№ 490
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20225001000593 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от З. „О.“ АД чрез процесуалния му
представител адвокат Т. Т. против решение № 260019/14.04.2022 г.,
постановено по т.д. № 44/2021 г. по описа на Окръжен съд - П., в частта, в
която е осъдено да заплати на В. С. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата и разноски. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е
неправилно, тъй като съдът неправилно е приел наличие на определени
увреждания в причинна връзка с ПТП-то, а присъденият размер на
обезщетението е неоснователно завишен при приложение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да отмени решението
в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли иска, евентуално да
намали размера на обезщетението. Оспорва насрещната въззивна жалба на В.
С.. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от В. Т. С. чрез процесуалния й
представител адвокат Д. Т. против същото решение в частта, в която е
1
отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лв. Жалбоподателката твърди, че решението е
неправилно в тази част по изложените в жалбата съображения и моли съда да
го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск в
пълния претендиран размер, ведно с лихвата за забава върху присъденото
обезщетение, считано от 18.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
Оспорва жалбата на З. „О.“ АД. Претендира разноски за двете инстанции, в
т.ч. адвокатско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от В. Т. С.
против З. „О.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата твърди, че на
28.08.2020 г., около 10,30 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул.
„Ц.Ш.“ лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, управляван от
Г.А.К., я блъснал при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека и
при зелен сигнал на светофара. Бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, според който виновен за настъпването на произшествието
бил водачът на лекия автомобил поради несъобразяване на скоростта на
движение с пътните условия и релефа на местността, като по случая било
образувано ДП № 739/2020 г. по описа на РУП - П. и пр.пр. № 2860/2020 г. по
описа на РП - П., което било прекратено. След инцидента ищцата паднала на
земята и изпаднала в безсъзнание, била транспортирана от Спешна помощ в
тежко общо състояние до „М. – П.“ АД, където постъпила с комоцио,
втвърдена уста, изключително високо кръвно налягане и неможеща да говори
и опише какво се е случило, била хоспитализирана за периода 29.08.2020 г. -
02.09.2020 г. и подложена на редица изследвания, при които се установило,
че е получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб, клиновидно снишено тяло на Тх6, контузио канитис
2
(контузия на главата), комоцио церебри (сътресение на мозъка), контузии в
областта на кръста, сакрума и гръбначния стълб, изпитвала силни болки в
областта на главата, лявата ръка, лявото бедро, седалището, десния лакът,
гръдния кош, оплаквала се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене
на свят и гадене, била подложена на редица интервенции и й била поставена
гипсова имобилизация и обездвижваща шина. След изписването й
продължила лечението си в домашни условия, усещала болки в областта на
корема, гръдния кош, главата, торса, тазобедрената става и крайниците и
провеждала продължително медикаментозно лечение, което все още
продължава, а три седмици след инцидента поради болки в областта на
дясната лопатка и кръста й била поставена диагноза „Адхезивен капсулит на
рамото“ с предписано медикаментозно лечение и контролни прегледи. В
исковата молба се твърди също, че получените травми се отразили
изключително зле на психическото здраве на ищцата, тя била силно
потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаквала се от постоянни болки,
породени от травмите в областта на горните и долните крайници, торса и
главата, не можела да спи, изпитвала страх, че случилото се може да се
повтори, преживявала събитието отново наум, не можела да се движи без
придружител, изпитвала пристъпно главоболие, неувереност, умора при
минимални усилия, чувство на З.ушаване, трудно се справяла с дейности от
бита, което налагало до нея постоянно да има някой, който да се грижи за нея,
а след преглед при психиатър й била поставена диагноза: „Посттравматично
стресово разстройство“ и изписано медикаментозно лечение. Доколкото
лечебният и възстановителен период на ищцата продължава и към момента на
предявяване на иска, получените от нея телесни увреждания са пряка и
непосредствена последица от ПТП-то на 29.08.2020 г., а виновният за това
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ответното дружество,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „О.” АД да й
заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат
на пътно-транспортното произшествие, представляващи физически болки и
страдания, болезнено и незавършило възстановяване и претърпян психически
и емоционален стрес, в размер на 25 100 лв., впоследствие изменен на 30 000
лв., като частичен иск от 40 000 лв., ведно с дължимата лихва за забава върху
присъденото обезщетение от датата на произшествието /29.08.2020 г./ до
3
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноските, както и заплащане
на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител адвокат Д. Т.
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът З. „О.“ АД оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то,
вината на водача на застрахования автомобил за причиняване на вредоносния
резултат, размера на иска като неоснователно завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, получените от
ищцата травми, както и основателността и размера на акцесорната претенция
за лихви, в т.ч. началния й момент. Прави възражение за съпричиняване във
висока степен от страна на пострадалата поради пресичане на пътното платно
в противоречие на правилата на ЗДвП, на червен светлинен сигнал и твърде
бавно поради напредналата й възраст. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено З. „О.“ АД – С. да заплати на В. Т.
С. сумата 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на
29.08.2020 г., около 10,30 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул.
„Ц.Ш.“ с участието на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, собственост
на „Г.“ ЕООД, управлявано от Г.А.К., който не съобразил скоростта си на
движение по бул. „Б.“, на зелен сигнал на светофара извършил маневра „завой
на ляво“ и не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал
пешеходка В. Т. С., при което последната пострадала, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до пълното й
изплащане, за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. искът е отхвърлен, З.
„О.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Д. Т. адвокатско възнаграждение от 1
130 лв. за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, З. „О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – П. в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800 лв. и 487,67 лв.
възнаграждение за вещи лица, платени от бюджета на съда, а В. Т. С. е
осъдена да заплати на З. „О.“ АД разноски в размер на 140 лв. съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от страните изцяло, като то е предмет на
въззивното производство в пълен обем.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
4
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативното съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по З.ължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498,
ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от
КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса
на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или
несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че с молба от 18.09.2020 г. В. С. чрез
адвокат Д. Т. е отправила застрахователна претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП на 29.08.2020 г. в размер на 55 000 лв., като с
писма изх. № ЦУ 99-6743/21.09.2020 г. и изх. № ЦУ 99-8726/10.12.2020 г.
5
дружеството е поискало представяне на допълнителни доказателства, а с
писмо изх. № ЦУ 99-8938/18.12.2020 г. е отговорило, че не дължи изплащане
на исканото застрахователно обезщетение по щетата, поради което съдът
приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не е спорен и фактът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение за процесния лек автомобил по договор за З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество по застрахователната полица BG/23/1200002095531 за периода
31.07.2020 г. - 30.07.2021 г.
По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то,
причинило катастрофата:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.08.2020 г. се
установява, че на същата дата около 10,30 ч. в П., на кръстовището на бул.
„Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ водачът на лек автомобил „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***
Г.А.К. при движение по бул. „Б.“ на зелен сигнал на светофара извършил
маневра „завой на ляво“, не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека
на зелен сигнал пешеходка В. Т. С. и я блъснал, при което тя пострадала.
Протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред
длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по
установените ред и форма, е официален документ с материална
доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което съдът приема за
установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно
участниците в ПТП-то, местоположението и състоянието им след това.
Доколкото обаче съставителят на протокола не е присъствал на самото
произшествие и не е възприел лично начина на извършването му, документът
в частта относно причините за ПТП-то няма характер на официален
свидетелстващ такъв и не обвързва съда с отразеното в него.
На 28.08.2020 г. е образувано ДП № 739/2020 г. по описа на РУ на МВР
- П. за престъпление по чл. 343 от НК, прекратено с постановление на
прокурор от Районна прокуратура - П. от 11.12.2020 г. с издаване на водача на
лекия автомобил на наказателно постановление по чл. 185 от ЗДвП.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
6
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В.Ф., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че на 28.08.2020 г. около
10,30 ч. в гр. П. при ясно, слънчево и топло време В. С. се движила по
тротоара при градината пред хотел „Т.“ в зоната на обществената чешма с
намерение да пресече ул. „Ц.Ш.“ на светофара в зоната на кръстовището с
бул. „Б.“, наличната светофарна уредба работела с времетраене за пешеходци
от 19 секунди, при началото на зелен сигнал пешеходецът предприел
пресичане на наличната пешеходна пътека, общата дължина на която била
16,80 м. и преминавала през източното платно на ул. „Ц.Ш.“, разделителния
остров и западното платно на улицата; в същия момент светофарът на бул.
„Б.“ за движещите се направо и наляво превозни средства светнал в зелено с
продължителност 32 секунди, от пътната лента за завой наляво потеглил
процесния лек автомобил и движейки се ускорително, навлязъл с максимална
скорост от 23-24,5 км./ч. в кръстовището с намерение да се включи в
западното платно на ул. „Ц.Ш.“, в този момент пешеходецът бил в западната
част на пешеходната пътека, водачът на автомобилът го възприел като
опасност и реагирал на екстрено спиране, но в спирачния път на автомобила
се пресекли неговата траектория и тази на пешеходеца и настъпил удар,
нанесен от предната част на автомобила в дясната странична част на
пешеходеца със скорост от около 12-13 км./ч., пешеходецът бил отхвърлен на
около 1-1,5 м. и паднал по гръб, като към този момент бил изминал около 13,5
м. за около 14 секунди. Според вещото лице от техническа гледна точка
основната причина за възникването на ПТП-то е избраната траектория и
маневра на движение от водача К. в зоната на наличната пешеходна пътека,
когато по нея се е движела пешеходката, тъй като траекториите на движение
на автомобила и на пешеходката са се пресекли по време в конфликтната зона
– мястото на удара, но съществува и втора причина за произшествието -
закъснялото възприемане на опасността от водача, като той е имал
възможност да избегне удара, ако е възприел и реагирал в момента, в който
пешеходката е навлязла на пътното платно на пешеходната пътека, поради
което може да се направи извод, че от техническа гледна точка поведението
на водача на автомобила, изразяващо се в управление с несъобразена скорост
в зоната на кръстовището и наличната пешеходна пътека и липсата на
концентрация за своевременно възприемане на пешеходеца като опасност, е
причина за настъпване на пътния инцидент. От заключението е видно също,
7
че пешеходецът е имал техническата възможност със скоростта си на
движение да премине по пешеходната пътека изцяло на зелен сигнал на
светофара, навлизането на ищцата на зелен сигнал на светофара от пътния
разделителен остров към западната част на пешеходната пътека в платното на
движение на автомобила няма внезапен характер и не може да се направи
извод, че действията й са причина за настъпване на произшествието.
В подкрепа на възприетите от експерта изводи са и показанията на
свидетелката В.М., разпитана в първоинстанционното производство, които
съдът като непротиворечиви и отразяващи нейни преки впечатления
кредитира, като от тях се установява, че през един ден през август 2020 г.
преди обяд свидетелката била на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“,
искала да пресече на светофара, видяла ищцата да пресича на зелен сигнал на
пешеходна пътека в посока сладкарница „М.“, движейки се с нормален ход, в
следващия момент отдясно я блъснал лек автомобил и тя паднала, настанала
паника, струпали се хора, жената била в несвяст, нямала представа какво се
случва, а автомобилът завил от бул. „Б.“.
На база на събраните по делото доказателства съдът намира за
доказано наличието на виновно противоправно поведение на водача на
застрахования лек автомобил, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство в населено място със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка и с останалите участници в движението, на място,
регулирано със светофар и пешеходна пътека, при които пешеходците са
предвидимо препятствие, при липса на достатъчна концентрация при
управление на лекия автомобил, която не е позволила на водача да реагира
адекватно на създадената ситуация, както и наличието на причинно-
следствена връзка между него и нанесените на ищеца вреди.
Безспорно е, че скоростта на автомобила е била под максимално
разрешената такава по чл. 21 от ЗДвП за движение в населено място, но това
по себе си не е достатъчно, тъй като в случая е нарушена разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост.
8
Ако скоростта е подходяща за движение, особено в населени места,
водачът на автомобила може да спре навреме пред всяко предвидимо
препятствие или когато възникне опасност за движението. В случай, че
поради неблагоприятни атмосферни условия, особености на настилката или
нарушена видимост са затруднени възприятията на водача и възможността му
да контролира превозното средство, респ. е удължено нормалното му време за
реакция и дължината на опасната зона за спиране, той е длъжен да съобрази
скоростта си и съответно да не се движи с максимално допустимата скорост, а
да я редуцира до такава, съобразена с пътните условия, каквото в случая К. не
е направил.
При мотивиране на този извод следва да се отбележи, че съдът не е
обвързан с постановлението за прекратяване на наказателното производство,
въз основа на което може да се приеме, че не е било извършено престъпление
от водача на лекия автомобил Г. К., но не и че не е налице деликт, имайки
предвид принципната разлика между престъпление по смисъла на НК и
деликт, или правонарушение, обосноваващ наличие на гражданска
отговорност, при който противоправността се изразява в нарушение на
общото правило да не се вреди другиму.
По отношение на нанесените на ищцата травматични увреждания:
От приетата медицинска документация и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза с вещо лице д-р П.М., прието в
първоинстанционното производство и което като компетентно изготвено
съдът възприема, се установява, че на 28.08.2020 г. след инцидента С. била
транспортирана с линейка до Спешно отделение при М. „П.“ АД, там била
прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в
Хирургичното отделение на болницата, а на следващия ден преведена в
Нервнохирургичното отделение, била й поставена диагноза: „Травма на
нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“, била
изписана на 02.09.2020 г. в стабилизирано соматично и неврологично
състояние, на следващия ден била освидетелствана от съдебен лекар, който
описал всички видими травматични увреждания: Кръвонасядане по дясната
част на гърдите с размери 22х11 см., кръвонасядане по гърба с размери 31x18
см., кръвонасядане на дясната странична поясна област с размери 16x8 см.,
контузия на лявата поясна област до седалището с кръвонасядане с размери
9
31х24 см., контузия на лявото рамо с кръвонасядания с размери 13х7 см.,
контузия на лявата предмишница с масивно кръвонасядане по цялата дължина
от лакътя до китката, разкъсно-контузна рана по предмишницата, контузия на
дясната лакетна става с масивен оток и кръвонасядане с размери 12х9 см.,
контузия на лявото бедро с кръвонасядане с размери 17х7 см. и контузия на
дясното коляно с масивен оток с размери 9x9 см.; на 15.09.2020 г. ищцата била
прегледана от ортопед, който поставил диагноза: „Адхезивен капсулит на
дясно рамо“ и предписал локално противовъзпалително средство и анестетик.
Изводът на експерта е, че описаните травматични увреждания са резултат от
действието на твърд тъп предмет и като общ механизъм отговарят да са
получени при станалото ПТП и удар на движещ се автомобил в тялото на
пешеходец, което определя пряката им причинна връзка с него, получените
травми са сравнително тежки мекотъканни увреждания в различни телесни
области, които са генерирали интензивни болеви усещания от първите дни до
към края на третата седмица, при обичаен ход на оздравителния процес
възстановяването при отчитане възрастта на пострадалата и проведеното
консервативно медикаментозно лечение продължава около 1,5 месеца и е
възможно пълно възстановяване, от медицинската документация и
извършения от вещото лице преглед не са установени трайни неблагоприятни
последици или видими белези по тялото на ищцата, като няма данни преди
инцидента тя да е имала проблеми със зрението или слуха, както и
затруднение в движението на долните крайници.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 31.01.2022 г.
вещото лице е допълнило, че при проведено томографско изследване не е
било потвърдено описаното в исковата молба клиновидно снишено тяло,
което може да бъде индикация за травма/компресорно счупване на гръбначен
прешлен, при извършения от него преглед той е констатирал пълно
възстановяване на С. от травмата, в т.ч. обема на движение на двете раменни
стави, към момента на инцидента тя се е намирала в добра за възрастта си
кондиция, непосредствено след произшествието е имала степенно
разстройство на съзнанието в стадии на сумнолентност или сънливост,
съобщила е, че е провела 10-дневен рехабилитационен курс в УМ. „З.“, но по
делото няма писмени данни за такъв.
По делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза
с вещо лице д-р Н.П., което съдът като компетентно изготвено възприема,
10
като от него се установява, че към момента на изследването при С. не са
налице последици, пряко получени вследствие на претърпяното ПТП, но в
период на месеци след инцидента е имало нарушение във функционирането,
които могат да се характеризират като „Разстройство в адаптацията“, а
текущите оплаквания на ищцата могат да са причинени от множество други
преживени стресогенни фактори и те към момента не причиняват промяна в
общото функциониране и не минават диагностичния праг за психична болест
в тесния смисъл на думата.
При приемане на заключението му експертът уточнява, че
възстановителният процес от психическата травма в случая е бил около 6
месеца, като към момента на прегледа ищцата е била психически здрава.
По отношение на нанесените на ищцата вреди в първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите П.С. и С.М., които като
непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления в голяма част съдът
кредитира, отчитайки близките им връзки с ищцата /неин съпруг и съответно
дъщеря/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, което дава
основание да се приеме известна тяхна заинтересуваност, но в същото време
те имат и най-всестранни и пълни впечатления от състоянието на ищцата и
възстановителния процес.
От показанията на свидетеля С. се установява, че получил обаждане по
телефона за станалото произшествие със съпругата му, отишъл в болницата и
я намерил в Бърза помощ на подвижна носилка след преглед, на който й
казали, че има спукан прешлен, отишла и на рентген, а после я приели в
болницата, където останала около 10 дни, казали, че има натъртвания,
фрактури на десния хълбок, на лявата ръка и някакви вътрешни проблеми,
след изписване от болницата се прибрала вкъщи, не можела да става, трудно
ходела до тоалетна, той й слагал памперси, била психически разстроена,
понастоящем по цяла вечер охка и пъшка, болят я хълбоците, кръста,
гръбнака, ръцете, след инцидента престанала да работи като чистачка,
посещавала рехабилитация 1-2 пъти седмично и се страхувала.
В сходна насока са и показанията на свидетелката М., според която в
болницата ищцата била около седмица със спукан таз, синини, охлузвания,
ожулвания, изпитвала психически стрес, после се възстановила трудно, не
можела да става от леглото без чужда помощ, лежала неподвижно, след това
11
полека-лека се раздвижила с рехабилитация и терапия, но се променила
коренно – преди произшествието била жизнен и енергичен човек, а
понастоящем придвижването й е трудно, не можела да спи и се оплаквала от
болки, страхувала се да излиза навън, изпадала в паника, когато трябвало да
пресече улицата и искала да има някой с нея, за когото да се хване, което
било психическа травма, спряла да работи, за около два месеца използвала
бастун, по лекарско предписание извършила рехабилитация за две седмици, а
понастоящем понякога си спомня за инцидента, изпада в паника и получава
З.ух.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели по отношение на
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на инцидента,
продължителността на възстановителния процес /около 2-3 месеца/ и
нанесената психическа травма.
Доколкото противоречат на приетите съдебно-медицински експертизи
съдът не кредитира показанията им относно това, че от произшествието е бил
спукан прешлен на С., както и че понастоящем й е останала трайна психична
травма извън обичайната, мотивираща извод за психично разстройство на
нейното здраве.
Във въззивното производство са представени рецептурна бланка и
рецепта от 17.10.2022 г., с които на С. са изписани медикаменти, но доколкото
от една страна съдът не разполага със специални знания за тяхното
приложение, а от друга страна, няма данни тези лекарствени средства да са
били закупени и използвани, не могат да бъдат направени изводи за това
какво е здравословното състояние на ищцата понастоящем и дали и какво
лечение й е необходимо.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и изведените от нея
правни изводи съдът приема за установено, че на 28.08.2020 г., около 10,30 ч.
в гр. П., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ водачът на лек автомобил
„Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № *** Г.А.К. при движение по бул. „Б.“ на зелен
сигнал на светофара извършил маневра „завой на ляво“, не пропуснал
пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С.,
блъснал я и предизвикал пътно-транспортно произшествие, водачът на лекия
автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, като поведението
му е виновно и противоправно, вследствие на удара на пешеходеца са
12
причинени множество травматични увреждания – кръвонасядания по дясната
част на гърдите, по гърба, по дясната странична поясна област, контузия на
лявата поясна област до седалището с кръвонасядане, контузия на лявото
рамо с кръвонасядания, контузия на лявата предмишница с масивно
кръвонасядане по цялата дължина от лакътя до китката, разкъсно-контузна
рана по предмишница, контузия на дясна лакетна става с масивен оток и
кръвонасядане, контузия на лявото бедро и контузия на дясното коляно с
масивен оток, всички с характер на леки телесни повреди, на ищцата била
поставена диагноза: „Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб“ и лекувана медикаментозно в болнично заведение и
при домашни условия, оздравителният процес досежно физическите
увреждания продължил 2-3 месеца, а на психичните – около 6 месеца, като в
началото С. изпитвала силни болки, които впоследствие затихнали,
непосредствено след инцидента в болницата и след това вкъщи имала нужда
от чужда помощ, тъй като била на легло и трудно подвижна, към момента
обемът на движението на ръцете е напълно възстановено и не са останали
трайни неблагоприятни последици или видими белези по тялото на С., като
ограниченията в движенията и лечението се отразили на нормалния й ритъм
на живот, наложило се дъщеря й да живее при нея, за да я гледа, тя изпитвала
болки през нощта, не можела да спи, нуждаела се от помощ при
придвижването си из дома си и извън него, но въпреки физическото
възстановяване ищцата вече не е същата – от физически активен и жизнен
човек се превърнала в притеснителен, затворен и нерешителен такъв.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата
вследствие на пътно-транспортното произшествие, установени по вид,
интензитет и продължителност, характера на уврежданията, възрастта на
пострадалата, продължителността на възстановителния процес,
благоприятния изход от лечението, претърпените от нея психически и
физически болки и страдания, както и при съобразяване с момента на
настъпване на деликта и икономическия стандарт в страната, намерил
отражение в установените лимити на отговорността на застрахователя, и
наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че на ищцата се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., в който размер
искът следва да бъде уважен, а над него до пълния предявен размер от 30 000
13
лв. искът следва да бъде отхвърлен, като първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е уважен до 15 000 лв. и
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., и отменено в частта, в
която искът е уважен за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв.
Съдът намира за недоказано направеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата или неполагане на
необходимата грижа за опазване на здравето си.
По делото няма събрани никакви доказателства в тази насока, за което
ответникът носи доказателствена тежест. Дори напротив – от показанията на
свидетелката М., пряк очевидец на инцидента, и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че единствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил,
допуснал гореописаните нарушения на правилата за движение, предвидени в
ЗДвП, довели до сблъсъка с пешеходеца, пресичащ улицата на пешеходна
пътека, на зелен сигнала на светофара и с нормален ход на движение.
Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи и законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователното дружество /18.09.2020 г./ до окончателното му изплащане.
Окръжният съд е присъдил лихвата за забава върху обезщетението за
неимуществените вреди от 20 000 лв. с начален момент 18.12.2020 г., но
ищцата не е обжалвала решението в тази част, поради което то е влязло в сила
и не може да бъде изменяно от въззивния съд.
Решението на окръжния съд следва да бъде изменено в частта за
присъдените на ищеца и на ответника разноски, съобразени с действително
извършените разходи и съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част на
иска, в т.ч. възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна
правна помощ от адвокат Т. – съответно дължимото от ответника на адвокат
Т. възнаграждение следва да бъде намалено от 1 130 лв. на 847,50 лв.,
разноските, платими от ищцата на ответника – увеличени от 140 лв. на 210
лв., а тези от ответника по сметка на Пазарджишкия окръжен съд – намалени
от 800 лв. на 600 лв. за държавна такса и от 487,67 лв. на 365,75 лв.
възнаграждение за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде
14
осъден ответникът да заплати на процесуалния представител на ищцата
адвокат Д. Т. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
представителство за въззивното производство в размер на 1 750 лв.,
изчислени съразмерно уважената част от иска с решението и на база на
действащите разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 3 от нея/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответника направените от него разноски за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 1 060 лв.,
от които 100 лв. държавна такса и 960 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Р.А., както и
допълнително 70 лв. за първоинстанционното производство, определени по-
горе, т.е. общо 1 130 лв.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019/14.04.2022 г., постановено по т.д.
№ 44/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, в която З. „О.“ АД е
осъдено да заплати на В. Т. С. застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 29.08.2020 г.,
около 10,30 ч. на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ в гр. П. с участието
на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, управлявано от Г.А.К., който не
съобразил скоростта си на движение по бул. „Б.“, на зелен сигнал на
светофара извършил маневра „завой на ляво“ и не пропуснал пресичащата на
пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С., при което
последната пострадала, до размер от 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.12.2020
г. до пълното изплащане на сумата, в частта, в която искът на В. Т. С. против
З. „О.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 20 000,00 лв. до 30 000,00 лв., в частта, в която З.
„О.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. С. сторени от последната съдебно
деловодни разноски до размер от 847,50 лв. /осемстотин четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки/, изчислени по компенсация съобразно изхода на
спора и представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно
15
процесуално представителство съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, в частта, в която З.
„О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса до размер от
600,00 лв. /шестстотин лева/ върху уважения размер на иска и направените по
делото разноски до размер от 365,75 лв. /триста шестдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляващи възнаграждение за вещи лица по
допуснати съдебни експертизи, и в частта, в която В. Т. С. е осъдена да
заплати на З. „О.“ АД 140,00 лв. разноски, изчислени съобразно отхвърлената
част от иска и представляващи платено възнаграждение за вещо лице и
свидетел.
ОТМЕНЯ решение № 260019/14.04.2022 г., постановено по т.д. №
44/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, в която З. „О.“ АД е
осъдено да заплати на В. Т. С. застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 29.08.2020 г.,
около 10,30 ч. на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ в гр. П. с участието
на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, управлявано от Г.А.К., който не
съобразил скоростта си на движение по бул. „Б.“, на зелен сигнал на
светофара извършил маневра „завой на ляво“ и не пропуснал пресичащата на
пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С., при което
последната пострадала, за разликата над 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди
лева/ до 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до пълното изплащане на
сумата, в частта, в която З. „О.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. С. сторени
от последната съдебно деловодни разноски за разликата над 847,50 лв.
/осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ до 1 130,00 лв.
/хиляда сто и тридесет лева/, изчислени по компенсация съобразно изхода на
спора и представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, в частта, в която З.
„О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса за разликата
над 600,00 лв. /шестстотин лева/ до 800,00 лв. /осемстотин лева/ върху
уважения размер на иска и направените по делото разноски за разликата над
365,75 лв. /триста шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ до
487,67 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващи възнаграждение за вещи лица по допуснати
16
съдебни експертизи, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 24 /чрез адвокат Д. Т./ против З. „О.“ АД със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 ЕИК
*** иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 29.08.2020 г., около
10,30 ч. на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ в гр. П. с участието на
МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, управлявано от Г.А.К., който не
съобразил скоростта си на движение по бул. „Б.“, на зелен сигнал на
светофара извършил маневра „завой на ляво“ и не пропуснал пресичащата на
пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С., при което
последната пострадала, за разликата над 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди
лева/ до 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до пълното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „О.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 ЕИК *** да заплати на адвокат Д. С. Т. с личен №
*** от гр. С., ул. „А.Р.“ № 6, ап. 5 сумата 1 750,00 лв. /хиляда седемстотин и
петдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и представителство на ищцата за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„И.В.“ № 24 /чрез адвокат Д. Т./ да заплати на З. „О.“ АД със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 ЕИК *** сумата
1 130,00 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17
18