ПРОТОКОЛ
№ 16
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
и прокурора НИКОЛАЙ Ст. БОЖИЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно
дело за възобновяване № 20215000600602 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Л. Г. Л. явява лично и с адв. Р.Х., редовно
упълномощена за настоящето производство.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА Пловдив се явява
прокурор НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Осъденият Л.Л.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик МАГДАЛИНА
1
ИВАНОВА.
РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл. 274 НПК.
Адв. Х.: Поддържам искането. Нямам отводи към състава на
съда.
Осъденият Л.Л.: Нямам отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането
за възобновяване, ведно с всички доводи, които съм изложила. Изброени са
множество допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд,
които според мен и според изискването на закона налагат възобновяване на
настоящето дело.
Ще маркирам основните пороци на въззивното решение. На
първо място искам да подчертая, че въззивният съд е изразил ясно своето
предубеждение, и то в съдебно заседание, в определението, с което отказа
доказателственото искане, като посочи, че не се спори, че жалбоподателят е
отказал да даде кръвна проба. Това в действителност е основният спорен
момент и в мотивите си по-нататък съдът приема, че има спор по този въпрос,
но той предварително го е предрешил. С тази предубеденост съдът е лишил
делото от един безпристрастен съд, който да разкрие обективната истина така,
както законът изисква и така, както повеляват европейските правила и
българските за защита правата на подсъдимия. Категорично Върховният съд е
застъпвал многократно становище, че когато предубеждението на съда е
изразено в негово изрично изявление, то това е категорично основание за
отвод. Затова считам, че дори само това процесуално съществено нарушение
налага възобновяване на делото. По-нататък и в решението си съдът отново
демонстрира своята заинтересованост и ще се спра съвсем накратко. Като
неуважи това доказателствено искане, да се изясни въпроса дали лицето П.И.
е фелдшер или доктор, дали има образователна степен или правоспособност,
2
съгласно чл. 12 ал. 1 от Наредба № 1/17 г., въззивният съд лиши делото от
един съществен факт, едно изискване на Наредбата. Съществено процесуално
нарушение е, че съдът не сочи какво приема – дали талонът за изследване е
връчен, или не е връчен. Това е един от основните документи в процедурата
по установяване концентрацията на алкохол. И въпреки че съдът сочи, че не е
ясно за какво е този отказ, тъй като има няколко хипотези и в Наредбата, и в
самата бланка, то в крайна сметка казва: отказът е несъмнено установен, т.е.
не е ясно за какво е отказът, но отказът бил несъмнено установено, което е
още едно доказателство, че съдът не цели разкриване на обективната истина и
точна преценка на доказателствата, а формално подхожда единствено с цел
осъждане.
Неправилен правен извод е направил въззивният съд,
сочейки, че в талона за изследване подсъдимият бил отказал да даде кръв за
проба, тъй като е вписано „приемам“. На първо място, в този талон не се
прави отказ. Той е документът, в който се избират методите за изследване. От
друга страна, не е отчетено, че съгласно чл. 6 ал. 5 от Наредба № 1 е
изключена възможността в талона да се вписва приемане показанията на
дрегер. Въобще такава възможност по Наредба № 1 не съществува и аз
считам, че това е основният порок, който е допуснат въобще в цялата
процедура и този порок нарушава надлежния ред по чл. 343б НК. Такова
приемане е противозаконно. А подсъдимият го е вписал под давление на
полицаите и те са допуснали да съществува такова приемане показанията на
дрегера, с което са нарушили своите задължения и надлежния ред. С това и
подсъдимият е заблуден. Разбира се, когато се приемат едни показания, след
това нормалната логика сочи, че нищо след това не може да се случи, т.е. да
накарат подсъдимия да напише приемане е било с цел да се приеме отказ от
кръвна проба. Всеки от нас, който по този начин бъде заблуден, след това ще
подписва всичко каквото му се предоставя, защото е извън всякаква логика ти
да приемеш едни показания и след това да има други форми за изменение.
Затова считам, че формалният отказ, който е в протокола за медицинско
изследване, е една последица, логична последица именно от това нарушение
съществено, което е допуснато в талона за изследване. А полицейският орган
го е направил, от една страна нарушавайки задълженията си, а от друга
страна, защото не е разполагал със стикери. Това са 8 броя стикери, които се
залепват на акта, на талона и на кръвната проба. При условие, че не е
3
разполагал със стикери, за полицейският орган единствената възможност е
било да има отказ от кръвна проба, защото дори такава в конкретния случай
да е взета, то тя ще бъде негодна без стикер. От показанията на свидетелите,
които съдът не е обсъдил и аз съм го засегнала в искането, също е видно, че
отказът от кръвна проба бил даден в талона. И именно поради всички тези
пороци на полицейската дейност се е стигнало и до подписване на протокола
за медицинско изследване. Аз считам, че не следва да се омаловажават
пороците, допуснати от полицейските органи, тъй като те са част от
процедурата по Наредба № 1, а и практиката на ВКС сочи, че надлежният ред
обхваща всички части на Наредбата, а не само на някои от тях. Не следва да
се игнорират тези съществени нарушения в талона, които посочих, за да може
да се вменява вина на подсъдимия. Именно тези съществени нарушения, тази
заблуда, това противозаконно записване, че се приемат показанията на
дрегера са довели до последващото подписване от него на всички документи.
Той може да носи вина за отказ от даване на кръвна проба, когато този отказ е
категоричен, когато е съзнателен, когато с него цели да не се взема кръвна
проба, да не може да се установи точната концентрация. В случая не е така,
защото той е записал, че приема показанията на дрегера и логично след това
за него не е имало други права. Т.е. с това нарушение са отнети правата му да
научи, че той може и нещо друго да направи и че самото приемане
противоречи на закона, но той е бил в достатъчно добро състояние, което е
видно и от медицинския фиш, и от протокола, за да разбере, че след като
приема показанията на дрегера, логично е след това той да няма други права.
Т.е. като е вписано това приемане, той е лишен от неговите права. Затова
считам, че неговият отказ не е съзнателен, а е логична последица от
нарушението на полицейския орган, допуснат в талона за изследване. Всяко
лице по този начин би могло да бъде заблудено и манипулирано и както
казах, то е и във връзката с липсата на стикери. Освен това, този протокол за
медицинско изследване е написан и подписан по същото време, когато е
правен талона, тъй като от медицинския журнал може да се види, че
медицинският екип е напуснал в 3.22 и се е завърнал в 4.25. А медицинският
протокол носи час 3.22, т.е. това е станало в полицейското управление, заедно
с талона. Тези откази и на двата документа – и на талона и на протокола за
медицинско изследване, взаимно са подписани от актосъставителя и лицето
П.И., което е следващо нарушение. Безспорно е, че показанията на дрегера не
4
могат да се считат за достоверни. Има многобройни фрапантни случаи, в
които тези технически уреди дават много греши, дори подсъдимият също по
време на мярката си е казал, че много се изненадал от този голям резултат, от
тези промили, които е показало устройството, но той се е подчинявал на
полицаите. И именно поради тези грешки в техническото средство е
създадена тази така подробно процедура по Наредба № 1, с многобройни
разпоредби, които да гарантират установяването на действителната
концентрация, а в случая сме изправени пред едни много сериозни нарушения
на тази процедура и на целия този надлежен ред, поради което не може да се
счита, че деянието е съставомерно.
Считам, че по отношение на наказанието също има редица
пороци. Неправилно съдът е приел, че има повторност, което е известно какво
означава, но това не се отнася за чл. 343в, обяснила съм в искането си.
Посочените административни нарушения от подсъдимия са погасени по
давност. Двете НП, които се цитират, също са били по предходните дела.
Неправилно е отчетено първото дело, за което има реабилитация и което
законът свързва със заличаване на всички последици. Не са отчетени всички
смекчаващи обстоятелства, характеристики, поведението на подсъдимия,
семейно положение, рискови заболявания, както и едно изключително
смекчаващо обстоятелство, което аз считам - неговите професионални изяви
и неговия принос като абсолютен професионалист и работещ по много трудни
обекти. За това говори и неговата характеристика. Месеци наред преди
деянието, дори в почивните дни, той е бил също на работа.
Ето защо аз считам, че в случая има нарушение на
материалния закон, надлежният ред е нарушен и моля настоящият съд да
оправдае подсъдимия, тъй като деянието е несъставомерно. Алтернативно, да
възобновите дело и да върнете за разглеждане от Окръжен съд - Пловдив.
Направила съм и алтернативно искането за намаляване на
наказанието, при условията на чл. 55 НК, като се обсъдят всички тези
обстоятелства, които посочих по отношение на наказанието, които
неправилно въззивният съд отчита като повишена обществена опасност и
неотчитане на всички смекчаващи, вкл. това изключително смекчаващо,
предвид неговата професионална изява и принос, за приложение на чл. 55.
Осъденият Л.Л. за лична защита: Съгласен съм с казаното от
5
моя адвоката. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъда
сравнително кратък в изложението си пред Вас. Безспорно защитата е била
изключително пунктуална и голяма част от нейните възражения касаят
обоснованост на съдебните актове, които не могат да бъдат обсъждани в това
производство, но основният акцент е върху това: съставомерно ли е
извършеното деяние от осъденото лице, като се акцентира, че е нарушен реда
за установяване на повлияването от алкохол на осъденото лице. Да,
колежката е права, че с настоящата редакция на Наредбата отразяването
„приемам“ изобщо не съществува като такова в указанията за попълване на
конкретните документи. Съществувало е в по-предходна редакция такава, но
това, че е отразено, не може да се цени като допуснато нарушение. То може
да бъде игнорирано и да не бъде обсъждано изобщо, в никакъв случай не
може да се цени като допуснато нарушение.
На следващо място акцентът, който беше сложен в
изложението пред Вас, е върху обстоятелството самият отказ, извършен от
осъденото лице. В тази насока са свидетелските показания на полицейските
служители Т. и Р., които са добре обсъдени и от двете инстанции, както от
първата, така и от втората, че отказът е бил в насока да даде кръв. Буквално
този извод са направили съдилищата, дори в мотивите е сложен и в кавички.
Така че и в тази насока не намирам така претендираното нарушение по самата
процедура.
По отношение на лицето, което е присъствало, по достатъчно
добър начин е изяснено и в мотивите и на двата съда е отразено какво
длъжностно качество е заемало медицинското лице.
По отношение на времето, което е необходимо, да, безспорно,
центърът не е в Б., а центърът е в Р.. Има чисто технологично време, през
което трябва да бъде осъществено.
Толкоз по допуснатите нарушения по самата процедура за
установяване на алкохолното повлияване на осъденото лице. Други
процесуални нарушения както пред първата, така и пред втората инстанция
пред Вас не се релевират.
Апропо, пропуснах да кажа, че разпитите на свидетелите са в
насока и показанията, които са били отчетени от техническото средство – от
6
дрегера, пропуснах да кажа, че акуратно е подходено и там, като е
установено, че конкретният дрегер е с необходимата валидност да извършва
конкретните проби.
По отношение наложеното наказание намирам, че
наказанието е изключително справедливо. Колкото е вулгарно да звучи пред
Вас, лицето е вече с опит в този вид престъпления. Налице е предходно
негово осъждане по чл. 343б ал. 1 НК. Т.е. това, което беше изведено от
защитата като негово неопитност, негово незнание, не би могло така лесно да
бъде прието като чиста монета пред настоящия състав, но това негово
осъждане, съответно, не бива да бъде отчитано още веднъж, тъй като то се
обхваща от квалификацията на деянието. Но за сметка на това смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства са били подробно обсъдени както
от първата, така и от въззивната инстанция и наложеното наказание е
изключително справедливо и съответства на целите на чл. 36 НК.
В този смисъл ще Ви моля да оставите искането без
уважение.
Адв. Х. /реплика/: Считам за неоснователно заявеното от
прокурора, че в искането става въпрос за необоснованост на въззивното
решение. Във всеки един от пунктовете съм посочила какво процесуално
нарушение е допуснал въззивният съд. Наред с това има противоречия с това,
което съдът приема, или неясноти в неговата воля, или липса на такава воля,
да не се повтарям, те са изрично посочени като конкретни процесуални
нарушения, каквито настоящата процедура изисква, а не необоснованост.
Не съм съгласна със становището на прокурора, че това
отразено „приемам“ в талона не било нарушение и не следва да се коментира.
Талонът е част от цялата процедура. Той е документ, който следва надлежния
ред. Не може да се игнорира един документ, защото полицаите са допуснали
нарушение на своите задължения или пък умишлено са ги направили и да се
вмени вина на подсъдимия. Именно въз основа на това „приемам“ е
последващото подписване на протокола за медицинско изследване. За
подсъдимия, както казах, е било ясно, че той приема показанията на дрегера и
то, защото се е съгласил да даде проба с дрегер. Да, съгласил се е, дал е
проба, след което са го накарали – приемаш ли, да, приемам, но той не е знаел
другите си права и именно за това последващият отказ е една логична
7
последица на това „приемам“. Всеки човек по този начин би реагирал. Не
може да приемаше едни показания и след това да правиш нещо различно.
Това е алогично, то не се вмества в нормалната логика и точно затова не се
приема и в новата редакция на Наредбата, тъй като практиката е установила,
че това води до пороци.
Считам, че съдът не е обсъдил свидетелските показания в
действителния им смисъл. В показанията на полицаите се сочи, че отказът от
кръвна проба е направен в талона. Това е тяхното становище, това е смисълът
на показанията, а не смисълът, който каза прокурорът, че ставало въпрос за
кръвна проба. Да, отказът от кръвна проба, според полицаите, е направен в
талона и то именно с това „приемам“. С това „приемам“ те са искали да има
отказ, тъй като не са разполагали със стикери и не могат да изпратят годна
кръвна проба и по този начин са заблудили подсъдимия, по този начин е
нарушена процедурата и надлежния ред и по този начин са нарушени
неговите права.
По отношение казаното за неговия опит, това е включено в
квалификацията по чл. 343б ал. 2 НК, че следва за втори път. Да, той има
предходно, но във всеки случай процедурата я провежда полицейският орган,
а не лицето, което е задържано. Така че който и от нас да бъде в такава
ситуация ще се подценява и ще има доверие на полицейския орган. А той е
действал логично според това, което те настояват да прави. Считам, че с
изявената предубеденост на съда, и то по изричен начин, във всички случаи
сме лишени от право на справедлив процес и на обективно отчитане и
анализиране на всички доказателства и това е едно съществено основание за
възобновяване на делото, а също и винаги е повод и за дисциплинарна
отговорност и сезиране на европейските институции, тъй като това е
изначалното, което гражданите следва да имат като свое право, да разчитат на
това, което законът постановява и на което такива права те имат.
Даде се последна дума на осъдения Л.Л..
Осъденият Л.Л.: Искам да се възобнови делото, да бъде
преразгледано и да бъда оправдан.
Съдът, след съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе със съдебния си акт в срок.
8
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 9.48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9