РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501139 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЕМ. М. ДР. чрез
пълномощника му адвокат В.С. против решение № 1172 от 26.04.2022 г., постановено по
гр.д.№ 2307 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което
е задължен ЕМ. М. ДР. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. П. ДР.
под каквато и да била форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация на основание
член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на ЕМ. М. ДР. за срок от дванадесет месеца
да се приближава на по-малко от 100 метра от Р. П. ДР. и от обитаваното от нея жилище,
находящо се в ***, като забраната не включва възможността му да обитава собственото си
жилище, находящо се на същия адрес, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН;
осъден е ЕМ. М. ДР.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
глоба в размер на 400 лева на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН; осъден е ЕМ. М. ДР. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер
на 25 лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН; осъден е ЕМ. М. ДР. да заплати на Р. П.
ДР. сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция
разноски, на основание член 78, алинея1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, тъй като не е изследвана в пълен обем фактическата обстановка въпреки
направените доказателствени искания. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
молбата.
1
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който същата се оспорва. Подробно се излагат аргументи в защита на
това становище, като се набляга, че са безспорно доказани актовете на насилие, описани в
молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че с ответника са бивши съпрузи,
чиито брак е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 11491/2021 г. на
ВРС, 47-ми състав. С решението семейното жилище, находящо на трети жилищен етаж в
сграда на *** е предоставено за ползване на молителката. Въпреки раздялата на страните
ответникът продължил да търси молителката, за да осъществява психическо и емоционално
насилие по отношение на нея. Поведението му ескалирало, когато узнал, че Д. има нов
партньор в живота си, като започнал да отправя заплахи за живота и здравето на
молителката. На 22.02.2022 г. около 16,20 часа молителката получила телефонно обаждане
от ответника, който я заплашил по следния начин: “Събирай си багажа и се махай от
къщата, в противен случай багажът ти ще бъде събран в чували и изхвърлен на боклука.
Бравите и заключалките ще бъдат сменени и ще влезеш през крив макарон. Токът и водата
също ще бъдат спрени. Курво, върви да се ебеш, с когото искаш. Махай се от къщата. Майка
ми и баща ми не искат да те виждат. Ако не напуснеш до края на месеца, ще видиш какво ще
ти се случи. Ще видиш какъв мога да бъда и колко долни неща мога да ти причиня, какъв
мръсник мога да бъда.“ На 23.02.2022 г. между 10,00 часа и 13,00 часа молителката отново
получила телефонно проучване от Д., в което я заплашил по следния начин: „ Долна мръсна
курво. Върви да се ебеш с мангалите. И двамата сте боклуци, за нищо не ставате. Ще
излезеш навън като мръсно куче и никой не може да ми попречи. Върви да се ебеш с този
мангал, сперма в гъза, в устата. Събирай си нещата и се махай. Не ме интересува къде ще
отидеш. Ако не се махнеш, ще те пребия и никой няма да те намери.“ Поддържа, че на
терасата на трети етаж на сградата, в която живее, ответникът е монтирал камера, с която я
следи по всяко време. Акцентира още, че преди развода бившият й съпруг и нанесъл побой,
за което не съобщила. С оглед на изложените обстоятелствата сочи, че живее в непрекъснат
страх за живота и здравето си. Страхува се, че когато се прибере от работа, ответникът може
да е изхвърлил багажа й от жилището и да е сменил ключалките. Иска постановяване на
решение, с което да се постановят мерки за защита спрямо ответника.
Ответникът ЕМ. М. ДР. не оспорва, че между страните се е осъществил телефонен
разговор, но разговорът е бил с оглед отсъствието на ищцата от жилището, в което отглежда
общото им дете. Признава за поставени камери в близост до жилището на молителката, но
сочи че монтирането е, за да следи положението на два буса, които са паркирани пред
къщата му. Поддържа, че молителката има здравословни проблеми и присъства на
спиритуални сеанси, които пряко влияят на дъщеря им. Детето на страните в крайна сметка
е взело решение да живее при баща си. С оглед на изложеното настоява за отхвърляне на
2
молбата за защита.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, доколкото няма такива, събрани по реда на член 266 от
ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и
ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат родени две деца – едното пълнолетно,
другото – непълнолетно.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства по категоричен начин се установява, че между страните е налице сериозен и дълбок
конфликт, довел до развод, като и след него отношенията им продължават да са враждебни
и да липсва разбирателство дори по отношение на непълнолетното дете.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката
насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. Тази декларация е
доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като
последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член 9,
алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са
ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено
значение.
В случая изложените от молителката твърдения за осъществена спрямо нея агресия от
страна на ответника по телефона на посочените дати са останали неопровергани.
Показанията на водения от него свидетел М. Н., която твърди, че е присъствала на
телефонния разговор на страните не сочат на конкретни факти, включително и за датата на
разговора, поради което и не може да бъде направен извод дали случаят, за който
свидетелства М. Н., при който бившите съпрузи са имали спор заради възникнал инцидент с
дъщеря им е същият, при който се твърди спрямо молителката да е реализиран акт на
домашно насилие. Воденият от молителката свидетел Ж. Р. установява, че отношенията
между двамата бивши съпрузи особено са се обтегнали, след като ответникът научил, че Д.
има нов партньор. На 22 март молителката провела разговор с бившия си съпруг, при който
той я заплашил да не се прибира в дома си, защото ще смени патроните на бравите, ще спре
3
тока и водата. На следващия ден бил заплашен с нецензурни думи: „как може да се занимава
с мангали“, „как щели да я ебат всички мангали“, „със сперма в гъза, в устата“, че ако не
напусне дома, щяла да съжалява и никой няма да му попречи, никой няма да я намери.
Поведението на Е.Д. спрямо молителката може да бъде квалифицирано като акт на
домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе установено, че е извършил
целенасочен волеви акт, насочен към психическата стабилност на молителката. В закона не
е дадено определение за това какво представлява психическо насилие, поради което
преценката дали е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат
предвид взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и съответно
какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице. Психическото
насилие може да има различни проявни форми и да варира от обидно поведение,
доминиране, обезценяване, контрол до заплахи, включващи образно и детайлно описание на
следващи насилствени действия. В случая от събраните по делото доказателства се стига до
извод, че спрямо молителката Д. е упражнено психическо насилие. Твърдяното от нея
насилие е във връзка със създалото се дълбоко неразбирателство между страните,
съпровождано с агресивно и нападателно поведение и от двамата. Без значение в случая е
дали молителката има някакво психическо заболяване, по каква причина е напуснала
работата си и как се грижи за непълнолетното дете.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, поради което и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност и последици. При избор на мярката, която да
бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. В
конкретния случай се касае за упражнено психическо и емоционално насилие върху
молителката Р.Д..
Крайният извод на въззивният съд е, че следва да се вземe мярката по член 5, алинея 1,
точка 1 от ЗЗДН.
Съобразявайки изложеното, както и обстоятелството, че страните живеят на един и
същи административен адрес /***, но на различни етажи, то с налагане на мярка по член 5,
алинея 1, точка 3 от ЗЗДН за забрана на Е.Д. да приближава молителката ще се наруши
правото му да обитава собственото си жилище. Мярката по член 5, алинея 1, точка 1 от
ЗЗДН е адекватна, а освен това същата е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява
от обективна страна престъпление по Наказателния кодекс. На основание член 5, алинея 4
от ЗЗДН на ответника задължително следва да се наложи и глоба в размер от 400 лева.
Поради несъвпадане на част от крайните изводите на настоящата инстанция с
тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция частично следва да бъде
отменено, а в останалата му част – да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 1172 от 26.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 2307 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, в частта, с която е забранено на
ЕМ. М. ДР. за срок от дванадесет месеца да се приближава на по-малко от 100 метра от Р. П.
ДР. и от обитаваното от нея жилище, находящо се в ***, като забраната не включва
възможността му да обитава собственото си жилище, находящо се на същия адрес, на
основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5, изречение
последно от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда
да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на
извършителя и пострадалите лица.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5