РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Перник , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500277 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от А. Г. П., чрез
адвокат Б. Б., срещу решение № 260032 / 25. 05. 2021г., постановено по гр. д.
№ 568 / 2020г. описа на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен
предявения отрицателен установителен иск на същия срещу „НД
Мениджъмнт“ ООД, че дължимите суми по запис на заповед, издадена на
***г., са погасени по давност и е осъден да заплати на дружеството разноски.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са за допуснати
процесуални нарушения и материално – правни нарушения. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск.
Насрещната страна „НД Мениджмънт“ ООД гр. П., чрез адвокат К.Т., в
срок е депозира писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и развитите
в нея доводи, като неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени
1
направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
За да се произнесе Радомирският районен съд е приел следното :
Приел е, че действително има образувано изпълнително дело № 27 /
2020, което преди това е било под № 414 / 2015г. по описа на ЧСИ Ш. Д., по
което взискател е „Мениджмънт“ ООД, а дледни от длъжниците е А. Г. П., но
по това дело има извършвани многократни изпълнителни действия, с които е
било прекъсвано теченето на погасителната давност.
С оглед изложеното Радомирският районен съд е направил извод, че
отрицателния установителен иск се явява неоснователен, тъй като вземанията
не са погасени по давност, поради което искът следва да се отхвърли.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
2
изложеното в жалбата. Въззивният съд следва да отбележи, че въззивната
жалба е многословна, но практически не е наведено нито едно конкретно
оплакване за някакво конкретно нарушение на Радомирския районен съд.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както
и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Със заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от ***г., постановена по ч. гр. д. № 543 / 2014г.
по описа на Радомирския районен съд са осъдени длъжниците А. Г. П. и И. Л.
А. да заплатят солидарно на „НД Мениджмънт“ ООД сумата 1600,80лв.,
дължима по запис на заповед, издадена на ***г., ведно със законната лихва от
***г. до окончателното изплащане на сумата, както и 33лв., представляваща
платена държавна такса. Въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист
на ***г. за присъдените суми. Въз основа на този изпълнителен лист и молба
от „НД Мениджмънт“ ООД, чрез адвокат А. Н., от 26. 05. 2015г. е било
образувано изпълнително дело № 414 / 2015г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с район
на действие – района на Б. окръжен съд. С молбата взискателят „НД
Мениджмънт“ е възложил на ЧСИ Д. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, както
и е направил искания :
Ако бъдат открити банкови сметки, то да бъде наложен запор,
Да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
/без да посочи кой от двамата има предвид/ в ЕТ „Ранобудник – П. М.“.
С разпореждане от 26. 05. 2015г. ЧСИ Д. е разпоредил проучване на
длъжниците, както и изпращане на ПДИ, които не представляват същински
изпълнителни действия.
ЕТ „Ранобудник – П. М.“ е уведомил ЧСИ Д., че И. А. вече не е
служител.
С молба от ***г. от страна на взискателя, чрез адвокат А. Н., е поискано
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.П. в
„Галко“ АД Р. в „Стоби – С Сървисис“ ЕООД гр. С. и в „Н.Ц.Б. – Комплекс“
ЕООД гр. С.. ЧСИ Д. на същата дата е разпоредил да се наложат исканите
запори и на ***г. са били изпратени запорни съобщения до трите дружества.
3
На 10. 02. 2016г. е било извършено връчване на ПДИ на длъжника А. Г.
П., чрез залепването му по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК.
На 11. 01. 2017г. е било изпратено напомнително писмо до управителя
на „Галко“ АД, за връчване на ПДИ на А. Г. П..
На 17. 01. 2017г. финансовия директор на „Галко“ АД е връчил ПДИ
заедно със Заповедта по чл. 417 от ГПК на длъжника А. Г. П..
На 12. 06. 2017г. в РС Радомир е било връчено съобщение, изпратено от
ЧСИ Ш. Д., с което е изпратил заповедта по чл. 417 от ГПК, надлежно
връчена на длъжниците.
Видно от приложените извлечения за счетоводен документ л.125 – л.151
от изпълнителното дело, за периода от м. януари 2016г. до м. ноември 2017г.,
включително, са били извършвани ежемесечни удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника А. Г. П., по наложения му запор, като различи
суми в порядъка на 80лв. – 70лв. – 60лв. са били превеждани по
изпълнителното дело на ЧСИ Ш. Д..
На ***г. взискателят, е поискал да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника А. Г. П.“ във „Водоснабдяване и канализация“
П..
Такова запорно съобщение е било изпратено от ЧСИ Д. на 11. 10. 2018г.
С писмо изх. № 37244 / 21. 11. 2018г. управителят на „ВиК“ ООД П. е
уведомил ЧСИ Д., че удръжките на А.П. ще започнат от ***г.
С молба от ***г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А.П. в “Еником – С“ гр. С..
С молба от 22. 07. 2019г. взискателят е поискал изпълнителното дело да
бъде прехвърлено на ДСИ към РС – Р., като след прехвърлянето му то е
преобразувано под № 24 / 2020г. на ДСИ към РС – Р..
С молба от ***г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А.П. в “Еником – С“ гр. С..
4
Със съобщение от 01. 06. 2020г. ДСИ към РС – Р. е уведомил
взискателя, че не може да наложи запор, поради Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето. Впоследствие с изх. № ***г. е изпратил
запорното съобщение.
С молба вх. № 888 / 02. 10. 2020г. А. Г. П. е направил искане за
допускане на разсрочено плащане, като ежемесечно плаща по 50лв., с което
практически е направил признание за задължението по смисъла на чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД.
Препис от тази молба е изпратена на взискателя за изразяване на
становище и той с молба вх. № 1042 / 20. 10. 2020г. е дал съгласието си в тази
насока.
С оглед гореизложеното Пернишкият окръжен намира следното :
От поискването от страна на взискателя за извършване на същински
изпълнителни действие от съдебните изпълнители срещу длъжника П. или от
извършването на същински изпълнителни действия от съдебните
изпълнители срещу длъжника П., до поредното ново поискване за извършване
на такива изпълнителни действия или до новото извършване на
изпълнителните действия и накрая извършването на признание от страна на
длъжника,не е изтекла нито по - кратката 3 годишна погасителна давност,
която се възприема от част от съдилищата, нито пък е изтекла по – дългата 5
годишна погасителна давност, която се възприема от другата част от
съдилищата.
След като не е изтекла нито по-кратката 3 годишна давност, нито
общата 5 годишна давност, то отрицателния установителен иск по чл. 439,
ал.1 от ГПК се явява неоснователен.
Следователно искът се явява недоказан, поради което и въззивната
жалба се явява основателна. Тъй като крайните изводи на Пернишкия
окръжен съд, съвпадат с тези на Радомирския районен съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД
5
сумата 400лв., представляваща направените от дружеството разноски пред
Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260032 / 25. 05. 2021г., постановено по гр. д.
№ 568 / 2020г. описа на Радомирския районен съд.
Осъжда А. Г. П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
***, сумата 400лв., представляваща направените от него разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6