РЕШЕНИЕ
№ 3155
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330102317 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., наследници на М.Е.Ю.
срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване за
недействителна на клауза за такса за експресно разглеждане, обективирана в чл.1 от
Договор за потребителски кредит SO № ***, поради противоречие с добрите нрави, поради
противоречие със закона – чл.10а, ал.2 ЗПК, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК
и като неравноправна.
Излагат се твърдения, че между М. Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД е сключен договор за потребителски кредит SO № ***, в който е уговорена
оспорваната клауза. Считат, че същата е нищожна на посочените основание.
Кредитополучателят е починал, като негови наследници са ищците, което ги легитимирало
да предявят настоящия иск..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска по
допустимост. Счита, че предявения иск е недопустим, доколкото по ч.гр.д. № 18025/2021 г.
по описа на ПРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Е. Ю. за вземания
по процесния договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците
на длъжника – ищците в настоящото производство, които не са подали възражение срещу
заповедта и същата е влязла в сила. Считат, че с неподаване на възражение се преклудира
възможността ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за
експресно разглеждане. Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което
настоящото производство е безпредметно и е отпаднал правния интерес от същото. С оглед
изложеното се иска прекратяване.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По допустимостта на исковете:
При служебно извършена справка по ч.гр.д. № 18025/2021 г. по описа на XXII гр.с.
на ПРС, предмет на заявлението и издадената въз основа на него Заповед по чл.410 ГПК са
вземания за главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит SO №
***. По заповедното дело не е била предмет такса за експресно разглеждане и по отношение
на нея не е формирана сила на присъдено нещо, след влизане в сила на Заповедта, поради
което е допустимо да е предмет на отделен иск.
Искът е допустим и ще се разгледа по същество.
По същество:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
ЗЗП.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, твърдението си
за недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане, че са наследници на М.
Е. Ю.. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит SO № *** и валидно възникнала
клауза за такса за експресно разглеждане..
С определение от 15.06.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между
М. Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е сключен договор за потребителски
кредит SO № ***, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане,
обективирана в чл.1 в размер на 400 лева. Не се спори, че вземането за таксата за експресно
разглеждане не е включено в посочения в договора ГПР. Не се спори, че ищците са
наследници на М. Е. Ю..
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO № *** е предвидена
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 400 лв. Посочената клауза съдът
счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е
необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Не са
посочени какви са възможностите на потребителя, ако не избере експресно разглеждане на
документи и в какъв срок се произнася кредитодателят по тях. Не са представени
доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата
бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да
предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази
такса е близо 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението,
което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира,
че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
2
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което е
нищожна.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай
не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 1 от
договора.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по
чл.1, ал.2 от договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева,
платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.
По делото е представени договори за правна помощ и съдействие за всеки един от
ищците, съгласно които на последните е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ЗА от адв. М. М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. С. Н. в размер на 300 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията,
ще се присъди в пълен размер.
Съдът приема, че на адвоката се дължи едно адвокатско възнагарждение, доколкото
защита на ищците е била една и съща, в зашита на един и същи интерес, който е общ, а не
отделен за всеки един от тях, произтича от тяхно наследствено правоприемство, с което
заместват една от страните по договора за кредит.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 400 лева, обективирана в чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит
SO №***, сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* и М.
Е. Ю., наследодател на ищците, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща
чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 ДА ЗАПЛАТИ НА П.
Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** и тримата
с адрес: *** сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. М. В. М., вписан в АК - Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева -
3
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4