Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, … граждански състав, в открито съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
ТИХОЛОВ
като разгледа докладваното гр.д.№301 по описа на съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В НРС с вх.№1645/23.05.2018г. е постъпила
искова молба от И.Г.К., ЕГН********** ***, чрез
адв.Я.Д. от ПлАК срещу Г.Г.Ф., ЕГН********** ***.
Предявен е осъдителен иск, имащ за предмет претендирано
притезание за преустановяване на поддържано противоправно състояние и
неоснователно бездействие, изразяващо се в съществуване на дървета до границата
на съседен имот в нарушение на нормативно изискуемото отстояние и отказ да
бъдат премахнати, чрез осъждането на ответника да го стори - с правна
квалификация изведена от нормата на чл.109
във връзка с чл.52 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим
имот представляващ дворно място, къща и други постройки, съставляващ УПИ IX, пл.№143 в квартал 59, целият от 1350кв.м.
по плана на с.Б., община ГУЛЯНЦИ, който имот се намира на ***. Твърди, че
имотът е придобит от него чрез покупко-продажба с нотариален акт №78, т.I, дело №148/1969г. на народен съдия в
гр.Никопол.
По предмета на делото ищецът твърди, че
многократно устно приканвал съседа си – ответника Г.Ф. да премахне намиращите
се в имота му, до междуимотната граница 3бр. дървета, но същият отказвал при
каквито и да е обстоятелства да ги
отстрани. Ищецът сочи, че насажденията правели боклук в имота му чрез падащите
листа и засенчвали двора му. Допълва, че клоните на дърветата пречели и
навлизали в дворното му място, което пречело на свободното преминаване на
автомобила на ищеца до гаража му и ползване на имота в пълен обем. Сочи още, че
дърветата подкопавали и рушели основата на междуимотната ограда, като част от
нея вече била разрушена, а корените на дърветата навлизали в имота на ищеца и
от тях израствали нови.
Ищецът сочи, че с жалба вече бил уведомил
община Гулянци за случая, където била образувана преписка
вх.№9400-1309/09.07.2014г., но спорът не бил разрешен.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди Г.Г.Ф., ЕГН********** *** на основание
чл.109 от ЗС и чл.52 от ЗС да премахне чрез изкореняване три броя дървета
намиращи се в имота на ответника в *** до
междуимотната граница с ищеца И.Г.К., ЕГН**********. Моли съда да
му се присъдят и направените по делото разноски.
Направено е доказателствено искане.
Представят се писмени доказателства.
С разпореждане №278/23.05.2018г. на основание
чл.131, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба с
доказателствата да се изпрати на ответника за отговор.
На 29.05.2018г. ответникът Г.Г.Ф.,
ЕГН********** *** е бил уведомен, като в срок същият е подал писмен отговор до
НРС, заведен с вх.№1765/01.06.2018г.
В
отговора ответникът сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Излага доводи,
че дърветата не правят боклук в двора на ищеца, не пречат на преминаване на
лекия му автомобил, тъй като според ответника клоните са на височина над
250см., като в заключение е посочил, че корените на дърветата му не навлизат в
имота на ищеца и израстване на нови фиданки. Допълва, че израстването на
фиданките се дължи на костилки от плодовете паднали от предходните години.
Сочи
още, че дърветата предмет на спора били засадени на 120см. От междуимотната
граница и се намирали в неговия имот. Ответникът е заявил, че ще изреже клоните
на дърветата, които са над двора на ищеца, но счита, че не е необходимо
изкореняването им.
От ответника е направено доказателствено
искане за допускане до разпит на двама свидетели.
Ответникът
с отговора не се представят писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по производството
разноски, приема за установено следното:
Установи
се по делото, че страните не са в добри отношения, за което по делото от община
Гулянци съда изиска и се представи с вх.№2008/20.06.2018г. копие на преписка
вх.№9400-1309/09.07.2014г. (стр.57-84 от делото), по която са налични материали
за неразрешени въпроси между страните още от 2009г., но нито един от тях пряко
не е свързан с предмета на настоящето дело.
За да
обоснове правото си на собственост и претенциите, които се изтъкват в исковата
молба, ищецът по делото е представил заверено копие на нотариален акт №78, т.I, дело №148/1969г. на народен съдия в
гр.Никопол, скица №68 за УПИ IX,
пл.№143 в квартал 59, целият от 1350кв.м. по плана на с.Б., община ГУЛЯНЦИ,
който имот се намира на ***, издадена на 16.04.2018г. от общ.ГУЛЯНЦИ.
Видно от скица №68/16.04.2018г. на общ.ГУЛЯНЦИ е, че
имотът на ответника УПИ X,
пл.№144 в квартал 59 по плана на с.Б., община ГУЛЯНЦИ е съседен на имота на
ищеца и двата имота имат обща граница. По тази граница от бащата на ищеца и
ответника по делото била изградена масивна ограда по времето, когато били
засадени и дърветата. Оградата има за основа 25см. бетон и е висока заедно с основата около 1.40м. Оградата е
зидана с тухли четворки и на всеки 1,80м. били изградени бетонни колони. Самата
оградата е дълга около 18м., като към настоящият момент част от оградата на
разстояние 1,80м. е паднала. По повод това падане на част от оградата в хода на
съдебното дирене се установи, че преди 7-8 години, бащата на ищеца прекарал
баластра и изградил бетонни пътеки в имота си, като баластрата била струпана на
самата ограда, което довело до нейното накланяне към имота на ответника, поради
което се наложило той да подпре тази част на оградата (в тази връзка 3бр.
цветни снимки от заключението на ВЛ). Освен това преди около 3-4 години ответникът
решил със синовете си, с негови средства да подмени изцяло оградата. Затова от
фирма «Топливо» закупил тухли, ангажирал работници, багер, който да може с
по-тясната кофа да изгребе основата за полагане на новата ограда. Това станало
със съгласието на бащата на ищеца, но в деня, в който дошли работниците, за да
започнат работа по новата ограда, бащата на ищеца не ги допуснал да започнат
работа и оградата останала в първоначалния си вид, който е констатиран от
вещото лице и онагледен в снимковия материал, приложен към приетата от съда
експертиза.
В близост
до описаната ограда разделяща двата имота били посадени и съществуват в УПИ X, пл.№144 в квартал 59 по плана на с.Б.,
община ГУЛЯНЦИ на ответника 3 броя дървета - сливи, на възраст
приблизително към 37 години, с развита коренова система, височина 5,30м.; 5,00м. и 4,80м., намиращи се съответно
на разстояние от оградата 1,10м.; 0,98м. и 0,94м., която съвпада с имотната
граница такава, каквато е приета според заснемането и отразяването й в
регулационен план на селото, утвърден със заповед №798/1964г. на Кмета на община
Гулянци.
С
оглед установената фактическа обстановка, съда достигна до следните изводи:
Основание като общо понятие на
гражданското право е настъпил прост или сложен юридически факт, оправдаващ,
позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или отнемащ (според предвидената
значимост на своя характер) по силата на изрична законова правна норма,
конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо, възприето правно
начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти, възможността
за някакво човешко поведение (действие, бездействие) с определени правни
последици, реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено
човешко поведение. Нарушение на правото на собственост, наречено пречене за
упражняването му (без отнемане на владението) ще съществува тогава, когато
дадено лице, което не е негов пълен или конкурентен носител, съносител, по
някакъв начин с поведение на действие или бездействие пряко или косвено засяга,
смущава правомощието ползване от сложното му структурно съдържание (в този
смисъл ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС). Засягането може да се изрази във
фактическо, реално въздействие върху вещта - обект на правото на собственост,
довело до неблагоприятна промяна в състоянието й, до ограничаване, стесняване
на обема на ползвателната власт на носителя му, намаляване на ползвателната й
стойност, отнемане на възможността за увеличаване на имуществото, или в
поддържане на обективно състояние, което от самото начало създава, или макар и
преди да не е създавало, вече създава неудобства и други някакви неблагоприятни
последици, без промяна (накърнение във) на физическото й битие. Неоснователно
нарушение на правото на собственост (пречене за нормалното му упражняване) -
годно за защита по исков съдебен ред по смисъла на чл.109
от ЗС ще е налице, когато засягането, накърняването на правомощието
ползване е реално, а не предполагаемо и при изначална липса на правомерен
юридически факт (основание), оправдаващ, позволяващ на дадено лице да го извършва,
или макар и такъв юридически факт да е съществувал, вече не съществува, като
тъкмо поради отпадането му от действителността е породено това засягане.
Щом няма доказателства преди около 37
години, когато са посадени сливите, къде към онзи момент е минавала действителната
граница между двата имота, то очевидно е, че посаждането им спрямо поземления
имот на ищеца е на разстояние, значително по-малко от допустимото, указано с
повелителната и ограничаваща (упражняването на правото на собственост) законова
правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 52, изр.1-во от ЗС – не по-малко от 1,5
метра, ако се приеме, че са от категорията на средните дървета - достигащи не повече
от 5 метра височина, или не по-малко от 3 метра, ако се приеме, че са от
категорията на високите дървета - достигащи височина над 5 метра (понятията
ниски, средно високи и високи дървета са обяснени с показаните им височини в
текста на чл.94, ал.2, т.1, т.2, т.3 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони).
Тъй като
посаждането на плодни дървета в собствен поземлен имот е вид упражняване на
ползвателното правомощие на правото на собственост (води до прирастително
облагородяване на имота с възможност за добиви и увеличаване на стопанската му
стойност), това упражняване е било при неспазване на въведеното с посочената законова
правна норма ограничение и затова от строго юридическо гледище е факт (посаждането)
с признаците на обективно неправомерно действие, т.е. на такова, за което към
онзи момент е нямало правно (законно или договорно) основание да прехвърли (да
не зачете) въпросното ограничение. Последица от този факт е едно създадено от
местоположението на дърветата спрямо границата, съществувала към 37 години и
съществуващо понастоящем, незаконосъобразно състояние, което обаче с убедителна
категоричност може да се каже, че е недостатъчно да бъде прието за основание,
пораждащо претендираното от ищеца право пряко да иска премахването му чрез
отсичане на дърветата в изпълнение на осъдително съдебно решение и негодно само
по себе си да покрие разумния смисъл на нормата на чл. 109
от ЗС.
Сливовите дървета не се намират в режим на
особена закрила, указана с нормата на чл.
34, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и тяхното
отсичане като крайна мярка на биологическото им унищожение по начало не е
забранено предвид условията, установени с правилата на чл.10
и чл.11
от Наредба №1 по опазване на селскостопанското имущество (обн.ДВ. бр.
52/29.06.1976 г.) след преценка и с предварително писмено разрешение на кмета
на общината (по остарялата в наредбата терминология: изпълнителния комитет на
общинския народен съвет). С други думи, независимо от това, че местоположението
на поставените в особен режим на закрила дървета е в нарушение на изискванията
на чл.52, изр.1 от ЗС, съдът не може да
санкционира премахването им с решение по чл.109
от ЗС, "замествайки" с волята си недаденото предварително
разрешение по въпроса на административния орган, тъй като в такива случаи
разрешението образно казано се добавя по силата на посочените специални
нормативни актове (ЗОСИ и Наредба № 1), като елемент от фактическия състав на
притезанието "отсичане/премахване", с насоченост да брани правото на
собственост, ако разбира се би се приело, че упражняването му е реално
възпрепятствано по някакъв начин. Този извод смислово се подкрепя от мотивите
на постановените по реда на чл.290
от ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика решение №
57/30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г. на I Г.О. на ВКС, решение №
60/29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375/2013 г. на II Г.О. на ВКС.
Разгледаната предпоставка не е налице -
ищецът не е предприемал постъпки за приложение на изключенията от общата
забрана за отсичане на сливовите дървета по реда на чл.10 и чл.11 от наредбата
и съответно няма предварително дадено писмено разрешение на кмета на общината
за цялостното им отсичане, нито за отсичане на техни клони или корени по реда
на чл.52, изр.1 от ЗС, ако действително му
създават някакви неблагоприятни въздействия, застрашаващи състояния, неудобства
и реални пречки върху и за пълноценно и спокойно упражняване на ползвателното
правомощие от правото на собственост върху неговия имот.
На второ място няма нито едно
доказателство за наличие на някакви конкретни неблагоприятни въздействия,
застрашаващи състояния, неудобства и въобще реални пречки върху и за пълноценно
и спокойно упражняване на ползвателното правомощие от правото му на
собственост, произтичащи от физическото присъствие на дърветата в такава
близост до имотната граница (оградата) и развитието им, които да оправдават
поисканата крайна мярка- пълното им биологическо унищожение чрез тяхното
цялостно отсичане (премахване). Съществуването на посочените 6 туфи от коренови
издънки се посочи от вещото лице, че са в резултат на бездействието на ищеца,
който ги е оставил да се развиват в имота му, но това положение, заедно с
падането на клони, листа и плодове със сигурност може да се преодолее и
отстрани по реда на чл.52, изр.2 от ЗС, а не чрез прибягване до
крайната мярка. Освен това с оглед изтъкнатите от ищеца доводи на проведеното
съдебно дирене се установи, че не дърветата, а разположената непосредствено до
оградата от бащата на ищеца баластра е причина за накланянето и падането на
част от оградата и само действията на ответника по укрепване и подпиране на
тази ограда от неговата страна са причина тази ограда да не падне.
На трето място следва да се отбележи, че съгласно чл. 63
от ЗУТ, кметът на общината организира съставянето и актуализирането на
публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и
на дърветата с историческо значение в общината. Алинея 2 на същата разпоредба
посочва, че дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение
могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение
от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за
състоянието на дърветата. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба №1/‘93г. за опазване
на озеленените площи и декоративната растителност, картотекират се всички
намиращи се в регулационните граници на населените места дълготрайни
декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо значение,
както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им. Съгласно
чл. 19 от Наредба №1/93г., общинската дълготрайна декоративна растителност и
картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат
или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината, а в чл.165,
ал.1 от ППЗТСУ (отм.); примерно са изброени дълготрайните декоративни
дървета. Съгласно § 20, ал.2 от ЗР на ЗУТ, разпоредбата на чл.165,
ал.1 от ППЗТСУ и разпоредбите на Наредба №1/‘93г. се прилагат до издаването
на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на
ЗУТ, т.е. на чл.
63 и сл. ЗУТ.
В настоящия случай от ищеца, в чиято тежест е
да докаже твърденията си в исковата молба не се установи дали в община Гулянци е
извършено картотекиране на дълготрайна декоративна растителност и води ли се
регистър съгласно Наредба №1/‘93г. Независимо от това обаче, съдът приема, както
се посочи и по-горе, че трите сливови дървета са дълготрайни такива, като за
премахването им чрез отсичане или изкореняване е необходимо да бъде спазена и разпоредбата
на чл.63,
ал.2 от ЗУТ, т.е. за това да има надлежно разрешение на кмета на общината,
издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дърветата. В
конкретния случай, такова разрешение не е налице.
Във
връзка с това следва да се посочи, че характерът и обема на защитата на правото
винаги трябва да съответства на вида на посегателството и същината на
неблагоприятното му въздействие. Ищецът твърди, че дърветата "разрушават
построената ограда", но нито обяснява по какъв начин, нито доказва факт на
подобно неблагоприятно въздействие върху материалната същност на имота.
Категорично неправилно е формалистичното становище, че щом е налице простия
факт на местоположение на дърветата на разстояние до имотната граница по-малко
от допустимото по закон, той е напълно достатъчен за удовлетворяване на желания
резултат - предмет на предявения иск по чл.109
от ЗС, без да се държи сметка на каквито и да било други обстоятелства.
Такова становище противоречи както на правната логика, така и от чисто човешка
гледна точка на представите за обществена справедливост, чиято слуга би трябвало
да бъде правото. Щом цялата разпоредба на чл.52 от ЗС не съдържа правило, което
изрично да дава безусловно и лесно постигане на такъв резултат като последица
от неспазване на изискванията за минимално разстояние за посаждане на дървета
до съседен имот, подобно мислене (становище) не изразява истинския дух на
правото, а стига дотам да приравни резултата по значимост с абсурдната
конструкция: "някой да има право на обезщетение само при положение на
противоправност, без за него да е настъпила действителна вреда",
практически лишава от смисъл употребения в текста на чл.109
от ЗС израз: "което му пречи да упражнява своето право".
Преченето
винаги е житейски конкретно и реално, а не абстрактно "по закон" и да
създава изключително удобни възможности за недопустимата (чл. 8,
ал.2 от ЗЗД, чл.57,
ал.2 КРБ) злоупотреба с право, ако при простия факт на отдавна съществуващо
и спокойно търпяно от добросъседство незаконосъобразно състояние, без никакви
разумно разбираеми вредни последици за ползвателното правомощие от правото на
собственост се приеме, че е породено винаги притезание за премахването му чрез
фактическа промяна, то много лесно приумицата за упражняването му може да се
окаже мотивирана не от съвестно убеждение за защитата му, а от съвсем друг
"неправен" мотив със злепоставяща насоченост при всяко едно влошаване
на отношенията. Впрочем казаното за нуждата от посочване и доказване в какво
конкретно се състои преченето за пълноценното упражняване на правото на
собственост, идейно се подкрепя от приетото в мотивите на решение №
57/30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г., I Г.О. на ВКС и решение №
139/25.06.2010 г. по гр.д.№ 457/2009 г. на I Г.О. на ВКС. Отговорът в този
смисъл на поставения въпрос логически опровергава формалистичното становище и
подход по този вид дела за достатъчност на простия факт на несъответствие на
местоположението на дървета и постройки с нормативно изискуемите минимални
разстояния до съседен имот като основание за уважаване на иск по чл. 109
от ЗС. Ненужно е излагане на повече съображения за отрицателната съдба на
предявения иск.
При този изход на правния спор и на
основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника плащане на направените по
производството разноски в размер на 101,90 лева и следва да бъде осъден да му
заплати тази сума, тъй-като вторият е упражнил правото си.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 109
от ЗС от И.Г.К., ЕГН**********
***, чрез адв.Я.Д. от ПлАК против Г.Г.Ф.,
ЕГН********** *** иск за премахване на 3 броя сливови дървета, намиращи
се в УПИ X, пл.№144 в квартал 59
по плана на с.Б., община ГУЛЯНЦИ собственост на ответника Г.Г.Ф.,
ЕГН********** в близост до имотната граница, разделяща собствения
на ответника имот УПИ X,
пл.№144 в квартал 59 по плана на с.Б., община ГУЛЯНЦИ със
съседния УПИ IX, пл.№143 в квартал 59 по плана на с.Б.,
община ГУЛЯНЦИ собственост на ищеца И.Г.К., ЕГН**********, която имотна граница материализирана с тухлена
ограда, макар 3 броя сливови дървета да са на разстояние до нея, значително
по-малко от допустимото минимално такова, предвидено в нормата на чл.52,
изр.1-во от ЗС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищеца И.Г.К.,
ЕГН********** *** да
заплати на ответника сумата 101,90лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: