Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №249

                       

                                             Гр . Видин 18.12.2013г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесети ноември

ПРЕЗ две хиляди и тринадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.            

                                                                                                             2.  Г.Й.

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           Арт.А.                                И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.    ГР.Д. №   463         ПО ОПИСА

ЗА   2013 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по жалба на ДФ „З…”-С.. против Решение № 239 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 163/2013 г. на ВРС.                      

Жалбоподателят  твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е незаконосъобразно.Счита, че е изпълнил договорните си задължения като по  инвестиционен преференциален кредит целият в размер на 66 793,80лв. е превел първи транш  в размер на 48 420лв. на ответника  ,а ответникът не е изпълнил задължението си да внася редовно вноските по приложения към договора погасителен план .Твърди,че кредита е станал предсрочно изискуем и по него  остават дължими 24 516лв.-главница и 2 440лв.-лихви за забава върху главницата за периода 09.10.09г. до 01.02.11г.Не приема изводите на ВРС ,че към дата 25.10.10г. кредита все още не е бил изискуем ,тъй като по договора е предвиден 36 месечен гратисен период,тъй като това се отнася само за погасяване на главницата по кредита,а задължението за внасяне на  лихви върху ползваната и непогасена част от главницата остава.

Моли Окръжният съд да отмени решението на ВРС  и постанови ново, с което уважи предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като  е претендирал присъждане на законната лихва от 02.02.11г. до пълното изплащане на исковите суми и  разноски по делото.

Ответникът по жалба  -  ЕТ „А…”-с.Н… ,обл. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на ВРС като иска съда да постанови,че  повече не дължи връщане на никакви суми и лихви по договора.Претендира присъждане на разнвоски по делото.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът ДФ „З..”-С… е искал от съда да признае за установено по отношение на ответника ЕТ „А….”-с.Н… ,обл. В…,че има вземане в размер на дължими 24 516лв.-главница,произтичащо от  непогасени вноски по отпуснат инвестиционен преференциален кредит целият в размер на 66 793,80лв.,по който  е преведен първи транш  в размер на 48 420лв.     ,както и 2 440лв.-лихви за забава върху главницата за периода 09.10.09г. до 01.02.11г.Претендирал е   законна лихва за забава върху главницата,считано от момента на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение-02.02.11г.

Пред ВРС е назначена счетоводна експертиза и ВЛ Р.Кънчев е дапозирал заключение,прието от съда,според което ответникът е спрял погашение на лихви в  от 25.10.09г.,а неплащане на главници от 25.11.10г.Дължимата от ответника главница към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-31.01.11г. е в размер на 24 516лв.,а лихвата за забава към тази дата е в размер на 2 439,07лв.ВЛ е посочило,че първият транш от 41 000лв. е преведен на ответника на 15.12.07г. като освен тази сума са преведени и 6 720лв.-капиталови субсидии или общо 48 420лв.

ВРС е приел от данните по делото, че към дата 25.10.10г. кредита все още не е бил изискуем ,тъй като по договора е предвиден 36 месечен гратисен период,което води до неоснователност на исковата претенция и е отхвърлил иска .

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателна по следните съображения:

Ищецът е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по реда на чл.417 ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по гр.д. №201/11г.В законния срок длъжникът е подал възражение,че не дължи процесната сума,поради което кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.В исковото производство той в качеството си на ищец  следва да установи по категоричен начин наличието на претендираното от него задължение за ответника.

За установяване на вземането си ищецът е поискал и съдът е допуснал назначаването на счетоводна кспертиза. ВЛ Р.К. на място при счетоводството на ищеца е установил,че на името на ответника е  преведена сумата 48 420лв. на 15.12.07г. като  първи транш по отпуснат инвестиционен преференциален кредит целият в размер на 66 793,80лв Установено е,че ответникът е спрял погашение на лихви   от 25.10.09г.,а неплащане на главници от 25.11.10г.Дължимата от ответника главница към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-31.01.11г. е в размер на 24 516лв.,а лихвата за забава към тази дата е в размер на 2 439,07лв

Отношенията между страните са уредени в Договор за кредит и субсидия №… от 25.10.07г.Съгласно т.5 кредитът се издължава по погасителен план като в т.3.2 е предвиден гратисен период от 36 месеца от датата на подписване на договора.Според заключението на ВЛ  и приложения погасителен план ,неразделна част от договора,гратисния период се отнася само за погасяване на главницата по кредита,а вноски по лихвите се начисляват за всеки месец от сключване на договора. Според приложения погасителен план погасителни вноски за изплащане на главницата се дължат от м. Октомври 2009г. Установено е от заключението на ВЛ,че ответникът е спрял погашение на лихви   от 25.10.09г.,а неплащане на главници от 25.11.10г.

Според т.15,б.”б” от договора ответникът като земеделски производител се е задължил да погасява кредита при условията на договора е погасителния план.В т.22 е посочено при кои случаи кредита се превръща в предсрочно изискуем като в б.”б”  на този текст е предвидено това да стане при всяко неплащане в сроок на уговорените погашения по лихви и /или главница.

При това положение съдът намира,че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, който е спрял плащанията в срок на лихвите по кредита, считано от 25.10.09г.,а неплащане на главници от 25.11.10г.Ето защо кредиторът е в правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

ВОС не споделя извода на ВРС,че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК кредита не е станал предсрочно изискуем,поради което е приел,че исковата претенция е неоснователна.Според условията на договора и видно от приложения погасителен план,който е неразделна част от него, гратисния период от 36 месеца е по отношение на главницата като погасителни вноски по задължението за лихвите се дължат.Неизпълнение на договора е налице не само когато не се плащат погасителни вноски по изплащане на главницата,а и по отношение на лихвите,поради което ответникът като е спрял плащане в срок на погасителните вноски по лихвите е станал неизправна страна по договора  и е задействано правото на кредитора по чл.22,б.”б” от договора-да го обяви за предсрочно изиккуем.

Не се доказа предоговаряне на кредита и нов план за погасяване на задълженията по него,както твърди ответника пред първата инстанция. Представено е писмо-предложение от него до ДФ”З…” за предоговаряне на погасителния план,но до такова споразуменвие не се е стигнало и следователно продължават да действат правилата по договора от 25.10.07. и приложения към него погасителен план.

ВОС намира исковата претенция  за доказана и по размер предвид заключението по счетоводната експертиза и счита,че неправилно искът е отхвърлен от ВРС.

Разноски са претендирани от жалбоподателя за двете инстанции  и с оглед отмяната на първоинстанционното решение такива следва да се присъдят в пълен размер -888,79лв. –д.такси  за предявяване на иска и въззивно обжалване и възнаграждение на ВЛ по счетоводната експертиза.На жалбоподателя следва да се присъди и ю.консултско възнаграждение в размер на 989,12лв. общо за двете инстанции ,а не според представения списък по чл.80 ГПК за всяка една от инстанциите.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение  №  239 от 06.06.2013 г. по гр.д. № 163/2013 г.  на Районен съд – гр. Видин ,вместо което ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „А…Б.. Б…”-с.Н… село,ул.”Г… Д…”№… ,обл. В…,ЕИК … дължи на Държавен фонд „З…”,БУЛСТАТ …,гр.С…,бул.”Ц……,представляван от изп. Директор Румен Порожанов сумата 24 516лв.-главница и 2 440лв.-лихви за забава върху главницата за периода ….. .,както и законната лихва върху главницата,считано от момента на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение-…. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „А…. Б… Б…”-с.Н…,ул.”Г…”№… ,обл. В…,ЕИК … да заплати на Държавен фонд „З…”,БУЛСТАТ …,гр.С…,бул.”Ц…”№…,представляван от изп. Директор Р… П… направени разноски в производството по делото в размер на 888,79лв. –д.такси  и депозит за ВЛ както и ю.консултско възнаграждение в размер на 989,12лв. общо за двете инстанции.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.