№ 851
гр. Пазарджик, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220103452 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано от М.
М. П., чрез пълномощника адв.Г. П. С., със служебен адрес: гр.София,
ул.“****** против С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“****** и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Самоков, ул.“******, представялавно от Е. М. С.а, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че по силата на подписания
Договор за финансов лизинг, лизингодателят - „Хит Кредит“ ООД е
предоставил на лизингополучателя - С. Ф. М. за временно и възмездно
ползване на собствения на лизингодателя лек автомобил марка „БМВ", модел
„******“, шаси №WBA3Y51080GZ91874, рег. №СВ******НТ.
Твърди, че в Приложение №1 към Договора за финансов лизинг -
погасителен план, подписано от страните, е посочен график на плащане на
дължимите лизингови вноски - брой, размер и падеж за всяка една от тях.
Падежът за изпълнение на лизинговите вноски по процесния договор
настъпва всеки месец, следващ този на сключване на договора, а именно
1
27.11.2020г. и нататък до окончателно изплащане на задължението.
Твърди, че стойността на лизинга е в размер на 40 642.80 лв., която сума
се изплаща на 36 вноски, при месечна вноска 1112.30 лв., съгласно
Приложение № 1 - погасителен план към процесния договор, ведно със
сумата от 200 лв., представляваща годишна такса във връзка с GPS система за
наблюдение, чрез която лизингодателят проследява местоположението на
автомобила по всяко време. Последната сума - годишната такса, е дължима на
основание чл.6 ал.23 от процесния договор. Същата е дължима на датата на
падежа на първата вноска, съгласно погасителния план, ако договорът за
лизинг е сключен за срок от една година. В случаите, когато договорът за
лизинг е сключен за срок повече от една година, таксата за годишен
абонамент за поддръжка на GPS на автомобила, следва да се заплаща на
датата на падежа на първата лизингова вноска за всяка следваща година.
Сочи, че на основание чл.9 ал.1, т.1 от Договора за финансов лизинг,
лизингодателят едностранно прекратява договора, поради неплащане на
няколко поредни лизингови вноски. Твърди, че именно тази хипотеза е
налице в настоящия случай - длъжникът не изпълнява задължението си по
договор за финансов лизинг, поради което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск, както и съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №20235220100225
по описа за 2023г. на РС - Пазарджик, VIII граждански състав.
Твърди, че предвид настъпилия краен срок за погасяване на цялото
задължение, не е необходимо на длъжника да бъде връчвана покана за
доброволно изпълнение. В случая приложение намира правният принцип
„срокът кани вместо кредитора".
Сочи, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, на длъжника е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 8208.29 лв.,
представляваща падежирали вноски по Договор за финансов лизинг
№04000004 от 27.10.2020г., а именно: Остатък от тринадесета вноска,
съгласно Приложение 2 (Погасителен план), неразделна част от договора, в
размер на 188.56 лева, четиринадесета вноска в размер на 1112.30 лева,
петнадесета вноска в размер на 1112.30 лева, шестнадесета вноска в размер на
1112.30 лева, седемнадесета вноска в размер на 1112.30 лева, осемнадесета
вноска в размер на 1112.30 лева, деветнадесета вноска в размер на 1112.30
2
лева. Съответно наказателни лихви по чл.9 ал.2 от Договор за финансов
лизинг, представляващи 0.50% на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, за четиринадесета вноска 163 дни просрочие - 124.66 лева, за
петнадесета вноска 132 дни просрочие - 127.84 лева, за шестнадесета вноска
101 дни просрочие - 131.10 лева, за седемнадесета вноска 73 дни просрочие -
134.44 лева, за осемнадесета вноска 42 дни просрочие - 137.87 лева, за
деветнадесета вноска 12 дни просрочие - 38.88 лева и разноски в заповедно
производство в размер на 651.14лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Посочва, че във връзка с обстоятелството, че връчването на издадената
Заповед за изпълнение е извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, на
ищцовото дружество е указано да предяви иск относно вземането си.
Сочи, че съгласно параграф 13, т.1 от Закона за защита на
потребителите, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”. В т.12 на параграф 13 от ДР на същия закон е
дадена дефиниция на „финансова услуга”. Преди изменението на
разпоредбата /ДВ, бр.61 от 25.07.2014г./, договорът за финансов лизинг е
посочен, наред с други договори като „финансова услуга”. С изменението на
разпоредбата /ДВ, бр.61 от 2014г./ законодателят се е отказал от изброяването
на видовете финансови услуги и е дефинирал „финансовата услуга”, като
всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното
определение за „финансова услуга”, договорът за финансов лизинг попада в
обхвата на услугите, които се ползват от защитата на Закона за защита на
потребителите, ако страната по този договор има качеството на „потребител”.
Сочи, че в правната теория и съдебна практика се приема, че договорът
за финансов лизинг представлява особен вид инвестиционен кредит. При този
договор общата стойност на лизинговите вноски, които се дължат от
лизингополучателя се изчисляват така, че покриват цената на вещта, по която
е придобита собствеността й от лизингодателя, разноските по придобиването
и печалба, т.е. получава се ефектът на получен кредит, който се погасява от
3
лизингополучателя, чрез заплащане на лизинговите вноски.
Твърди, че последното плащане на процесния договор от страна
длъжника е към дата 17.05.2022г. в общ размер на 1245.30 лв. От заплатената
сума - 200 лв. се погасява дължимата годишна такса на основание чл.6 ал.23
от процесния договор; 315.93 лв. договорна лихва за 27.11.2021г.; 121.56 лв. -
наказателна лихва и 607.81 лв. - главница за 27.11.2021г.
Предвид обстоятелството, че ответникът се явява неизправна страна по
процесния договор, на ищцовото дружество се дължат следните суми:
1.Неплатени и дължими вноски в общ размер на 6 862.36 лв., а именно:
- Остатък от тринадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора, в размер на 188.56 лева, с падеж
27.11.2021г.;
- Четиринадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.12.2021г.;
- Петнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.01.2022г.;
- Шестнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.02.2022г.;
- Седемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.03.2022г.;
- Осемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.04.2022г.;
- Деветнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора, в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.05.2022г.
Твърди, че от тях дължимата главница за съответните падежирали и
неизплатени лизингови вноски са в общ размер на 3986.53 лв., а именно:
- Главница по четиринадесета вноска - в размер на 623.31 лв.,
падежирала на 27.12.2021г. до 07.06.2022г.;
- Главница по петнадесета вноска - в размер на 639.20 лв., падежирала
на 27.01.2022г. до 07.06.2022г.;
- Главница по шестнадесета вноска - в размер на 655.50 лв., падежирала
на 27.02.2022г. до 07.06.2022г.;
4
- Главница по седемнадесета вноска - в размер на 672.22 лв.,
падежирала на 27.03.2022 г. до 07.06.2022г.;
- Главница по осемнадесета вноска - в размер на 689.36 лв., падежирала
на 27.04.2022г. до 07.06.2022г.;
- Главница по деветнадесета вноска - в размер на 706.94 лв., падежирала
на 27.05.2022г. до 07.06.2022г.
Твърди, че процесният договор е с фиксиран лихвен процент от
18.00000%, като размерът на лихвата за целия погасителен период е 14 042 лв.
на основание Част II “Параметри на лизинга“ т.15 от процесния договор.
Поради което дължимата договорна лихва на основание Част II, т.15.1. от
Договор за финансов лизинг и съгласно Приложение №1 - погасителен план,
е в общ размер на 2 875.83 лв., както следва:
- За вноска №13 за периода от 27.11.2021г. до 07.06.2022г., остатък от
договорната лихва е в размер на 188.56 лв. върху главницата от 607.81 лв.;
- За вноска №14 за периода от 27.12.2021г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 488.99 лв. върху главницата от 623.31 лв.;
- За вноска №15 за периода от 27.01.2022г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 473.10 лв. върху главницата от 639.20 лв.;
- За вноска №16 за периода от 27.02.2022г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 456.80 лв. върху главницата от 655.50 лв.;
- За вноска №17 за периода от 27.03.2022г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 440.08 лв. върху главницата от 672.22 лв.;
- За вноска №18 за периода от 27.04.2022г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 422.94 лв. върху главницата от 689.36 лв.;
- За вноска №19 за периода от 27.05.2022г. до 07.06.2022г., договорната
лихва е в размер на 405.36 лв. върху главницата от 706.94 лв.
2. Дължимата наказателна лихва върху просрочените неизплатени и
дължими лизингови вноски на основание чл.9 ал.1 от Договора за финансов
лизинг е в общ размер на 694.79 лв., както следва:
- За вноска №14 с падеж 27.12.2021 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.12.2021г. до 07.06.2022г. (163 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50% на ден върху забавената сума, но не повече от
5
20%, е в размер на 124.66 лв.;
- За вноска №15 с падеж 27.01.2022г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.01.2022г. до 07.06.2022 г. (132 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 127.84 лв.;
- За вноска №16 с падеж 27.02.2022г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.02.2022г. до 07.06.2022 г. (101 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, е в размер на 131.10 лв.;
- За вноска №17 с падеж 27.03.2022г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.03.2022 г. до 07.06.2022 г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, е в размер на 134.44 лв.;
- За вноска №18 с падеж 27.04.2022г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.04.2022г. до 07.06.2022г. (42 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50% на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, е в размер на 137.87 лв.;
- За вноска №19 с падеж 27.05.2022г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.05.2022г. до 07.06.2022г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, е в размер на 38.88 лв.
Твърди, че дължимите суми претендира в условията на солидарност.
Солидарността произтича от чл.8 от Договора за финансов лизинг, съгласно
която разпоредба солидарният длъжник се задължава да отговаря солидарно с
лизингополучателя за изпълнението на всички задължения на последния,
произтичащи от настоящия договор. Също така, солидарният длъжник се
задължава при неизпълнение на което и да е задължение на
лизингополучателя, да погаси незабавно неиздължените суми при покана от
лизингодателя.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
С. Ф. М. и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, ЕИК ********* дължат на „ХИТ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 7557,15 лв.,
дължими и неплатени по Договор за финансов лизинг № 04000004 от
6
27.10.2020 г., от които: сумата от 3986,53 лв., дължима и неизплатена
главница, сумата от 2875.83 лв., представляваща дължима договорна лихва на
основание Част II, т.15.1. от Договор за финансов лизинг и съгласно
Приложение №1 - погасителен план и сумата от 694.79 лв., представляваща
дължима наказателна лихва върху просрочените неизплатени и дължими
лизингови вноски на основание чл.9 ал.1 от Договора за финансов лизинг за
вноските и периодите, подробно посочени по-горе, както и сумата от 651.14
лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Моли да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
По делото е постъпила допълнителна уточняваща молба от ищеца, с вх.
№25675/01.11.2023г.
С Определение №2847/08.11.2023г., постановено в производството по
делото, на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по делото
по отношение на посочения в исковата молба ответник „ЕМБО СТРОЙ 2018“
ЕООД, поради оттегляне на иска от ищеца, чрез надлежно упълномощения му
процесуален представител, с молбата с вх.№25675/2023 г. и преди първото по
делото съдебно заседание. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото е съобщено на страните, не е обжалвано и е влязло
в сила. С разпореждането от 11.10.2023г., съдът е приел, че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД е влязла в законна сила.
Производството по делото е продължило по предявения иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на ответника С. Ф. М..
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника С. Ф. М., чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Прави
възражение за недействителност на Договор за финансов лизинг
№0400004/27.10.2020г., поради противоречие на закона и добрите нрави на
основание чл.26 ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД.
Сочи, че е безспорно, че на 27.10.2020г. С. Ф. М. е сключил Договор за
финансов лизинг за временно и възмездно ползване на автомобил марка
7
„БМВ“, модел „320D“, с peг. №СВ******НТ, с „Хит Кредит“ ООД. Съгласно
Договора за финансов лизинг и приложенията към него, параметрите му са
следните: размер на лизинга: 26 000 лв., годишен лихвен процент: 30.60%,
годишен процент на разходите: 37.05%, срок на договора: 36м. и общо
дължима сума: 41 182.80 лв. (главница, лихви и първоначална такса). Твърди,
че от сключването на договора до вноската на 27.12.2021г. С. Ф. М. е
заплащал редовно лизинговите вноски в размер на 1112.30 лв. През това
време е заплащал данъка на моторното превозно средство, застрахователните
премии по Застраховка „Гражданска отговорност“ и Застраховка
„Автокаско“. Твърди, че през м. декември 2021г. автомобилът се развалил и
поради необходимостта от финансови средства за ремонта му не е имал
възможност да заплаща високите месечни вноски по лизинга. В този период
от време той е поискал да предаде доброволно автомобила на лизингодателя,
за да отпадне задължението му да плаща лизинговите вноски. Лизингодателят
му е заявил, че след като поправи автомобила да го предаде без да е
необходимо да заплаща от последното плащане за м. ноември 2021г.
лизингови вноски.
Твърди, че след като автомобилът е бил отново в движение, се е свързал
с лизингодателя, за да го върне, но той му гарантирал, че ако през май месец
2022г. започне да си плаща редовно лизинговите вноски за напред няма да е
необходимо да се прекратява договора, поради което на 17.05.2022г. С. Ф. М.
е заплатил сума в размер на 1245.30 лв. Макар и при наличие на тази
договорка между тях, лизингодателят е поискал да му се върне автомобила,
заради това, че имало неизплатени вноски с уговорката, че след връщането на
автомобила няма да е необходимо да ги заплаща. Поради което около
10.06.2022г. С. Ф. М. предал доброволно автомобила. Твърди, че до него не са
адресирани покани или изявления за прекратяване на договора за лизинг от
страна на „Хит Кредит“ ООД.
Сочи, че съгласно чл.3 ал.3 от Закон за потребителския кредит ЗПК),
„разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при
които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на
договора.„ Предвид предмета на процесния договор за финансов лизинг,
който е лизинг на моторно превозно средство с възможност за закупуване на
стоката - предмет на договора, счита, че спрямо договора следва да се
приложат и съблюдават изискванията на ЗПК. Както е посочено в исковата
8
молба С. Ф. М., съгласно Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е
„потребител“ и спрямо него следва да се приложи и завишената закрила
спрямо потребителите на стоки и услуги в страната.
Твърди, че договорът за финансов лизинг противоречи на добрите
нрави, предвид размера на уговорения лихвен процент в него - 30.6%. Сочи,
че в своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави
е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение
№906/30.12.2004г. по гр. д. №1106/2003г. на ВКС, ГК; Решение
№378/18.05.2006г. по гр. д. №315/2005г. на ВКС, ГК; Решение
№1270/09.01.2009г. по гр. д. №5093/2007г. на ВКС, ГК; Определение
№901/10.07.2015г. по гр. д. №6295/2014 г. на ВКС, ГК). Твърди, че към
момента на сключване на договора за финансов лизинг - 27.10.2020г.
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл.1, ал.1 от ПМС №426 от 18.12.2014 г. е 10.00%. По този начин
максималният размер, до който е могла да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 30.00%. Уговореният в случая годишен лихвен процент е 30.60% и
надхвърля допустимия, съгласно морала размер, противоречи на добрите
нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на всеки
договор, което изключва възможността да бъде сключен без уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва. Липсвали и повелителни правила на
закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради което счита,
че договорът за потребителски кредит е нищожен, съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Твърди, че на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от
ЗПК, договорът за финансов лизинг е недействителен и тъй като не е посочен
ГПР по договора и общата сума, дължима от С. Ф. М., изчислена към
момента на сключване на договора за лизинг, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за финансов лизинг е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
9
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
финансов лизинг, а неспазването му - има за резултат недействителност на
договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Според §1, т.2 от ДР на ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани е договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Твърди, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде
определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в
чл.19 ал.4 ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде
описана и мелодиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с
описаната в част 1 от Приложение 1 към Директивата математическа
формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено
това изчисляване (цитира съдебна практика).
Сочи, че в Договора за финансов лизинг, който е сключил, е посочен
размер на ГПР от 37.05%, но този размер не отговаря на действителните
разходи, които той ще направи във връзка с лизинга на моторното превозно
средство, тъй като не са включени дължимия и заплатен от него данък на
моторното превозно средство, застрахователните премии, които той трябва да
заплаща по задължителния застрахователен договор „Автокаско“ и таксата за
годишен абонамент на GPS. Застрахователните премии са изрично
предвидени като част от разходите по кредита в §1 от ДР на ЗПК.
„Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11
ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22
от ЗПК.“
10
Твърди, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва С. Ф. М. да
стори във връзка с договора за финансов лизинг, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит за лизинг представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
лизингополучателят е направил и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на ответника в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по лизинга,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11
ал.1, т.10 от ЗПК.
Твърди, че тази неточност в посочването на размера на разходите го
поставя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването
му по лизинга на моторното превозно средство, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването на
посоченото законово основание. Посочването в договора за финансов лизинг
на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл.68г ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д ал.1 от
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4
от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012г. по
дело С-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o.
търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски
практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Счита, че
договорът за финансов лизинг не отговоря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10
ЗПК, поради което и на основание чл.26 ал.1. предл. 1, вр. с чл.22 ал.1 ЗПК е
недействителен.
11
Моли съда да отхвърли предявения от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
********* срещу С. Ф. М., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.415
ал.1, т.2, като недопустим и неоснователен.
Моли да бъде осъдено ищцовото дружество да му заплати направените
по делото разноски.
Прави доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор, и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 20.01.2023г., ищцовото дружество „ХИТ КРЕДИТ“ ООД е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника С. Ф. М. и срещу „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, в качеството им на
солидарни длъжници, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело
№225/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено
и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №303 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.02.2023г., с която е разпоредил
длъжниците С. Ф. М. и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД да заплатят солидарно на
ищеца-заявител и кредитор „ХИТ КРЕДИТ“ ООД следните суми: сумата от
6862,36 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
20.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 694,79 лева, представляваща
наказателни лихви за период от 27.12.2021г. до 07.06.2022 г., както и
държавна такса в размер на 151,14 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Падежирали вноски по Договор за финансов лизинг
№04000004 от 27.10.2020г. – остатък от тринадесета вноска, съгласно
Приложение 2 (Погасителен план), неразделна част от договора, в размер на
188,56 лв., четиринадесета вноска в размер на 1112,30 лв., петнадесета вноска
в размер на 1112,30 лв., шестнадесета вноска в размер на 1112,30 лв.,
седемнадесета вноска в размер на 1112,30 лв., осемнадесета вноска в размер
на 1112,30 лв., деветнадесета вноска в размер на 1112,30 лв.Съответно
наказателни лихви по чл.9 ал.2 от Договор за финансов лизинг,
представляващи 0,50% на ден върху забавената сума, но не повече от 20%, за
четиринадесета вноска 163 дни просрочие – 124,66 лева, за петнадесета
12
вноска 132 дни просрочие – 127,84 лева, за шестнадесета вноска 101 дни
просрочие – 131,10 лева, за седемнадесета вноска 73 дни просрочие – 134,44
лева, за осемнадесета вноска 42 дни просрочие – 137,87 лева, за деветнадесета
вноска 12 дни просрочие – 38,88 лева. Посочено е, че вземането е общ размер
на 7557,15 лева.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
С. Ф. М. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са
дадени указания и едномесечен срок за предявяване на установителен иск за
вземането срещу този длъжник. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК срещу длъжника С. Ф. М..
Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск
срещу длъжника С. Ф. М. е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.
По съществото на иска, съдът счита следното:
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че на 27.10.2020г. между ищцовото дружество „ХИТ
КРЕДИТ“ ООД, като лизингодател и ответника С. Ф. М., като
лизингополучател, и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, като солидарен длъжник, е
бил сключен Индивидуален договор за финансов лизинг
№04000004/27.10.2020г., по силата на който дружеството-ищец се е
задължило да придобие и предостави на ответника-лизингополучател лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320D“, с шаси №WBA3Y51080GZ91874,
рег. №СВ******НТ и доставна цена 26000 лева. Задълженията на
лизингополучателя по договора са за заплащане на първоначална вноска в
размер на 540,00 лева и 36 месечни лизингови вноски при лихвен процент
30.60% за целия срок на договора /фиксиран лихвен процент/ и при годишен
процент на разходите /ГПР/, изчислен към момента на сключване на договора
- 37,05%, както и такса за годишен абонамент на GPS в размер на 200 лева.
Общата стойност на лизинга е 40642,80 лева. Заверени копия от договора за
финансов лизинг, в това число общите разпоредби в него и погасителния
план към договора, подписани лично от ответника С. Ф. М., са представени с
исковата молба и са приобщени към доказателствата по делото.
В Приложение №1 към Договора за финансов лизинг - Погасителен
план, подписано от страните, е посочен график на плащане на дължимите
13
лизингови вноски - брой, размер и падеж за всяка една от тях. Падежът за
изпълнение на лизинговите вноски по договора настъпва всеки месец,
следващ този на сключване на договора, като първата погасителна вноска е с
падеж 27.11.2020г., а последната - 27.10.2023г.
Общата стойност на лизинга от 40 642.80 лв. се изплаща на 36 месечни
вноски, от които първата, тринадесетата и двадесет и петата вноски в размер
на по 1312,30 лева, а останалите - в размер на по 1112.30 лв., видно от
погасителния план към договора. В трите вноски в размер от по 1312,30 лева
е включена сумата от 200 лв., представляваща годишна такса във връзка с
GPS системата.
Изпълнението на задълженията на ищцовото дружество по придобиване
на лизинговия автомобил и предоставянето му на ответника-
лизингополучател се удостоверява от съставения на 27.10.2020 г. Приемо-
предавателен протокол.
Крайният срок за погасяване на задълженията по договора е изтекъл на
27.10.2023г. /с падежа на последната лизингова вноска/.
Лекият автомобил, предмет на договора е върнат на лизингодателя на
датата 07.06.2022г., видно от приемо-предавателния протокол от същата дата.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.342 ал.2 от ТЗ, с договора за финансов
лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Чл.342 ал.3 от ТЗ предоставя възможност на
лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след
изтичане на срока му.
Според разпоредбата на чл.344 ал.1 от ТЗ, лизингодателят има
задълженията на наемодател, съгласно чл.230 от ЗЗД. Предвид това и с оглед
препращащата норма на чл.347 ал.2 от ТЗ, основните задължения на
лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие
вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговата вещ за ползване на
лизингополучателя и да му предостави свободното й ползване в рамките на
14
срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на
лизинговата вещ в уговорения срок.
Финансовият лизинг по своята правна същност представлява
специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена
форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя
са предвидени в текста на чл.345 от ТЗ и те са: 1/ има задълженията на
наемател съгласно чл.232 и чл.233 ал.2 от ЗЗД, а именно - да си служи с вещта
за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно
предназначението й /чл.232 от ЗЗД/, да плаща лизинговите вноски и
разходите, свързани с ползуването на вещта, по поддържането и текущия й
ремонт /чл.232 ал.2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за
повредите и посегателствата, извършени върху лизинговата вещ /чл.233 ал.2
от ЗЗД/ и да върне вещта след изтичане срока на договора /чл. 345, ал. 1 и 2
ТЗ/, като страните могат да уговорят и допълнителни задължения по договора
за лизинг, например прехвърляне на собствеността върху лизингования обект
след изтичане на срока на договора.
В случая в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че е сключен валиден договор за лизинг на автомобил, че
на лизингополучателя е изпаднал в забава за плащанията на лизинговите
вноски, както и размерът на вземанията.
В настоящия процес, сключването на договора за финансов лизинг и
възникването на валидно облигационно правоотношение между страните и
съдържанието му /съществените елементи на договора/ се установяват от
представените от ищеца с исковата молба Договор за финансов лизинг
№04000004 от 27.10.2020г. и погасителния план към него. Посочените
документи, в това число и общите разпоредби в договора, са подписани на
всяка страница от ищеца и ответника и съдържат постигнато съгласие по
всички съществени елементи на лизинговото правоотношение. Ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора, като е придобило
описания в договора лек автомобил и го е предоставило на ответника, видно
от приемо-предавателния протокол от 27.10.2020г. Следователно за
ответника е възникнало задължението да заплаща посочените в погасителния
план лизингови вноски. Установи се, че в хода на настоящото производство -
на датата 27.10.2023г. е изтекъл и крайният падеж за погасяване на
15
задълженията по договора.
В настоящия случай ищецът претендира суми, дължими по вноски от
13-та до 19-та включително с падежни дати, както следва: вноска №13
/включваща и такса GPS/ – 27.11.2021 г., вноска №14 - 27.12.2021г., вноска
№15 - 27.01.2022г., вноска №16 - 27.02.2022г., вноска №17 – 27.03.2022г.,
вноска №18 - 27.04.2022г. и вноска №19 - 27.05.2022г. и наказателна лихва.
С отговора на исковата молба е наведено възражение за
недействителност на процесния договор за финансов лизинг, поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Във връзка с това, следва да се посочи, че по отношение на договора за
лизинг, сключен с ответника, в качеството му на физическо лице /по делото
не се твърди или доказва процесният автомобил да е бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, или във връзка с
упражняване на търговска или професионална дейност от лизингополучателя,
а в договора е отразено, че е за лично ползване, то последният има качеството
"потребител" по смисъла на общата разпоредба на §13, т.1 от ЗЗП/, съдът
намира, че е приложим Закона за потребителския кредит, съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК. Предвид това договорът следва да съдържа
реквизитите, предвидени в този закон.
За неоснователно съдът счита твърдението на ответника относно това,
че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. В случая всички
визирани в тази норма изисквания относно съдържанието на договора /чл.10,
чл.11 ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК/ са спазени при
сключването му, което се установява от сравняване на съответните норми със
съдържанието на договора.
Не е налице нищожност и на клаузата, уреждаща дължимостта на такса
GPS.
Съгласно чл.5 ал.23 от договора, лизингополучателят е длъжен да
заплаща такса за годишен абонамент за поддръжка на GPS /устройство за
проследяване/ на автомобила, която е дължима на датата на падежа на първата
лизингова вноска, съгласно погасителния план, ако договорът за лизинг е
сключен за срок от 1 /една/ година. В случаите, когато договорът за лизинг е
сключен за срок повече от 1 година, таксата за годишен абонамент за
поддръжка на GPS /устройство за проследяване/ на автомобила, следва да се
16
заплаща на датата на падежа на първата лизингова вноска за всяка следваща
година. Съгласно разпоредбата на чл.345 ал.2 от ТЗ разноските по
поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. Таксата е включена
в погасителния план, който е подписан от ответника, съответно същият се е
запознал с него, като е бил наясно с цената, която следва да заплати за
ползване на вещта.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на сумата
от общо 694,79 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2021г. до
07.06.2022г., начислена върху сумите, дължими по лизинговите вноски от
№14 до №19 вкл., по следните съображения:
С чл.9 ал.1 от процесния договор за финансов лизинг е предвидено, че
във всеки случай на неизпълнение на парично задължение на
лизингополучателя, лизингодателят има право на наказателна лихва за забава
в размер на 0,50% на ден върху забавената сума, но не повече от 20% от
стойността на забавената главница.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Алинея втора на същата разпоредба предвижда, че
когато потребителят забави дължимите от него плащания по договора,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми
са императивни и тяхната цел е да се осигури защита на потребителите, чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредит - в случая финансов лизинг /арг.
чл.2 от ЗПК/. Според разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Настоящият съдебен състав счита, че отговорността за наказателна
лихва, въведена с чл.9 ал.1 от процесния договор за финансов лизинг,
представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на
изпълнението. Определянето й като наказателна лихва цели да заобиколи
ограничението на чл.33 от ЗПК и да въведе допълнително плащане при забава
на длъжника. По съществото си предвидената наказателна лихва
представлява прикрита неустойка за забава. По начина, по който е определена
17
- 0,50% на ден, но не повече от 20% от стойността на забавената главница - се
сочи на това, че е установена с цел да се избегне ограничението на закона,
свързано с размера на дължимото при забава обезщетение.
При тези данни, съдът намира, че начислената по договора сума в общ
размер на 694,79 лв. - наказателна лихва за периода 27.12.2021г. - 07.06.2022г.
не се дължи, поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по
основание и размер за вземанията за лизингови вноски в общ размер на
6862,36 лева и следва да бъдат уважени.
Липсват доказателства по делото, а и изложени твърдения, при лежаща
върху ответника доказателствена тежест, последният да е заплатил на ищеца
сумата в общ размер на 6862,36 лева - дължими суми по падежирали
лизингови вноски от 13-та до 19-та вкл. по процесния договор за финансов
лизинг. Поради което съдът намира за доказан предявения установителен иск
за съществуване на горепосоченото вземане.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
20.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в исковото и в
заповедното производства, съобразно уважената част от претенциите, в
размер на 1202,72 лева.
В полза на пълномощника на ответника ще следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от претенциите, в
размер на 103,05 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“******, представлявано от М. М. П., чрез
пълномощника адв.Г. П. С., със служебен адрес: гр.София, ул.“****** против
С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ф. М., с
ЕГН ********** дължи на „ХИТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* сумата в
18
размер на 6862,36 лв., представляваща дължими и неплатени по Договор за
финансов лизинг №04000004 от 27.10.2020г. суми по лизингови вноски от 13-
та до 19-та вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 20.01.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №303 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.02.2023г. по
ч.гр.д. №225/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК за следните
претендирани вземания: за наказателна лихва за периода от 27.12.2021г. до
07.06.2022г. в размер общо на 694,79 лв.
ОСЪЖДА С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“****** да заплати на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано от М.
М. П., разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно
уважената част от исковите претенции, в размер на 1202,72 лева.
ОСЪЖДА „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“******, представлявано от М. М. П. да заплати
на пълномощника на ответника С. Ф. М., с ЕГН **********, а именно адвокат
С. В. М. от Адвокатса колегия - Пазарджик, със служебен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“Цар Самуил“ №28, к.21 адвокатско възнаграждение в
размер на 103,05 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19