Решение по дело №75/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Пламен Николаев Попов
Дело: 20194200600075
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           № 75

                              

                                гр. Габрово, 07.11.2019 година

      

       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

           Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                  ПЛАМЕН ПОПОВ

                                                                                        

при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов ВАНД № 75 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

        Въззивното производството е образувано по жалба на обвиняемия И.Г.К. ***, чрез договорния защитник адвокат Р.Б. *** против Решение № 72 от 06.06.2019 година, постановено по АНД № 62/2019 г. на Районен съд – Трявна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия И.Г.К., за ВИНОВЕН в това, че на 03.04.2019 г. в гр. Т., без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество –марихуана с нетно тегло 1,78 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 16,9% до 18,9%, на обща стойност 10,68 лв., маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 5 във вр. ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ в полза на Държавата.

С решението съдът е ОТНЕЛ в полза на Държавата наркотичните вещества, предадени на съхранение в Централното митническо управление с протокол № 62465/18.04.2019г, на основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК.

Постановил е вещественото доказателство – 1 бр. прозрачен полиетиленов плик със силиконови печати, с етикет на НТЛ – ОДМВР – Габрово, подписан от вещо лице, съдържащ опаковките на обекта, да остане на съхранение в материалите по делото, след влизане на решението в сила.

Осъдил е обвиняемия И.Г.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 235,52 лв. /двеста тридесет и пет лева и 52 ст./, по сметка на ОДМВР – Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба се твърди, че жалбоподателят не е доволен от решението, тъй като в съдебно заседание посочил уважителни причини съдът да приеме, че са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието, макар и формално да осъществяло признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не било обществено опасно. Този извод се налагал по следните съображения: Наркотикът не бил държан демонстративно пред други лица или на обществено място. Обв. К. предал наркотика доброволно. Полицаите поискали да го хвърли пред него на земята и тогава го взели, което било доброволно предаване. Марихуаната, предмет на престъплението била с нетно тегло 1,78 грама, на обща стойност 10,68 лв. Към момента на деянието обв. К. току що бил навършил 19 години, ученик в 12-ти клас на гимназията в гр. Трявна. Закупил марихуаната от любопитство, за да опита въздействието й. Това правели и мнозина от учениците. И.К. не бил наркоман и не е попадал в полезрението на полицията. Никога не бил уличаван в извършването на престъпление или нарушение. Не е бил викан в Детска педагогическа стая и не бил регистриран. Разследващите следвало да събират данни, както за обвинителната теза, така и които са в интерес на обвиняемия. Съдът наложил наказание - глоба в размер на 1000 лева без да съобрази обстоятелството, че обвиняемият е ученик, няма доходи и е на издръжка на родителите си. След завършване на училище щял да търси работа.                    

Претендира се въззивният съд да отмени решението на РС Трявна и да постанови ново решение по същество, с което да признае обвиняемия за невинен, и да го оправдае по така предявеното обвинение.

С жалбата са представени писмени доказателства - удостоверение за декларирани данни и справка за актуално състояние на всички трудови договори на И.К., които съдът прие с протоколно определение в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание, проведено на 09.10.2019 г. защитникът адв. Р.Б. и обвиняемият И.Г.К. поддържат жалбата и направеното искане.

Окръжният прокурор изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.   

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият И.Г.К. е на *** години и към 03.04.2019 г. е бил ученик в ** клас на ОУ „**“ в гр. **.

На 03.04.2019 г. около 13,30 часа обвиняемият К. срещнал свидетеля И.К.– негов приятел, и свидетелката Н.Г.– приятелка на свидетеля И.К .. При срещата К. им предложил да го придружат до дома му и след това да се разходят из града. Заедно отишли до дома на обвиняемия на ул. "**" № ** в гр. Т., където К. и Г. го изчакали няколко минути. След това тримата тръгнали да се разхождат по ул. "**". Стигайки до магазин за хранителни стоки обв. К. помолил двамата свидетели да го изчакат няколко минути и тръгнал по друга улица в посока кв. С.. Отишъл на адрес на неустановено по делото лице и закупил за лични нужди 1 бр. свивка от алуминиево фолио, съдържаща наркотично вещество – марихуана, с намерение да го изпуши сам. След като се върнал при двамата свидетели, продължили отново с разходката.

В района на ул. "**" № ** в гр. Т. тримата били спрени за проверка от дежурния автопатрулен екип на РУ Т., в състав от свидетелите П.Р.и Г.Д.. Поради получени оперативни данни, че обвиняемият употребява и държи наркотични вещества, свидетелят Рашков извършил проверка и установил, че К. държи в дясната си ръка 1 брой свивка от алуминиево фолио, която му разпоредил да остави на земята и да се отдръпне назад. При запитване обвиняемият разяснил, че е закупил от непознато лице марихуана за свои нужди.

При извършения същия ден оглед на местопроизшествие в присъствието на поемни лица се установило, че намерената у И.К. 1 брой свивка от алуминиево фолио съдържа 5 броя по-малки свивки от алуминиево фолио, във всяка от които е констатирано наличие на зелена суха растителна маса. При направения полеви наркотест „Fast Blue BB/salt/reagеnt” същата реагирала на наркотично вещество „канабис“. Измерена с електронна везна „DIAMOND“, зелената суха растителна маса била 3,1 грама.

С приемателно – предавателен протокол № 62465/18.04.2019 г., намерените у К. 1,78 грама нетно тегло и 5,39 грама брутно тегло коноп /марихуана/ са предадени на съхранение в Централното митническо управление.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните и писмените доказателства по делото - обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите П.Р., Г.Д., Н.К., Н.Г., писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2019 г. и албум към него, приемателно – предавателен протокол № 62465/18.04.2019 г. и заключението на физико – химична експертиза.

Доводите на обвиняемия и неговия защитник за несъставомерност на това деяние поради наличие на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК не могат да бъдат споделени по следните съображения: Безспорно е, че на 03.04.2019 г. в гр. Трявна, без надлежно разрешително, И.К. е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,78 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 16,9% до 18,9%, на обща стойност 10,68 лв. Горното се установява от самопризнанието на обв.  К., което кореспондира с останалите доказателства по делото.  Фактът на самото държане на наркотичното не се оспорва от страните. По делото е установени също, че И.К. е на млада възраст, ученик е в ** клас и няма доходи. Количеството марихуана, което е открито у него не е значително и е на ниска стойност. К. не е осъждан за извършени други престъпления от общ характер. Всички тези обстоятелства са отчетени при квалификацията на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК - маловажен случай. Изпълнението на полицейско разпореждане, намиращият се в дясната ръка на К. наркотик да бъде оставен на земята не може да се счита като доброволно предаване, за каквото се говори в жалбата. Улица "**" пред дом № ** в гр. Т. е обществено място, обратно на това, което се излага като довод за малозначителност в жалбата. Хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК е налице, когато деянието, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Правилно районният съд е съобразил трайната съдебна практика, съгласно която престъплението по чл. 354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани с опазване на здравето и най-вече това на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде прилагана само в инцидентни случаи на държане на наркотични вещества или техните аналози и то в съвсем минимални количества. Държането на наркотик от обв. К. не може да се възприеме, като "инцидентно". В същия са открити пет отделни свивки марихуана, от които могат да се направят поне пет цигари. Това количество не може да бъде употребено наведнъж и действително предполага държане на наркотичното вещество през по-продължителен период от време. Горното противоречи и на твърдението от жалбата, че И.К. купил марихуаната само "от любопитство" и за да "опита въздействието й". Фактът, че обвиняемия не държи наркотици за първи път се установява и от неговите изявления на л. 12 от АНД: "Няколко пъти пуших с приятели и реших да си купя сам... Бяха пет свивки, които купих с идеята са се запася за малко по-напред. Бях се подлъгал да започна да пуша марихуана... от едно топче се получава една цигара". Тези факти определят действията на обв. К. като системни, а не като изолиран случай, при който обществената опасност е явно незначителна. Обстоятелството, че пълнолетният подсъдим учи и няма доходи не е основание да не бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.   

Пред въззивния съд не се излагат други доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което да налага следващо обсъждане. В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване. Изведеният в него извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства. Единствено следва да се обърне внимание, че И.Г.К. е обвиняем, а не "подсъдим", както е наречен на няколко места в решението на РС Трявна.  

Налице са предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. За извършеното от обвиняемия И.К. умишлено деяние се предвижда наказание - глоба до хиляда лева. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел ІV от НК. Няма причинени с престъплението имуществени вреди, които да са съставомерни. За приложението на текста е без значение дали целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез този вид наказание, тъй като разпоредбата е императивна.

Правилно е определено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е обсъдил и съпоставил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, установявайки превес на първите. Освен горното, съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, когато за извършеното престъпление е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Следователно глоба в по-висок размер не може да бъде наложена. Административното наказание - глоба в размер на 1000 лв. не може да се обсъжда като прекомерно, с оглед вида и характера на извършеното деяние.

Правилно е определен размера на дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. 

Разпореждането с веществените доказателства е в съответствие с разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 и чл. 109 от НПК. 

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 06.06.2019 година, постановено по АНД № 62/2019 г. на Районен съд – Трявна.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                   1.

 

                                                                  

                                                                   2.