№ 326
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500510 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260377 от 19.05.2021година, постановено по
гр.дело № 5682/2020година Плевенски РС е осъдил ответника „ВиК“ЕООД
гр.Плевен, представлявано от управителя М.Н.С. да заплати на ДП
Национална компания „Железепътна инфраструктура“, Поделение
„Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”,
представлявано от директора на поделението П.С. сумата от 5 938,81лв.,
представляваща недължимо платена сума по фактура №
**********/21.09.2020г. за доставена вода, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане, като е
отхвърли иска за разликата до пълно претендирания размер на главницата от
6 000,96лв., като неоснователен и недоказан, а за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода от 11.03.2021г. до 31.03.2021г. е оставил
искането без разглеждане, като недопустимо. Присъдени са разноски по
делото в полза на ищеца в размер на 855.04лв.
1
Срещу така постановеното решение, в частта с която иска е
уважен, е подадена въззивна жалба от „ВиК“ЕООД гр.Плевен, чрез
пълномощника адв.С.Т., преупълномощена от АД“П. А и п.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени по подробно в
жалбата.Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявения иск.
Ответникът по жалбата ДП Национална компания
„Железепътна инфраструктура“, Поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност”, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт П.Н. е взел становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, по съображенията в писмения отговор/на л.13 и
сл./
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в
жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията
на закона, приема за установено следното:
Жалбата са подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява и основателна. Първоинстанционният съд е
бил сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено,
че ищеца не дължи на ответника исковата сума за доставена питейна вода,
като в хода на производството и поради плащане на сумата, ищецът е
преминал към осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на
недължимо платената сума от 6000.96лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване. Пред първоинстанционният съд е било безспорно
и в настоящата инстанция също, че ищецът притежава активна легитимация
за завеждане на иска – съгл. приложения препис на Протокол №
66/13.12.2006г., по силата на Решение на УС на НК“ЖИ“, считано от
01.01.2007г., поделение „ПЕПЖИ“гр.Г.О. е било закрито и негови
правоприемници са „Железопътна секция“-Г.О. и „Управление на движение
на влаковете и гарова дейност“-Г.О.. Съгласно прил. в делото Заповед
2
№2192/19.12.2006г., приемните здания на пътническите гари, сгради на
спирки и други са преминали като актив на Регионалните управления за
движение на влаковете и гаровата дейност и ж.п. гара Г., като недвижим имот,
е включена в счетоводния баланс като актив на ответното предприятие.
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно „Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги“ на територията обслужвана от „ВиК“ЕООД
Плевен за обект жп гара Г., за който обект е открита партида 110003. Няма
спор, че на 21.09.2020г. ответното дружество е издало фактура №
**********/21.09.2020г. за отчетена като консумирана вода в обем 2800куб.м.
на стойност 6 000,96лв. с ДДС и тази сума е заплатена от ответника, след
завеждане на делото, за да се предотврати преустановяването на
водоснабдяването на обекта. Безспорно е, че ответника е издал на ищеца
следните фактури № **********/31.08.2019г.,№ **********/30.09.2019г.,
№ **********/29.10.2019г.,№**********/29.11.2019г.,
№ **********/09.12.2019г.,№**********/09.01.2020г.,
№**********./20.02.2020г.,№**********/19.03.2020г.,
№**********/14.04.2020г.,№**********/13.05.2020г.,
№**********/23.06.2020г., № **********/24.07.2020г., №
**********/20.08.2020г., №**********/21.09.2020г., както и кредитно
известие № **********/09.10.2020г., като през м.август 2019г.
за процесния обект е била фактурирана стойност на потребено количество
вода от 26м3, през м.септември 2019г – 23м3, през периода от м.октомври
2019г. до м.март 2020г. – по 20м3 месечно, през периода от 18.03. до 12.05.
2020г. – по 14м3 месечно, през периода от 12.05. до 12.07.2020г. – по 20м3
месечно, за периода от 12.07. до 11.08.2020г. – 26м3. и за периода от
11.08.2020г. до 07.09.2020г. – 2800 м3.
Безспорно е, че ищеца е оспорил вземането на ответното
дружество, видно от жалба с изх.№ 91-00-Р2-3899/28.09.2020г., респ. заведена
от ответника с вх. № 91-00-4211/16.10.2020г. Становището, което доставчика
ВиК услуги е заявил в писмо, както и в писмения му отговор пред РС, е че на
12.11.2019г. отчетникът на измервателни уреди намерил водомерната шахта
пълна с вода; че за отстраняване на възникналия проблем било потърсено
съдействие от служител БДЖ; че за следващите месеци било начислявано
3
служебно определено количество консумирана вода; че на 11.07.2020г. при
редовно месечно отчитане било констатирано, че не са взети мерки за
отстраняване на даденото по телефона предписание и били предприети
действия по изпомпване на събраната вода в шахтата; отчетено било
показание 3079м3 и спрямо предходно показание от 308м3 била получена
разлика от 2771 м3 вода; полученото количество не било таксувано в месец
август 2020г., поради изпращане на уреда за метрологична проверка; във
фактура **********/21.09.2020г. било отчетено показание 29м3
по новомонтиран водомер, като към тях било прибавено показанието в размер
на 2771м3 и съответно таксувано потребление 2800м3. Безспорно е, че с
писмо на МРРБ, входящо при с вх.№ 890 от 17.03.2020 г., на ответника са
били дадени указания за преустановяване снемането на показания от
водомерите чрез инкасатор до 29.03.2020г., с оглед обявеното в страната
извънредно положение.
Спорно е дължи ли ищеца исковата сума или тя се явява
недължимо платена и подлежаща на връщане, при условията на чл.55 от ЗЗД.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: Ищеца
стопанисва и управлява ЖП гара Г. като недвижим имот - включен в
счетоводния му баланс, до който вода се доставя от ответното дружество,
като ищеца има качеството на потребител на предоставяните от ответника
водоснабдителни и канализационни услуги. Правоотношението между
страните се урежда от приложимите Общите условия, в чл.4, т.7 от които ОУ
е предвидено, че потребителите имат право да присъстват при отчитането на
показанията на индивидуалните водомери, както и чрез упълномощен
представител при отчитането на общия водомер на водопроводното
отклонение. Съгласно чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите. Съгласно чл.23, ал.4 от ОУ,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
4
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Правилен в
тази връзка е изводът на РС, че неспазването на реда за отчитане само по себе
си не обуславя недължимост на цената на потребената вода, но при
евентуално оспорване от страна на абоната, отразените в отчета данни
подлежат на установяване и с други доказателствени средства.
От представените от ответното дружество преписи
на Карнетни листове за периода от м.август 2019г. до м.септември 2020г. се
установява, че в същите са били отбелязани количества консумирана вода,
съответни на посочените в цитираните по-горе фактури, издадени за периода,
като при отбелязванията за м.ноември 2019г. и м.юни 2020г. е вписана
забележка: „пълна с вода“, като няма спор, че върху тях не се е положен
подпис на представител на абоната. От представената Работна карта №
025719/17.07.2020г. за извършени строително-монтажни работи се вижда, че
на същата дата са били удостоверени извършени ремонтни работи на
водомерната шахта на процесния обект, изразили се в източване на вода от
шахтата и ремонт СК след водомера, поради теч, с времетраеене на
ремонтните работи от 13.00ч. до 14.00ч. Документа носи подписите на
техн.ръководител А.Т. и на одобрилия извършеното А.А.Съгласно
Констативен протокол от 17.07.2020 г., съставен от Г.Т. -представител на
ВиК, служителят е констатирал същите обстоятелства като тези в работната
карта - авария след водомера и показание на същия – 3077м3.
От представения пред РС Протокол № 111473/22.07.2020г. за
демонтаж и монтаж на водомер, се установява, че водомера е бил
демонтиран, при отразено показание към момента на съставяне на
протокола „3079куб.м.” и е бил монтиран друг водомер с отразено за него
показание „45куб.м”.Представени са и Опис № 950/28.07.2020г. на предадени
и получени за ремонт и ППР водомери, както и Заявление за проверка на
водомер №36/30.07.2020г. заедно с приложение №1 към него, че
демонтирания водомер е бил предаден в „Лаборатория за проверка на
водомери” – гр.Велико Търново.Ответника е представил и препис на
издаденото от същата лаборатория Свидетелство за проверка №123/2020г.,
което с официален удостоверителен документ удостоверява съответствието
на водомера с метрологичните и технически изисквания към него.
5
Първоинстанционният съд обосновано е приел, въз основа на
събраните писмени доказателства/карнетен лист и констативен протокол от
17.07.2020г./ и кореспондиращите им свидетелства - показанията на св.Г.Т.,
че е при отчитането на водата през м.ноември 2019г. инкасаторът е установил
наличие на изтекла вода, изпълваща водомерната шахта за процесния обект.
От работна карта за извършени СМР и коресподиращите и показания на св.
Г.Т. се установява че проблема с теча не е бил отстранен от абоната и на
17.07.2020г. аварийна бригада на „ВиК”ЕООД гр.Плевен се е наложило да
извърши ремонтни дейности във водопроводната шахта. Безспорно е, че за
периода от м.март 2020г. до м. юли 2020г. не са били извършвани месечни
отчитания на водомера с посещение от инкасатор, поради дадени указания,
свързани с обявеното извънредно положение. Поради това и отразените
в карнетните листове показания не са били за действително изразходваното
количество вода, а са били „служебно” вписвани данни близки до
предходното потребление, подлежащи на изравняване при отчитането им
съобразно показанията на водомера.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС във връзка с
констатираното противоречие между показанията на св.Г.Т. и на св. И.Г.
относно наличието на вода във водомерната шахта през м.ноември 2019г. и на
17.07.2020г., като не е дал вяра на показанията на св.И.Г., който твърди, че
ежемесечно бил посещавал водомерната шахта и не бил констатирал никакъв
проблем. За св.Г. са налице основания, създаващи съмнения в
достоверността на показанията му поради това, че негово е било трудовото
задължение да извършва ежемесечна проверка на водомерите в ръководените
от него жп гари и спирки и признаване на неизпълнението му може да доведе
до търсене на отговорност от страна на работодателя му за нанесени
вреди.Обосновано РС е приел, че водомера е бил демонтиран от шахтата на
датата на съставяне на Протокол №111473 – 22.07.2020г. и на 30.07.2020г. е
бил даден за проверка в „Лаборатория за проверка на водомери” гр.Велико
Търново.
За да уважи иска за връщане на недължимо платеното, РС е приел,
че единствено въз основа на Работна карта №025719/17.07.2020г. и
свидетелски показания не може да се направи категоричен извод в какво се е
състояла аварията, причинила изтичането на вода във водомерната шахта.
6
Приел е, че единствено от представеното Свидетелство за проверка
№123/2020г., издадено от „Лаборатория за проверки на водомери” – Велико
Търново не може да се приеме за установено, че демонтирания от
водопроводната шахта в имота на ищеца водомер е бил изправен и е отчел
действително преминалата през него вода.
При заявеното от ищеца оспорване, в доказателствена тежест на
ответника е било установяването на тези обстоятелства.съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.34 от Закона за измерванията, която регламентира, че
първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на ДАМТН и тъй като по делото не са
били представени доказателства, че извършилата проверката лаборатория е
сред оправомощените по сочения законов ред лица за извършване на такива
проверки, съдът е приел този факт за недоказан.Пред въззивната инстанция е
приет като писмено доказателство документ удостоверяващ този факт –
заповед № А-№-24 от 21.09.2016г., издадна от председателя на ДАМТН,
удостоверяваща, че за срок от пет години, считано от 21.09.2016г.
„Хидроконтрол 1“ООД – лаборатория за проверка на водомери гр. В.Търново
е сред оправомощените да извършват тази проверка лаборатории. С оглед на
установеното, въззивният съд приема, че ответника установява по
недвусмислен начин възражението си, че заплатената от ищеца сума за
доставена вода е дължима, тъй като е отчетена от изправен водомер. Поради
обстоятелството, че вече не се използва като гарова спирка и няма постоянно
работещ в него служител, ищцовото предприятие не е проявило грижата на
добрия стопанин да спре своевременно допуснатия поради авария теч.
Очевидно е, че след като е отчетено по надлежен ред от демонтирания на
22.07.2020г. водомер, който след проверка се е оказал изправен, то аварията е
била след водомера и ищецът дължи заплащането на преминалото през него
значително количество вода в обем 2771м3. Ето защо иска за връщане на
заплатена сума се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради изложеното решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено, в обжалваната му част, като бъде постановено друго по
съществото на спора, с който иска бъде отхвърлен изцяло. При този изход на
делото следва ищеца да бъде осъден да заплати направените от ответника
7
разноски в общ размер 1260лв. по 630лв. за всяка инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено в минимален размер по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл.271 ал.1 от ГПК решение № 260377 на Плевенски
районен съд, постановено на 19.05.2021година по гр.дело № 5682/2020
година, в обжалваната му част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДП“Национална компания
Железопътна инфраструктура”, Поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност“, ЕИК ***, с адрес на управление гр.Г. О.,
ул.”Цар Освободител” № 97, представлявано от пълномощника П.С.С. –
директор на поделението, против „Водоснабдяване и канализация“ЕООД
гр.Плевен, с ЕИК ***** представлявано от управителя М.Н.С., иск с правно
основание чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на
5938.81лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
плащане по фактура № **********/21.09.2020г.
ОСЪЖДА ДП“Национална компания Железопътна
инфраструктура”, Поделение „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност“, ЕИК ***, с адрес на управление гр.Г. О., ул.”Цар
Освободител” № 97, представлявано от пълномощника П.С.С. – директор на
поделението, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД
гр.Плевен, с ЕИК ***** представлявано от управителя М.Н.С. разноски по
делото в размер общо на 1260лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9