Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-31 17.05.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
втори март две хиляди двадесет и първа година
В
отрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 214 по описа за
2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивни
жалби от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Иван Недков и Ивайло
Карчев от АК-Бургас, особен представител на Т.П.С., с ЕГН ********** против
Решение № 260599 от 05.11.2020 г., постановено по гр. дело № 9786/2019 г. по
описа на Районен съд- Бургас, с което
съдът е приел за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по
договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата от
1814,17 лв., представляваща главница, сумата от 194,89 лв.- лихва за забава,
начислена за периода от 10.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението на 01.08.2019 г., плащането на което е
разпоредено със заповед № 2986 от 07.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
6456 по описа на БРС за 2019 г. Съдът е отхвърлил иска на дружеството за
приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от
469,36 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.10.2017 г. до
15.05.2018 година, както и в частта за присъждане на разноски за разликата до
пълните предявени размери.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение, изразяват и двете страни, като „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за договорна лихва, както и в частта за присъждане на
разноски за разликата до пълните предявени размери. Излага се
становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен
акт в обжалваната част. Твърди се нарушение на
процесуалните правила. Направен е анализ на събраните по делото
доказателства. Развиват се подробни съображения за основателност и доказаност
на исковата претенция. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Ответницата по делото, чрез назначения особен
представител обжалва решението в осъдителната му част, като моли съда да го
отмени и отхвърли претенцията. Излага
съображения. Претендира разноски.
В срока, предвиден в ГПК, са постъпили отговори на въззивните жалби от
двете страни. Излагат се аргументи за правилност на решението в обжалваните му
части.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд
–Бургас са предявени искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК, чл. 9
от ЗПК, във връзка с чл. 79, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност
или недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Производството
по делото първоначално е започнало по подадено заявление по чл.410 от ГПК от въззивното
дружество против Т.П.С., ЕГН **********. Районен съд - Бургас е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 2986 от 07.08.2019г. по ч.гр.д.
№6456/2019 г. по описа на съда, като е разпоредил длъжникът да заплати сумата от
1814.17 лева, представляваща неплатена главница от 24 броя месечни погасителни
вноски по договор за стоков кредит №292219/19.09.2017г.,
сключен между длъжника и ,,Банка ДСК“ ЕАД, дължими за периода от 10.10.2017г.
до 19.09.2019г.; сумата от 469.36 лева- договорна лихва за периода от
10.10.2017г. до 31.07.2019г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 01.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 99.57 лева, в т.ч.50лева-
юрисконсултско възнаграждение и 49.57 лева- държавна такса.
С Разпореждане
от 30.09.2019г., постановено по ч.гр.д.№6456 /2019г. по описа на БРС, съдът е
приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК, като е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск срещу Т.П.С. за установяване на вземането си,
което е предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
срока по чл.422 от ГПК е депозирана искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул.
„Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис 4, ет.2, чрез процесуален
представител, за приемане за установено по отношение на ответника Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к.
„И.“ бл.**, вх.*, ет.*, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит № 292219
от 19.09.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 1 814, 17 лева,
представляваща главница, сумата 469, 36 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 10.10.2017 година до 15.05.2018 година, сумата 194, 89
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 10.10.2017 година
до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2 986 от 07.08.2019 година, постановена
по частно гражданско дело № 6456 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. С посочените установителни
искове са предявени, при условията на евентуалност и осъдителни искове за
заплащане на посочените суми.
Ищецът
твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и Т.П.С., от
друга страна, като кредитополучател, е
сключен договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, за
предоставяне на кредит в размер от 1 814, 17 лева за закупуване от
„Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон марка Samsung 8 +G955 BL -1, с цена от 1 599 лева, както и за сключване на застраховка
„Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер от 215, 17 лева.
Посочено е, че кредитополучателят се е съгласил при сключване на договора,
сумата да бъде усвоена еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата,
представена за застраховката – по сметка на застрахователя. Ищецът посочва, че
с извършените плащания кредиторът е изпълнил задълженията си по договора и за
кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заемната сума, съгласно
уговореното – на 24 броя месечни погасителни вноски, 23 броя от които в размер
от 110,60 лева и един брой месечна погасителна вноска в размер от 73,55
лева. В исковата молба е изложено, че
падежът на последната вноска по договора е
на 19.09.2019 година, но поради неизпълнение на задълженията от страна
на кредитополучателя задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, считано
от 15.05.2018 година, когато с договор за цесия са получени от дружеството –
ищец. Основанието за обявяване на предсрочната изискуемост е т.12.1 от Общите
условия на договора – забава в плащане на главница и/или лихва повече от 90
дни. Посочено е, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост на 20.04.2019 година. В тази
хипотеза, съгласно договора, остатъкът
по кредита започва да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. Поради неизпълнение на задълженията за плащане
на вноски по договора на кредитополучателя е начислена лихва за забава за
периода от 10.10.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда. В
исковата молба са изложени фактически и правни доводи, посочени са доказателства.
Посочва се още, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия, за която длъжникът е уведомен.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба, назначеният на основание чл. 47 от ГПК
процесуален представител на ответника – адвокат Ивайло Карчев, дава писмен
отговор на предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като договорът не
е сключен с Т.С., а с представлявано от нея дружество „КЕЙЧ“ ООД. В писмения
отговор от името на ответника е оспорена основателността на иска, поради това,
че договорът не е станал предсрочно изискуем поради липса на предпоставките за
това, посочени в ТР № 4/2013 година на ВКС, ОСГТК, и по – конкретно поради това, че банката не е
уведомила кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, уведомяване не е извършено и от третото лице. На следващо място в
писмения отговор е посочено, че длъжникът не е уведомен за цесията. Уточнява,
че особеният представител по чл.47 от ГПК не може да извърши фактически
действия по уведомяване на кредитополучателя за цесията. На следващо място в
писмения отговор е направено оспорване и на размера на претенцията с довода, че
не е посочено дали по договора са извършвани плащания.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази разпоредбите на закона, намипра за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Безспорно е
установено, че между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и Т.П.С.,
от друга страна, като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит №
292219 от 19.09.2017 година, за предоставяне на кредит в размер от 1 814,
17 лева за закупуване от „Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон марка Samsung 8 +G955 BL -1, с цена от 1 599 лева, със срок на издължаване-24 месеца от
датата на усвояване, както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ с
еднократна застрахователна премия в размер от 215, 17 лева.
Видно от
съдържанието на договора, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент-
39.59% годишно или 0.11% на ден; отразената стойност на договорната лихва общо
за целия период на договора е в размер от 803,18лева; годишният процент на
разходите е в размер на 47.7%.
Неразделна част
от договора за кредит е погасителен план(л.11 от делото пред БРС), в който е
отразен размера на всяка от месечните вноски -110.60лева за периода от
10.10.2017г. до 10.08.2019г., като последната вноска, с падежна дата
19.09.2019г. е в размер на 73.55 лева.
Видно от
приложените по договора за кредит условия, на основание чл.12.1, Раздел VІ от приложените по делото
Общи условия по договори за стокови кредити, при допусната забава в плащанията
на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка
за забава в размер на 10(десет)процентни пункта.
Договорено е в
чл.16 от ОУ, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит.
Във връзка с предоставения кредит, по делото са
приложени копие от искане за стоков кредит № 292219; декларация по чл.19,ал.1
от Закона за защита на личните данни(л.18-л.19 от делото пред БРС); декларация
за получаване на стоката(л.21); съгласие за присъединяване към групата на
застрахованите лица от групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити(л.22); Сертификат на
застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка на
кредитополучатели по стокови кредити; дубликат от служебен бон за сумата от
1599 лева; ОУ за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити.
По делото е представен Рамков договор за покупко-продажба
на вземания/цесия от 11.04.2018г.(Д-1800106-11.04.2018г.),
от който е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД (продавач) и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД (купувач) се споразумяват, че продавачът ще прехвърли на купувача
изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, вземането, произтичащо от договор за стоков кредит от 19.09.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.П.С..
Представено е Допълнително споразумение за цедиране
на вземания към рамков договор за покупко- продажба на вземания(цесия)от
11.04.2018г.(Д-18-00110-1/15.05.2016г.).
Приложено е потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от което е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД
потвърждава прехвърлянето на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД на вземане, дължимо от страна на Т.П.С., ЕГН **********(л.42).
Видно от
приетото по делото като доказателство пълномощно, „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
си на цедент е упълномощила цесионера да подпише писмените съобщения по
чл.99,ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Установява се, че уведомителното писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД чрез „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за промяна на кредитора по
договора за стоков кредит(л.47), не е получено от длъжника. Известието за доставяне е върнато с отразяване, че
пратката е непотърсена(л.12-л.13). Направени са залепвания по реда на чл. 47 от ГПК.
По
делото е извършена съдебно- икономическа експертиза, вещото лице по която е
констатирало, че във
връзка с продажбата на мобилен телефон марка Samsung 8 +G955 BL -1, на „Кейч“
ЕООД е издадена фактура№*********/19.09.2019г. на стойност 1599лева от продавача
„Технополис България“ АД.
Установено е, че кредитът е станал предсрочно
изискуем на падежа на вноска №4/10.01.2018г.
Посочено
е, че дължимата главница по договора възлиза на 1814.17лева; размерът на
договорната лихва за периода от 10.10.2017г. до 15.05.2018г. възлиза на
стойност 469.36 лева. Констатирано е, че лихвата за забава от 10.10.2017г. до
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнене по
чл.410 от ГПК е в размер на 194.89 лева; размерът на мораторната лихва възлиза
на 386.52 лева.
Заключението
е изготвено след справка в счетоводството на ищеца и е установено, че по договора липсват
плащания в изпълнение на задълженията от кредитополучателя.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място
следва да се разгледа възражението, направено с въззивната жалба, подадена от
особения представител на Т.С.- адв.К., за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него стоков кредит.
Установеното в чл.
99, ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, има за цел да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника
няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за
момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента(неговият носител към същия момент) върху цесионера(приобретателят на
вземането). С постигане на съгласието, цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - по аргумент на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Съгласно приетото
по делото като доказателство пълномощно, ищецът е бил надлежно упълномощен да
връчва съобщения до длъжниците по чл.99,ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се
приеме, че е налице уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, връчено на ответната
страна с връчване на препис на исковата молба.(Решение№78 от 09.07.2014г. на
ВКС по т.д.№2352/2013г. ІІ-ро т.о). Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаване на уведомлението
от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаване делото, с оглед императивното правило на
чл.235,ал.3 от ГПК.
Законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа
като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото по-горе пълномощно
- в случая препис от уведомителното писмо е връчен с исковата молба.
Неоснователни са и доводите, наведени във въззивната жалба, подадена от
адв.Карчев - особен представител на Т.С., че връчването на уведомлението за
цесията на особения представител не е произвело материалноправно действие,
поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47,
ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата
на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС
разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.
Извън гореизложеното,
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, каквито твърдения
не са направени в настоящтото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение№40/13.05.2010г.по
т.д.№566/2009г. на ВКС; Определение №987/18.07.2011г.по гр.д.№867/2011г. на
ВКС).
В обобщение, въззивната
инстанция приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответника.
Както вече бе отбелязано, видно от приложените по делото доказателства,
длъжникът не е бил редовно уведомен до завеждане на делото, както за
извършената цесия, така и за предсрочната изискуемост на сключения договор за
потребителски кредит. Това е станало след като назначения от съда особен
представител е получил изпратените искова молба и приложения към нея на
длъжника. При това положение, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
районният съд е счел, че от момента на получаване на исковата молба от особения
представител на страната, същата се счита за уведомена за извършената цесия.
Спорно
в производството пред настоящата инстанция, с оглед наведените доводи във въззивната
жалба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, е вземането на
въззивника по отношение възнаградителните лихви в размер на 469.36 лева за
периода от 10.10.2017г. до 15.05.2018г.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с
отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за
потребителски кредит, представляват граждански плод(възнаградителна
лихва). При формиране годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и
всички бъдещи разходи по кредита на потребителя.
Основателността на
претенцията за неплатени договорни лихви върху главницата, е предпоставена от установяване, при
условията на пълно и главно доказване на основанието от което
произтича вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден договор
/клауза от договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията за
претендираната възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане.
По своята правна същност, лихвата по банков кредит
представлява цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на
заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената
на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
По
аргумент от чл. 10 ал. 2 от ЗПК, потребителят е длъжен да извършва всички
плащания - на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са предвидени в
условията на сключения договор за потребителски кредит. С оглед характера на
процесния договор, и неговата цел, задължение на кредитора е да предостави договорената сума в посочения
срок и възможността потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки
вноски, макар и с надбавки.
Настоящият състав не споделя становището на районния
съд, че клаузата от договора, определяща
размера на годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ е неравноправна/нищожна на основание чл.26 от ЗЗД.
Обсъжданата
договорна клауза по договор за кредит, предлагана от търговец по занятие и с
оглед правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношение се
уреждат по специален закон – Законът за потребителския кредит.
Съгласно
чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният лихвен процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч, тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон е
предвидено, че годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към избягване на
възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, като
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към
него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други
разноски и те да влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е
наложен максимален размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с
постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора, се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава
50%.
С
оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите
нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите
нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на
законната лихва размер на възнаградителната лихва. Възнаградителната
лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя,
като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 47.7%, т. е.
не надхвърля размера, предвиден в чл.
19, ал. 4 и ал.
5 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
погасителния план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
От
съдържанието на приложения погасителен план – неразделна част от договора за
стоков кредит, въз основа на който са извършени изчисления за месечните вноски
по видове задължения, както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно- икономическа експертиза, се установява, че размерът на непогасена
договорна лихва за перода от 10.10.2017г.-15.05.2018г. възлиза на 469.36 лева.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че посочената сума за договорна
лихва се дължи в претендирания размер от 469.36лева, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната част.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважено искането на въззивната страна- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, да й бъдат присъдени направените по делото пред настоящата
инстанция разноски в размер на 463 лева(150лева- юрисконсултско възнаграждение;
25 лева- държавна такса, както и депозит за особен представител на въззиваемата
страна- 288 лева).
С
оглед направеното искане с въззивната жалба и предвид изхода на спора по
делото, следва да бъдат присъдени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД и разноските, направени в първоинстанционното производство, за разликата от
присъдените такива (447,10 лева за
исковото производство пред районния съд и 72.07 лева за заповедното) до пълния претендиран такъв- общо 714.28лв., които
възлизат на сума в размер от 195.11 лева.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 260599
от 05.11.2020г., постановено по гр.д. № 9786/2019г. на БРС, в частта, с която е
отхвърлен установителният иск за присъждане на договорна лихва за периода от
10.10.2017г. до 15.05.2018г. в размер на 469.36лева(четиристотин
шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки)
за
периода 10.10.2017г.-15.05.2018г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.С., ЕГН **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, бул.,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис- сграда ,,Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
пълномощник- юрисконсулт Иван Недков,
сумата от 469.36лв. – възнаградителна лихва за периода 10.10.2017г.-15.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис- сграда
,,Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез пълномощник- юрисконсулт Иван Недков, сумата от 463
лева(четиристотин шестдесет и три лева)-
разноски за производството пред настоящата инстанция, както и сумата от
195.11 лева,
представяваща разликата от присъдените такива в първоинстанацинното
производство до пълния претендиран
размер.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.