МОТИВИ
към
присъдата по НОХД № 367/2015 г. по опис
на РС д.,
трети
състав
Девненският районен
прокурор е възвел обвинителен акт срещу С.Ю.С.,
ЕГН: **********,
за това че:
На 19.05.2015 г. в град
с., в. област при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол
– Н.Т.Р., като я принудил към това със сила - престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 от НК.
Предявен и допуснат за
съвместно разглеждане е граждански иск от пострадалата от престъплението - Н.Т.Р.
чрез нейния процесуален представител, тъй като същата поради психическо
заболяване от което страда е лишена от възможността сама да участва в процеса.
Претенцията на особения представител на пострадалата срещу подсъдимия е за заплащане на сумата от 10 000 лева като
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на стореното деяние. Пострадалата е конституирана като
частен обвинител и граждански ищец и участва в процеса чрез своя повереник –
особен представител.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник съдебното следствие е проведено по реда на глава двадесет и седма от
НПК в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК. Подс. С. признава изцяло фактите,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и той, както и неговия
защитник декларират съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума подсъдимия изразява съжалението си за стореното от него.
При съдебните
прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да определи наказание
„лишаване от свобода” за срок от около шест години, който срок при
задължителното приложение на чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58а ал. 1 от НК да бъде
намален с една трета, като наказанието бъде изтърпяно ефективно при строг режим
в затвор. При изтърпяване на наложеното наказание прокурорът счита, че следва
да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия, на основание чл. 59
ал. 1 от НК.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец поддържа изцяло становището на прокурора по съществото на
делото и моли за справедлива присъда. Счита, че са налице основания за
уважаване на гражданския иск в пълния му размер.
Защитникът на подсъдимия не оспорва визираната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли за
определяне на справедливо наказание, като предлага то да бъде към минималния,
предвиден в закона размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от около три
години и половина – четири. Предявения граждански иск намира за прекомерно
завишен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Ю.С. ***. В същия град
живеела и пострадалата Н.Т.Р., която страдала от психично заболяване –
„органично налудно шизофреноподобно психотично разстройство”. Тъй като не
можела да се грижи сама за себе си, от 04.05.2015 г. за нея се грижела свид. М.С.Т.,
която живеела предимно в дома й, дори вечер оставала да спи при нея.
На 19.05.2015 г. след обяд подс. С.С. отишъл
до магазин за хранителни стоки, който се намирал в съседство на дома на пострадалата,
находящ се на ул. „в.”№4, където консумирал значително количество алкохол. Около
15.30 часа същия ден свид. М.Т. излязла от дома на пострадалата и се прибрала в
дома си, за да се изкъпе, като пострадалата останала сама в къщата. Подс. С.С.
видял, че свид. М.С.Т. излиза от дома на пострадалата и след като се уверил, че
последната е сама в къщата, решил да влезе. Силно повлиян от изпития алкохол
той решил да осъществи полов акт с пострадалата. След като влязъл в
стаята, в която тя се намирала подсъдимият се приближил до нея, бутнал я върху
леглото, събул й панталона, с който била облечена, събул и своите панталони и
бельо и осъществил с нея полов акт. Пострадалата се опитвала да се
съпротивлява, но подсъдимия бил по – силен от нея физически и сломил
съпротивата й. При насилствено извършения полов акт се разкъсала лигавицата на част от
влагалището на пострадалата и потекла кръв върху чаршафа. От болките, които
изпитвала тя започнала да вика силно и да плаче, като виковете й били дочути от
нейни съседи – свидетелите С.Д.Р., С.Х.И., Я.М.С., Д.С.Р.. Всички те дошли до
дома на пострадалата и я видели гола от кръста надолу видимо уплашена,
трепереща и опитваща се да излезе от дома си. Пострадалата излязла на двора
през прозореца на къщата си, взела едно одеало от простира и се загърнала с
него. Съседките й се опитали да я успокоят, попитали я какво се е случило, но
тя не могла да им обясни нищо, а само плачела. Свидетелките забелязали и
подсъдимия, който сновял из къщата, също опитвайки се да избяга, без да го
хванат. В същото време свид. Д.Н., който също живеел в съседство на пострадалата
и бил излязъл на двора, за да разходи кучето си също чул писъците на Н.Р.. След
като дошъл до двора й, той застанал с кучето си на външната порта, за да попречи
на подсъдимия да избяга. Позвънил и на 112 и съобщил за случилото се. По това
време пред къщата на пострадалата дошъл нейн роднина - свид. К.С.Р.. Малко след
това пристигнала и свид. М.Т., които също се опитали да успокоят пострадалата
жена.
Подс. С.С. успял да излезе от къщата, но
свидетелките С. и И. го видели и се развикали. Свид. Д.Н. го пресрещнал на
улицата, застанал пред него и му казал да не мърда, защото ще пусне кучето.
Подс. С.Ю.С. бил във видимо нетрезво състояние и останал там. От ОДЧ при РУ - д.
на место бил изпратен свид. М.Т.М. ***, който задържал подс. С.С. и го отвел в
РУ - д..
Видно от кредитираното от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, по тялото на пострадалата Н.Т.Р. са установени
следните травматични увреждания: лигавицата на влагалището й е зачервена с
тъмноморав цвят, с две повърхностни разкъсвания на лигавицата с дължина 4-5 мм, от които се стича
червеникава кръв. Същите е възможно да се получат при насилствен полов акт.
При съдебно-медицинското освидетелстване
на подсъдимия не са установени механични увреждания по главата, тялото и
крайниците му.
В хода на досъдебното производство е
била извършена съдебна биологична експертиза на веществени доказателства, която
е установила наличие на кръв по чаршафа, иззет от дома на пострадалата, по
червеното й плюшено горнище, предадено доброволно за изследване от свид. Т. и
по мъжки шарени боксерки, предадени доброволно от подсъдимия и пиробщени като
вещесетвени доказателства по делото.
Назначена в хода на досъдебното
производство съдебна ДНК експертиза е установила, че определеният при изследването на обект № 1 /
кръв - чаршаф/ и обект № 2 /кръв - червено горнище/ ДНК профил е на лице от
женски пол, който съвпада с ДНК профила на пострадалата Н.Т.Р.. Вероятността да
се установи този ДНК профил, ако изследваната кръв произхожда от друго лице,
освен от пострадалата е 1 на 2 515 300 000 000, които данни осигуряват
категорично доказателство, че кръвта по чаршафа /обект № 1/ и по червеното
горнище /обект № 2/ произхожда от пострадалата Н.Т.Р..
Същата експертиза при изследването на
обект № 3 /кръв - мъжки боксерки/ е определила ДНК профил на смес от клетъчен
материал от две лица /от мъжки и женски пол/, като всички алели от ДНК
профилите на подс. С.Ю.С. и пострадалата Н.Т.Р. присъстват в сместа. Нивото на
алелите в ДНК профила на сместа показва, че клетъчният материал от подс. С.Ю.С.
е в по-голямо количество. Не е открит клетъчен материал от трето лице.
В хода на досъдебното производство е
била изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата Н.Т.Р., която установява, че към момента на извършване на деянието
и към момента на освидетелстването й същата страда от органично налудно
шезофреноподобно разстройство, в резултат на което не е способна да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е годна
да възприема правилно фактите и събитията, които и е преживяла и да дава
достоверни показания за случилото се.
Заключението на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подс. С.Ю.С. установява, че към момента на
извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -
средна степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. По време на психиатричното и психологичното
освидетелстване при подс. С.Ю.С. не са регистрирани отклонения в сексуалното
влечение и поведение, вкл. геронтофилия. Физическото и психическото състояние
на подс. С. му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни обяснения по тях.
Съдът кредитира тези заключения, доколкото същите са
изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област, същите дават
обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат съменния за тяхната
правилност.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направеното по
реда на чл. 372 НПК признание на подсъдимия, подкрепящо се от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство. Признанието на подсъдимия се
подкрепя в пълна степен от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, установяващи неговото и това на пострадалата състояние
непосредствено след извършване на деянието. В съответствие с признанието на
подсъдимия са и заключенията на вещите лица по назначените експертизи.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, че подс. С. е осъществил от обективна
и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 152 ал. 3 т. 5
вр. ал. 1 т. 2 пр.1 НК, като на 19.05.2015 г. в град с., в. област при
условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол – Н.Т.Р., като я
принудил към това със сила, поради което
и го призна за виновен.
Деянието е извършено от подс. С. при
пряк умисъл – същият е съзнавал е общественоопасния характер на своите
действия, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и пряко е
целял тяхното настъпване. Съобразно становището на вещите лица по комплексната
съдебно-медицинска психиатрическа и психологическа експертиза, въпреки, че е
бил в състояние на алкохолно опиване, подсъдимият е извършвал целенасочени действия,
които е могъл да контролира.
Причините за извършването на
престъплението съдът отдава на злоупотребата на подсъдимия с алкохол и на трайно
утвърдените му престъпни наклонности.
Квалификацията на деянието по чл. 152
ал. 1 т. 2 пр. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че при неговото
осъществяване подс. С.Ю.С. е използвал сила, за да сломи съпротивата на
пострадалата.
Квалификацията на деянието по чл. 152 ал. З т. 5 от НК се обуславя от обстоятелството, че същият е извършил деянието при условията
на опасен рецидив - след като е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления, част от които с ефективно изтърпяване.
Съдът, съобразявайки се с действащото
законодателство и разпоредбата на чл. 58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК
и прецени, че такива не са налице. В настоящия казус съдът прие, че наказанието
следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК, тъй като не констатира
нито многобройни, нито дори едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
което да го мотивира да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. По посочената причина
съдът определи наказанията при условията на чл. 54 от НК,
като отчете следните обстоятелства:
Принципно посегателствата срещу половата
неприкосновеност са деяния, отличаващи се с изключително висока степен на
обществена опасност, тъй като засягат основни права на личността на пострадалите
лица - правото на свободно формиране на личната воля и на достойнство и
неприкосновеност на личността. В настоящия случай конкретно извършеното деяние
не се отличава с някаква особена жестокост, не е извършено по особено болезнен
или унизителен за жертвата начин, от него не са настъпили телесни увреждания,
извън тези, които са непосредствена последица от осъществяването на насилствен
полов акт, няма данни за настъпили други тежки последици за пострадалата. Това,
което е особено морално укоримо в случая е факта, че обект на сексуалното
посегателство е безпомощно лице в сравнително напреднала възраст, страдащо от
тежко психическо разстройство. Визирани обстоятелства сочат на една сравнително
висока тежест на извършеното от подсъдимия деяние и се ценят от съда като
отегчаващи неговата наказателна отговорност.
Предишните осъждания на подсъдимия не
следва да се вземат предвид като отегчаващи отговорността му обстоятелства, тъй
като те обуславят квалификацията на деянието му като извършено при условията на
опасен рецидив, респ. по – тежка наказуемост. Съдебното минало на подсъдимия се
отчете от съда при определяне на неговото наказание дотолкова, доколкото то показва,
че налаганите му до сега наказания макар и за друг вид престъпления не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие и го характеризират като
личност с утвърдени престъпни навици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема тежкото социално и материално положение
на подсъдимия, доброто му процесуално
поведение в хода на съдебното следствие, както и искрено изразеното от него
критично отношение към извършеното. На няколко пъти през време на процеса
подсъдимият изрази съжалението си за постъпката си, като обяснява поведението
си единствено и само с въздействието на алкохола. Тази критичност не е само
формален и декларативен акт, а явно осъзнаване на стореното, от което
подсъдимия заяви, че се срамува.
Отчитайки тези обстоятелства, целта на наказанието с оглед
индивидуалната и генералната превенции и тежестта на конкретно извършеното престъпление
съдът определи наказание лишаване
от свобода в размер, близък
до минимума, а именно четири години.
Прилагайки правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед диференцираната процедура,
по която протече производството по настоящото дело , съдът редуцира наказанието с 1/3 и наложи крайно наказание от две години
и осем месеца лишаване от свобода, което намира за справедливо и адекватно на
извършеното престъпление и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно на
осъдения към спазване на законите и добрите нрави.
При определяне на това наказание съдът
изходи от принципите на справедливост и хуманност, които стоят в основата на
наказанието и преследваните от него цели. Проявявайки такава снизходителност
към подсъдимия съдът изходи най вече от специалната превенция на закона, като
прие, че за поправяне на осъдения не е нужно спрямо него да бъде упражнена по -
тежка държавна принуда и че дори в този размер наказанието би изиграло своята
поправителна роля спрямо него.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание лишаване от
свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновен по възведеното обвинение, предявения граждански иск се явява доказан по
основание. Обезщетението за неимуществени вреди няма принципно определена
парична равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост. При
определяне на размера му съдът изходи от вида и характера на причинените
неимуществени вреди /леки телесни увреждания по половите органи на
пострадалата, причинили й болки й страдания, изпитани страх, смущение, срам,
обърканост/, от механизма и начина на причиняването им, от липсата на данни за
сериозни промени вследствие на тях в психическото здраве и емоционалния статус
на пострадалата. Съобразявайки се с критериите за справедливост, визирани в чл.
52 от ЗЗД, съдът намери, че гражданският иск е основателен и доказан до размера
на сумата от 6 000 лева, поради
което и го уважи до този му размер, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 19.05.2015 г . до окончателното изплащане на
сумата, респективно – отхвърли същия в останалата му част над уважения му
размер от 6 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, като недоказан в
тази му част.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски, осъди го да заплати следващата се държавна
такса по уважения граждански иск.
Произнесе се и по
веществените доказателства по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: