
на работното време. Със Заповед № 186/ 27.04.2016 г. работодателят е въвел
изготвяне на графици за работа на всеки тримесечен период. С последващи Заповед
№ 12-01-181/28.03.2019 г. и Заповед № 12-01-108/28.06.2019 г. е разпоредено
работното време да се отчита сумирано на тримесечен период, съответно от
01.03.2019г. до 30.06.2019г. и от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. Със Заповед №
12-01-330/30.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г. е установен шестмесечен
период за изчисляване на работното време. За исковия период са издадени
заповеди от работодателя за изготвяне на поименни графици за работа за
съответния период. Указано е на ръководителите в поделението, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по предварителния график на
работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с 4 и повече от четири часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от НСОРЗ. Със Заповед № 12-00-2363/23.11.2028 г. е разпоредено на началника на
Локомотивно депо Стара Загора да определи служители, които да изготвят месечни
сведения за отработените дни по образец Приложение № 1 и лични сметки по
образец Приложение № 2.
Представени са от ответника и лични сметки за
отчитане на работното време на ищеца М.Ж.П. за периода от м. юли 2017 г. до м.
май 2020 г. Същите са подписвани от ищеца и преките му ръководители, което е
безспорно между страните. В значително по-голяма част от личните сметки е
отразено, че заработените от ищеца часове са равни на определената норма за
месеца, а в много малка част от тях е записано, че ищецът е отработил няколко
часа над или под нормата, като те са компенсирани през следващия месец. Така
например, през м. ноември 2018 г., при норма за месец от 176 часа е посочено,
че ищецът е работил 175 часа, т. е. с 1 час по-малко. През следващия м. декември
2018 г. е записано, че отработил 145 часа при норма от 144 часа, т. е. с 1 час
повече.
За процесния период ответникът
е представил утвърдените от него графици на работа. Видно от същите, ответното
поделение е организирало всеки един от четиримата служители на длъжността
„пазач” в ЕП Свиленград да полага труд на двусменен режим на работа, както
следва: дневна смяна от 07 ч. до 19 ч. и нощна смяна от 19 ч. до 7 ч.
Единствено за м. октомври 2017 г. са предвидени по-различни дневна и нощна смяна.
При така въведената организация на работното време, всеки един от четиримата
служители е следвало да изработи една дневна и една нощна смяна, след което да
почива два дни. При условие, че някой от тях е ползвал платен отпуск,
останалите са имали само един ден почивка.
Представени са с отговора са и фишове за работна
заплата, от които се установява размерът на получаваното от ищеца трудово
възнаграждение през исковия период.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, е видно, че при анализа на представените документи е констатирано разминаване
между първичния документ „таблица-график” и вторичните документи „лична сметка”,
респективно „фиш за заплата”. Установено е в заключението, че съобразно графика
работникът следвало да полага труд на 12-часови смени, а в личната сметка
съществувало прекъсване в различно време през деня и през нощта. Било налице
реално разминаване между графика и личната сметка. Според вещото лице липсвали
данни за прекъсване на работното време при въведения непрекъсваем режим на
работа. Поради това експертът приема, че представените графици, подписани и
коригирани от съответните длъжностни лица, отговарят на действително положения
труд от ищеца, а записаните в личните сметки като отработени часове не са
достоверни, въпреки наличието на подписи върху тях. В подкрепа на този си извод
вещото лица посочва в заключението, че при работодателя липсвали регистри/
книга съобразно чл.19, ал.1 и 2 от Правилника за вътрешния трудов ред, за
регистриране на напускането на работното място. При тези данни вещото лице е
изчислило, че след превръщане на нощните часове в дневни, нормата се явява
превишена с 1462 часа за исковия период от 27.07.2017 г. до 26.05.2020 г., за
които дължимото възнаграждение било в размер на 7682,35 лв. На база на личните
сметки не се констатирало наличието на положен труд над определената норма.
Посочено е също, че дължимата мораторна лихва от
датата на изискуемостта до 27.07.2020 г. върху сумата
от 7682,35 лв. възлиза на 880,78 лв.
От показанията на свидетеля И.Д.Х.– бивш
служител на ответника, преценени съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК като
логични, непосредствени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства,
се установява, че заедно с ищеца работили на длъжността „пазач“ при ответното
поделение. Свидетелят е посочил, че на тази длъжност работили общо четирима
служители, като полагали труд на 12-часови смени – дневна и нощна, след което почивали
два дни. Според свидетеля, когато един от тях отсъствал, поради ползване на
отпуск, другите поемали неговите смени – „Минавахме на три смени – дневна,
нощна и един ден почиваме“. Работили по изготвен от работодателя график, който
получавали от инж. А.Т.от Локомотивно депо - Димитровград. Личните сметки „идвали
готови, попълнени с имената, с всички …“ от Локомотивен филиал Димитровград и те
само ги подписвали. Само първия месец лично изготвили сметките – по график, но
когато ръководителите им видели, че часовете били повече от предвидената норма,
започнали да им ги изпращат попълнени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да възникне парично вземане за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд, е необходимо да са се осъществили
следните материални предпоставки: 1). работодателят да е възложил изпълнение на
трудовите задължение на работника или служителя извън уговорената
продължителност на работно време и 2). работникът или служителят ефективно да е
престирал своята работна сила, съгласно нарежданията
на работодателя извън установената в трудовия договор продължител-ност
на работно време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграж-дение при полагане на извънреден труд
представлява насрещната престация за извършената от
работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи,
независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени
законоустановените изисквания. Без значение е и дали работодателят е водил
специална книга за отчитане на извънредния труд и е издал специална заповед, с
която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на
извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички
доказателствени средства – в този смисъл Решение № 228/24.06.2011 г. по гр. д. №
1625/2010 г. на ВКС, III г. о.
Съгласно чл.136 от КТ нормалната продължителност
на работната седмица е 5 дни, с 40-часово седмично работно време и 8-часово
работно време през деня. Нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и 7 часа за нощна
смяна - чл. 140, ал. 1 КТ. Разпоредбата
на чл.142, ал.2 от КТ предвижда, че работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност
на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа - чл. 142, ал.4 от КТ. Според
чл.9б, ал.1 от НРВПО, нормата за продължителност на работното време за периода
се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в
периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното
време, определено в трудовия договор.
В случая работодателят е въвел сумирано
изчисляване на работното време, при което установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време
през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато
в края на отчитане нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден
труд.
Съобразявайки гореизложеното и след извършен
анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е положил
труд, надвишаващ установената с трудовия договор продължителност на работното
време. В тази насока съдът споделя изводите на вещото лице по ССчЕ, че утвърдените от работодателя графици отразяват
действително положения от ищеца труд. Въпреки че ищецът е подписал лични сметки
за продължителността на работното му време, съгласно които не се установява
наличието на положени часове труд над определената норма, съдът намира, че
отразените в тях записвания се опровергават от съвкупната оценка на останалите
писмени доказателства. В тази връзка следва да се изясни, че подписаните от
лицето, което ги е издало, частни документи (диспозитивни
и свидетелстващи) притежават формална доказателствена сила и съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това
лице (чл.180 от ГПК). Когато частният свидетелстващ документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена
сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до
които се отнася удостоверителното изявление. В този
случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил,
представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по
смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Следователно, когато обективираното
в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е
вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е
автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване
на верността на удостовереното обстоятелство е на страната, която оспорва
верността на направеното от нея удостоверително
изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в
действителност не се е осъществил. В настоящата хипотеза представените лични
сметки съставляват частни свидетелстващи документи, по отношение на които
ищецът е въвел оспорване, че не отразяват действително положените от него
часове труд. С оглед забраната на чл.164, ал.1, т.6, вр.
ал.2 от ГПК е недопустимо за опровергаване съдържанието им без съгласието на
ответника да се разпитват свидетели. Но от наличните по делото писмени
доказателства може да се направи категоричен извод, че записванията в личните
сметки относно заработените от ищеца часове са неверни. На първо място, следва
да се съобрази, че видно от представените заповеди, служителите в ответното
поделение са полагали труд съгласно предварително изготвени графици за
определен период от време. Също така, от приложените графици става ясно, че е
въведен непрекъсваем сменен режим от 12 часа, както и че в ЕП Свиленград на
длъжността „пазач“ са работили четирима служители през исковия период. Когато
някой от тях е ползвал отпуск, с оглед естеството на работата, останалите са
отработвали неговите смени. В резултат на това, вместо два дни са почивали само
един ден. Не са представени и доказателства да е изменян първоначално изготвеният
график или служителите да са напускали работното си място. В тази връзка вещото
лице изрично е установило, че не е налична книга за регистриране на излизанията
по време на работа. Отразеното прекъсване на работната смяна е и в противоречие
с разпоредбата на чл.22, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, според
която за работещите на смени при непрекъснат режим на работа смените започват в
7 ч. и 19 ч. и завършват в 19 ч. и 7 ч. Установи се, че и работодателят е издал
заповед, с която е разпоредил да се определят служители, които да изготвят
личните сметки. С оглед утвърдените графици, предвиждащи полагането на труд на
12-часови смени, и създадената от работодателя организация, изискваща от
заемащите длъжността „пазач” служители да осъществяват постоянен пропускателен
режим в районна на контролирания обект, съдът счита, че практически е
невъзможно ищецът да е напускал работното си място в посочените в личните
сметки часове. При тези данни и отчитайки установената от работодателя
организация на работното време при 12-часови непрекъснати смени, което се
потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, съдът намира, че
предвиждането само на четири щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност
неизменно е предполагало отработването на повече часове труд. С оглед
обстоятелството, че съгласно заключението по ССчЕ
тези часове не са били компенсирани до края на отчетния период, следва да се
приеме, че положеният над установената норма на продължителност на работното
време труд е извънреден. Тъй като графиците са изготвени от определени от
работодателя длъжностни лица, съдът счита, че извънредният труд е престиран по негово разпореждане. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд се
явява доказан по основание.
При определяне на конкретните часове извънреден
труд, превишаващи установената норма за съответния период, изчислена съобразно
правилото на чл.9б, ал.1 от НРВПО, е необходимо да се съобрази, че при сумирано
изчисляване на работното време се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане за
съответното работно място или длъжност. Както беше посочено по-горе, нормалната
продължителност за дневното работно време при подневно
отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем
часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1,143. Поради възможността
отработеното в повече време да се компенсира до края на определения период, е
допустимо през един от дните или от седмицата отработената норма да е
по-голяма, а в други да бъде по-малка. Това означава, че за всеки отделен месец
работникът или служителят получава договореното в трудовия договор
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на
периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с
не по-малко увеличение от 50 % (чл.262, ал.1, т.4 от КТ). Възнаграждението за
извънреден труд става дължимо в края на отчетния период - в този смисъл са Решение № 103 от
27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011г., IV г. о., ГК и Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/ 2011г., IV г. о., ГК. Това тълкуване на
ВКС, касаещо изчисляването на положения извънреден труд, е възприето от
законодателя, като е изрично уредено, чрез приемане на разпоредбите на чл.
9а-9г от НРВПО, в сила от 01.01.2018 г. Въпреки че тези норми са действащи от
01.01.2018 г., съдът намира, че доколкото за част от исковия период, предхождащ
приемането им, а именно от 27.07.2017 г. до 31.12.2017 г., е била приложима
нормата на чл.18, ал.3 от НСОРЗ и не е съществувала детайлна подзаконова уредба,
относно сумираното изчисляване на работното време, следва да се възприемат
указанията, дадени в горецитираната практика на ВКС.
Видно от съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред (чл.20, ал.3) и
приложените лични сметки, по този начин е процедирал и самият работодател, като
заработените часове са се изчислявали след превръщане на нощните часове в
дневни. След съпоставяне на този сбор с формираната норма в края на съответния
период се установява дали е положен извънреден труд, подлежащ на заплащане с
увеличение от 50%, съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ. Тук е мястото да се
изясни, че нормата на чл.9г от НРВПО, в редакцията ѝ към 01.01.2018 г.,
предвижда, че отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните
часове в дневни. Това не означава, че е налице забрана за заплащане като
извънреден труд на получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата. Изразът „без превръщане на нощните часове в дневни” е
заличен с изменението на Наредбата, влязло в сила на 17.07.2018 г. Поради това
съдът намира, че за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. е било предвидено
полученият извънреден труд, след превръщането на нощните часове в дневни, да не
се отчита пред Инспекцията по труда, но не и че не следва да се заплаща с
предвиденото съобразно чл.262, ал.1, т.4 от КТ увеличение.
С оглед тези разяснения и като съобрази
заключението на изслушаната ССчЕ, съдът намира, че за
периода от 27.07.2017 г. до 26.05.2020 г. ищецът е положил труд над
определената норма, който след преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143
за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1462 часа. Дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 7682,35
лв. Предвид изложеното, предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 27.07.2020 г. Съгласно
заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за
забава възлиза на 880,78 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен
изцяло.
По
разноските:
На основание чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв
на процесуалния представител на ищеца – адв. Д.,
следва да се определи възнаграждение за осъществената правна помощ. С оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде в размер на 758,16
лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия
процесуално представителство адвокат.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 342,53 лв., както и разноските за вещо лице в
размер на 180 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, БУЛСТАТ:
1754038560069, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по исковете с
правно основание чл.150 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на М.Ж.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, следните суми: 7682,35 лв., представляваща сбор от дължимото
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017
г. до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и 880,78 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до 27.07.2020 г.
ОСЪЖДА
Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, БУЛСТАТ:
1754038560069, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. М.Д.Д., ЕГН: **********, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв, сумата 758,16 лв. - за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, БУЛСТАТ:
1754038560069, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Свиленград, сумата 342,53
лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата 180,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.