№ 368
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201015 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 030 от 22.03.2021 година на
*** на ОДБХ - Плевен, с което на основание чл. 417 ал. 2 от ЗВМД на ***
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Софи,
Представлявано от А.Р.Л. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 132 ал.1 т.3 от ЗВМД.
Жалбоподателят *** ЕООД редовно призован, се представлява от
адвокат Х.К., САК. Последният счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати нарушения на
материалния закон. Счита, че са допуснати нарушения на изискуемата форма
и реквизити както на акта за установяване на административно нарушение,
така и на последвалото го наказателно постановление, а именно: липса на
ЕГН на един от свидетелите в съставения АУАН; липса на пълното описание
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят; липсва дата на извършване на соченото
нарушение и на нарушените законови разпоредби както и мотиви за
1
издаването на наказателното постановление. По тези съображения моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
вземе предвид и обстоятелството, че са налице основания за приложение на
чл. 28 ЗАНН, което не е отчетено от наказващия орган. Адвокат К. моли съда
да присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски, за
които представя надлежен опис.
Въззиваемата страна ОДБХ - Плевен се представлява от юрк. Г.Д..
Счита, че при издаването на акта и при реализирането на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Счита, че визираното нарушение е безспорно доказано както от обективна,
така и от субективна страна. Установеното нарушение е констатирано след
проведено вследствие на нарочна проверка на 11.02.2021 година проучване от
комисия, съставен е доклад за констатираните обстоятелства, който има
материална доказателствена сила. Юрисконсулт Д. счита, че и акта и
издаденото в последствие въз основа на него наказателно постановление, са
издадени от компетентни органи в установената от закона форма и по
предвидения за това процесуален ред съгласно императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като на жалбоподателят е осигурена възможност да
участва в хода на проверката и да се запознае подробно с всички констатации
от проверката. Деянието, за което дружеството е санкционирано е конкретно
посочено от наказващият орган, а именно чл. 132 ал. 1 т.3 от ЗВМД.
Наложеното административно наказание е в минималния, предвиден от
законодателя, размер. В този смисъл моли съда при постановяване на своето
решение, да приеме, че жалбата е неоснователна и да потвърди издаденото
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
*** ЕООД град София, ЕИК *** е собственик на животновъден обект
№ ***, находящ се в град Славяново, Област Плевен, местността „ *** ПИ №
*** за отглеждане на кокошки - носачки. Предвид спецификата на
извършваната дейност и Фермата
На 31.01.2021 година, ***, обслужващ птицефермата подал сигнал до
ОБДХ Плевен за силно завишена смъртност на птиците и проява на клинични
признаци на заболяването Високопатогенна инфлуенца по птиците. ОБДХ
предприела изземването на проби, обекта бил поставен под възбрана.
С писмо изх. № 703/01.02.2021 година на ОБДХ Плевен за възникналия
проблеми бил уведомен *** на община Плевен.
Със заповед № РД - 11-237/03.02.201 година На *** на БАБХ било
2
обявено първично огнище на Инфлуенца А/ грип/ по птиците в
животновъдния обект ***, находящ се в град Славяново, Област Плевен,
местността „ *** ПИ № ***, собственост на санкционираното дружество. Със
същата заповед било възложено на *** на ОБДХ Плевен да организира
принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати
и контактни птици при спазване на всички мерки по българското и
европейското законодателство.
В изпълнение на заповед № РД - 11-237/03.02.2021 година На *** на
БАБХ, на 04.02.2021 година *** на ОБДХ Плевен издал Заповед №
213/04.02.221 година, с която възложил на комисия специалисти от ОБДХ, в
това число и на ***, обслужващ птицефермата проверка на животновъден
обект № ***, находящ се в град Славяново, Област Плевен. На комисията
било възложено считано 05.02.2021 година и в най - кратък срок да
организират и изпълнят конкретни дейности по ограничаване и ликвидиране
на огнището на Инфлуенца А/ грип/ по птиците.
Със Заповед № 228/ 05.02.2021 година на *** на ОБДХ Плевен било
възложено на нова комисия в състав Л.Й., В.М., И.Т. - и тримата *** в ОБДХ
Плевен, Р.М. - *** на град Славяново и Р.А. - ***, обслужващ птицефермата в
град Славяново да организира и доведе докрай в най - кратък срок
възложените им и със Заповед № РД - 11-237/03.02.201 година на *** на
БАБХ и Заповед № 213/04.02.221 година на *** на ОБДХ Плевен дейности по
ограничаване и ликвидиране на огнището на Инфлуенца А/ грип/ по птиците.
Въз основа на горната заповед , през периода от 05.02.201 година до
09.02.2021 година в птицефермата в град Славяново започнала проверка
и едновременно с това изпълнение на описаните в горецитираната заповед
мерки. След приключване на всички мерки по евтаназия, обезвреждане на
трупове от птици и яйца, следващата се дезинфекция, ***те *** М. и *** Й.
извършили епизоотично проучване и физически оглед на животновъдния
обект.
При извършената проверка започнала на 05.02.2021год. и приключила
на 09.02.2021год. са констатирани редица нарушения, които според ***те
впоследствие са допринесли за възникване, развитие и разпространение на
заболяването Инфлуенца по птиците /птичи грип/, като същите са изброени
подробно в Констативен протокол № 001266/09.02.2021год. и Констативен
протокол №001267/09.02.2021год., в АУАН № 0000623/18.02.2021год. и в
последствие издаденото въз основа на него НП № 030/22.03.2021год., а
именно:
1. В „бялата зона“ не е премахнато старото оборудване- дървени
гнезда със сламата в тях. Струпани са на открито върху площта пред халета от
№ 1 до № 12, което е предпоставка за проникване и обитаване от вредители.
2. В някои от абонатните на халетата са установени дървени маси,
предназначени за обиране на яйцата, които са трудни за измиване и
3
неподходящи за дезинфекция.
3. Борбата с гризачите е неефективна- констатирани са множество
живи гризачи, гнезда на гризачи, както и трупове на такива в халета № 9, №
10 и № 11. Това е предпоставка за проникване, пренасяне и разпространение
на заболявания по птиците и по хората.
4. Сгради № 9, № 10, № 11 са със старо, амортизирано и счупено
оборудване- дървени гнезда за кокошките, проядени от гризачи и
амортизирани поилки, които водят до силно мокрене на постелята под тях.
Това води до влошаване на микроклимата в сградите, опасност за здравното
благополучие на кокошките и замърсяване на добитите яйца.
5. Не всички странични отворни клапи на халетата са с монтирани
предпазни мрежи срещу проникване на птици- диви и гризачи.
Всички изброени несъответствия представляват неспазване на
ветеринарномедицинските изисквания, предвидени в нормативната база, за
отглеждане на кокошки носачки.
Съгласно чл.132 ал.1 т.3 от ЗВМД собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в
законодателството на Европейския съюз.
За констатираните несъответствия ветеринарномедицинските
изисквания, предвидени в нормативната база бил съставен констативен
протокол, който представляващият дружеството А.Л. собственоръчно
подписал.
На 09.02.2021 година до*** ЕООД град София била изпратена покана да
осигури представител, който да се яви в ОБДХ Плевен да съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Поканата била връчена на А.Л.
на 10.02.2021 година.
На 18.02.2021 година, в присъствието на представляващия дружеството
А.Л. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.
132 ал. 1 т.3 от ЗВМД. Представляващият дружеството подписал акта с
отбелязване, че има възражения, които депозирал по - късно по надлежния
ред.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира *** ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град Софи, представлявано от А.Р.Л. с административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 132 ал. 1 т.3 от ЗВМД.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
4
приложените към делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 030 от 22.03.2021 година на *** на ОДБХ - Плевен; покана
за доброволно изпълнение; заверено копие на пощенски плик и известие за
доставяне на наказателно постановление № 030 от 22.03.2021 година от
„Български пощи“; покана за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение; акт за установяване на административно
нарушение № 0000623 от 18.02.2021 година на главен инспектор в ОДБХ -
Плевен; възражение с входящ № 1279 от 24.02.2021 година, ведно с
пълномощно, пощенски плик и приложение; становище от 02.03.2021 година
по възражение с входящ № 1279 от 24.02.2021 година; констативен протокол
№ 001266 от 09.02.2021 година - I част и II част; възражение с входящ № 1058
от 16.02.2021 година; писмо с изходящ № 704 от 01.02.2021 година; писмо с
изходящ № 703 от 01.02.2021 година; Заповед № 202 от 03.02.2021 година на
*** на ОДБХ - Плевен; Заповед № 213 от 04.02.2021 година на *** на ОДБХ -
Плевен; Заповед № 222 от 05.02.2021 година на *** на ОДБХ - Плевен;
Заповед № 228 от 05.02.2021 година на *** на ОДБХ - Плевен.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на
разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели *** Й.Л. и ***
В.М..
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната от *** ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
София, представлявано от А.Р.Л. жалба за основателна.
Безспорно по делото е, че птицефермата, собственост на*** ООД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град София, находяща се в град
Славяново, Област Плевен, местността „ *** ПИ № *** представлява „
животновъден обект „ по смисъла на пар. 1 т. 36 от ДР на ЗВМД.
Съгласно чл.132 ал.1 т.3 от ЗВМД собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в
законодателството на Европейския съюз.
Съдът счита, че в случая е налице неспазване на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочена конкретната
правна норма, която се счита, че е нарушена от дееца. Правната
квалификация на нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна и
не посочва конкретни задължения за отглеждане, предвижване и
транспортиране на животните, а препраща към други правни норми, които
регламентират изискванията към собствениците на животновъдни обекти.
Несъмнено това изисква да се посочи конкретната правна норма, в която е
предвидено съответното задължение при отглеждането, предвижването и
транспортирането на животните, за да може да се изведе категоричен и
несъмнен извод какво точно не е изпълнил нарушителят.
5
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е
определил прецизно правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя деяние. От обстоятелствената част на наказателното
постановление става ясно, че нарушението се изразява в това, че 1.в „бялата
зона“ не е премахнато старото оборудване- дървени гнезда със сламата в тях.
Струпани са на открито върху площта пред халета от № 1 до № 12, което е
предпоставка за проникване и обитаване от вредители; 2.в някои от
абонатните на халетата са установени дървени маси, предназначени за
обиране на яйцата, които са трудни за измиване и неподходящи за
дезинфекция; 3.борбата с гризачите е неефективна- констатирани са
множество живи гризачи, гнезда на гризачи, както и трупове на такива в
халета № 9, № 10 и № 11. Това е предпоставка за проникване, пренасяне и
разпространение на заболявания по птиците и по хората; 4. сгради № 9, № 10,
№ 11 са със старо, амортизирано и счупено оборудване- дървени гнезда за
кокошките, проядени от гризачи и амортизирани поилки, които водят до
силно мокрене на постелята под тях. Това води до влошаване на
микроклимата в сградите, опасност за здравното благополучие на кокошките
и замърсяване на добитите яйца; и 5.не всички странични отворни клапи на
халетата са с монтирани предпазни мрежи срещу проникване на птици- диви
и гризачи. Както бе посочено, нормата на чл.132 ал.1 т.3 от ЗВМД
предвижда, че: "Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни
обекти със селскостопански животни: 3. спазват ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните,
предвидени в българското законодателство и в законодателството на
Европейския съюз; ". Кои точно са ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в
българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз в
настоящия случай не става ясно в така протеклото
административнонаказателно производство. Дори при разпита на
актосъставителя не бяха посочени конкретни законови изисквания, които да
са нарушени от жалбоподателя, като собственик на животновъдния обект.
При така направените констатации за липса на посочена конкретна
разпоредба, която не е спазена от собственика на птицефермата и за
извършено конкретно нарушение не може да се прецени действително ли е
извършено последното и в какво се изразява то. Разпоредбите на чл. 43 и чл.
57 от ЗАНН са императивни, тъй като са гаранция за правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект, който има
право да узнае точно какво административно нарушение е обвинен да е
извършил и обстоятелствата при които го е извършил, както и въз основа на
какви доказателства, за да може адекватно да организира защитата си.
Констатираното нарушение не е от категорията на пропуските, които могат да
бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и
не може да се санира в хода на съдебното производство. Предвид изложеното
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна.
6
От друга страна, в хода на производството по безспорен и категоричен
начин от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените такива,
беше установено, че по време на последната проверка -на 26.01.2021 г., на
функциониращия животновъден обект по смисъла на пар. 1 т. 36 от ДР на
ЗВМД не са отправени забележки за оборудването или гризачите във
Фермата, нещо повече изрично е посочено в чек-листа от проверката, че
всички изисквания са спазени. Спазването правилата за хуманно отношение
към птиците е по-широко от спазването на ветеринарно-медицинските
изисквания, но ги обхваща, като включва както спазването на всички
ветеринарно-медицински изисквания, така и допълнителни изисквания като:
осигуряване на допълнителна площ; хуманно отношение към птиците;
хигиена; намаляване на стреса; достатъчно храна и вода и др. От
представения контролен лист за проверката, извършена на 26.01.2021 г., е
видно, че всички изисквания към отглеждането на птиците (в това число и
ветеринарно-медицинските) са спазени, като дори са осигурени условия
надхвърлящи изискванията. В различни точки от контролния лист са
посочени данни, които противоречат на показанията на свидетелите *** М. и
*** Й., свързани с извършване на процесната проверка, например: В отговор
на въпроса, поставен в т. 5.1.1. от контролния лист е потвърдено, че
"съоръженията и оборудването са изградени от материали, които не са вредни
за птиците, разрешени са за целта и позволяват цялостно почистване и
дезинфекциране на помещението." В т. 5.2.1. като коментар е посочено "в
различните сгради се срещат ново и старо оборудване" (стар тип оборудване)
и това се приема като абсолютно нормално и съответстващо на въведените
изисквания. В т. 5.2.3. са изброени три различни вида поилки, които могат да
бъдат използвани при отглеждане на кокошки-носачки. Жалбоподателят
разполага с два от тези видове и съответно проверяващите са приели и са
отбелязали в контролния лист, че те отговарят на изискванията. В отговор на
поставения въпрос в т. 5.2.4. от контролния лист е посочено "къщички с по 16
гнезда". Това е въпросното оборудване, определено от свидетелите *** М. и
*** Й. като старо, което отново е прието за нормално и съответстващо с
изискванията на проверяващите. В отговор на въпроса, поставен т. 2.1. е
потвърдено, че "птиците са поддържани в добра кондиция и в добро здраве".
В отговор на въпроса, поставен в т. 2.7. е потвърдено, че "техническите
съоръжения и оборудване - инспектират се ежедневно и установените
дефекти се отстраняват по възможно най-бърз начин“. В заключение на
контролния лист в краткия доклад за извършен официален контрол е
посочено, че "няма нарушения относно спазването на правилата за хуманно
отношение“, че "птиците са в добро здравословно състояние и кондиция" и че
„не се причинява стрес на птиците“. Според съда в контролния лист очевидно
не става дума за това, че нещо не било видяно, заради многото кокошки,
както твърди свидетелката *** М. по време на разпита си в съдебно заседание,
а напротив - съответното оборудване е изрично отразено във въпросния
контролен лист от 26.01.2021г. със заключение, че отговаря на всички
изисквания. Следователно, след като на 26.01.2021 е установено, че няма
нарушения на ветеринарно-медицинските изисквания, то това означава, че и
7
10 дни по-късно – от 5 до 9.02.2021г., когато е извършена процесната
проверка, не са били налице отклонения от ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните.
В същото време обаче установеното и коментирано по-горе
процесуално нарушение възпрепятства съда да отнесе поведението на
нарушителя, установено в хода на производството по делото, към конкретна
правна норма, вменяваща задължение за адресата, и да прецени дали са били
изпълнени изискванията на материалния закон за установяване на
нарушението и неговия автор.
Освен това следва да се посочи, че изпълнителното деяние по
повдигнатото административно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е под формата на бездействие. Едно
бездействие може да бъде квалифицирано като административно нарушение
тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено
задължение за определено действие. Началният момент, от който
бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице
довършено нарушение е денят, следващ изтичането на законово
регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в
съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния
момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал.
1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за собственика на
животновъдния обект, нито датата на извършване на нарушението – т. е.
датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на
административно наказание по чл. 417, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Това сочи на допуснато от
административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е
съществена характеристика на всяко административно нарушение и е
посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за
определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон,
така и за преценката дали актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл.
второ от ЗАНН. В случая нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на която за
собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по чл. 132,
ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, неизпълнението на
което задължение в законово регламентирания срок да релевира извършено
нарушение по чл. 417, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. А
точното и правилно посочване на датата на възникване на задължението по
чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на срока за
неговото изпълнение и на датата на извършване на нарушението, е от
значение не само за формалната изрядност на наказателното постановление
от гледна точка съответствието на неговото съдържание с изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с обективни
8
признаци от състава на нарушението и релевантни за наличието на
съставомерно от обективна страна деяние, от значение за преценката дали е
извършено твърдяното от административнонаказващия орган нарушение по
повдигнатото административно обвинение. Липсват каквито и да е било
данни, още по-малко обективирани в наказателното постановление при
описанието на нарушението, които да сочат кога за жалбоподателя е
възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и кога според
административнонаказващият орган е започнало бездействието на
жалбоподателя по спазване на ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане, придвижване и транспортиране на животните.
Административните наказания са форма на държавна принуда – репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по
повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този
характер на административните наказания законодателят е предвидил строго
формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.
Ето защо при правилно приложение на закона се налага извод, че доколкото
датата на извършване на нарушението е основен елемент от императивния
реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чрез
който се лимитират пределите на административното обвинение от
фактическа страна, допуснатото формално нарушение е от категорията на
съществените такива, довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически
формулираното съдържание на наказателното постановление. Нещо повече –
това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол
за материална законосъобразност на наказателното постановление – налице
ли вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължение по чл.
132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съдът намира констатираните от процедурен характер нарушения за
съществени. Същите опорочават както акта, така и НП. Нарушенията са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и същите не
могат да бъдат санирани. Наказаният е бил поставен в невъзможност да научи
и разбере конкретното обвинение и да организира защита си. Наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. Като такова
същото следва да се отмени изцяло.
При така изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление № 030 от 22.03.2021 година на *** на ОДБХ -
Плевен, с което на основание чл. 417 ал. 2 от ЗВМД на *** ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град София, представлявано от А.Р.Л. е
наложено административно наказания имуществена санкция в размер на 1 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 132 ал.1 т.3 от ЗВМД е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
9
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 720 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 116), в
който е отразено, че е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като
не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 720
лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 030 от 22.03.2021 година на
*** на ОДБХ - Плевен, с което на основание чл. 417 ал. 2 от ЗВМД на ***
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София,
представлявано от А.Р.Л. е наложено административно наказания
имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 132 ал.1 т.3 от ЗВМД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен да
заплати на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН на*** ООД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град София, представлявано от А.Р.Л. на сумата от 720
лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД №
1015/2021 година по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11