№ 297
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Славена Костова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 86/15.04.2022г. постановена по НОХД № 6524/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с, е признал подсъдимата М. А. А. за
виновна в това, че на 02.10.2020г. в гр. П. е отнела чужди движими вещи -
сумата от 150 лв., собственост на „***“ ЕООД от владението на М.К.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила,
поради което и на основание чл. 198, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК я осъдил
на наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. На
основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, като е
приспаднал от така наложеното наказание времето, през което А. е била
задържана по ЗМВР. Съдът е постановил веществените доказателства –
сумата от 150 лв. да се предаде на дружеството „***“ ЕООД, а 2 бр. оптични
дискове – да останат по делото до изтичане на срока на съхранението му. На
основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати по сметка на
РС Пловдив в полза на ВСС сумата от 130 лева, представляващи разноски,
1
направени в хода на съдебното производство.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. М. Б.
– защитник на подсъдимата, с която се иска отмяна на присъдата на Районния
съд, като подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като
не е извършила престъпление, алтернативно – че стореното от нея е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Излагат се подробни
съображения, че районният съд не е анализирал правилно доказателствата, а
същите не установяват тя да е употребила сила, нито да е отнемала чужди по
смисъла на закона вещи. Алтернативно, ако съдът прецени, че е извършено
престъпление от подсъдимата, то съдът да й наложи административно
наказание с преквалифициране на деянието по чл. 218б, ал.1 от НК, като се
приеме, че извършеното съставлява кражба по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК.
На последно място, защитникът излага доводи за несправедливост на
наложеното наказание и ако въззивният съд сподели приетата в присъдата
правна квалификация, апелира да намали определеното наказание.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище
за неоснователност на въззивната жалба, като предлага първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Защитникът – адв. М. Б. поддъжа подадената въззивна жалба, като
счита, че доказателствата не установяват подсъдимата да е употребила сила
при вземането на парите, наред с това тези средства не са чужди за нея, тъй
като са й били дължими от работодателя.
Подсъдимата поддържа становището на защитника си.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както и
допълнението към същия, съображенията на страните в съдебно заседание, а и
сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от
НПК, намери следното:
Въззивната жалба e процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, при
наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК
лице.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
2
Подс. М. А. А. започнала работа във фирма „***“ ЕООД на 21.09.2020г.
като продавач-консултант. Местоработата й бил щанд за парфюми,
разположен в магазин *** в гр. П., на бул. „***“ №36. Собственик и
управител на дружеството бил свид. Д.Д.А.. Подс. А. работела само няколко
дни на обекта в магазин ***, след което трудовият й договор бил прекратен,
считано от 01.10.2020г. При напускането й подсъдимата била уведомена по
телефона от свид. А. – представител на дружеството, че ще й бъде изплатено
възнаграждението в близките дни, след като бъдат изчислени парите, които са
й дължими и подписване на документите във връзка с прекратяване на
договора. От същата дата – 01.10.2020г. като продавач-консултант на същия
щанд за парфюми била назначена свид. М.К.Д..
На 02.10.2020г. свид. Д. изпълнявала трудовите си задължения, когато
около 16,00 часа подсъдимата А. посетила щанда за парфюми на фирмата.
Същата била взела решение да вземе парична сума от 150 лв. от касата на
обекта, която сума считала, че й се дължи за изработеното от нея в периода на
трудовия й договор. Подсъдимата информирала свид. Д. за намерението си да
вземе посочената парична сума от касата на дружеството, която пък веднага
се обадила на по телефона на свид. А. – неин пряк ръководител и я
информирала за случващото се. Свид. А. изрично й разпоредила да не
предоставя пари на подсъдимата, като настояла да разговаря лично с нея по
телефона. Тогава свид. Д. предала телефона на подс. А., на която свид. А.
категорично отказала предоставянето на парична сума от намиращите в
касата на обекта пари. Независимо от това, подс. А. се насочила към шкаф на
щанда за парфюми, за да вземе паричната сума и заобикалайки свид. Д.
отворила шкафа, в който се намирали паричните суми и взела оттам сумата от
150 лв., след което отново се върнала на щанда. Свид. М. Д. се опитала да
вземе от подсъдимата взетите от последната пари от шкафчето, като подс. А.
от своя страна я блъснала леко и издърпала обратно банкнотите от ръцете на
свид. Д., за да преодолее съпротивата й, след което се насочила към
намиращия се в близост изход на обекта. Свид. Д. се опитала да я спре, като
препречила пътя й, но подсъдимата я заобиколила и напуснала магазина с
взетата от нея парична сума. Поведението на подс. А. било възприето и от
свид. А. и К., които наблюдавали случващото се от камерите от офиса на
фирмата в кв. С. в гр. Б.. Свид. К. подала сигнал на тел. 112, като малко по-
късно подсъдимата била установена.
3
За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е
посочил кои гласни, писмени доказателства и доказателствени средства и
веществени доказателства е ползвал, като е анализирал по-обстойно
показанията на свидетелите, посочвайки в кои части кредитира същите и
поради какви причини, респективно – защо не приема за отразяващи
действителната фактология друга част от показанията на свидетелите.
Коментирал е писмените и веществени доказателства /приобщените по
делото дискове с видеозаписи и записи от тел. 112/, след което районният съд
е приел, че от стореното от подсъдимата от правна страна покрива
признаците на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК, за което е предадена на
съд, което е извършила умишлено и й е наложил наказание.
Във въззивната жалба на защитника се акцентира на неправилното
приложение на материалния закон от страна на първата инстанция, а
алтернативно – и на явна несправедливост на наложеното наказание. Наред с
това обаче се излагат съображения и за неправилна оценка на решаващия съд
на събраните доказателства, както и на това, че доказателствата по делото не
подкрепят изведената от него фактическа обстановка, а показанията на
свидетелките очевидци - служители на дружеството „***“ ЕООД, не само
противоречат на приобщения видеоматериал, но и са заинтересовани от
изхода на делото, т.е. формулира се оплакване за нарушение на принципа на
чл.107, ал.5 от НПК при аналитичната дейност на първата инстанция. Тъй
като проверката за правилното приложение на материалния закон може да
бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция
фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, ето защо, именно
спазването на тези процесуални изисквания следва да бъдат проверени първо
от настоящата инстанция.
Настоящият въззивен състав не открива съществени нарушения в
процесуалната дейност на първата инстанция. Съдът е изложил установената
от него фактическа обстановка, посочил е изрично кои доказателствени
източници я подкрепят, защо кредитира същите и в кои части, както и защо не
приема да кредитира част от показанията на свидетелите. Районният съд не
може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата,
като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната
4
дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна
съставомерност на деянието в лицето на подс. А.. Съдът е изложил
съображения и касателно всеки един от елементите от обективна и
субективна страна на престъпния състав, според приетата от него правна
квалификация. Изложил е ясни съображения и от светлината на кои
обстоятелства е приел да определи наказанието на подсъдимата по реда на чл.
55 от НК, както и защо не приема за основателни наведените пред него от
защитника в пледоарията съображения за неприложимост нормата на чл. 9,
ал.2 от НК и института на чл. 218б от НК.
Фактът на вземането на паричните средства от страна на подсъдимата
от щанда, стопанисван от дружеството, на процесната дата и място и техния
размер, не се спорят от страните. Правилно в тази насока районният съд е
приел да кредитира показанията на свид. Д., А., М. и на свид. А.,
включително по отношение на предаването на същата сума от подсъдимата
след установяването й в хода на ДП с протокол за доброволно предаване.
Коментираното писмено доказателство също установява последния факт.
Коректна е оценката на долната инстанция, че в тази част показанията на
свидетелите и относимите писмени доказателства са непротиворечиви.
Подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения. И
настоящият състав няма основание да постави под съмнение събраните
доказателства касателно изложените обстоятелства, включително авторството
на деянието, изводимо и от показанията на свид. А., като доказателствата в
тази насока напълно си кореспондират.
Районният съд е обърнал особено внимание на показанията на
свидетелите Д., А. и К., дадени пред съдебния състав и приобщените от
досъдебното производство, като ги е съпоставил и с приобщения по делото
видеозапис от охранителните камери в обекта. Права е защитата във
въззивната жалба, че активни действия от страна на подсъдимата по
сломяване на съпротивата на свид. Д. преди вземането на парите от шкафа, не
се установява от видеозаписа. Следва да се посочи също така, че до този
извод е стигнал и районният съд, като е подложил на сериозен анализ
показанията на свидетелката, дадени пред съда и на досъдебното
производство. И настоящият състав приема, че от страна на А. е имало само
един акт на физическа принуда спрямо свид. Д., но той е бил след вземане на
парите от шкафа, както конкретизира самата тя пред съда, след прочитане на
5
показанията й – „взех парите, които русата жена беше успяла да вземе от
шкафчето … въпросната жена, използвайки сила, ме блъсна с ръце и
изтръгна парите от моите ръце…“ /л.18-гръб от ДП/ и „…тя леко ме бутна
и тръгна да бяга.“, „имаше момент, в който взех парите, след което
госпожата ме избута и ги взе обратно, точно тогава тя ме бутна“ /пред
РС/. Доказателства в по-ранен момент това да се е случило, не се откриват. И
пред съда свидетелката си спомня само един акт на съприкосновение между
двете. Констатираното съвсем точно от районния съд несъответствие в
показанията на свидетелката от досъдебното производство и пред съда, не
води до дискредитиране на показанията на свид. Д. изцяло. В кредитираните
им от първата инстанция част те се подкрепят от видеозаписа, а така също и
от показанията на свид. М., пред когото свид. Д. разказала какво точно се е
случило. В показанията на свидетелките А. и К. /приобщени от ДП по
съответния процесуален ред/ също се говори за избутване от страна на
подсъдимата спрямо свид. Д. и макар да има разминаване в казаното от тях
кога това е станало, приобщеният видеозапис не оставя място за съмнение
относно момента, както правилно е приел и районният съд. Следва да се има
предвид и факта, че свид. Д. е била разпитана на ДП часове след случилото
се, когато стресът от поведението на подсъдимата за нея е бил много силен
/“Аз бях в шок“ – пред РС/, като показателно е желанието й да не работи
повече на обекта – виж показанията й пред съда.
Действително нито свид. Д., нито свид. А. и К. не са екзактни по
отношение на обстоятелството в коя част на тялото точно е била избутана
свид. Д.. Самата тя сочи – „в горната част на тялото, не си спомням точно “
/л.94-гръб, НОХД/, като свидетелката Д. сама признава, че това избутване не
е било с особен интензитет. Това обаче не е самостоятелно основание да
бъдат поставени под съмнение твърденията им. Наред с това правилно е
приел районният съд, че няма основание показанията на тези лица да се
приемат и за заинтересовани – същите не работят към момента на разпита им
пред съда към същото дружество. Не се изтъква и друга причина да се считат
за предубедени.
Показанията и на трите свидетелки сочат на категоричен отказ в
проведения телефонен разговор да е разрешавано на подсъдимата да вземе
тези пари. В същата насока са и показанията на свид. А., приобщени от ДП
6
със съгласието на страните. Показанията на свид. Л. не са в противоречие с
твърденията на посочените свидетели, доколкото и самият той не твърди да
знае А. да е имала предварително разрешение да вземе инкриминираната
сума. Показанията му са коректно и обективно оценени от долната
инстанция, като въззивният съд няма какво да добави към анализа на същите,
който напълно споделя.
Въз основа на анализираните доказателства, Районният съд е достигнал
до законосъобразния извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата с действията си е осъществила
всички съставомерни признаци на престъпния състав “грабеж”, тъй като на
инкриминираната дата с присвоително намерение е отнела инкриминираните
пари, собственост на дружеството „***“ ЕООД от владението на свид. Д.,
като е употребила за това принуда в една от двете й форми – сила.
Употребената сила, изразяваща се в блъскане с ръце и „изтръгване“ на парите
от ръцете на свидетелката, е последвано от отдалечаване от
местопроизшествието, подсъдимата е успяла да реализира докрай
престъпните си намерения. Всъщност отдавна е изяснено в съдебната
практика и теория, че за да е съставомерно деянието, е необходимо
употребената принуда да е от естеството да сломи съпротивата на жертвата и
не е необходимо да причинява увреждания, по-тежки от леката телесна
повреда, защото тогава деянието би било квалифицирано по друг състав.
Престъплението е осъществено при липса на съгласие от страна на
пострадалия, доколкото именно това е наложило и използването на
принудата. Напълно прав е районният съд в оценката си, че от страна на
подсъдимата е имало еднократно употребена сила – след като подсъдимата е
извадила парите от шкафа, когато същите са били взети от свид. Д. – едва
тогава подсъдимата е употребила сила, за да осъществи своя фактическа власт
над тях. В случая не става въпрос за действия, при които същата е целяла да
запази фактическа власт над отнети по-рано вещи, тъй като към този момент
парите са били единствено отделени чрез преброяването им от останалите,
т.е. не е имало завършен състав на кражба по смисъла на чл. 198, ал.3 от НК.
Правилно е оценено от районния съд, че от субективна страна
престъпното поведение на подсъдимата е било продиктувано от пряк умисъл,
7
като е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването
им. Тя е съзнавала, че желае отнемането на парите, че вземането на тези
парични средства е било без съгласието на собственика, както и на свид. Д. и
с предприемане на действията по упражняване на принудата, е имала умисъл
за липсата на съгласие и решение да я преодолее с намерение да присвои
вещите.
Несподелимо е възражението на защитата, че взетата сума от 150 лв. не
е била чужда за подсъдимата. Няма спор, че към този момент не й е било
заплатено възнаграждение за положения труд, но от показанията на
свидетелите А. и Д., неопровергани от тези на свид. Л., не се установява да й е
било разрешавано да вземе пари, още по-малко на посочената стойност от
оборота на щанда. Трудовото правоотношение с подсъдимата е било
прекратено ден по-рано и е предстояло счетоводното изчисление на
възнаграждението й. Т.е. не може да се коментира изобщо евентуална теза
било изцяло или част от тези пари да са собствени на подсъдимата.
Изложените в тази насока съображения на районния съд се споделят напълно.
Правилен е коментарът на районния съд и че без значение в случая е дали
дружеството е некоректен работодател. Самият свид.Л. не твърди подобно
обстоятелство.
Предвид изложеното, не може да бъде споделено виждането на
защитата за преквалифициране на стореното от подсъдимата като кражба,
респективно – да се правят оттам нататък разсъждения относно
приложимостта на нормата на чл. 218б от НК.
Обоснован и адекватен на събраните доказателства отговор е дал
районният съд и на искането на защитата за приложимост нормата на чл.9,
ал.2 от НК. Конкретният казус не разкрива липса или явна незначителност на
обществената опасност на стореното от подсъдимата. Действително
стойността на отнетата сума не е голяма, но характерът на употребената
принуда спрямо свид. Д., насочена към сломяване на съпротивата й, ясно
проличава и в последиците на собственото й поведение – същата напуска
работа след това. Вярно е, че сумата е върната от подсъдимата, но това е
станало едва след като е установена от органите на реда след подадения
сигнал на тел. 112 от свид. К..
8
Районният съд е изложил относими за индивидуализиране на
наказанието на жалбоподателя обстоятелства. Като смекчаващи такива са
отчетени невисокият предмет на отнетото имущество, ниският интензитет на
употребената принуда спрямо свид. Д., връщането на отнетите пари,
ангажираността на подсъдимата по отглеждането на две деца, както и фактът,
че същата все пак е очаквала заплащане от доскорошния си работодател. Към
същите настоящата инстанция би добавила и декларираната от подсъдимата
трудова ангажираност към момента на разглеждане на делото
/неопровергана/. Отегчаващи обстоятелства освен изтъкнатото от първата
инстанция предходно осъждане на подсъдимата /по НОХД 6290/2018г. на
ПдРС/ и настоящата инстанция не открива. Прав е районният съд, че към
момента на извършване на настоящото деяние не е изтекъл срокът, предвиден
в чл. 88а, ал.1 вр. с чл. 82, ал.1, т.5 от НК за реабилитация на лицето по това
осъждане.
Правилна е преценката на районния съд, че така изложените
смекчаващи обстоятелства са многобройни, така щото и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и
законосъобразно е приел да наложи наказание по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от
НК под минималния размер, предвиден от закона. Според настоящия съдебен
състав обаче, отмереното от районния съд наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода не е съобразено с обществената опасност на
стореното от А. – употребената принуда, макар и достатъчна да сломи
съпротивата на свид. Д., не се отличава с висок интензитет, а и подсъдимата
не е отнела цялата налична сума. Предвид това, следва наказанието лишаване
от свобода да бъде ориентирано в размер по-близък до минималния такъв,
предвиден в общата част за наказанието лишаване от свобода – а именно
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който размер
съдът намира за съобразен с обществената опасност и на дееца, и на
конкретното деяние.
Обективните предпоставки, изискуеми в чл. 66, ал.1 от НК /размерът на
настоящото наказание и деецът не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер/ са несъмнено налице. Коректна е преценката
на районния съд, че и условното осъждане на лицето би постигнало целите на
наказанието по чл. 36 от НК и най-вече поправянето й. С оглед на така
9
определения от настоящия състав размер на наложеното наказание лишаване
от свобода обаче, ще следва да бъде намален и размерът на изпитателния
срок, за който се отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода,
като същият следва да бъде в размер на три години.
Ето защо, присъдата на районния съд ще следва да се измени в
посочения смисъл. В останалата част присъдата като правилна и
законосъобразна ще следва да се потвърди.
Поради което и на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 86/15.04.2022г. по НОХД № 6524/2021г. по описа
на Районен съд – Пловдив, 10 н.с, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. М.
А. А. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и
НАМАЛЯВА определения на основание чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок
от ЧЕТИРИ на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10