№ 86
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по
искане на осъдения М. Т. Д., чрез защитника му – адв. К.К. от АК – * за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 357/2020 г., по
което е постановена Присъда № 260015/21.01.2021г. по описа на РС – Стара
Загора, потвърдена с Решение № 260078/22.07.2021г. по ВНОХД №
1035/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, като последното е окончателно.
С присъдата подсъдимият М. Т. Д. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на основание
чл.54, ал.1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“ в размер на 3000 лева.
Постановено е така наложеното наказание лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален „Строг“ режим, като от него е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 30.10.2019г. и е
1
произнесено за веществени доказателства.
Съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените разноски по
делото в размер от 246,53 лева по сметка на ОД на МВР – *.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил М. Т. Д. да изтърпи
при първоначален „Строг“ режим, наложеното му общо, най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, с приложението на чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК по ЧНД № 228/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора за
деянията, предмет на осъжданията му по НОХД № 163/2019г. и НОХД №
223/2019г. по описа на същия съд, чието изпълнение е било отложено по
чл.66, ал.1 от НК.
С решението на Окръжен съд – Стара Загора присъдата е била
потвърдена изцяло.
В шестмесечен срок от влизане на последното в сила е постъпило
искане от осъдения Д. и неговия защитник за възобновяване на наказателното
производство като се твърди, че при постановяване на съдебните актове
съдилищата са нарушили закона, както и са допуснали съществени
нарушения на процесуалните правила – основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.
3, т.1 и т.2 от НПК, като се цитира подробно съдебна практика на ЕСПЧ,
ВКС, ПАС и СтОС.
В него са анализирани, приобщените на досъдебното и съдебно
производство по делото доказателства. Посочва се, че съдилищата са
направили едностранна доказателствена оценка в нарушение на принципните
правила от НПК, с постановената и потвърдена осъдителна присъда срещу
подс. Д., базирана на показанията на разпитаните полицейски служители,
които са пристигнали на местопроизшествието и са извършили оглед,
задържали са осъденото лице, провели са с него на място извънпроцесуални
беседи, при които той им е съобщил за намиращите се в него и в дома му
наркотични вещества, едва след което същите са иззети. В този смисъл,
според практиката на ВКС е следвало да се изключат от доказателствената
съвкупност, като недопустими показанията на полицейските служители,
които възпроизвеждат извънпроцесуални изявления за факти и обстоятелства
2
в наказателния процес срещу лице спрямо което съществува вече
„наказателно обвинение“.
В тази връзка се иска да се възобнови производството по делото на
основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, като се отмени присъдата на районния
съд и решението на окръжния съд, да се върне делото за ново разглеждане, за
да може осъденото лице да получи справедлив процес по смисъла на чл.6, т.1
от ЕКЗПЧ.
Осъденият М.Д. не се явява редовно призован, като от него е постъпила
декларация, че не желае да се явява. Същият е представляван от
упълномощения му защитник – адв. К., който заявява, че поддържа
направеното искане по изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно,
тъй като при постановяването на съдебните актове от първоинстанционния и
въззивния съд са били съобразени всички събрани по реда на НПК гласни и
писмени доказателства, вкл. и от разпита на полицейските служители.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда,
намира за установено следното:
Искането на осъдения М.Д. е неоснователно.
Настоящата инстанция е ангажирана с две касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – за нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в искането за
възобновяване изобщо не е посочено в какво се изразява нарушението на
закона, поради което ще следва да се вземе отношение за развитите
съображения по второто от тях.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т.1 и т.2 от НПК при проведените
първоинстанционно и въззивно производства, ограничили правото на защита
на подсъдимия, както и при мотивирането на постановените съдебни актове.
3
Съдържанието на искането за възобновяване в известна степен е
насочено към необоснованост на фактическите изводи на първата и въззивна
инстанция по фактите, което не би могло да бъде основание за извършване на
касационна проверка по реда на възобновяване на наказателното
производство.
Същевременно с това, настоящата извънредна инстанция е задължена
да провери, дали районният и окръжният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата на НПК, са взели всички мерки за
разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 от НПК.
Присъдата на районният съд е постановена по вътрешно убеждение,
съгласно изискванията на чл.14 от НПК, основана на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посочените
процесуални нарушения в искането са почти идентични с отправените във
въззивната жалба от защитата и е взето отношение от Старозагорския
окръжен съд при потвърждаването на присъдата. В тази връзка въззивният
съд е положил нужните усилия за изпълнение на задължението си по чл.339,
ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата които ги подкрепят и правните си изводи.
Изложил е съображенията си по отношение на събрания доказателствен
материал, неговата относимост към решаването на делото по същество,
противоречията в гласните доказателства и кои от тях кредитира.
Безспорно е изяснено, че на 29.10.2019г. е било образувано БП № */*г.
по чл. 356, ал.3, вр. чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК срещу М. Т. Д. със съставения протокол за първото действие по
разследване, с извършеното претърсване и изземване в жилището му, както и
личен обиск с откриването и изземването на две пликчета с вещества
реагиращи на метамфетамин и от дрехата му на вещество, реагиращо на
кокаин /Вж. уведомление за образуване на БП на л.2 от ДП/.
По делото е установено, че по време на провеждана на 29.10.2019г.
специализирана полицейска операция в гр. * е извършена проверка на
постъпилата информация за държане от страна на лицето М. Т. Д. в дома му
на наркотични вещества[1]. За целта полицейските служители – свидетелите
4
И. В. и Д. Г. влезли в стая на приземния етаж на къщата, намираща се в гр. *,
ул. „*“ 12, където били М.Д. и неговия приятел - св. Б. М.. В други стаи от
къщата пребивавали свидетелите Д. Д. и Т.Т. /съпруга и син на Д./. При
влизането им в стаята на приземния етаж свидетелите В. и Г. попитали М.Д. в
присъствието на св. М. има ли наркотични вещества в дома му, като той им
отговорил, че има две пакетчета с „*“, а в джоба на анцуга си има едно
пакетче с кокаин. Междувременно там са пристигнали и техните колеги –
свидетелите Т. И. и Л. Ц., които също чули казаното от Д.. Полицейските
служители поставили белезници на М.Д. и на св.Б. М., запазили
местопроизшествието и изчакали пристигането на дежурната оперативно-
следствена група. Разследващият полицай в присъствието на две поемни лица
при условията на неотложност съставил протокол за претърсване и изземване,
като в стаята на приземния етаж на масата, както и в гардероба в картонена
кутия били открити последователно две найлонови пакетчета с
кристалообразни вещества, реагиращи при полевия тест положително на
метамфетамин. За иззетите вещества М.Д. пред всички отново обяснил, че е
наркотично вещество - перник за лична употреба, което било вписано и в
протокола /вж. л. 18-19 от ДП/. Разследващият полицай при условията на
неотложност в присъствието на същите поемни лица съставил и протокол за
обиск, като в десния джоб на анцуговото долнище, с което М.Д. бил облечен е
намерено и иззето найлоново пликче, съдържащо бяло на цвят прахообразно
вещество, реагиращо положително на полевия тест на кокаин. Отново пред
всички присъстващи лица М.Д. обяснил, че намереното в него вещество е
предназначено за лична употреба, което било вписано в протокола /Вж. л.23-
24 от ДП/.
При така възприетата от двете редовни съдебни инстанции фактическа
обстановка, не би могло да се сподели виждането в искането, че от страна на
полицейските служители са били извършени действия, които спадат към
действията по разследване и предшестват, образуването на наказателното
производство по чл.212, ал.2 от НПК със съставените впоследствие
протоколи за претърсване и изземване, т.е. са извършени в рамките на
наказателния процес и съгласно чл.118, ал.2 от НПК, същите не могат да
бъдат свидетели.
Техните действия са имали за цел провеждането на предварителна
5
проверка на информацията за извършвана от осъденото лице инкриминирана
дейност, като са го задържали и запазили местопроизшествието до идването
на разследващите органи. Същите в резултат на съобщеното от М.Д., са
добили непосредствено лично впечатление за намиращия се на масата
найлонов плик с кристалообразно вещество, за което впоследствие се е
установило, че съдържа наркотично вещество, но това не означава
автоматично, че са извършили действие по разследването, отговарящо на
оглед на местопроизшествие. И това е така, защото тези свидетели не са
предприели някакви конкретни последващи действия, при които да са били
търсени, открити или прибрани, оставените от Д. пакетчета в стаята и
гардероба, както и в дрехите му, а само са го задържали и изчакали
пристигането на разследващите органи[2].
На следващо място, обаче с основание в искането е посочено, че
съдебната практика през последните години е категорична по отношение на
обстоятелството, че направеното извънпроцесуално „самопризнание“ от подс.
М. пред полицейските органи след влизането им в дома му и при извършено
задържане по ЗМВР, с оглед на основния факт, подлежащ на доказване –
съпричастността му в държането на наркотични вещества, не би могло
впоследствие да бъде ползвано при постановяването на присъдата. И това е
така, защото по това време същият е бил задържан, като не е бил информиран
за правото му на достъп до адвокат и липсва изрично негово изявление, дали
желае или не такъв[3]. В този ред на мисли е следвало районният и окръжният
съд да отчетат в мотивите към съдебните си актове прецизно това
обстоятелство и да изключат от доказателствената маса по делото на тази част
от показанията на полицейските служители, които заместват направените не
по надлежния ред самопризнания на Д..
В принципен план, обаче няма процесуална пречка, съгласно чл.118,
ал.1, т.3 от НПК служителите от * – В., Г., И. и Ц. да бъдат разпитвани и да
дадат относими към предмета на доказване показания като свидетели по
отношение на възприетите от тях обстоятелства след пристигането на
местопроизшествието на разследващия полицай, тъй като са присъствали на
извършените по надлежен ред претърсване и изземване, респ. личен обиск[4],
при които са били открити и иззети държаните от Д. в дома и дрехите му
инкриминирани наркотични вещества, за които е пояснил, а и е записано в
6
протоколите, че са негови и за лична употреба. Обстоятелството, че
полицейските служители не са били вписани като присъстващи лица в
изготвените протоколи, не опорочава тяхното валидно извършване.
В конкретния случай игнорирането на тази част от информацията,
съобщена от горепосочените полицейските служители в показанията им като
свидетели за направените пред тях „самопризнания“ при задържането на Д.,
не налага отмяна на решението на окръжния съд и връщането на делото за
ново разглеждане, тъй като и без нея фактическата обстановка остава
безспорно изяснена и непроменена. От мотивите на въззивния акт е видно, че
всяко едно от обстоятелствата, до които се отнасят в другата част показанията
им, вече е било установено с помощта на други доказателства и
доказателствени средства за съпричастността на Д. към вменената му
престъпна дейност.
Затова не би могла да бъде възприета тезата на защитата за допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
осъдения Д. и нарушаване на принципите в чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС за правото
му на справедлив съдебен процес в постановените съдебни актове по
горепосочените дела на Районен съд – Стара Загора и на Окръжен съд – Стара
Загора.
В тази връзка искането на осъдения е неоснователно и не следва да се
възобновява наказателното производство с отмяната на присъдата на
районния съд и решението на въззивния съд като се върне делото за ново
разглеждане, съобразно чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1, вр. чл.
422, ал.1, т.5 от НПК Пловдивския апелативен съд,
[1] Не се оспорва цитираната съдебна практика в Р. 33/17.02.2010г. по н.д. № 700/2009г. на 3 н.о. на ВКС, че
оперативната информация за участието на заподозряно лице в престъпна дейност, няма доказателствена стойност,
тъй като съдържащите се в нея фактически данни не са установени по реда на НПК.
[2] В цитираното Р. №164/22.12.2016г. по н.д. № 590/2016г. на 2 н.о. на ВКС е визиран случай на извършен
неформален оглед на местопроизшествие и изземване на функции от разследващите органи на полицейските
служители, които при оглеждането на местността са прибрали, изхвърлените от подсъдимия пакетчета с
наркотични вещества, като са опитали да „санират“ незаконосъобразното им изземване с последващ протокол за
7
доброволно предаване, което се препятства възможността да бъдат свидетели, поради забраната по чл.118, ал.2 от
НПК няма как да бъде възприет за относим и към настоящия казус.
[3] В този смисъл посочената съдебна практика от защитата е безспорна, не само в актовете на СтОС, Р. №
2600116/14.07.2021г. по ВНОХД № 344/2020г. на ПАС със същия съдия-докладчик, базирано на присъда на
Ст.ОС, Р. № 391/25.10.2013г. по н.д. № 1220/2013г. на 3 н.о., Р. № 116/1.11.2018г. по н.д. № 782/2018г. на 1 н.о., Р.
№ 155/12.11.2019г. по н.д. № 579/2019г. на 2 н.о. на ВКС.
[4] В присъствието на поемни лица и с последващо одобряване в законовия срок с определение от съдия при
условията на чл. 161, ал.2 от НПК и чл. 164, ал.3 от НПК на л.22 и л.27 от ДП.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Т. Д. за
възобновяване на НОХД № 357/2020 г. на Районен съд – Стара Загора и
ВНОХД № 1035/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8