Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 17. 12. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Радостина С.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00206 по описа
за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00141/ 2019 год. по описа на РС Г.Т.
е било образувано по подадено от „ К.И.И. БГ „ ЕАД
гр. С., бул. „ Панчо Владигеров „ № 21, Бизнес център
„ Л. -6 „, ет. 2, ЕИК ***, със законни представители Я.Й.О. и П.Я.П., срещу
С.М.И. ЕГН ********** ***, заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за
изпълнение и по делото е издал заповед за изпълнение, с която е задължил длъжника да заплати на
заявителя цитираните в заявлението парични суми. На основание чл.415, ал. 1,
т.2 ГПК вр. чл. 47, ал.5 ГПК съдът е дал едномесечен
срок да предяви установителен иск против длъжника. В
дадения му законен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
си по заявлението по чл. 410 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ К.И.И. БГ „ ЕАД гр. С., бул. „ Панчо Владигеров
„ № 21, Бизнес център „ Л. -6 „, ет. 2, ЕИК ***, със
законни представители Я.Й.О. и П.Я.П., срещу С.М.И. ЕГН ********** ***, с която
се сочат задължения по кредитен договор на ответника с „ У.К.Ф.„ ЕАД, като
вземанията по този кредит са били цедирани от кредитодателя на „ К.И.И. БГ „
ЕАД. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
ищецът иска от съда да установи съществуването на вземането му по Заповед № 87/
22. 03. 2019 год. по ч. гр. д. № 00141/ 2019 год. на ГТРС, както следва :
-сумата от 1226. 71/ Хиляда двеста
двадесет и шест лева седемдесет и една стотинки/ лева – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 1010768 от 22. 11. 2012 год., сключен между „
У.К.Ф.„ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 27.
10. 2014 година на „ К.И.И.с БГ „ ЕАД и длъжникът е
уведомен писмено за цесията, ведно със законната лихва от 21. 03. 2019 година
до окончателното издължаване, договорна лихва- 181. 08/ Сто осемдесет и един
лева и осем стотинки/ лева за периода 22. 11. 2012- 27. 10. 2014 год. и ведно с
разноски- 28. 16/ Двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ лева за платена
държавна такса и 150/ Сто и петдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особен представител от името на ответника, с който исковете се оспорват като
процесуално недопустими, а по същество се оспорват като неоснователни и се моли
да бъдат отхвърлени. В частност се възразява и че са налице неравноправни
клаузи по потребителския договор, че цедентът не е
разполагал с правото да цедира вземанията си на трето
лице поради липса на такава уговорка по договора за потребителския кредит и че
договорът за цесията се явява нищожен. Възразява се и че длъжникът по
потребителския договор не е бил надлежно уведомен за станалата цесия.
Исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 99 и сл. ЗЗД.
От доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице се установява следното :
На 22. 11. 2012 година бил сключен Договор
за потребителски кредит № 1010768 между кредитора „ У.К.Ф.„ АД гр. С. и
кредитополучателя С.М.И. ЕГН ********** ***, по силата на който кредиторът
отпуснал на длъжника потребителски кредит за сумата от 2000. 00 лева, като част
от сумата – 414.30 лева съгласно Искане за рефинансиране на съществуващ дълг от
22. 11. 2012 год., подписано от кредитополучателя- ответника, и Съгласие за
директен дебит от 21. 11. 2012 год., подписано от кредитополучателя- ответника,
е била преведена по сметка за плащане на задължения на ответника към У.К.Ф.АД,
а останалата част- т.е. разликата от 1585. 40 лева била преведена по банкова
сметка ***- ответника, с което задължението на кредитора към кредитополучателя
било изпълнено. По силата на чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД кредитополучателят дължи връщане на получената чиста сума като кредит-
главницата от 2000 лева, ведно с договорените лихви и разноски.
С Договора за потребителски кредит било договорено,
че кредитополучателят дължи заплащане на такси/комисиони в размер на 76. 00
лева, застрахователна премия от 145.00 лева, фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 27. 50 %, годишен процент на разходите – 35. 35 %, 30 броя дължими
месечни вноски всяка една от по 103. 25 лева, с месечна падежна дата- седмо
число на месеца, първа вноска на 07. 12. 2012 година и краен падеж- 07. 06. 2015 година.
Договорът за потребителски кредит бил сключен
при съдържащи се в него отнапред изготвени от кредитора Общи условия. В чл. 16,
т. 6 и т. 7 от Общите условия се съдържат клаузи, позволяващи на кредитора да
прехвърли вземанията си по договора на трето лице без искане съгласие на
кредитополучателя.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия/ от 27. 10. 2014 година, сключен между цедента
„У.К.Ф.„ АД и цесионера „ К.И.И.с
БГ „ АД цедентът прехвърлил и продал съгласно чл. 2.1
от Рамков договор от 05. 12. 2013 година/ непредставен от ищеца като
доказателство по делото/, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани
от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от
Рамков договор от 05. 12. 2013 година, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица. Продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение 1
към договора за цесия и се отнасят към дата 27. 10. 2014 година. По силата на
същия договор за цесия цесионерът купува и приема прехвърлителните вземания. Продажбата и прехвърлянето на
вземанията от цедента на цесионера
има действие от датата на влизане на същия договор за цесия. Пак със същия
договор цедентът упълномощил цедента
да уведомява длъжниците от негово име за станалата
цесия. В Приложение № 1 към договора за цесия, като длъжник по договор №
1010768, със сумата от 1226. 71 лева- главница и 181. 08 лева- лихва, е записан
и посочен и настоящият ответник С.М.И.. С Потвърждение за извършена цесия на
Договор № 1010768/ Лист 78 от делото/ цедентът е
удостоверил, че е получил от цесионера договорената
по индивидуалния договор за цесия цена на прехвърлените вземания, включително и
за договора на ответника по настоящото дело.
Видно от Приложение № 2 от 27. 10. 2014 год.
към договора за цесия страните по цесията са подписали и приемо-предавателен
протокол за получаване от цедента на договори за
потребителски кредит и техните длъжници със
съответните документи, доказващи просрочените задължения. Цесионерът
бил и изрично писмено упълномощен от цедента да
уведоми за цесията длъжниците с прехвърлени договори
и вземания по тях, включително сред тях и за договора на настоящия ответник.
От името на упълномощилия го цедент цесионерът- настоящият
ищец е изпратил писмено Уведомление до длъжника и ответникът е бил уведомен на
06. 11. 2014 год. за станалата цесия, като върху обратната разписка е налице
подпис от получателя и липсват други удостоверявания от връчителя.
Ответникът по настоящото дело не е инициирал производство по чл. 193 ГПК по
оспорване на авторството на подписа върху обратната разписка и съдът приема за
установено, че този подпис е на ответника.
Със Заявление по чл. 410 ГПК от 21. 03. 2019
година по ч. гр. д. № 141/2019 год. на ГТРС ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника по потребителския договор- настоящия
ответник и съдът е издал Заповед № 87/ 22. 03. 2019 год., с която е разпоредил
длъжникът да заплати на заявителя по Договор № 1010768 от 22. 11. 2012 год.,
сключен с горецитирания цедент,
парични суми, както следва :
-сумата от 1226. 71/ Хиляда двеста
двадесет и шест лева седемдесет и една стотинки/ лева – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 1010768 от 22. 11. 2012 год., сключен между „
У.К.Ф.„ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 27.
10. 2014 година на „ К.И.И.с БГ „ ЕАД и длъжникът е
уведомен писмено за цесията, ведно със законната лихва от 21. 03. 2019 година
до окончателното издължаване, договорна лихва- 181. 08/ Сто осемдесет и един
лева и осем стотинки/ лева за периода 22. 11. 2012- 27. 10. 2014 год. и ведно с
разноски- 28. 16/ Двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ лева за платена
държавна такса и 150/ Сто и петдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
От така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
- По делото ищецът не е доказал изрично, че
ответникът към датата на горецитираната цесия от 27.
10. 2014 година е бил неизправен по договора за потребителски кредит и е дължал
към същата дата на кредитора/цедента неплатена
главница от 1226. 71 лева и договорна лихва от 181. 08 лева. Липсата на писмени
доказателства в тази насока води до липса на доказателства, че приложното поле
на договора за цесия от 27. 10. 2014 година, с който са били прехвърляни
просрочени вземания от неизправни длъжници, е
обхванало и конкретния потребителски договор на настоящия ответник. Самото
посочване на номера на неговия договор и цитирани задължения по главница и
лихви в Приложения № 1 не съставлява доказателство, че настоящият ответник е
бил неизправен в задълженията си по договора за кредит. Наличието на договорни
задължения следва да бъде установявано със счетоводни документи на ищеца или на
неговия праводател/цедента/,
а не с Приложение към договор за цесия. Оттук съдът прави извод, че по
настоящото дело липсват доказателства, годни да установят, че с договора за
цесия от 27. 10. 2014 година са били цедирани и
някакви парични задължения на настоящия ответник. Така по тези съображения
съдът прави извода, че по делото не е доказано от ищеца, че към 27. 10. 2014
година ответникът е останал неиздължен към кредитора си по договора за
потребителски кредит с посочените в Приложение № 1 парични суми по главница и
лихви, от което следва и че исковете са неоснователни и недоказани.
Що се отнася до възраженията на ответника за
неравноправност на клаузи- чл. 16, т. 6 и т. 7 на общите условия на договора за
потребителски кредит между ответника и кредитора, съдът намира, че същите са неоснователни.
С тези клаузи, при наличие на отнапред изготвен от кредитора текст, и при липса
на изрична индивидуална уговорка между страните, било договорено, че кредиторът
си запазва правото без изрично съгласие и предварително уведомяване на
длъжника, да прехвърля правата и вземанията си по договора на трети лица. Тук
изрично следва да се изтъкне уговорката в чл. 143, т. 15 от Закона за защита на
потребителите, че с това прехвърляне на права на трети лица следва да се
намаляват дадени на потребителя от кредитора гаранции. В случая кредиторът/ цедент е изпълнил единственото си задължение към длъжника
по договора за потребителски кредит като му е превел по банкова сметка ***у
дължи никакви други гаранции за да се счита, че е налице неравноправна клаузата
на чл. 16, т. 6 и т. 7 от общите условия на договора потребителски кредит.
Предвид горното предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски на
страните не се дължат.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът
С.М.И.
ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на кредитора „ К.И.И. БГ
„ ЕАД гр. С., бул. „ Панчо Владигеров „ № 21, Бизнес
център „ Л. -6 „, ет. 2, ЕИК *********, със законни представители Я.Й.О. и П.Я.П.,
паричните суми по Заповед №
87/ 22. 03. 2019 год. по ч. гр.
д. № 00141/2019 год. на ГТРС, а именно :
-сумата от 1226. 71/ Хиляда двеста
двадесет и шест лева седемдесет и една стотинки/ лева – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 1010768 от 22. 11. 2012 год., сключен между „
У.К.Ф.„ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 27.
10. 2014 година на „ К.И.И.с БГ „ ЕАД, ведно със
законната лихва от 21. 03. 2019 година до окончателното издължаване, договорна
лихва- 181. 08/ Сто осемдесет и един лева и осем стотинки/ лева за периода 22.
11. 2012- 27. 10. 2014 год. и ведно с разноски- 28. 16/ Двадесет и осем лева и
шестнадесет стотинки/ лева за платена държавна такса и 150/ Сто и петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :