№ 3027
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100505134 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20079759/17.02.2023 г. по гр.д. № 8728/2020 г. на СРС, 71 състав,
съдът е отхвърлил предявените от С. Й. П. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението” – МВР искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 179, ал. 1
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1611,18 лева,
представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода
01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., както и за сумата от 230,50 лева, представляващи лихва за
забава върху главното вземане за периода 01.05.2017 г. – 18.02.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК съдът е осъдил С. Й. П. да заплати на ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР сумата от 100,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С. Й. П.. В жалбата са
релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че
погрешно е прието от СРС, че при липса на уредба за преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен не може по аналогия да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според
който при сумирано работно време нощният труд се преизчислява с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Поддържа се, че липсата на законова уредба не може да се разглежда като
забрана за преизчислението, а като празнота в нормативната уредба. Твърди се, че в
МВР има служители, които работят по трудови договори, както и такива, които са
държавни служители. Във връзка с това се поддържа, че спрямо държавните
служители се прилага и общият закон, защото иначе би се стигнало до неравностойно
1
положение на държавните служители в системата на МВР. Твърди се, че поради това
НСОРЗ намира приложение за държавните служители на МВР, като при превръщането
на нощните часове в дневни се кумулира извънреден труд. Излагат се съображения, че
в ЗМВР и ЗДСл не е регламентирана нормална продължителност на седмичното
работно време през нощта при петдневна работна седмица, за разлика от уредбата в
КТ. Поддържа се, че в ЗМВР е установено нормалното работно време с оглед на
дневната част от деня, а не се касае за установено 8-часово работно време през деня и
през нощта. Твърди се, че в чл. 188, ал. 2 ЗМВР изрично е посочено, че държавните
служители, полагащи труд между 22.00 и 6.00 часа се ползват от закрилата на КТ, т.е.
приложима е разпоредбата на чл. 140 КТ, според която нормалната продължителност
на нощния труд при 5-дневна работна седмица е 7 часа. Излагат се подробни
съображения, че часовете, които се получават над определената за месеца или
тримесечието норма след превръщане на нощните часове в дневни, представляват
извънреден труд. Поддържа се, че според практиката на СЕС за работещите в
публичния сектор не е нужно да се предвижда норамативна уредба, според която
нормалната продължителност на нощния труд е по-кратка, но следва да се осигури
компенсиране чрез обезщетения или други придобивки. Поддържа се, че в българското
право няма предвидени такива мерки за защита, защото привилегиите по ЗМВР не са
само за служителите, полагащи нощен труд. Поддържа се, че считано от 10.07.2020 г. е
въведена отново възможност за преизчисление. Предвид изложеното се иска отмяна
на първоинстанционното решение и уважаване на предявените претенции.
Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР. Депозирани са обаче писмени
бележки от 18.03.2024 г., с които се заявява, че се оспорва въззивната жалбата. Излагат
се доводи, че не е налице празнота на уредбата, като за процесния период е установена
норма за нощен труд от 8 часа за държавните служители при МВР и 7 часа за
работещите по трудово правоотношение. Предвид изложеното се моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Софийски районен съд е сезиран с иск с право основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР съгласно приложимата редакция на закона за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., обективно кумулативно съединен с иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на главния иск по ЗМВР в тежест на ищеца е пълно и главно да
установи следните обстоятелства: 1/ наличие на служебно правоотношение с
ответната страна, 2/ отработване на посочения в исковата молба брой часове труд над
установената за служителя норма, което представлява извънреден труд, 3/ размер и
изискуемост на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд.
За уважаване на акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат установени пълно и главно от страна на ищеца следните
2
обстоятелства: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на ответната страна
в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното задължение или
отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се обезщетение за
забава.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:
По делото не се спори, че в процесния период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
ищецът С. Й. П. е бил държавен служител, заемащ длъжността „младши инспектор”
при ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.
Не се спори също така, че ищецът С. Й. П. е полагал през процесния период
труд на 24-часови смени, които се отчитат на тримесечие. Не се спори и че ищецът С.
Й. П. е полагал и нощен труд през процесния период.
Нощен е трудът, който се полага в периода от 22.00 часа до 6.00 часа на
следващата сутрин – арг. от чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР в приложимата към процесния
период редакция, както и арг. от чл. 187, ал. 1, изр. 3 от актуалната редакция на ЗМВР.
По делото е приета без възражение на страните счетоводна експертиза, от която
се установява, че ищецът С. Й. П. е отработил общо 205 смени в процесния период
01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. Установява се също така, че в посочения период
положеният нощен труд от ищеца С. Й. П. се равнява на 1640 часа.
На основание чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители на
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 часа.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР в приложимата към процесния период редакция
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
По арг. от чл. 187, ал. 3 ЗМВР в приложимата към процесния период редакция
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР в приложимата към процесния период редакция
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През периода 01.01.207 г. – 31.12.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи (Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.).
Посочената наредба е в сила от 02.08.2016 г. до 14.01.2020 г., когато е отменена. Тоест
целият процесен период (01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.) се обхваща от периода на
действие на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
3
В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 6.00 часа се отчита с протокол.
В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. обаче не е предвидена възможност за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен при полагане на труд на
смени и сумирано изчисляване на работното време.
През процесния период (01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.) са действали също така
Наредба № 8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00
часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, отм. на 04.10.2019 г., и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение. И в двете наредби се съдържа разпоредба с идентично съдържание
(чл. 9), според която за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 6.00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд. В нито една от двете наредби няма предвидена възможност за преобразуване на
положения нощен труд в дневен такъв при полагане на труд на смени и сумирано
изчисляване на работното време.
Следователно спорно между страните по настоящото дело е дали при
отчитането и заплащането на положения нощен труд от държавните служители на
МВР, работещи на смени и при сумирано изчисляване на работното време,
субсидиарно се прилагат разпоредите на КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
В мотивите на Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС върховните съдии са посочили следното: „В случая ЗМВР не съдържа
празнота относно продължителността на работното време на служителите в
МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в
неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа.
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с
разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.”.
Върховните съдии изрично разясняват, че „Случаите по ЗМВР и по КТ не са
сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт,
т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.”.
Според ВКС „При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
4
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.
178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по
– благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.”. Във връзка с посоченото
върховните съдии заключват, че „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.”.
Видно от мотивите на горепосоченото тълкувателно решение при
постановяването му ВКС се е съобразил с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020
г. на СЕС, според което не се налага „да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд”. В същото решение СЕС изрично приема, че е допустимо „в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
на тази цел”.
С Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. на СЕС е прието, че не се
допуска „правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на
нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния
сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако
тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази
цел”.
Следователно изводите, приети с Определение от 29.07.2024 г. по дело С-
435/2023 г. на СЕС, са изцяло в унисон с тези от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-
262/2020 г., което е взето предвид при постановяване на Тълкувателно решение от
15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и предвид горните разяснения
следва да се посочи, че не се констатира дискриминационно отношение спрямо
служителите в МВР, които са полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Законът предоставя на тези
държавни служителите към МВР, както посочват и върховните съдии в тълкувателно
си решение, право на други видове привилегии, неприложими спрямо останалите
5
категории държавни служители и работниците и служителите. При създаване на
нормативната уредба законодателят е съобразил, че целта на дейността на държавните
служители при МВР е свързана със защита на значими обществени интереси, защото
дейността на тези служители е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл. 2,
ал. 1 ЗМВР). Характерът на тази дейност по презумпция предполага да се полага труд
от държавните служители към МВР и през нощта.
Горецитираното Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС е със задължителен за настоящата инстанция характер по арг. от чл. 130,
ал. 2 ЗСВ.
Съобразявайки всичко изложено по-горе, настоящият въззивен състав намира,
че не са налице предпоставките за изплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран чрез преобразуване с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ в дневен труд на отработените часове нощен труд от С. Й. П. в периода
01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. В този смисъл е и актуалната съдебна практика – така
Решение № 234/28.04.2025 г. по гр.д. № 2142/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Решение №
525/13.08.2024 г. по гр.д. № 2329/2023 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 276/08.05.2024
г. по гр.д. № 2330/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 84/08.02.2024 г. по гр.д. №
1066/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 213/02.04.2024 г. по гр.д. № 2332/2023 г. на
IV Г.О. на ВКС, Решение № 282/09.05.2024 г. по гр.д. № 866/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Решение № 220/04.04.2024 г. по гр.д. № 2343/2023 г. на IV Г.О. на ВКС.
Следва да се подчертае, че в случая правилно е констатирано от СРС, че по
делото нито се твърди от С. Й. П., нито се доказва същият да е полагал труд над
определените му часове по смяна или да е полагал нощен труд над допустимите 8
часа.
Предвид горното правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1611,18 лева след допуснато
увеличение на иска в последното съдебно заседание пред СРС.
След като не се доказва наличието на главен дълг, то ответникът ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР не е изпаднал в забава и не дължи на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендираната мораторна лихва в размер на 230,50 лева
след допуснато увеличение на иска в последното съдебно заседание пред СРС.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи като
въззивната инстанция, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемият ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР. Същият е претендирал с писмените си
бележки от 18.03.2024 г. разноски. Въззивният съд констатира, че молбата е подадена
от въззиваемия чрез юрк. Красимир Койчев, упълномощен да осъществява
процесуално представителство пред всички съдилища съгласно пълномощно,
находящо се на л. 17 от делото на СРС.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако същите са
били защитавани от юрисконсулт. Следователно в случая на ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” – МВР се дължат разноски за осъщественото процесуално
представителство от юрк. Красимир Койчев.
Въззивният съд, като взе предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, положените от процесуалния представител на въззиваемия усилия, както и
6
обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание пред СГС след даване ход на
делото, в което представители на страните не са се явявали и не са събирани
доказателства, намира, че дължимото на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение
следва да се определи в минимален размер от 50,00 лева, които да му бъдат заплатени
от С. Й. П..
Предвид цената на всеки от двата предявени обективно кумулативно съединени
иска настоящото решение не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК. В този смисъл е Определение № 5132/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 4023/2024
г. на IV Г.О. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20079759/17.02.2023 г. по гр.д. №
8728/2020 г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението” – МВР, с адрес в гр. София, ул. ****, сумата от 50,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7